Този тип изказвания често започват с подчертаване от страна на оратора, че се намираме в извънреден момент. Толкова много неща се случват в света – и то толкова бързо – че понякога е замайващо и трудно да сме в крак с тях.
Прогресивният интернационал (ПИ) е млад проект, но вече е направил толкова много, за да ни обедини, да действа за радикална промяна и да направи разбираем нашия бързо променящ се свят. Гордея се, че проектът „Мир и справедливост“ е негов член, и за мен е чест да участвам в неговия съвет заедно с толкова много вдъхновяващи лидери и активисти.
На първата конференция на ПИ през септември 2020 г., се проведе среща под надслов „Изчезване или интернационализъм“. Година и половина по-късно трябва да бъдем реалисти: циферблатът се е приближил до изчезването.
Миналия месец учените от ООН, занимаващи се с климата, предупредиха, че ограничаването на глобалното затопляне трябва да стане „сега или никога„. Почти се чува как те крещят по клавиатурите си, отчаяни, че правителствата наистина трябва да направят нещо, вместо само да изтъкват необходимостта от „бързо, дълбоко и незабавно“ намаляване на емисиите на CO2.
Червената тревога идва след провала на COP26 в Глазгоу, където трябваше да разчитаме на алтернативни гласове в периферията на събитието, за да ни кажат истината и да планират по-добро бъдеще. Но техните думи – както и тези на учените – не са просто предупреждение за бъдещето; те описват настоящата реалност за милиарди хора.
Южна Азия преживява третия месец на екстремни горещини, като температурите се покачват над 40 градуса по Целзий ден след ден. Представете си това: никаква почивка, никакво облекчение, работа в тази жега.
Ние, хората, сме изключително адаптивни, но когато е толкова горещо, смъртта настъпва по-бързо. Учените са установили, че дори относително малки увеличения на средната температура увеличават значително риска от масови смъртни случаи, свързани с горещините. Виждали сме как екстремните горещини предизвикват горски пожари, унищожават местообитания и убиват животни и хора.
През 2020 г. тридесет милиона души са били разселени поради климатични сътресения. А тези сътресения водят до още по-големи конфликти, тъй като унищожават реколтата. В Пенджаб, житницата на Индия, тази година вече се наблюдава тревожен спад в добива на пшеница поради горещините.
И не само в Южна Азия е горещо. През март и в Арктика, и в Антарктика температурите бяха с 30 градуса по Целзий по-високи от обичайните им средни температури по едно и също време. Нека повторя това. И Северният, и Южният полюс са били с 30 градуса по Целзий по-топли от обичайното през март. Ледът се топи и морското равнище се покачва. Малките островни държави са изложени на риск, както и много милиарди хора, които живеят на крайбрежието или разчитат на вериги за доставки, които се нуждаят от крайбрежна инфраструктура.
Знаем, че господстващият икономически модел със своето замърсяване, извличане и вградено остаряване не се грижи за околната среда. Но неговите артерии, глобалните вериги за доставки, които свързват световните мини, фабрики, транспортни пътища, пристанища, складове, мрежи за доставки и потребители, вече са масово нарушени, дори преди да се усетят пълните последици от климатичния срив. В силно интегрираната глобална капиталистическа икономика, особено след десетилетията, в които МВФ принуждаваше страните да се откажат от производството за вътрешните си пазари, прекъсването означава катастрофа. Вече над 800 милиона души – един на всеки десет души от цялото население на света – си лягат гладни.
Цената на пшеницата вече се е удвоила тази година. Тя може да нарасне още повече, тъй като се усещат последиците от престъпното нахлуване на Русия в Украйна и произтичащата от това частична икономическа изолация на страната. Преди войната двете страни бяха сред петте най-големи износители на пшеница в света. Много страни от глобалния Юг разчитат на тях за снабдяването си с храни.
Войната на Русия срещу Украйна трябва да бъде осъдена. И трябва да насочи вниманието ни към всички останали жертви на войната в страни и по целия свят. Разбира се, ние сме с народа на Украйна, както сме с всеки народ, който страда от нашествие, изселване и окупация. И трябва да останем непоколебими, както прогресивните движения по света, в подкрепата си за бежанците, чиито права и живот трябва да бъдат защитени. Бежанците, които бягат от насилието и глада в Афганистан и Йемен, които сега са най-бедните места в света след разрушаването им от войната, трябва да бъдат посрещнати с човечност и гостоприемство, а не с расизъм и неприязън.
Войните водят до глад, психическо страдание, мизерия и смърт години след края на сраженията. Нямаме време за губене. Трябва незабавно да се прекрати огънят, да се изтеглят руските сили и да се постигне споразумение чрез преговори.
Ако това не се случи, украинският народ не само ще продължи да се сблъсква с ужаса на снарядите, танковете и сирените за въздушно нападение; не само украинските бежанци ще страдат от несигурно бъдеще и откъсване от семействата и общностите си; не само младите руски новобранци ще бъдат изпращани да бъдат малтретирани в армията и да умират в чужда страна за война, която не разбират; не само руският народ ще страда от санкциите; не само хората в Египет, Сомалия, Лаос, Судан и много други страни, които разчитат на пшеница от воюващите страни, ще се сблъскат с нарастващ глад; не само цените за потребителите по целия свят ще се повишат, което ще засили борбата само за оцеляване – но и всички на Земята са изправени пред заплахата от ядрен Армагедон. Заплахата от пряка конфронтация между силите на Русия и НАТО е ясна и актуална опасност за всички нас. И двете страни са подтиквани от необуздани и опасни сили в съответните медии. Тези действия са изключително опасни. Те изграждат атмосфера на максимална заплаха и страх, която прави края на живота, какъвто го познаваме, много по-вероятен.
Били сме тук и преди. Повечето хора не знаят колко близо бяхме до ядрена война. През 1983 г. съветското ръководство беше убедено, че Западът ще предприеме ядрена атака. На 26 септември съветската система за ранно ядрено предупреждение се задейства, което подсказваше, че Съединените щати са започнали такава. Според протокола СССР трябваше да нанесе незабавен ответен ядрен удар. Дежурният офицер Станислав Петров отмени протокола, предотвратявайки ответен удар, вярвайки – или може би надявайки се – че става дума за фалшива тревога. В тези нервни минути той чакаше да види дали бомбите ще паднат. Оказа се прав и така спаси човечеството. Ето колко близо бяхме до унищожение: един човек, който се противопостави на установените военни протоколи и се довери на собствените си инстинкти пред технологиите.
Ето защо е толкова важно да подкрепим забраната на ядрените оръжия, глобалния договор за забрана, който вече е част от международното право благодарение на вдъхновяващата кампания на страните от глобалния Юг. И сега трябва да се обединим и да изградим глобално движение за мир. Както се казва в политическата декларация на ПИ: разрушете машината за война и изградете дипломация на народите.
Няма да е лесно. Оръжейните компании печелят изключително добре от войната. Те финансират политици и мозъчни тръстове. Имат многобройни медийни рупори. Онези, които се стремят към истински мир, биват очерняни, защото зад конфликта стоят интересите на машината за война.
Затова и борците за справедливост са обект на толкова безмилостни атаки. Те застрашават незаконно придобитото богатство и властта на малцина. Виждаме го отново и отново. Техните интереси не са общият интерес. Те не са и вашият интерес.
Виждаме го с болезнена яснота по време на пандемията, когато Биг фарма отказа да сподели технология за ваксини, разработена основно с публични средства. Кой има полза? Ръководителите на фармацевтичните компании и акционерите. Кой губи? Всички останали. Умират повече майки и бащи. Още повече средства за препитание са унищожени. А заплахата от вирусна мутация надвисва над всички – и ваксинирани, и неваксинирани.
Как им се разминава? Те са убедили правителствата на някои от най-богатите и влиятелни държави, че корпоративните интереси са и техни интереси. Това не е конспирация. Просто погледнете фактите. Държавата се използва, за да поддържа богатството на най-богатите. През 2020 г. в отговор на пандемията централните банки вкараха 9 трилиона долара. Резултатът? Богатството на милиардерите се увеличи с 50 % за една година, когато в същото време световната икономика се сви. Тя стана по-малка.
Милиардерите и корпорациите твърдят, че мразят действията на държавата. В действителност те я обичат. Единственото нещо, което мразят, е правителствата да действат във ваш интерес.
Затова те се борят да запазят правителствата в своя джоб и се опитват да свалят тези, които не са. Те се нуждаят от държавата, за да ги подкрепя. Тъй като икономическият растеж вероятно ще бъде нисък през следващите десетилетия, тъй като елитът избягва и управлява неправилно енергийния преход, богатството и дълговете на силните ще се нуждаят от постоянна подкрепа от страна на централните банки и държавната политика.
Когато се отдръпнем назад и разгледаме всички тези опасности и свързаната с тях динамика, ни осенява една истина. Свикнали сме да мислим, че има поредица от различни кризи: климатичната, бежанската, жилищната, дълговата, кризата на неравенството, кризата на богатите, които стават все по-богати, и бедните, които стават все по-бедни. Опитвахме се да изолираме всяка от тях и да я разрешим.
Тогава започнахме да осъзнаваме, че основните кризи – на капитала, на климата и на империята – са взаимосвързани. Така че трябваше да се занимаваме с всички тях едновременно, но по различни начини.
Сега виждаме, че не сме изправени пред множество отделни кризи. Кризата е самата система. Глобалната система не е в криза, която може да бъде преодоляна. Системата е криза и трябва да бъде преодоляна, заменена, трансформирана. Както гласи лозунгът, ние се нуждаем от промяна на системата, а не от промяна на климата.
Ето защо тази седмица Прогресивният интернационал се събира под не толкова лековатото мото „Конференция в края на света“.
Защото краят на света вече е тук – той просто е неравномерно разпределен. Образът на апокалипсиса – бомби и набези, петролни разливи и горски пожари, болести и зарази – е реалност за хората по цялата планета.
Периферията е бъдещето, а не миналото. Беше ни казано, че развитите страни дават на развиващите се представа за тяхното бъдеще. Но периферията се намира в авангарда на историята – там, където кризите на капитала удрят най-силно, последиците от климатичния колапс настъпват най-бързо, а призивът за съпротива срещу тях звучи най-силно.
И тази съпротива е силна и вдъхновяваща. Има обаче и много неща, които ни дават надежда.
След последната конференция на ПИ светът стана свидетел на най-голямата стачка в историята. Индийските фермери и техните съюзници работници се противопоставиха на два неолиберални законопроекта, които правителството на[Нарендра Моди искаше да прокара в парламента. Фермерите отстояваха себе си, поминъка си и нуждите на бедните. И те спечелиха.
Или да погледнем Amazon, петата по големина компания в света, която реализира рекордни печалби по време на пандемията. Нейната алчност и експлоатация среща яростна съпротива от страна на работници, общности и активисти на всички континенти по света. Те са се обединили, за да накарат Amazon да плати.
В Латинска Америка, в страна след страна, хората се събират, за да подкрепят прогресивните политически лидери и да кажат „не“ на господството на капитала, на разрушаването на техните общности и на злоупотребата с околната среда.
Но не е достатъчно само да се съпротивляваме. Трябва и да градим.
И това виждам в общностите по целия свят: хората се обединяват пред лицето на трудностите и осъзнават, че ако работят заедно, постигат повече. Социализмът вече е в нашите общности. Нашата работа, нашата кауза е да го развием в мощна алтернатива.
И точно това правим тази седмица. Тази конференция е място на строителство. Защо да инвестираме в този умиращ свят? За да построим новия, който ще го замени – изпълнен с живот, обвързан с любов, задвижван от народния суверенитет.
Как да го направим? Това е толкова спешно. Наистина няма повече време за губене.
Първо, обединяваме се. Прогресивните сили трябва да се обединят отвъд границите и проблемите, за да се мобилизират и организират, за да се изправят срещу кризите на капитала, климата и империята.
Това означава, че задачата, която стои пред всеки един от нас, е двойна. Ние укрепваме работниците и селскостопанските работници в техните борби срещу експлоатацията, хората и общностите в техните борби за достойнство и прогресивните сили, които[работят за мобилизиране на държавната власт. И обединяваме всички тях в мощни народни съюзи, способни да преобразят света.
Когато системата се разпадне, ще се сблъскаме с шампионите на реакцията, както и с елита, който иска да запази нещата такива, каквито са. Вече опитахме от тяхната отрова с Тръмп, Болсонаро, Моди, Ердоган, Путин и Дутерте.
За да победим тези чудовища на нашето време и новите, които ще дойдат, ние изграждаме народна сила, за да обединим борбата срещу края на света с борбата в края на месеца. Нашите движения трябва да направят живота на обикновените хора по-добър със сигурни средства за препитание, жилища, здравеопазване, повече време за прекарване с приятели и близки, власт над собствения им живот и чиста, безопасна и устойчива околна среда.
Ако направим това, ще насърчим надеждата над отчаянието. И ще вдъхнем живот на един нов свят от пепелта на този.
Затова искам да се ангажирате днес: Удвоете усилията си в борбите, в които участвате. Присъединете се към кампанията, към която сте мислили да се присъедините. Проявете истинска солидарност. Изправете се срещу насилниците. Изграждайте синдикати. Бъдете част от движения. И помогнете за обединяването им, както правим днес в Прогресивния интернационал.
Ние можем да изградим нов свят. Направете го за себе си. Направете го за семейството си. Направете го за своята общност. Направете го за човечеството.
Никой няма да дойде да ни спаси. Само ние самите.
Ако не го направим, след едно поколение животът на повечето хора ще бъде много по-лош.
Но ако го направим, животът ще бъде много по-добър.
Искам след едно поколение да можете да се обърнете назад и да кажете: „Да, аз създадох профсъюзите, обществените организации, социалните движения, кампаниите, партиите, Интернационала, които обърнаха хода на събитията.
Искам да можете да кажете: „Да, ние сме най-великото поколение, което заедно произведе и разпредели храната, домовете и здравеопазването, така че никой да не живее в бедност, съхрани и сподели мъдростта на народите на тази планета, разпространи любовта между хората и общностите, изгради енергийната система за декарбонизация на нашата планета, ликвидира военната машина и подкрепи бежанците, ограничи властта на милиардерите и осигури нов международен икономически ред.
Ще бъде ли лесно? Разбира се, че не. Ще се сблъскаме с огромна съпротива. Разбира се, че ще е така.
Ще има възходи и падения. Но всеки ден можем да се събуждаме и да знаем, че ще направим своя малък принос. Това е всичко, което можем да направим. Ден след ден. Седмица след седмица. Месец след месец. Година след година. Да изграждаме кампаниите си, да изграждаме движенията си, да изграждаме силата си и да вземем бъдещето в свои ръце.
Така в миналото са били извоювани големи победи – всички съвместни борби – за гласуване, за независимост, за граждански права, за земя, за здраве, за работа – които направиха света по-цивилизован. Можем да се възползваме от тази история и да се гордеем с нея. И можем и ще застанем на раменете на младите хора по света и ще поискаме тяхното бъдеще и възможности.
Дори в условията на огромна съпротива, потисничество и разпадаща се система, ние ще изградим свят, пригоден за следващото поколение.
Както пише великият и прекрасен чилийски поет Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш идването на пролетта.“
И пролетта, приятели, идва.
