Над 250 000 души от цяла Европа проследиха онлайн дискусията, организирана по повод Международния ден на солидарността на трудещите се 1 май по инициатива на председателя на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. В дискусията участваха еврокомисари социалисти, соцпремиери, лидери на социалистически партии от континента ни.
Ввключиха се членовете на Европейската комисия Франс Тимерманс, Паоло Джентилони, Никола Шмит, Елиза Ферейра, Хелена Дали, Илва Йохансон, Марош Шефчович, Юта Урпилайнен и Жозеп Борел. Своето виждане споделиха и председателят на Европарламента Давид Сасоли, лидерът на групата на социалистите и демократите в ЕП Ираче Гарсия, както и премиерът на Испания Педро Санчес. От името на Европейската конфедерация на профсъюзите в дискусията взе участие нийният генерален секретар Лука Византини.
В своето изказване водачът на ПЕС Сергей Станишев посочи: „Изправени сме пред огромно предизвикателство – за човечността, за бъдещето на социалната държава и за икономиките ни. От нас зависи да работим заедно, за да осигурим по-добра перспектива за всеки европейски гражданин. Всички сме на прага на сериозни икономически сътресения. Всички сме жертви на тази криза. Безработицата ще расте. Вероятно ще има сериозно социално напрежение. Затова трябва да останем заедно. Да създадем един силен, амбициозен, навременен и мащабен Европейски план за възстановяване.“
Станишев продължи: „1 май е ден на солидарността. И ние благодарим на здравните работници, на трудещите се в индустриите, фабриките, магазините, на всички онези, които поддържат обществата ни живи. Благодарностите обаче не са достатъчни. Нашето семейство винаги е било обединено от действието. Необходима е отдаденост и натиск от страна на нашите активисти”.
Председателят на ПЕС подчерта: „Днес искам да се обърна към всички, които се чувстват объркани и несигурни за бъдещето си и да ги уверя, че сме с тях – солидарни и активни. ПЕС прави всичко възможно да защити работните места и доходите, както и да осигури подкрепа за децата и за възрастните хора. Никой няма да бъде оставен зад борда!“
Силно внимание привлече емоционалното слово на върховният представител на ЕС Жозеп Борел по време на дискусията. Той предупреди: „Солидарността е дума, която много лесно се хвърля в пространството. Превръща се в анти-дума, лишена от смисъл, защото все по-често се използва като символ на съжаление и съчувствие. Но съчувствията не са достатъчни. Необходими са действия. Тази криза ни предоставя възможността да покажем какво наистина означава солидарността. Първо солидарност между европейските народи, а след това и с останалия свят”.
Борел очерта три сериозни заплахи като последствия от кризата и посочи какъв според него трябва да е отговорът:
„Първият риск е, че неолибералните ценности могат да бъдат наложени още по-силно в обществата ни. Едва преди няколко месеца мнозина заговориха за Зелената сделка, за края на капитализма, такъв какъвто го познаваме. Сега всичко това се забрави.
Втората заплаха е отслабване на демократичните ценности. Авторитаризмът отново се завръща. И то не в някоя страна на края на света, а точно тук, в Европа. Демократичните ценности вече стават жертва на пандемията.
Третата заплаха е идеята за завръщане към стария модел на растеж. Да се завърнем към консуматорството, в най-чистия му вид, без да се съобразяваме с климатичните промени. Това е сигурен път към друга, още по-страшна катастрофа.
Сценарият, за който трябва да се борим, е промяната на модела на растеж, на социалните отношения, налагане на нов модел на солидарност между нас и останалия свят. Кризата е добър повод да тръгнем по този път. Защото много неща, които досега бяха норма, днес се поставят под въпрос. Ясно е, че не можем да продължим по старому. Това е точка на пречупване в историята на човечеството. Европейците, и най-вече социалистите, имаме особена отговорност. Ако не покажем солидарност между нас, между европейците, би било много трудно да наложим този модел в света”.
Жозеп Борел изтъкна още: „Големият дебат днес в Европа е под каква форма да бъде тази солидарност. Просто помощ за получаване на заем или истинска солидарност, разпределяне на тежестта, която за някои държави е много по-голяма, отколкото за други. Очаква ни криза с библейски размери. Това е най-подходящият момент да насочим усилията си там, където са и нашите ценности. И да помним, че историята ще ни съди!”
По време на дискусията европейските социалисти се обединиха около необходимостта от мащабен Европейски план за възстановяване, базиран на кохезията, чрез който да бъдат намалени различията вътре в ЕС. Елиза Ферейра – еврокомисар по сближаване и реформи, отбеляза, че „икономическото възстановяване след кризата не трябва бъде за сметка на увеличаване на дисбалансите и неравенствата, както в отделните държави в ЕС, така и между тях. Последствията от пандемията се усещат много повече в някои региони, отколкото в други. Някои държави предлагат мощно финансиране в отговор на кризата, но други просто няма как да си го позволят. Кохезията трябва да бъде укрепена и да бъде в центъра на Плана за възстановяване.“
На свой ред еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони посочи: „Тази криза е съвсем различна от кризата преди 10 години. Тогава отговорът на Европа беше: имаш проблем, получаваш кредит с много тежки условия. Днес обаче всички европейски държави са засегнати и затова трябва да направим нещо, което досега не сме правили – общ, сериозен, достатъчен и съгласуван отговор. Това са характеристиките на Спасителния фонд, от който Европа се нуждае днес. Трябва да заздравим европейския проект, защото няма друг глобален актьор, който да може да се справи с тази задача. Да защитим социалната държава, мултикултурализма, върховенството на закона и диалога между нас. Не можем да си позволим нова Студена война между наши приятели и партньори и Китай. Светът ще се нуждае от нова и много по-силна Европа след тази епидемия.“
Зам.-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс насочи вниманието към стратегическия „зелен” избор на ЕС: „Зелената сделка е крайъгълният камък на нашата работа. Не само като начин за борба с климатичните промени, но също и като стратегия за растеж, която да ни помогне да излезем от тази криза и да ни подготви за бъдещето. Трябва да мобилизираме целия политически потенциал, както и необходимите средства, за да инвестираме в икономиките си така, че хората да не загубят работата си. А ако все пак това се случи, да могат да намерят друга работа достатъчно бързо. Ако насочим средствата, които ЕС ще предостави за борба с коронавируса, към грешните звена, когато климатична криза стане още по-голяма няма да можем да се справим и ще трябва да оставим тежестта от нея върху децата и внуците ни. Ето защо днес сме натоварени с огромната отговорност да гарантираме, че стъпките, които ще ни изведат от кризата, ще отворят вратите към едно по-добро бъдеще.“
В същата посока беше и изказването на комисаря по междуинституционални отношения и перспективи Марош Шефчович: „През последните дни и седмици често се връщам към разговорите, които съм водил с много млади хора, както и с миньори от Полша за бъдещето на трудовия пазар. С младежите говорихме за това, колко динамична е ситуацията, как само до преди 10 години топ 10 от днешните професии не съществуваха. С миньорите пък обсъждахме, че трябва да се готвим за бъдещето, не бива да има изоставени и трябва да се фокусираме върху преквалификацията и новите професии. Честно казано, тогава изобщо не предполагах какво може да ни сполети. Сега трябва масирано да инвестираме във възстановяване; необходима ни е изключителна координация и сътрудничество.“
Испанският премиер Педро Санчес също сложи своите акценти в дискусията на ПЕС: „Имаме нужда от дигитални и модерни икономики, които осигуряват добри и стабилни работни места за всички, особено за младите. Трябва да обновим индустриите в нашите страни, да настояваме за фискална справедливост, за да можем да осигурим социална справедливост.“
