След като навръх 1 януари президентът на Венесуела Николас Мадуро даде обширно интервю на франко-испанския журналист Игнасио Рамоне и в него апелира ЕС да вразуми крайнодясната венесуелска опозиция, като я подтикне към конструктивен диалог, днес дойде и отговорът на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността, испанския социалист Жозеп Борел.
В комюнике, подписано от Борел, се изразява витиевата готовност на ЕС да води диалог „с всички политически дейци” във Венесуела, като същевременно е посочено: „ЕС призовава венесуелските власти и техните водачи да поставят интересите на народа над всичко и да се обединят, за да започнат преход, осъществяван от самите венесуелци, който да позволи мирен и устойчив изход от кризата, включващ всички.” Изразяват се уверения, че ЕС е готов да подкрепи този процес.
Борел заявява също, че ЕС продължава да поддържа досегашния състав на Националното събрание на Венесуела, който беше избран през декември 2015-та и даде мнозинство в законодателния орган на опозицията. Само че според венесуелската конституция мандатът на пози парламент вече изтече на 5 януари т. г., когато встъпи в сила избраният в изборите на 6 декември м. г. нов депутатски състав. Тези избори бяха бойкотирани от самообявилия се за „временен президент” на Венесуела опозиционен депутат в бившия парламент Хуан Гуайдо и от радикалния опозиционен сектор около него. Други опозиционни сили обаче участваха в изборите и излъчиха свои депутати. ЕС, също като администрацията на американския президент Доналд Тръмп, отказа да признае за легитимен вота на 6 декември. И продължава да твърди, че единствените демократични избори са били парламентарните през 2015-та, без никакви други аргументи, освен факта, че в тях победи опозицията. Това, че те са провеждани при същите правила и закони, както и всички други избори във Венесуела, от години се „пропуска” при коментарите на Брюксел и Вашингтон.
Сега Борел пише още, че „ЕС дълбоко съжалява” задето новоизбраното на 6 декември 2020 г. венесуелско Национално събрание „е поело мандата си след едни недемократични избори” – също без обосновка на тази квалификация. Едновременно с това се декларира, че ЕС „потвърждава своя ангажимент към всички политически дейци” във Венесуела, включително Хуан Гуайдо и другите представители на „оттеглящия си” парламент. Не става ясно как и защо може да се продължава такъв ангажимент, след като дори с израза „отиващия си” се признава, че този вече бивш парламент не е легитимен след 5 януари т. г.
Прави впечатление, че никъде в текста на Борел за Хуан Гуайдо повече не се говори като за „временен президент” – а този израз редовно се употребяваше досега от Испания, която първа сред държавите в ЕС призна самопровъзгласяването на опозиционния депутат през януари 2019 г. и така даде тон на всички други европейски правителства, последвали примера ѝ.
Витиеватото комюнике на Борел е образец за двусмислено балансиране на ръба на все още забулена с мъгли пропаст. Явно целта е да се избегне всякаква категоричност преди да стане ясно каква конкретно ще е политиката на новата администрация на САЩ начело с президента Джо Байдън спрямо Венесуела. И същевременно се открехват вратички за евентуален диалог с реалните власти в Каракас – защото като на опитен дипломат на Борел отдавна му е ясна безнадеждността на досегашната абсурдна евроатлантическа линия спрямо Венесуела. Може да се припомни, че Борел, без да симпатизира ни най-малко на Мадуро или на чавизма, още от началото на прецедента с „временния президент” Гуайдо беше против да се пристъпва към международното му признание поради правния прецедент, който поражда този казус. По онова време Борел беше все още само външен министър на Испания. Но накрая той все пак се подчини на политическата воля на испанския премиер Педро Санчес, който след телефонен разговор с Гуайдо от форума в Давос през 2019-та импулсивно реши да го подкрепи.
Дано сега да се върви към отваряне на нова страница в отношенията САЩ-Венесуела и съответно ЕС-Венесуела (редно е да сме наясно, че второто винаги ще повтаря първото поради ред геополитически причини…) – та най-после да се озапти и санкционният тормоз над венесуелския народ, несекващ от години…
