На 3 февруари правителството на Азербайджан обяви създаването на държавен орган за почистване на политически нежелани паметници в Нагорни Карабах (Арцах на арменски) – спорния арменски регион, който Азербайджан частично завладя в края на 2020 г.
„Създадена е работна група от специалисти по история и архитектура на Кавказка Албания, която да премахне измислените следи, написани от арменци“, цитират проправителствени медии министъра на културата на Азербайджан Анар Каримов, който се позовава на популярна теория на конспирацията, прокарвана официално от държавата r представяща местните арменски паметници като присвоени от изчезнала цивилизация.
Въпреки изключителния опит на Азербайджан в санкционираното от държавата културно заличаване – от 1997 до 2006 г. режимът на семейство Алиеви (бившият президент Гейдар Алиев и синът му Илхам, настоящият президент) унищожи всяка следа от огромното арменско наследство в ексклава Нахичеван – съобщението, че правителствен орган така нагло ще определи епиграфското наследство за унищожаване, все пак предизвиква шок.
„Скоро ще видим Джулфа II“, написа в Туитър базираният в Баку азербайджански изследовател Кавид Ага, чиято работа е посветена на кавказкия албански език. Туитът му се отнася до разрушаването на Джулфа, който до декември 2005 г. е най-големият в света средновековен некропол от хачкари, характерни арменски кръстосани камъни. Разположен в югоизточната част на Нахичеван, на границата с Иран, Джулфа бе заличен от въоръжените сили на Азербайджан, въпреки че по-рано правителството прекръсти свещения арменски обект на „кавказки албански“. Днес азербайджанското правителство настоява, че Джулфа, както и средновековните арменци, които паметникът увековечаваше, никога не е съществувал.
„Не мога да намеря никакво оправдание или логика в създаването на нов държавен орган, който да премахва арменските надписи“, казва Ага в интервю за Hyperallergic. „Това не служи на международния авторитет на Азербайджан; не служи на политиката на мултикултурализъм; няма да послужи на бъдещето. Просто няма причина да се прави това.“
За да си представим как би изглеждало обещаното заличаване на епиграфското наследство, нека разгледаме ремонта през 2020 г. на църква в малко село в Азербайджан, населено с християнското малцинство уди, което произхожда от кавказките албанци. По време на ремонта Ага се интересува дали арменският надпис на главния вход ще бъде запазен. Снимките от откриването на църквата в началото на ноември 2020 г. изясниха, че отговорът е отрицателен. През май 2021 г. канцеларията на президента на Азербайджан публикува снимки на Алиев и съпругата му Мехрибан Алиева, която е и вицепрезидент на страната, при посещението им в обновената църква. На кадрите се вижда как те разглеждат снимките отпреди ремонта, на които личат арменският надпис и съседната фреска, изобразяваща майката на Светия Ечмиадзин (седалището на Арменската църква). И двете са изчистени при ремонта. Ага казва, че местните уди са подкрепили унищожаването на епиграфските данни, „защото мотивът им е да не бъдат свързвани по никакъв начин с арменците“.
Новият държавен орган за прочистване е особено стряскащ в светлината на решението на Международния съд (МС) от 7 декември 2021 г., с което на Азербайджан се нарежда да спре да унищожава арменски паметници. По делото „Армения срещу Азербайджан“ МС постанови, че последният трябва да „предприеме всички необходими мерки за предотвратяване и наказване на актове на вандализъм и оскверняване“.
Новата работна група е нагло пренебрежение към заповедта на МС. И все пак то е в съответствие с обещанието на президента от март 2021 г. да обезличи многобройните арменски надписи в Нагорни Карабах. Тогава Алиев заяви в завладяна средновековна арменска църква, че „всички тези камъни са фалшиви, това са арменски фалшификати“. Има прецедент за такъв орган. През 2005 г., по време на последната фаза на заличаването на арменското минало на Нахичеван, е създадена 11-членна комисия, която да „инвентаризира“ паметниците в региона.
Габриел Армас-Кардона, международен адвокат, базиран в Германия, заяви пред Hyperallergic, че намерението на Азербайджан да наруши решението на Международния съд може да е свързано с изпробването на границите на търпимостта. „Азербайджан вероятно прави това, за да види какво може да му се размине“, каза той. „Създавайки работната група сега, Азербайджан преценява дали стъпки, които водят до нарушение, но сами по себе си не са нарушение, се толерират от Съда.“
След решението на МС обаче Азербайджан значително смекчи реториката си за културната политика. Например, азербайджанските дипломати се въздържат от любимото си занимание да публикуват в социалните мрежи снимки на арменски църкви, неправилно обозначени като „кавказки албански“.
Какво може да е накарало Азербайджан не само да създаде, но и внезапно да оповести новия орган?
Отговорът може да бъде намерен в близък конфликт – в продължаващата руско-украинска криза, която създаде възможности за Азербайджан да напомни на Запада за стратегическото си значение. През последните дни Азербайджан изрази готовност пред Запада да предостави повече природен газ в светлината на намаляването на износа на газ от страна на Русия.
В замяна на това Азербайджан вероятно е поискал от Вашингтон да отпусне военна помощ, което на практика би било сигнал за страната, че няма да ѝ бъдат налагани санкции за войната срещу Нагорни Карабах през 2020 г.
Американската военна помощ за Азербайджан не само би заличила неотдавнашните военни действия на Азербайджан, изразяващи се в бомбардиране на гъсто населени цивилни райони с касетъчни бомби, използване на химическо оръжие, обезглавяване на цивилни граждани, бомбардиране на свещени места и отказ да върне арменски военнопленници въпреки призивите на Държавния департамент на САЩ, но и би позволила на режима на Алиев да покаже както на чуждестранните си врагове, така и на местните дисиденти, че на практика всичко може да му се размине. Както веднъж азербайджанският историк в изгнание Ариф Юнус обясни относно заличаването на арменското наследство от страна на неговото правителство: „Нищо не демонстрира силата на диктатурата на Алиев пред азербайджанските дисиденти така, както извършването на културен геноцид в Нахичеван, след което той бе обсипан с международни похвали за толерантност от страна на ЮНЕСКО“.
Наблюдаващите отблизо Азербайджан разбират динамиката на това поведение. Страната е управлявана от едно и също семейство в продължение на десетилетия, а настоящият президент на Илхам Алиев отдавна се стреми да легитимира и затвърди управлението си. През 2003 г., след като наследява президентския пост от баща си, Алиев започва да изпомпва азербайджански петрол към западните пазари, използвайки енергийните богатства, за да облагодетелства семейството си (само в Лондон, както наскоро беше установено, президентската фамилия притежава недвижими имоти на стойност 700 млн. долара), като същевременно купува международно влияние, за да излъска имиджа си. Миналия месец ФБР разкри, че влиятелни лица, включително конгресменът от Тексас Хенри Куелар, са разследвани за потенциални корупционни връзки с Азербайджан. (Във видеоклип, който той публикува в Twitter, Куелар заяви, че от негова страна няма „никакви нарушения“).
Възможността Азербайджан да изпроси отпускането на допълнителна военна помощ от САЩ не е просто спекулация. В изявление за Hyperallergic говорител на Държавния департамент заяви, че „понастоящем няма планове за предоставяне на допълнителна помощ за сигурност по линия на Държавния департамент“ на Азербайджан. Въпреки това достоверен източник, който говори с Hyperallergic при условие за анонимност, разкри, че ключови членове на Конгреса наскоро са били уведомени за това, че Белият дом обмисля да отпусне военна помощ на Азербайджан.
Говорителят на Министерството на отбраната на САЩ, подполковникът от морската пехота Антон Т. Семелрот, нито отрече, нито потвърди новината за очакваната военна помощ за Азербайджан. Вместо това той заяви пред Hyperallergic, че „министерството на отбраната продължава да си сътрудничи с Азербайджан в редица дейности, които са в интерес на националната сигурност както на САЩ, така и на Азербайджан“. Като области на сътрудничество той посочи „морската граница и южната граница с Иран, реагиране при бедствия, противодействие на разпространението на оръжия за масово унищожение и противодействие на незаконния трафик на наркотици“.
Обявяването на комитета за прочистване от страна на Азербайджан съвпадна с посещения на комисарите на Европейския съюз по въпросите на енергетиката Кадри Симсон и по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархели. Президентът на Азербайджан изглеждаше изключително доволен от срещата със Симсон, като заяви на 4 февруари, че „сътрудничеството между ЕС и Азербайджан в (енергийната) сфера навлезе в нова фаза“. По-късно през същия ден, по време на среща между Вархели и външния министър на Азербайджан, ЕС обяви отпускането на пакет от два милиарда евро за Азербайджан. Сега всички погледи са насочени към Вашингтон, за да се види дали и той, подобно на Европа, ще отвърне поглед от нарушенията на човешките права и военните престъпления на Азербайджан в замяна на енергия.
През 2020 г., когато Турция подкрепи армията на Азербайджан, която се опитваше да извърши пълно нахлуване и етническо прочистване на Нагорни Карабах, тогавашният кандидат за президент Джо Байдън осъди този ход като „безотговорен“. Остава да видим дали Байдън ще последва собствения си съвет, или ще направи монументалната грешка да окуражи още повече един войнстващ режим.
About The Author
