Трябва да се говори истината. Но не цялата истина. Такива съвети получава Жозеп Борел, висшият представител на ЕС за външната политика, от своя най-тесен кръг. Но не ги следва. Шефът на европейската дипломация е добре известен с липсата на сдържаност, полагаща се за политик на подобна позиция. Понякога адмириран за интелекта си, по-често критикуван за спорните си изказвания, той вдига прахоляк и в Брюксел, и в доста други столици. „Не си мери приказките” – това е същностното резюме на биографията му, пише в испанския вестник „Публико“ кореспондентката му в Брюксел Мария Х. Сорноса.
В доста от речите му пред Европейския парламент неговите умения и опит (каквито липсваха на предшественичката му Федерика Могерини, много по-предсказуема и сдържана) са му спечелвали аплодисменти и похвали. Но не малко от изявленията му са пораждали доста трудности в отношенията между Борел и европейските институции.
Когато, бидейки министър на външните работи на Испания, той бе избран да заеме същия пост на европейско ниво (но много по-беззъб и ограничен), това предизвика недоверие и ревност у доста други членки на ЕС.
Зад Борел се стелеше дълъг шлейф с полемични ситуации, предизвикани от него. Една от най-паметните е как напусна телевизионното студио на „Дойче Веле”, където даваше интервю, щом го попитаха за положението в Каталуня. Друг случай е свързан с академична конференция през 2018 г., където, обяснявайки защо САЩ са по-компактни политически от Европа, Борел изтъква две причини: че там се говори един език и че „имат много малко история зад себе си – единственото, което са направили преди независимостта си, е да убият четирима индианци, нищо друго, много им е било лесно”.
Установяването му начело на Европейската служба за външни действия също е белязано с противоречиви изказвания най-вече около каталунското движение за независимост – тема, по която каталунецът Борел е крайно чувствителен. Той разкритикува остро властите във Фландрия, че още не са изпълнили европейска заповед за арест на членка на терористичната групировка ЕТА, която се подвизава на фламандска територия, и добави как на този фон „не бива да се учудваме, че се случват и други неща”, правейки алюзия с даденото от Белгия убежище на висши каталунски дейци, предприели действия за отцепване на областта от Испания.
Думи, които бяха възприети като директна атака срещу държава членка на ЕС и предизвикаха силно напрежение в Европейската комисия.
А откакто избухна войната в Украйна, една от обсесиите на Борел е битката за разказа за ставащото – той си има лични призраци, свързани и с борбата му срещу движението за каталунска независимост.
Войната в Украйна му дойде добре, за да си изгради още по-силен профил в Брюксел. След като преди това бе преминал през всякакви важни позиции в Испания и на европейско ниво, на своите 75 години Борел вече няма какво да губи и може да си позволи да приказва всичко, което му дойде наум.
В някои дни любезен, в други надменен или стреснат, той винаги е отстоявал ЕС да има много по-твърда роля в изграждането на собствена външна политика, сигурност и отбрана. Но желанието му да сложи край на правилото за единодушие в тази област не изглежда да намира достатъчна подкрепа в краткосрочен план. В настоящия конфликтен сценарий Борел се открои с войнствения си тон, който на няколко пъти отекна силно из различни европейски столици. Още в първия ден от руската инвазия в Украйна той обеща, че на Киев ще бъдат изпратени „най-мощните оръжия”, споменавайки и бойни самолети. Това обаче беше разкритие, което не се хареса особено на Вашингтон. Изпращането на бойни самолети е много чувствителен въпрос, защото може да се тълкува от Русия като значително по-пряка намеса на Запада в конфликта.
След осеммесечно продължаване на конфликта една от големите неизвестни е как би отговорил НАТО на евентуална руска атака с химическо или ядрено оръжие. Еманюел Макрон вече призова внимателно да се борави с думите и да не се прави „политическа фантастика” по една толкова чувствителна тема. Но Борел отиде много по-далеч от всеки висш функционер в Атлантическия съюз. „Путин не бива да се фука с такива неща. Ще има толкова силен отговор от военна гледна точка, макар и не ядрена, че руската армия ще бъде унищожена”, закани се той в разговор със студенти от Европейското училище в Брюж. В редица столици на ЕС са притеснени от изявления като тези, когато Борел говори от името на 27-те страни членки на Съюза. Доста национални правителства смятат, че той надвишава правомощията си.
Неотдавна той нарече Русия и „фашистка държава”, макар след това екипът му да замаза значението на думите. Но последната му изцепка, разбира се, отива най-далеч – когато Борел заяви, че ЕС е като градина, а по-голямата част от останалия свят е джунгла. Думи, които предизвикаха много критики заради тяхното расистко или колониалистко внушение. След като такива критики прозвучаха от различни части на глобуса, той се видя принуден да се оправдае: „Не разбирам защо това се интерпретира като израз на расизъм, колониализъм или етницизъм. Беше послание на солидарност. Исках да кажа на младите европейци, че имат късмета да живеят в зона на свобода, икономически напредък и социално сближаване,” каза той. Думите, за които се оправдава, отгоре на всичко бяха изречени в момент, когато ЕС уж се опитва да се сближи със страните най-вече от Африка и Латинска Америка, където Русия и Китай имат постоянно нарастващо присъствие.
Неговото позициониране във военните условия се разглежда от най-пацифистките кръгове като спирачка за мира и дипломацията, вместо да е стимул за насърчаването им. Такова е и мнението н Кремъл. „Жозеп Борел може да е емоционален, щом идва от Испания, но винаги съм разбирал ролята на върховния представител като човек, който търси пътя на дипломацията, а не на военната конфронтация. Сега той казва, че е готов да седне на масата за преговори с Путин. Опасявам се, че надценява собствената си роля. Владимир Путин има други събеседници”, заяви преди няколко месеца руският посланик в ЕС в ексклузивно интервю за в. „Публико”.
Войната в Украйна срути много европейски табута. Едно от сигурните неща, които очерта, е по-твърда позиция на ЕС на глобалната сцена. Из брюкселските коридори това често го формулират като събуждане в един свят, който е нарастващо враждебен. Но от друга страна критиците изтъкват, че европейският проект, който е пацифистки проект, роден сред пепелищата от Втората световна война, напуска своя естествен коловоз – дипломацията.
