Докато големите си мерят дължината на ракетите и мощта на флотите, авиациите, армиите и базите, винаги най-озлочестени се оказват случилите се между тях дребни сателити.
Улисана тези дни в треската по превърналите се напоследък почти в ежемесечно шоу избори, България се прави на глуха и сляпа за дрънченето на оръжия в димящото от напрежения Черно море – онова същото, което у нас всеки от малък е свикнал да възприема само като курортна идилия. И което сега ври и кипи от демонстрации на военни мускули между нашите модерни американски брадъри и нашите исторически руски братушки.
Разбираемо е широката нашенска публика да си извръща главата на другата страна – в повече ѝ идва да се вълнува и от тази лудост. И без това много ѝ се събра с вече двегодишния роден хаос около Ковид-кризата, да не говорим за трите десетилетия експерименти над способността на българина да оцелява със зимнината в избата във всякакви политически трусове и икономически вихрушки. Вярно, когато ти стане солен и токът за чушкопеча, това вече не се трае… Не се трае и затова е най-добре да се удави в лютата гроздова, нали тя е и дезинфектант за короновируса…
Сред тези народопсихологически изпарения наистина е трудно някой трезво да се взре в черноморските простори и бушуващите там напоследък горещи вълни, порени от все нови и все по-внушителни американски военни кораби под плътното изнервено наблюдение на руснаците през военни мерници. А взиране или поне вслушване е доста наложително всъщност, защото бученето откъм тези буреносни кръстосвания редовно подмята и името на страната ни.
Ето, мине се не мине – и руският външен министър Сергей Лавров току натякне като за нещо вече решено, че в България и Румъния предстои да се изградят нови военноморски бази на НАТО с цел да се засилва военния натиск над Русия. Каза го още на 31 октомври и пак го повтори днес, когато от Вашингтон дойдоха подробности за разговорите там между държавния секретар Антъни Блинкен и румънския външен министър Богдан Ауреску. Двамата потвърдиха, че страните им ще си сътрудничат „по въпросите на сигурността в Черноморския регион” и за противодействие на „руската агресия срещу Украйна и други страни от източния фланг на НАТО”.
Румъния и без това вече си е записала големи червени точки в актива на военното си съюзничество със САЩ. И директно е давана за пример на съседката си България, че дори и на Турция. Макар че и тя може да се постарае още. За пореден път по тази тема доста конкретни насоки бяха дадени в ключова статия, излязла на 4 ноември във влиятелното аналитично американско издание The Hill. Авторът ѝ е Брайън Харингтън, експерт по националната сигурност в института „Хувър” на Станфордския университет и офицер от сухопътните сили във ВМС на САЩ. Ето какво написа той: „През май Румъния засили позицията си, като се ангажира да закупи Naval Strike Missile („Военноморска ударна ракета”). Тази система за брегова отбрана със сигурност ще усложни сметките на Путин в Черно море, когато започне да функционира до 2024 г. Сами по себе си обаче тези ракети са недостатъчен противовес за базираните в Крим. Съединените щати и НАТО трябва да търсят допълнителни възможности за Румъния, България и Турция, за да държат на мушка Черноморския (руски) флот и чрез обсега на CDCM (крилати ракети за брегова отбрана). Експанзията на Русия на Запад и заплахата към съюзниците от НАТО може да е малко вероятно в близко бъдеще. Но Черноморското бойно пространство до голяма степен е отстъпено на Русия. Това господство представлява стратегическа заплаха за съюзниците от НАТО Румъния и България и вече е довело до загуба на територия и гибел на хора в обърнатите към Запада Украйна и Грузия. Трябва да се търси значимо присъствие на САЩ и НАТО, включващо висок клас военни демонстрации и CDCM, способни да поставят в риск руския флот с цел възпиране на продължаващата агресия и поддържане на свободата на международните води на Черно море.”
Накратко – Брайън Харингтън директно подканва Румъния и България да се снабдят с въпросните крилати ракети за брегова отбрана. Впрочем, единствената медия у нас, превела и публикувала статията – агенция „Фокус”, срамежливо е пропуснала точно последния абзац с указанията към нас и румънците относно военните демонстрации и наложителното снабдяване със CDCM…
Но вече двукратните подмятания на Лавров, че американците ще правят военноморски бази в България и Румъния явно няма как да се премълчат. И още миналата седмица началникът на отбраната на българската армия адмирал Емил Ефтимов се наложи да отговаря на въпрос на БНР по темата. Той отрече да се предвижда строителството на нови бази у нас. „Най-отговорно мога да кажа, че не съм чул за планове за строителство и развитие на военноморски бази на НАТО в Черно море. Ако трябва да говорим за бази, трябва да говорим за обновяването на нашите бази, тъй като инфраструктурата е от 50-те и 60-те години на миналия век“, каза адмирал Ефтимов, добавяйки, че продължават и преговорите България да закупи две подводници втора ръка. За крилати ракети – нищо. Засега. Но пък адмиралът не пропусна да алармира за „крещяща необходимост от финансиране на армията” с цел нейната модернизация, като изтъкна: „Не съответстваме на темповете на въоръжаване и превъоръжаване на съседните държави. Поради причина, че няма консенсус за ударно развитие на способностите на армията, за мащабна модернизация. И се страхувам, че в течение на годините ще бъдем неадекватни на това, което се развива в региона. Не е добра прогноза.“ Същевременно началникът на отбраната отчете, че графикът с придобиването на суперскъпите 10 американски F-16 „върви”, но изтъкна също, че се надява с идването на новия парламент да се постигне „широк политически и обществен консенсус” за финансирането на още модернизационни проекти във въоръжените сили.
Адмиралските надежди сигурно ще се оправдаят и пари за военни модернизации, точно определени в едни далечни щабове, неизбежно ще се намерят, без никакво значение какъв парламент ще ни се падне. И без никакъв шанс за легендарното ни „снишаване” и вечното българско алиби, че сме малки, бедни, провинциални и „немодернизирани”, та дано минем „между капките” на глобалните напрежения. Както си знаем, и в двете световни войни през ХХ век този номер не е минал. Така че никаква „добра прогноза” не ни се очертава и сега около сгорещените черноморски страсти, които са само най-близкият ни фронт от новото мащабно световно противопоставяне.
