За да бъде убедена Турция да позволи на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО се искаха доста усилия – включително възраждане на една срамна традиция на Съединените щати: да хвърлят съюзниците си кюрди на вълците.
Съобщението от тази седмица, че Анкара ще се откаже от противопоставянето си на присъединяването на скандинавските страни към Северноатлантическия договор, беше оскъдно откъм детайли, но се отнасяше до исканията на президента Ердоган Швеция и Финландия да спрат да подкрепят „терористи“ като Кюрдската работническа партия, известна като ПКК.
Макар че Държавният департамент включва ПКК в списъка на терористичните организации още от 1998 г., Турция „етикетира всеки кюрд като ПКК“, казва президентът на базираната във Вашингтон правозащитна група „Американски приятели на Кюрдистан“ Дилиман Абдулкадер.
Анкара „не преследва само ПКК, а кюрдите като цяло“, казва г-н Абдулкадер. Той казва, че съществува списък с 30 кюрдски лица, които Ердоган иска Швеция да екстрадира в Турция.
Като част от заплахата си за налагане на вето в НАТ, Ердоган поиска Стокхолм да се освободи от „терористите“, които според него „дори участват в парламента“. Той имаше предвид единствения кюрдски депутат в шведския парламент – Аминех Какабавех, която няма нищо общо с ПКК. На 19-годишна възраст тя пристига в Швеция като бежанка от родината си Иран, където се противопоставя на режима на Ислямската република.
По-рано този месец гласът на Какабавех се оказа решаващ за отхвърлянето на вота на недоверие срещу правителството на министър-председателя Магдалена Андерсон. Какабавех заяви, че спасяването на правителството се основава на споразумението с Андерсон, че „законите на Швеция ще се определят в този парламент, а не в Анкара“.
Подробностите за вчерашното споразумение на НАТО с Турция са откъслечни, а няколко източника твърдят, че Швеция като правова държава няма да позволи невинни хора да бъдат неправомерно екстрадирани. Въпреки това Швеция отдавна служи като убежище за кюрдите и активистите се опасяват, че сега тя ще стане по-малко гостоприемна.
Разширяването на НАТО отразява геополитическата промяна на Запад: Нахлуването на Русия в Украйна я превърна в главна стратегическа заплаха, изтласквайки на заден план войната срещу ислямските терористи. Тази промяна представлява още една опасност за кюрдите в Близкия изток, където те живеят в Турция, Сирия, Ирак и Иран.
В Сирия кюрдската групировка „Отряди за народна защита“ (YPG) се подготвя за сериозна конфронтация с Турция. „Има голяма тревога, че има тайно споразумение на НАТО с Турция, което включва кюрдите в Сирия”, казва пред New York Sun Маджид Гли, репортер на кюрдската телевизия Rudaw.
„Това може да се превърне в кървава баня“, добавя източник, свързан с YPG. Кюрдската групировка и нейната сестринска организация в Сирия, Женските отряди за защита (YPJ), през последните години се превърнаха в най-надеждните съюзници на САЩ във войната срещу ИДИЛ и други ислямистки терористи.
През октомври 2019 г. президентът Тръмп нареди изтеглянето на американските сили от Сирия, въпреки че сенатори-ястреби и високопоставени членове на собствената му администрация го упрекваха, че е предал кюрдите. В крайна сметка в контролираните от кюрдите територии в Сирия останаха 900-те агенти на ЦРУ и американски военнослужещи. Но щетите бяха нанесени – Турция и ислямистките ѝ съюзници завладяха нови територии в Северна Сирия.
Около 11 000 кюрдски бойци загубиха живота си в подкрепяната от САЩ война срещу ИДИЛ през последното десетилетие. Въпреки това сега Вашингтон подкрепя план, предложен от ООН, Турция и Катар, за разселване на сирийски бежанци в Североизточна Сирия.
Опасенията са, че Ердоган ще наводни кюрдската автономна зона там с араби от целия регион, включително такива, които никога не са живели в Сирия, както и с ислямистки терористични групи, отдавна подкрепяни от Анкара. След това кюрдските села могат да бъдат етнически прочистени от подкрепяните от Турция милиции.
Шведският депутат Какабавех заяви по-рано този месец, че ще подкрепи правителството на Андерсон при условие, че Швеция ще предотврати подобен план. Въпреки това, след като НАТО се превърна във водещ въпрос, „изглежда, че Андерсон смята, че вече не се нуждае от подкрепата на Какабавех“, казва лидерът на Американската кюрдска информационна мрежа Кани Ксулам.
Според представители на администрацията на Байдън САЩ не са се съгласявали на никакви странични сделки с Турция, освен на споразумение за гласуване с „да“ за разширяването на НАТО, което изисква съгласието на всички съществуващи членове. Ден след като Анкара оттегли възражението си обаче, Вашингтон подкрепи продажбата на модернизирани изтребители F-16 на Турция, което досега отказваше. Съобщението беше поредната победа за Анкара.
„На Ердоган не му е струвало нищо, за да постави куп прегради пред НАТО“, казва Синан Чиди, наблюдател на Турция във Фондацията за защита на демокрациите. Той добавя, че сега Ердоган може да използва всички отстъпки, които е спечелил от САЩ и други съюзници, за да увеличи политическата подкрепа у дома и да си подсигури преизбиране догодина.
Анкара вероятно щеше да оттегли възраженията си и без отстъпките, смята Чиди, като допълва, че Ердоган не заслужава никаква награда за това, че “ премахна ветото, което беше агресивен ход“. Независимо от това, тъй като „Байдън не обича да играе твърда политика“, Ердоган получи голяма част от това, което искаше, казва Сиди.
Резултатът може да укрепи турския автократ, който има връзки с Москва, Пекин и някои от най-страшните ислямистки терористи в Близкия изток – и то за сметка на кюрдските съюзници, които отдавна се сражават и умират на страната на САЩ.
