Войната в Украйна забавя икономическото развитие и пред нас има тежка перспектива, ако не се справим с проблемите на сигурността в региона, заяви държавният глава Румен Радев на състоялата се днес в София конференция „Черно море: по-Близкият изток“. Форумът бе организиран от Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт“.
България има ангажимент за възстановяване и укрепване на мира в Черноморския регион, който от все по-рисков трябва да се превърне в регион на развитие, икономическа и енергийна свързаност, подчерта Радев.
Първостепенна задача е преустановяване на военните действия между Русия и Украйна и намиране на решение на конфликта със средствата на дипломацията, за което страната ни трябва да настоява, отбеляза държавният глава.
„Всеки ден от тази война руши бъдещето на региона“, посочи още президентът и добави, че редицата замразени конфликти в черноморското пространство също влияят върху развитието на страната ни. Румен Радев добави, че България е част от политиката на ЕС за справяне с тези предизвикателства и постигането на устойчиви решения.
Като предизвикателство пред България държавният глава открои изтичането в близко бъдеще на постигнатото отлагане на забраната за внос на петрол от Русия до края на 2024 г. Дефицитът на суров петрол ще доведе до спиране на работата на рафинерията в Бургас и сериозно ще се отрази върху цените на горивата в страната ни и региона.
Затова по думите на Радев продължаващата война на Русия срещу Украйна налага скорошна реализация на нефтопровода „Бургас-Александруполис“, но в обратна посока – „Александруполис-Бургас“, с което страната ни да съхрани възможността за бързи и надеждни доставки на енергийни ресурси и за свързаност в региона.
„Динамиката, която възникна през последните години в търсене на потенциал за подобряване на енергийните, икономическите, транспортните връзки и икономическото развитие в региона, беше прекъсната от войната в Украйна“, посочи още държавният глава. Румен Радев напомни, че тепърва ще се измерват мащабите на деструктивното влияние на този конфликт върху икономиката на България и региона, но негативните последици ще са дългосрочни. Това налага и преосмисляне на някои подходи на ЕС за справяне с енергийната криза, така че да не се стига до деиндустриализация, изнасяне на капитали и отслабване на свързаността и икономическото сътрудничество в Европа.
В обширното си над 40-минутно изказване Радев направи подробен обзор и на ценната за НАТО военна роля на България в Черно море, изтъквайки плюсовете на модерната ни военна корабостроителница и на елитното ни военноморско училище Спря се и на перспективите в черноморския туризъм – не само курортен, но и археологичен с оглед голямото археологично богатство на дъното на морето, съхранено от високото съдържане на сероводород във водата.
Силен акцент държавният глава постави върху възможностите за позитивно развитие в условията на съпътстващите войната кризи, ако България умело използва своето геополитическо положение. Няколко пъти по време на изказването повтори, че „трябва да се възползваме максимално” от случващото се.
Конференцията бе открита от Жак Папаро, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт“, и от Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. Модератор при последвалите президентското изказвания бе Бисерка Бенишева, директор „Европейски въпроси“, ПанЕвропа България.
След Румен Радев говори Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания. Темата му бе „Сигурността в Черно море: повече оръжие или повече диалог?” Основният извод на Николов е, че България спешно се нуждае от разработване на актуална военна доктрина. „Стратегическата култура изисква превантивни подходи,” посочи експертът. И призова за създаване на Съвет за стратегически прогнози. Той обърна внимане, че ситуацията в Черноморския регион е крайно динамична и няма никакви гаранции, че наличните в момента съюзи и солидарни отношения между съюзници ще останат непроменени, поради което е наложителна подготовката на България към различни варианти на бъдещи промени.
„Остана ли място за европейски политики в Черно море извън конфронтацията?“ бе темата на изказването на Георги Пирински. Той го започна, изразявайки притеснение, че темата на самата конференция е формулирана без въпросителна в края на изречението. „Нека се постараем Черно море да НЕ се окаже толкова драматичен регион,” каза Пирински. Той припомни, че през март т. г. е бил приет т. нар. Стратегически компас на ЕС, който предполага и бъдещи допълнения и поправки, като първата такава възможност предстои през март 2023 г. Именно тогава според него България може да се включи по-активно и по-конструктивно със своята стратегическа роля и усилия за позитивни развития в Черноморския регион. Той припомни приетата през 2008 г. по предложение на Германия инициатива за Черноморска синергия, включваща всички страни от региона, както и последвалия я през 2009 г. доста по-проблематичен формат Източно партньорство, изключило Русия и Турция, но включило Украйна и Грузия, откъдето тръгват и голяма част от предпоставките, довели до днешната война.
Маруся Любчева, директор на Черноморския институт, Бургас, направи изказване на тема „Удави ли се регионалното сътрудничество в Черно море?”, като анализира подробно защо между страните в този регион се развиват съперничества и противопоставяния.
Последва оживена дискусия, в която дипломатът и анализатор Валентин Радомирски обърна внимание върху проблематиката около черноморските проливи и ролята на Турция с намеренията ѝ да гради и изкуствен канал, върху който няма да се разпространява действието на Конвенцията от Монтрьо. А проф. Нина Дюлгерова разгледа широк аспект от предизвикателствата пред енергийната сигурност в региона.
