И до днес остава напълно актуална фразата на американския президент Франклин Делано Рузвелт, изречена навремето за кръвожадния и крадлив никарагунаски диктатор Анастасио Сомоса: „Той, разбира се, е кучи син. Но наш кучи син”.
Явно и Доналд Тръмп гледа така на венесуелския си любимец Хуан Гуайдо, който му остава мил, независимо от разразилите се шумни скандали за корупция в най-близкото обкръжение на самообявилия се за „временен президент” опозиционер.
Заради тези скандали Гуайдо се ослушваше със свито сърце към свиканата на 3 декември в колумбйската столица Богота среща на външните министри на страните от военния договор TIAR (Интерамерикански договор за реципрочна взаимопомощ от 1947 г.), свикана с цел координиране на поредни наказателни мерки срещу правителството на Венесуела. Срещата свърши каквото беше планирано – въведе още санкции срещу придвижването на венесуелски държавни дейци и алармира, че сигурността на континента била застрашена от Каракас, който го разбунвал с „транснационална престъпност и терористични организации”. Непрестанно повтаряните напоследък твърдения, че Мадуро е виновен за размириците из различни страни на региона, са недвусмислена подготовка за антивенесуелска акция на доминирания от САЩ TIAR.
На този фон притесненият да не му се карат за корумпираните приятели Гуайдо беше успокоен от Богота, че покровителите му не вярват на обвиненията, които сигурно пак са инсинуации на злия Мадуро, на кой друг…
Всъщност, двата избухнали в края на миналата седмица скандала за злоупотреби и лобизъм в кръга около Гуайдо са с произход от опозиционни на Мадуро среди, които обаче не харесват и самопровъзгласения „временен президент”.
На 1 декември в опозиционния венесуелски портал за медийни разследвания Armando.Infо излезе обширна статия с автор Роберто Денис и със следното заглавие: „Искате да изчистите репутацията си? Наемете си депутати за целта”. Тя се позовава на документи и свидетелства, според които деветима близки до Гуайдо членове на доминираното от опозицията Национално събрание в Каракас са ходатайствали пред прокуратурата в Колумбия, финансовото министерство на САЩ и евроинституциите в Брюксел, за да отърват от вероятни санкции сътрудничащ си с официалните венесуелски власти колумбийски бизнесмен.
Депутатите са Ричард Артеага и Гийермо Лусес от партията „Народна воля” на Хуан Гуайдо, членуващите в другата влиятелна опозиционна сила – „Първо справедливостта” – Луис Пара, Хосе Брито и Конрадо Перес Линарес, както и представителите на още три по-малки опозиционни партии – Чаим Букарам и Уилям Бариентос от „Ново време”, Адолфо Суперлано, изключен наскоро от „Да променяме”, и Ектор Варга от „Прогресивен напредък”. Повечето от тях са били и членове на Контролната комисия на парламента.
Колумбийският бизнесмен, за когото са лобирали, е Карлос Лискано, собственик на компанията „Salva Foods”, която управлява венесуелските магазини от системата CLAP (Местни комитети за доставка и продукция). Това е система за снабдяване на населението със субсидирани от държавата продукти на символични цени.
Лискано е в партньорски отношения с още двама колумбийски предприемачи, сътрудничащи си с CLAP – Алваро Пулидо и Алекс Сааб, на които бяха наложени американски санкции през юли тази година. Лискано се е чувствал застрашен от същата съдба и затова е наел депутатите, които да се опитат да осуетят това.
Публикацията очевидно е подготвена от други крила на опозицията, враждуващи с Гуайдо и стремящи се с тези разкрития за негови приближени още повече да отслабят и без това разклатените му позиции след почти едногодишни безплодни усилия да противостои на официалното правителство на венесуелския президент Николас Мадуро. В тази посока сочат и предшествали статията изявления на депутати от въпросните анти-Гуайдо опозиционни сектори.
Самият Гуайдо реагира веднага след разкритията на Armando.Info, като временно отне правомощията на деветимата от депутати, обяви, че със случая трябва да се заеме Контролната комисия на парламента (в която, както споменахме, са членували повечето от замесените) и също така да се проведе независимо разследване от страна на НПО-та и медии. „Няма да позволим ничия корумпираност да нанесе вреди на онова, което толкова трудно изградихме,” заяви „временният президент”, който постоянно вини настоящата официална власт в корупция и се представя като принципен борец с това зло.
Партиите „Народна воля”, „Първо справедливостта” и „Ново време” снеха доверието си от своите представители, споменати в публикацията на Armando.Info. Но Луис Пара от „Първо справедливостта”, сочен за ключова фигура в аферата, атакува със заплахи в Туитър автора на статията заради написаното от него.
Веднага плъзнаха коментари, че всичко пак е конспирация на Мадуро, че в комбина с Лискано той стои зад подкупването на деветимата депутати с единствената цел да злепостави тях и Гуайдо, та когато деянието лъсне и те бъдат отстранени от парламента, опозицията да загуби мнозинството си от две трети там.
Но не само това – защитниците на Гуайдо смятат още, че Мадуро е влязъл в сговор и с тези опозиционни среди, от които сега излязоха разкритията за депутатския лобизъм. Заключенията се базират на факта, че правителството в Каракас поведе национален диалог с редица опозиционни партии, представени в Националното събрание, но не фаворизиращи Гуайдо.
Времената не са лесни за „временния президент”, който наистина е в пълна безтегловност на родна почва и се е вкопчил само в подкрепата на САЩ и съюзниците в Латинска Америка. Най-големият кошмар за него е и от тази компания да започнат да го гледат накриво, защото не им носи никаква полза, а само неприятности със заредилите се скандали.
Точно преди историята с депутатите-лобисти се разрази и конфликтът му с неговия досегашен „посланик” в Колумбия Умберто Калдерон Берти. Гуайдо обяви, че го снема от тази позиция в средата на миналата седмица. А два дни по-късно Калдерон Берти се разприказва за драстични злоупотреби пак на лица, близки до Гуайдо, със средствата от прословутата „хуманитарна помощ” от САЩ. Онази същата, която „временният президент” гръмко обещаваше да вкара от Колумбия във Венесуела през февруари т.г. и която така си и остана на колумбийска територия след гранични драми с камиони, подпалени погрешка от „бомби Молотов”, мятани от про-Гуайдо демонстранти по венесуелски граничен пункт.
Да напомним – САЩ отпуснаха за тази „хуманитарна помощ” около 400 милиона долара, а храните, които трябваше да се заредят в камионите, бяха купувани в Колумбия от емисарите на Гуайдо. Още тогава, сред шумотевицата заради изгорелите на 23 февруари на граничен мост два камиона, за които отборът на Гуайдо много държеше да внуши, че били подпалени от венесуелската страна, се чуха и гласове, че те нарочно са изгорени от самите организатори на шоуто, за да се прикрият разхищенията при пазаруването на „хуманитарната помощ”. И сега излиза, че точно това е и станало. „Боравеше се с едни средства, за които аз никога не разбрах откъде идваха и за какво се харчеха. Още в началото до мен започнаха да достигат слухове чрез социалните мрежи, че се случват нередни неща. Че нещата се ръководят зле и на това трябва да се обърне внимание. Не съм го измислил аз. Колумбийските власти ме предупредиха и ми показаха документи, в които се говореше за проститутки, за алкохол,” заяви вече бившият „посланик” Калдерон Берти, разкривайки къде са отишли значителна част от американските пари за „хуманитарна помощ”, след като са минали през „двойно фактуриране”. Това, впрочем, вече отдавна не е тайна, тъй като в Колумбия се води официално следствие по въпроса след изтичане в местни медии.на данни за злоупотребите.
Все пак Калдерон Берти не пропусна да увери, че лично той няма нищо общо с това изтичане на данни (заради което явно е бил и шкартиран от Гуайдо), а също и да подчертае, че самият Гуайдо не бил лично замесен в аферата. Тя била дело само на негови приближени.
Именно заради този скандал още преди излизането на публикацията на Armando.Info за лобисткия случай, шефът на Контролната комисия във венесуелския парламент Фреди Суперлано обяви, че се оттегля от този пост, за да улесни следствието. Понеже точно той е едно от онези приближени на Гуайдо лица, които се занимаваха с прословутата „хуманитарна помощ”.
Последвалото допълнително наливане на масло в огъня с разкритията на Armando.Info съвсем нажежи страстите сред дистанциращата се от Гуайдо опозиция в Националното събрание. 70 нейни депутати изискаха той да даде незабавни разяснения за злоупотребите с „хуманитарната помощ”. Припомнени му бяха и нашумелите негови снимки с наркобандити от клана „Растрохос”, които именно са го превели по свои пътеки през венесуелско-колумбийската граница на 23 февруари. Беше извадена статистика, че тези мафиоти са виновни за 1500 убийства и отвличания, свързани с наркотрафика.
Колкото и да го успокояват от САЩ /TIAR, Гуайдо няма как да не си дава сметка за рисковете, които му носи това опълчване срещу него и обкръжението му от други сектори на опозицията. На 5 януари изтича едногодишният му мандат като председател на Националното събрание, в качеството си на какъвто той се провъзгласи и за „временен президент”. На 5 януари идва ред на по-малките партии в парламента да излъчат свой човек на поста. През септември те бяха решили да не издигат такъв кандидат, да се обединят около фигурата на Гуайдо в името на противостоенето срещу Мадуро и да го подкрепят за втори мандат. След корупционните скандали обаче настроенията са доста променени и не е ясно дали тези договорки ще се спазят. А Тръмп е високо, далеко и влиза в изборна година – скоро изобщо няма да му е до Гуайдо, колкото и да му е мил. Така че изглежда времето на „временния президент” изтича…
