Поредна абсурдна пиеса се разиграва на сцената на Европейския съюз и в частност – в Европейския парламент. Посланикът на ЕС в кубинската столица Хавана – авторитетният испански дипломат Алберто Наваро, е привикан „за обяснения” в Брюксел по настояване на шепа десни евродепутати. Защото… подписал заедно с още около 800 интелектуалци и предприемачи отворено писмо до новия президент на САЩ Джо Байдън с настояване за вдигане на 60-годишната задушаваща Куба и народа ѝ американска блокада.
Тук трябва изрично да се припомни, че Куба и ЕС поддържат добри и интензивни партньорски отношения, базирани и на международноправни документи. Още през декември 2016 г. тогавашната висша представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини подписа в Брюксел заедно с кубинския външен министър Бруно Родригес Споразумение за диалог и сътрудничество. Самата Могерини при посещението си в Хавана през 2018 г. осъди американската блокада и изтъкна, че тя „не е решение” за политическите спорове.
На свой ред наследникът на Могерини на поста – настоящият висш представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел, също се е изказвал многократно и категорично против американската блокада. Едно от последните му изявления в такъв дух е по време на негова онлайн среща с кубинския външен министър Родригес, състояла се на 20 януари – точно в деня, в който Байдън встъпваше в длъжност.
ЕС в лицето на Могерини и Борел реагира осъдително и когато бившият обитател на Белия дом Доналд Тръмп затегна антикубинските мерки, активирайки замразяван от всички негови предшественици член в един от санкционните американски закони, който позволява удари и по фирми от трети страни, инвестиращи в Куба. А това постави под сериозни заплахи много компании от европейски страни като Испания, Франция, Италия, Германия и т.н., работещи в и с Куба.
И още нещо важно по темата. От 1992 г. насам Куба всяка година внася за гласуване в Общото събрание на ООН резолюция с искане за отмяна на американската антикубинска блокада. И всяка година тя печели огромно мнозинство от гласовете. През 2016 г. дори самите Съединени щати – управлявани тогава от посетилия същата година Хавана Барак Обама, гласуваха „въздържал се” по тази резолюция. При Тръмп, естествено, това се промени. Но като цяло резултатът си остана категорично в полза на отмяна на блокадата. При последното гласуване през 2019 г. (през 2020 г. Куба отложи внасянето на такава резолюция заради пандемията – ще я внесе през май т.г.) резултатът беше следният: от 193 страни членки на ООН, участвали в гласуването, 187 подкрепиха вдигането на антикубинската блокада – включително всички членки на ЕС, в това число и България. „За” блокадата гласуваха САЩ, Израел и – за първи път – Бразилия, оглавявана от ултрадесния Жаир Болсонаро. Въздържаха се Колумбия и Украйна…
Та това е обективното положение в световен и в европейски мащаб.
А ето и актуалната пиеска. 16 евродепутати от десни и крайнодесни формации, предимно испански, но с подкрепата на чешката зам.-председателка на ЕП Дита Чаранзова (излъчена от групата на либералите „Обнови Европа”, а иначе членуваща в популистката чешка партия ANO), изпратиха в края на февруари гневно писмо до Жозеп Борел. Отново набързо да напомним, че междувременно самият Борел вече беше доста „нахапан” пак от подобна компания заради нашумялото си посещение и държание в (също санкционирана!) Русия…
В писмото си 16-те настояват Борел направо да уволни посланика на ЕС в Хавана – споменатия опитен испански дипломат, бивш държавен секретар на Испания по европейските въпроси Алберто Наваро. Причината: споменатото подписано от Наваро писмо до Байдън с настояване да се вдигне американската блокада срещу Куба, която точно сега, през март 2021 г., закръгля 60 години. И така поставя своеобразен световен рекорд в този удрящ по живота и човешките права на обикновените хора международен репресивен механизъм, разраснал се междувременно към какви ли не други горещи геополитически точки…
Впрочем, в отговор на атаката на 16-те евроястреба, които междувременно нараснаха до 37, дойде и контраписмо на 25 евродепутати от други групи в ЕП – на левите, социалистите и демократите, зелените… В своето послание те изразяват подкрепа на действията на посланик Наваро, припомняйки, че тези действия са пълен синхрон с международноправните документи и с линията на ЕС спрямо Куба, следвана през последните години. Изразява се осъждане спрямо опитите на група десни евродепутати да дискредитират коректната дипломатическа дейност на посланик Наваро.
Явно доста напатил се от неотдавнашния изблик срещу самия себе си след посещението си в Москва, Жозеп Борел засега пази пълно мълчание около казуса със сънародника си Наваро, за когото само се знае, че е в Брюксел за обяснения. Нищо повече.
Но ситуацията е толкова абсурдна, че пред един обективен поглед не може да предизвика нищо друго, освен изумление. Как е възможно идеологическите истерики на 16 (хайде – вече 37 с големи усилия) от общо 705 евродепутати да предизвикват каквито и да било действия, дори викане за обяснения (на какво?!), спрямо официален посланик на ЕС в друга държава – и то заради негови действия, напълно отговарящи на официалната политика на ЕС?!
Като се има предвид, че Борел също е изключително опитен дипломат, врял и кипял в какви ли не обрати, а оттам изработил си и много буфери за предпазливост, единственият възможен извод е, че той просто „тупа топката”. Чака. Иска да види какво все пак ще предприеме Байдън спрямо Куба. Защото е публична тайна, че американският президент в рамките на текущия месец март трябва да се определи дали ще възражда политиката на Обама за „стопляне” спрямо Острова на свободата, или ще тича по тъча на Тръмповската конфронтация.
Само че, ако ЕС ще продължава да пълзи тъй предано в следите на САЩ, на Борел може да му се наложи да „тупа топката” още цели 4 години. Да не забравяме, че и Обама се „отвори” към Хавана едва в средата на втория си мандат – не посмя по-рано. Мафията от Маями не си поплюва. Ако някой във Вашингтон преждевременно се направи на „отворко”, няма да го споходи особено щастие и политическо оцеляване.
Накратко – или Европа трябва да реши да следва собствените си интереси в Куба и да го прави достойно и последователно, или Борел да си признае официално, че е само сляпа функция на Държавния департамент във Вашингтон, а не някакъв си „висш” на нещо си.
Иначе – Европа е нещо доста повече от 16 (37) обзети от антикубинска обсесия евродепутати и една манекенстваща зам.-председателка на ЕП, изявявала се и с отзивчивост към венесуелската карикатура Хуан Гуайдо.
В Европа има много силно движение за солидарност с Куба и редовно се организират Европейски срещи с такъв акцент. България също неколкократно е домакинствала на такива форуми. Буквално вчера видеоконференция под мотото #UnblockCuba с участието на близо 56 представители от всички европейски страни обмени онлайн идеи и инициативи за действия с изискване за отмяна на антикубинската блокада. Точно на 31 март т.г. се навършват 60 години от първата мащабна наказателна мярка, предприета през 1961 г. от тогавашния американски президент Джон Кенеди срещу износа на кубинска захар в САЩ, с която всъщност се слага и началото на американската блокада на Острова на свободата. На 27 март т. г. из различни страни по света, включително и из цяла Европа, ще се се проведат походи и шествия с искания за отмяна на блокадата. И още много други акции на солидарност с народа на Куба.
А що се отнася персонално до Алберто Наваро, аз имам удоволствието лично да се познавам с него от едно негово посещение в София през 2004 г., когато беше държавен секретар по европейските въпроси в тогавашното испанско правителство начело с премиера социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро. Когато Алберто Наваро дойде в София, със съдействието на тогавашния испански посланик Хосе Анхел Лопес Хорн проведохме много сърдечна среща в зала „Мати” на НДК между госта и членовете на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (учредено през 2003 г.).
Онова време беше доста невралгично за Европа и света. Франция на Жак Ширак и Германия на Герхард Шрьодер възмутено осъдиха войната на Джордж Буш-син в Ирак. Сапатеро току-що беше изтеглил испанските войски оттам. А България – с премиер Симеон Сакс-Кобургготски и с „тройна коалиция” в управлението – се беше записала при „пуделите на Буш” и изпрати свой контингент като пушечно месо в „коалицията на желаещите”…
Накратко – в интервюто, което взех тогава от Алберто Наваро, го попитах и за това. Вкарах го в призмата за причината на посещението му – като държавен секретар по европейските въпроси Алберто Наваро бе у нас във връзка с утъпкваната от България пътека към членство в ЕС. Става дума за 2004-та, нали… Ето въпросът, който му зададох: „Вашият премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро произведе световна сензация с идването си на власт и с решението си за изтегляне на испанските войски от Ирак. България, напротив, продължава да участва в коалиционните сили там със свой контингент. Възможно ли е тези различия да се отразят на българо-испанските отношения?” И ето отговорът на Наваро, крайно дипломатичен, но и достатъчно ясен: „Войната в Ирак раздели всички – и в ЕС, и в НАТО, и дори вътре в самите САЩ. Нашето правителство изтегли испанските войски, защото тази война не е легитимна, за нея нямаше решение на Съвета за сигурност, а и сме свидетели, че след започването ѝ обстановката в Ирак се влоши рязко. Ние обаче уважаваме суверенните решения на други правителства, които тълкуват нещата различно, и по никакъв начин тяхната позиция не би могла да повлияе на двустранните ни отношения. Сега целта е не да търсим различията и да ровим в миналото, а да мислим как заедно да помогнем на иракския народ да изгради суверенен, независим, единен Ирак.”
Още един въпрос и отговор ще припомня – по тема, която у нас май отдавна е забравена, но пък отговорът на Наваро е показателен. И така – попитах го: „В обществото ни има сериозно напрежение около съдбата на АЕЦ „Козлодуй“, два от чиито реактори е договорено да спрат преди влизането ни в ЕС. Възможно ли е да настъпи промяна в ангажиментите?” А той отговори: „В нашата общност – защото аз предпочитам да говоря за Европейска общност, а не съюз, тъй като общността предполага повече отвореност и взаимност, – всякакви промени и ангажименти са възможни. Но това не бе предложено от вашето правителство преди затварянето на главата „Енергетика“. Тя вече е договорена”(!!!).
Ето този човек сега ядосва и бесните-десни в ЕП по „кубинската тема”. Не знам дали интелигентният читател се нуждае от повече обяснения…
