В категории:Латинска Америка / Свят

Помпео лично пое функциите на Гуайдо

След като протежето на САЩ разцепи и опозиционния парламент в Каракас, държавният секретар включи ръчното управление и сам оповести американската директива за смяна на всички видове власти във Венесуела. Но Николас Мадуро има други планове

Хуан Гуайдо и Майк Помпео. Снимка: Telemundo Huston

Изборната година на жадуващия втори мандат президент на САЩ Доналд Тръмп, която започна с демонстративното ликвидиране на ирански генерал, вече подхвана и венесуелското направление. То беше в дълго медийно затишие, засенчено от разломни трусове из други латиноамерикански държави. Но пак излезе на преден план покрай поредни фарсови изпълнения на американското протеже Хуан Гуайдо, продължаващо да се представя за „временен президент” на Венесуела.

Щатите също продължават официално да поддържат Гуайдо. Но няма как да не си дават сметка колко безпомощен, безполезен, че дори и вреден за интересите им е той. Година след самопровъзгласяването си, Гуайдо ни най-малко не е успял да разклати властта на дразнещия Вашингтон официален президент Николас Мадуро. Но затова пък се забърка в контакти с колумбийска наркобанда и в скандал за злоупотреби с американска „хуманитарна помощ”. Възмути така част от опозицията, която се изпокара помежду си, а това доведе и до разцепване на доминирания от нея парламент – Националното събрание, и до бламиране на самия Гуайдо.

Точно около парламента в последните дни се разигра такъв цирк, че държавният секретар на САЩ Майк Помпео превключи на ръчно управление и иззе функциите на Гуайдо, който досега се опитваше да преразказва исканията на Вашингтон като свои. Без повече превземки, Помпео лично оповести американската директива за смяна на всички видове власти във Венесуела. Като обясни и как самите Щати ще я осъществят чрез свои експертни групи. За суверенитет, независимост, ненамеса във вътрешните работи, международно право, разбира се, не става и дума.

Преди да продължим с подробностите за плана на Помпео, нека припомним хронологията на последните развития и някои важни детайли, които често се пропускат.

Както е известно, Гуайдо се самопровъзгласи за „временен президент” на един площад в Каракас през януари м.г. – броени дни, след като на ротационен принцип бе определен за поредния председател на Националното събрание. По вътрешно споразумение между опозиционните партии, доминиращи в парламента, всяка от тях се изрежда да ръководи законодателния орган за по една година чрез свой представител. Миналата година дойде ред на партията „Народна воля”, която излъчи именно Гуайдо. Така изгря звездата му и той не изпусна шанса си името му да гръмне по цял свят.

Годината обаче се изтърколи, без той да постигне която и да било от заканите си срещу „узурпатора” Мадуро. А авторитетът му в самите опозиционни среди се спихна непоправимо и още преди месеци стана ясно, че ще е доста проблематично тъй желаното от Гуайдо негово преизбиране начело на парламента. Ако не оглавява тази преобладаващо опозиционна институция, под въпрос увисва и неговото „временно президентство”. Така че отнемай къде, заради символа, в който сами го превърнаха, зад целта да бъде преизбран застанаха и чуждите му покровители.

Поначало ротацията за 2020-та предвиждаше от януари да застъпят реда си по-малките парламентарни партии, които да издигнат свой общ председател. Но още в средата на 2019-та те бяха усърдно подработени от Гуайдо и симпатизантите му да се откажат от свой човек и да подкрепят втори мандат на досегашния парламентарен шеф и „временен президент”. Договорката уж беше постигната. Дойдоха обаче скандалите с наркотрафикантите и с корупцията – и не само малките партии, но и заели дисидентски позиции депутати от големите партии, включително от собствената му, се разбунтуваха срещу Гуайдо и мерака му само той да е лице на цялата опозиция. Освен това изпъкна и съществена разлика между тази разгневена част от опозицията и отбора на Гуайдо по въпроса дали да се води или не диалог с правителството. Част от въпросните опозиционери дисиденти все пак поведоха такъв диалог, в разрез с отказа на Гуайдо и сие – които пък от своя страна взеха да тръбят, че „режимът” на Мадуро раздава подкупи, за да разцепи опозицията и да се легитимира чрез включилите се в диалога свои опоненти.

Месеци наред тезата за „подкупената опозиция” беше тиражирана в услужливи към Гуайдо местни и чуждестранни медии, които дори измислиха ефектно име на предполагаемата конспирация – Операция „Скорпион”. В тази ударна пропаганда бе трудно да не се съзре подготовка на общественото мнение за ясно очерталата се тенденция „временния президент” да не получи достатъчна подкрепа и да се размине с нов мандат начело на Националното събрание на предвидената за целта парламентарна сесия на 5 януари. Но за провала му, естествено, трябва да е виновен пак Мадуро, нали.

На въпросния 5 януари около сградата на Федералния законодателен дворец в Каракас, където заседават и избраното през 2015 г. Национално събрание с преобладаващо опозиционни депутати, и свиканото след избори през 2017 г. Национално конституционно събрание, в което опозицията отказа да участва, се разигра истинско шоу, както го определи след това Мадуро.

В обикновени дни около сградата на Федералния дворец в центъра на Каракас, където се намира Националното събрание, няма подсилена охрана. Но когато има заседания на парламента, мерките за сигурност се повишават. Снимка: Къдринка Къдринова

Началото на сесията, на която предстоеше да се избере нов президиум на Националното събрание, за да определи той и нов парламентарен председател, бе насрочено за 11.00 ч. И в пленарната зала към този час са се били събрали 140 от общо 167-те депутати, от колкото трябва да се състои Националното събрание. До края на сесията в залата са влезли още 10 депутати и общият брой е нараснал до 150. Но в състоялото се гласуване за ново парламентарно ръководство са успели да се включат само 140 депутати. Такива данни съобщи по-късно въпросното ново ръководство.

Тук трябва да се поясни, че реалният брой на законно регистрираните депутати всъщност е 164, а не 167. Така е, защото още в началото на 2016-та, когато избраният в края на 2015-та парламент се заклеваше, Конституционният съд отхвърли регистрацията на трима депутати от разположени в индиански общности в Амазония избирателни райони. Причината е в заведените срещу тях дела, тъй като беше установено, че те са купували гласове за себе си.

Ще дадем след малко още важни подробности за разположението на силите в Националното събрание, но нека първо продължим с хронологията на събитията на 5 януари. Фактически Гуайдо и неговите симпатизанти така и не влизат в пленарната зала за гласуването на този ден и изобщо не участват във вота. Тяхната теза е, че силите на „режима” са им попречили съзнателно, за да осуетят избирането на Гуайдо. Само че случилото се в действителност, което е документирано и с доста видеозаписи, е по-различно.

Гуайдо алармира, че достъпът до Федералния дворец бил блокиран от силите за сигурност и те не пуснали нито него, нито съратниците му да влязат вътре. В действителност охраната около законодателния орган е била същата като на всеки 5 януари, когато започват парламентарните сесии – подсилена по сравнение с обичайните делнични заседания, но не и с нещо по-различна от онази, каквато е имало и на 5 януари миналата година, когато начело на НС е избран самият Гуайдо. Задачата на тази охрана е само да гарантира сигурността и да проверява дали влизащите в сградата наистина имат право да са вътре – дали са редовно регистрирани депутати или притежаващи редовен пропуск репортери.

Самият Гуайдо е бил пуснат без никакви проблеми. И това е заснето на видео – както мирният разговор между него и охраната, така и самото му влизане зад външните предпазни заграждения. Само че след това Гуайдо се сеща нещо – или го подсещат по телефона, защото е заснет как се спира, започва да чете някакво съобщение от екрана на апарата си и после се връща обратно към пропуска.

Там започва разправия с охраната, че заедно с него трябва да влезе още един опозиционен депутат, когото обаче охранителите не бързат да пускат, а обясняват, че са подали до шефовете си запитване за проверка на неговата легитимност. Въпросният депутат – Хилберто Сохо от партията „Народна воля” на Гуайдо, е с прекъснати от венесуелското правосъдие депутатски права заради започнато срещу него разследване. Повежда се дискусия дали той може или не може да влезе и Гуайдо обявява, е повече никой от „неговите” депутати няма да влиза, докато не пуснат и Сохо. След телефонни консултации между охраната и вишестоящите ѝ началници, в крайна сметка Гуайдо и Сохо са пуснати да минат заедно.

Така Гуайдо за втори път се оказва вътре, зад загражденията, готов да влезе в Националното събрание. И за втори път се връща. Защото го известяват, че отвън има и други депутати от неговия отбор, които не могат да влязат заради заведени срещу тях дела.

Има и опозиционни журналисти без редовни пропуски за парламента, които също напират да минат, но не ги пускат. Гуайдо пак излиза и пак започва разправия.

Всичко това се точи доста време. Нагнетява се напрежение. Насъбрали се опозиционни симпатизанти крещят и се блъскат, фоторепортери и оператори запечатват бъркотията, насред която Гуайдо осигурява и кадъра на деня – покатерва се на решетка от оградата, внушавайки, че това е единственият начин да се опита да влезе вътре, където уж не го пускат. Макар вече два пъти да е минавал безпроблемно през пропуска.

Хуан Гуайдо, артистично покатерен на оградата на Националното събрание в Каракас, макар редът за преминаване да е на друго място. Снимка: Туитър

Охраната, разбира е, го сваля от решетката. И ето ти още кадри от „репресията”.

Сценката се разиграва около 13 часа на 5 януари – два часа след обявеното начало на пленарната сесия в 11 часа същия ден. Де факто въпросната сесия за избор на ново ръководство на НС по това време вече е приключила без участието на Гуайдо и на част от неговия отбор.

Известно е как всичко това бе представено от приятелските към Гуайдо и покровителите му медии. А тълкуванията на официалните власти във Венесуела са други – че Гуайдо и компания нарочно са разиграли цялото това шоу, защото са били наясно, че при гласуване в пленарната зала с тяхно участие „временният президент” няма да събере достатъчно гласове, за да бъде преизбран.

Че Гуайдо показно е „тупал топката“ отвън, проточвайки времето, личи и от видео, хванало негови патетични излияния пред строените редици на полицейската охрана.

И така, докато отвън върви този фарс, вътре в пленарната зала протичат предвидените по закон процедури за избор на нов президиум на Националното събрание. Тъй като старият президиум, в който влизат Гуайдо и част от компанията му, не се е явил на заседанието, за да го води и да даде ход на избора на нов президиум, за председателстващ сесията е избран най-възрастният депутат. Това е „чавистът“ Ектор Агуеро – и естествено, щом е „чавист“, в по-късното отразяване на събитията в про-Гуайдо медиите цялата процедура е заклеймена като опорочена.

Както бе споменато, в залата първоначално е установено присъствието на 140 депутати, като до края на сесията влизат още 10 и така общият им брой става 150. Но в момента на гласуването там е имало 140 депутати.

81 от тях гласуват „за” предложения по време на сесията нов състав на президиума и „за“ излъчения от него нов председател – депутата Луис Пара, опозиционер дисидент, отцепил се наскоро от партията „Първо справедливостта” на някогашния опозиционен кандидат-президент Енрике Каприлес. Пара напуска партията си, след като му се отправят обвинения, че е ходатайствал пред САЩ да не санкционират колумбийски бизнесмен, сътрудничещ с правителството на Мадуро в осъществяването на държавната програма CLAP за субсидирани храни за населението във Венесуела.

Луис Пара бе избран на 5 януари за нов председател на Националното събрание в отсъствието на Хуан Гуайдо и съратниците му, които обявиха този избор за „парламентарен преврат“. Снимка: EFE

Останалите членове на новия президиум са Франклин Дуарте от социалхристиянската партия COPEI, който става първи зам.-председател на НС, Хоре Нориега от партията на Гуайдо „Народна воля”, втори зам.-председател, и Негал Моралес от „Демократично действие”, който поема поста на парламентарен секретар.

От онези 81 гласа, които подкрепят този избор, само 38 са на „чавистки“ депутати. Останалите са опозиционери. Подадени са и 59 гласа „против”. Изборът се вписва в законовите изисквания.

В пленарната зала на НС по време на избора на нов президиум и на нов председател, какъвто стана Луис Пара, на 5 януари т. г. Снимка: Туитър

Но Гуайдо и компания не го признават. Обявяват, че всичко е постановка на „чависти“ и „предатели”. Най-упорито се развява тезата, че е имало съзнателно възпрепятстване на влизането в пленарна зала. И се твърди, че липсвали доказателства вътре действително да са присъствали 140 души по време на гласуването. Удивителното е, че водещи световни медии безкритично повтарят това, прескачайки факта, че гласуването е проведено в оборудваната точно за такива цели зала на Националното събрание, при наличието на камери, монитори, броячи и друга специализирана техника, удостоверяваща всичко, случващо се вътре.

Нещо повече, същите медии пак безкритично повтарят приказките на Гуайдо, че истински легитимното гласуване, на което пак той е бил избран за председател на НС, се е състояло по-късно и другаде – в сградата на опозиционния вестник „Ел Насионал”. Гуайдо и компанията му отиват в редакцията на вестника след шоуто пред парламента. И там, в присъствието на подбрани от тях „независими медии”, представят продължението на спектакъла – Гуайдо обявява, че в пълната с всякакви хора зала се намират 100 депутати, които незабавно гласуват „за” оставането му начело на Националното събрание. Кой и как удостоверява верността на тези твърдения и легитимността на този вот – това явно няма значение за „независимите медии”, които дават световна гласност на версията на Гуайдо.

Хуан Гуайдо се заклева за нов мандат като председател на Националното събрание на 5 януари т.г. следобед в сградата на опозиционния в. „Ел Насионал“, на фона на венесуелското знаме. Снимка: EFE

Само че нещата стават сложни, защото дори юристи от венесуелски неправителствени организации, симпатизиращи на опозицията, алармират, че такова гласуване, осъществено извън залата на НС и в различно от постановеното по правилник време, просто няма как да мине за легитимно пред Конституционния съд. И това няма как да бъде оспорено, дори и от считащите този съд за „прочавистки”.

Ето защо сериалът продължава на 7 януари, за когато пак по закон е предвидено първото работно заседание начело с новото ръководство на НС. То се провежда и събралите се на него депутати одобряват сформирането на специална комисия, която да предприеме необходимите законови крачки за възвръщане на пълните права на парламента и за нормализиране на отношенията му с останалите държавни институции.

Трябва да напомним, че действията на НС са обявени за лишени от правна тежест съгласно разпореждания на Конститтуционния съд от 2016 и 2017 г., свързани  нарушенията около споменатите трима депутати, купували гласове, и с други нелегитимни ходове на действалите по онова време президиуми и председатели на парламента.

По законови срокове през настоящата 2020 г. трябва да се проведат нови парламентарни избори. Но за да стане това, самият парламент трябва да е в пълните си права. Той трябва да може също така в рамките на закона да избере нов състав на Националния изборен съвет (венесуелската ЦИК), повечето от чиито сегашни членове голяма част от опозицията смята за „прочавистки”. Ако не се възстанови пълната легитимност на НС, тези решения няма как да се вземат от него, а ще отидат в ръцете на Конституционнияа съд – вариант, който също не се харесва на опозицията.

Същевременно, ако бъдат извършени всички изисквани от закона действия от страна на сегашното парламентарно ръководство начело с Луис Пара, ако Конституционният съд възстанови всички права на НС и ако наистина се тръгне към избори, тогава и Хуан Гуайдо с поддържащите го депутати ще бъдат принудени да се включат в тези избори. С което пък ще признаят легитимността на всички действащи институции в държавата – нещо, от което Гуайдо и сие бягат като дявол от тамян, защото това означава и признаване на „узурпатора” Мадуро.

Ето защо всички тези страсти около новото ръководство на НС са толкова инфарктни. Те дадоха импулс на Гуайдо и компания и за още един зрелищен епизод, разигран пак на същия 7 януари, веднага след приключването на редовното парламентарно заседание, излязло с решение за създаването на специалната комисия.

При наличието около сградата на Федералния дворец на все същата охрана, каквато имаше и на 5 януари, този път се оказа, че тя не е никаква пречка за Гуайдо и хората му да преминат колективно зад загражденията и да влязат като ударен отряд в сградата Националното събрание, крещейки „Тук командва народът!” и блъскайки демонстративно и вътрешната охрана.

Така устремени те нахлуха и в пленарната зала, в която вече нямаше никого, защото редовното заседание бе свършило. Изправяйки се на трибуната, Гуайдо обяви, че президиумът начело с Луис Пара е нелегитимен, че всичките му членове и гласувалите за тях са „предатели” и „корупционери”, купени от „чавизма”, че те са извършили „парламентарен преврат”, а единственият легитимен председател е единствено той самият. И като такъв отново се закле като „временен президент” на Венесуела.

Гуайдо и поддръжниците му в пленарната зала на НС на 7 януари. Снимка: Туитър

После компанията си тръгна, а навън, сред очакващите я симпатизанти и противници, омесени с многобройни репортери, настана суматоха, стигнала до бой. В мелето пострадаха двама журналисти – кореспондентът на испанския вестник El Pais за страните от района на Андите Франческо Мането и репортерът на венесуелската телевизия Venevisión Мануел Кобела. В блъсканицата първо е пострадал Франческо. Той бил ударен няколко пъти от неизвестни, които му отмъкнали телефона, другата му апаратура, парите и документите. След това същата съдба сполетяла и Мануел, опитал се да помогне на испанския си колега.

Инцидентът с журналистите бе преразказан после от други техни присъствали колеги еднозначно – боят и кражбата бяха приписани на т. нар. „колективос”, както са наричани „чавистките” групи за самоотбрана, действащи в много от народните квартали в столицата и из други части на страната. Пропуска се обаче фактът, че и симпатизантите на Гуайдо разполагат с подобни групи, огледални на „колективос”. Да не говорим за чисто криминалните банди крадци, които никога не липсват при масови струпвания на хора. Насред хаоса на конкретния инцидент е доста рисковано да се излиза с категорични твърдения кой точно стои зад атаката над журналистите. Нападателите са избягали веднага с откраднатото. Безспорното е, че от конфликти с журналисти, особено с чуждестранни, „чавистите” нямат никаква сметка. Напротив, такъв скандал би бил от полза само на онези, които искат да представят управлението във Венесуела като „диктатура”.

Президентът Николас Мадуро беше много ясен в коментара си за събитията и напреженията около Националното събрание. Според него всичко това е резултат само на съперничества и противопоставяния вътре в редиците на самата опозиция, а властите и депутатите от „чавистката” Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) нямат нищо общо. Заинтересовани са единствено от мирното развитие на страната, заради което трябва да се продължи започнатият национален диалог с част от опозиционните представители, както и от спирането на икономическата война на САЩ срещу Венесуела.

Мадуро приветства новоизбраното ръководство на Националното събрание, посочвайки, че то може да върне тази институция в законовите рамки, спомагайки така за провеждането на редовните парламентарни избори и за успокояване на цялостната обстановка в страната.

Президентът се възмути от реакцията на Щатите, които отказаха да признаят за легитимен новия председател на НС и потвърдиха, че продължават да подкрепят единствено Гуайдо и като шеф на парламента, и като „временен президент”. Мадуро определи като „срамен, възмутителен” факта, че Вашингтон си позволява да диктува кой на какъв пост да бъде избиран в суверенна Венесуела.

Държавният глава изтъкна също, че докато „гуайдистите” са заети „със срамно шоу” в угода на САЩ, венесуелското правителство се грижи за нуждите на народа. Той направи изявленията си по време на представянето на лансираната именно в тези дни нова програма за улесняване на достъпа на хората до медикаменти – „Петро-здраве”.

Докато представяше иницативата си „Петро-здраве“, президентът Николас Мадуро, порица „срамното шоу“ на „гуайдистите“ около парламента. Снимка: Alba Ciudad

Идеята е гражданите да се разплащат за лекарства чрез въведената от правителството още преди две години криптовалута „петро” или чрез банкова карта „Петро-здраве”.

Ден по-късно Мадуро имаше още една публична проява – участва в церемония по повишаване в звания на участници във военизираните отряди на гражданската отбрана, наричани официално Народно обединение за единна отбрана (UPDI). Там той отново осъди решително намесата на САЩ във вътрешните работи на Венесуела и оповести, че пред лицето на тази агресивност страната ще продължи да укрепва своята отбрана. В този контекст Мадуро съобщи и за предстоящите през февруари т. т. мащабни военни учения.

Николас Мадуро говори пред бойците от Народно обединение за единна отбрана (UPDI), известявойки за планирани през февруари т. г. големи военни учения. Снимка: Туитър

Междувременно ръководителят на Националното конституционно събрание Диосдадо Кабейо, който е и лидер на управляващата партия PSUV, на свой ред приветства желанието за конструктивен подход у новото ръководство на НС. Той увери, че собствената му институция ще работи най-добронамерено със създадената парламентарна комисия за възвръщане на правната тежест на НС, което може да стане чрез определени постъпки пред Конституционния съд. Подчерта също, че Националното конституционно национално събрание ще дава своя активен принос, „за да надделее мирът в законодателната власт”. С такова послание Диосдадо Кабейо обяви и предстоящото провеждане на 14 януари на масово шествие на PSUV из Каракас „за консолидиране на силите на мира”. Той поднесе извинения пред света задето най-агресивната част от венесуелската опозиция е разиграла „срамен спектакъл” около Националното събрание.

След всичките тези коментари от страна на венесуелските власти дойде и прякото включване на американския държавен секретар Майк Помпео, който на 9 януари практически пое функциите на бламирания Гуайдо и лично оповести американската директива за смяна на всички видове власти във Венесуела.

Майк Помпео представя вижданията си за Венесуела. Снимка: State Department

Той отхвърли провеждащия се вече в страната национален диалог между правителството и част от опозицията, като нарече участващите в процеса опозиционери „маргинални политици”. Но апелът, който отправи, също съдържаше условието за преговори. Буквалният призив бе за „договаряне на бърз преход”. Не беше уточнено с кого трябва да е прави това договаряне, щом американската позиция за непризнаване на Мадуро като президент остава неизменна. Все пак обаче прави впечатление самата формулировка с акцент за „договаряне”, която контрастира доста със заканите на САЩ от миналата година, че „никакви средства, включително и военни, не са изключени” за целта да се постигне обрат във Венесуела.

Сега Помпео конкретизира какво има предвид под такъв обрат. Не става дума само за отстраняване от поста на ненавистния за САЩ Мадуро и за провеждане на нови президентски избори, но и за обновяване на състава на всички останали държавни институции – на Националния изборен съвет, на Конституционния съд, на Националното събрание. Помпео декларира, че Вашингтон ще съдейства чрез свои експертни технически групи и чрез финансови фондове за „реконструиране на институциите и на инфраструктурата” във Венесуела. Ясно и без заобикалки…

Отговори му венесуелският външен министър Хорхе Ареаса, който отново отхвърли американската намеса във вътрешните работи на родината си, санкциите и икономическата блокада, настоявайки, че вече започнатият национален диалог между правителството в Каракас и конструктивната опозиция дава позитивни резултати. Той припомни и другия преговорен процес по венесуелската криза, който протича с посредничеството на Норвегия.

Външният министър на Венесуела Хорхе Ареаса отговаря на Венесуела. Снимка: Alba Ciudad

Интересното зад тази размяна на реплики между външните министри на САЩ и Венесуела е все пак доста по-мекият тон от обичайното, както и очебийният факт, че Помпео този път наистина отправи преки послания към Каракас, без да се занимава повече с палячото Гуайдо. Разбира се, рано е да се очаква Вашингтон публично да оттегли подкрепата си за него. Но е доста видимо, че процесите на разслоение във венесуелската опозиция от последните месеци са накарали американците да преоценят доста неща и да си направят съответните изводи.

Съществено влияние за това оказва и реалното разположение на силите в Националното събрание в Каракас. И ето какво е то.

Както вече бе споменато, законно регистрираните депутати в парламента са 164, а не 167, каквато би трябвало да е общата бройка. На изборите през декември 2015 г. е гласувано точно за 167 места, но при регистрацията пред Конституционния съд в началото на 2016-та остават заети само 164 заради купуването на гласове от обвинените за това трима депутати. Още по онова време започва първата конфронтация на новоизбрания парламент с останалите власти в държавата. В случая – със съдебната. Тогавашното ръководство на НС отказва да признае за основателни обвиненията срещу тримата депутати и да анулира техните вече подадени гласове при избирането си, което би довело и до ново гласуване за президиум на НС. Това е и първият повод Конституционният съд да лиши от правна сила по-нататъшните решения на НС. Нататък конфронтацията продължава по още много казуси.

Често в медийни публикации се обобщава, че във венесуелското НС опозицията разполага със 112 депутати, а „чавизмът” – с 55. Такива в най-общ смисъл са данните веднага след вота през 2015 г. Но, както видяхме, депутатите скоро след това стават 164 вместо 167. И тъй като те са от състава на опозицията, тя съответно намалява до 109 депутати.

Другият важен детайл е, че същинските „чавистки” депутати, тоест представителите на Патриотичния полюс, прекръстен днес вече в Блок на родината, в който влизат освен управляващата PSUV, също и Комунистическата партия, и още няколко левичарски формации, не са 55, а 49. Има още шестима депутати, които в медиите с лека ръка минават за „чависти”, само че това са дисиденти „чависти”, излезли от Блока на родината.

Трябва да се знае също, че при развихрилата се в НС още от началото на 2016-та конфронтация с „чавизма”, депутатите „чависти” практически не бяха оставени да си изпълняват нормално задълженията. И когато в средата на 2017-та, в разгара на инспирираните от опозицията ожесточени улични сблъсъци, президентът Мадуро обяви провеждането на избори за Национално конституционно събрание, „чавистката” група в НС просто напусна парламента. Повечето от депутатите в нея бяха избрани в Националното конституционно събрание, което започна да действа успоредно с НС. И оттогава в продължение на над две години в НС практически напълно липсваше „чавистка” фракция.

Едва през септември 2019 г., като част от започналия национален диалог с умерената опозиция, бе взето решението за завръщане на „чавистките“ депутати в НС – с идеята те да съдействат за търсене на решения по възстановяване на правната сила на парламента. Де факто обаче тогава креслата си заеха не 55 и даже не 49, а само 38 депутати от Блока на родината. Толкова са те и досега.

Всички останали депутати се броят за опозиция. Само че тя е много разнородна. Най-големият опозиционен блок често е наричан Г-4, защото включва четирите най-големи опозиционни партии – „Демократично действие” с 25 депутати, „Първо справедливостта” с 18 депутати, „Ново време” със 17 депутати и „Народна воля” (на Гуайдо) с 16 депутати. Тези формации винаги са били анти-„чавистки”. Но и винаги са били в остри съперничества и дрязги помежду си. Едва през лятото на 2015-та, под силния натиск на американски емисари и съветници, ръководствата на четирите водещи партии се разбраха да се съберат под единната „шапка”, наречена Маса за демократично единство (MUD). Вътре влизат и още няколко малки партии и движения с опозиционни амбиции. Именно това сплотяване помага на иначе много различните и вечно спорещи помежду си опозиционери да вземат мнозинство в парламента. Защото поединично, както личи от броя на депутатите им, те не биха могли да бъдат алтернатива на „чавизма”.

Тази победа през 2015-та обаче си остава единствена досега. През цялото време, откакто съществува настоящият парламент, вътрешните противоречия в Г-4 непрестанно избиват. Тушира ги пак единствено редовното опъване на юздите отвън, откъдето постоянно им напомнят, че главната им цел е да се борят с Мадуро и с PSUV, а не да се ритат помежду си по кокалчетата. Въпреки това и четирите партии постоянно ерозират, напускани от свои дисиденти.

Общият брой на тези депутати от Г-4 сега възлиза на 76 души. Към тях обикновено се прибавят още трима, обявили се за независими, но влезли в MUD.

Извън MUD и „чависткия” Блок на родината има още 18 депутати, които също се водят независими от всички. Когато медиите броят опозицията обаче, автоматично и незнайно защо ги причисляват към нея, макар въпросните депутати да са декларирали неутралност.

Съществуват и още три малки партийни групи – две с по 4-ма депутати, една с 3-ма. Две от тях са опозиционни на „чавизма”, но от по-леви позиции, затова не могат да се приобщават към MUD. Третата също е сама по себе си.

Към тази шарена картина трябва да се добавят и други настъпили след 2016-та промени. Така например срещу 49 депутати към момента са започнати съдебни дела. Един от тях е в затвора. Още един се води „изчезнал” – смята се, че се е скрил от правосъдието. На 29 депутати е отнет парламентарният имунитет – заради различни разследвания. Над 20 живеят в чужбина.

Прави впечатление, че в новия президиум на НС, излъчил за председател Луис Пара, фигурират главно представители – било дисидентстващи, било действащи – на партиите от Г-4, начело със самия Пара. Всички те са привърженици на водения национален диалог с правителството. И вече са издействали освобождаването от затвора на редица задържани за нарушения на обществения ред опозиционери.

Така че диалогът действа ефективно, а дежурното подмятане на Помпео за „маргинални политици” малко се разминава с реалността – което очевидно се осъзнава и от самия него, отчитайки тона на посланието му. Такива определения в момента повече подхождат на Гуайдо и все още следващата го компания. Които, изглежда, вече „вкупом непотребни станаха” – дори и в очите на американския им бог…

Илюстрация: Туитър
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар