Извършеният на 25 октомври военен преврат в Судан отново вкара тази източноафриканска страна във фокуса на световните новини. Суданският премиер Абдала Хамдук бе поставен под домашен арест от военните, задържани бяха също няколко цивилни министри и политици, блокирани бяха подстъпите към столицата Хартум, макар че това не спря противниците на преврата да излязат по улиците и да протестират срещу узурпацията на властта.
Официални представители на САЩ, ЕС и редица други държави изразиха загриженост от суданските събития. Но случилото се не е изненада, а е по-скоро очаквано развитие. Откакто през 2019 г. военните и цивилните политици се договориха да си поделят властта, редувайки се в управлението, конфликтите помежду им само се множат.
След като през пролетта на 2019 г. бе свален президентът Омар ал Башир, поддържал дотогава властта с желязна хватка в продължение на три десетилетия, втурналите се към властта разнообразни групировки така и не съумяха да се разберат помежду си коя е по-важната. За да се канализират нещата, те все пак се договориха за преходен период до края на 2023 г., когато да се състоят избори. А дотогава властта да е поделена между представители на армията и на гражданските сили. Функциите на държавния глава бяха поети от колективния Суверенен съвет, съставен именно от смеската между армейци и цивилни лица. Сключената сделка предвиждаше 21 месеца начело на съвета да стои военен, а през следващите 18 месеца, оставащи до изборите – цивилен. Текущите дела в държавата влязоха във функциите на назначен от Суверенния съвет министерски състав. Но да се управлява в такъв формат се оказа сложна работа.
През септември т. г. вече бе извършен опит за държавен преврат. Няколко високопоставени офицери взеха под своя контрол бронетанковия корпус на суданската армия и се опитаха да завземат офисите на държавните медии. Но пучът не успя – скоро всичките участници в него се оказаха зад решетките.
Сегашният втори опит на военните се оказа по-успешен. В ранните сутрешни часове на 25 октомври Хартум бе изцяло блокиран от армията. Всички пътища, водещи към града, бяха затворени. Автомобилното движение спря напълно. Военните завардиха и подстъпите към столичното летище, независимо че международни полети и без това нямаше от няколко дни по-рано. Интернет и телефонните връзки работеха със смущения и прекъсвания през целия понеделник. Единствено държавната телевизия излъчваше изрядно, но програмата ѝ бе показателна – само патриотични песни.
Макар и вкаран под домашен арест, премиерът Абдала Хамдук все пак успя да призове съгражданите си „да защитят революцията”, като излязат по улиците. За това съобщи в своя фейсбук профил министерството на културата и информацията на Судан. Някои опозиционни партии също излязоха с призиви за противопоставяне срещу „опитите на военните да узурпират властта”.
Така в крайна сметка след първоначалното затишие и известния ступор по илиците взеха да излизат хора с национални знамена, а някои решиха да изразят несъгласието си със ставащото, подпалвайки автомобилни гуми. Към средата на деня протестите прераснаха в сблъсъци с полицията, в резултат на което най-малко 12 души получиха огнестрелни рани, както съобщи комитетът на суданските лекари.
Превратът бе извършен в навечерието на предвиденото за ноември преминаване на ръководството на Суверенния съвет от оглавяващия го сега генерал Абдел Фатах ал Бурхан към цивилно лице.
Още след неуспешния опит на военните да превземат властта през септември, в Хартум зачестиха демонстрации на привърженици на армейското управление. Имаше например седяща стачка пред щаба на командването на въоръжените сили с искане за оставка на правителството и на всички цивилни представители, включени в институциите.
През отминалия уикенд се състоя двустранна среща между ген. Абдел Фатах ал Бурхан и премиера Абдала Хамдук, след която двамата разговаряха и със специалния пратеник на САЩ по въпросите на Африканския рог Джефри Фелтман. Според един от сътрудниците на цивилния премиер са били съгласувани три точки: насрочване на предстоящите избори, определяне на дата за предаване на председателството на Суверенния съвет на граждански лица и завършване през ноември на изграждането на преходните институции.
Само че военните предложиха доста по-различна интерпретация – според тях на срещата е било договорено разпускането на Суверенния съвет и на правителството. Премиерът обаче малко преди да бъде арестуван опроверга тази версия.
Каквото и да са си говорили през уикенда, в крайна сметка понеделникът на 25 октомври донесе тъкмо разпускане на Суверенния съвет и на правителствения кабинет, обявено от ген. Ал Бурхан. Наред с това той извести, че временно се спира действието на някои членове от конституционната декларация, която от 2019-та насам служеше като законодателна база за преходния период. Все пак генералът обеща, че парламентарните избори ще се състоят и че ще има ново независимо правителство.
„Усилията за преврат в Судан се развиваха в течение на дълго време и станаха отражение на недоволството сред сегашното армейско ръководство, натрупано срещу народното отхвърляне на диктатурата на сваления през 2019-та Омар ал Башир. По същността си сегашният преврат цели да се възстанови военното управление, но без дразнещия масите Ал Башир, както и да се унищожи демократичната революция, извършена срещу него”. Такъв коментар направи пред „Известия” относно събитията в Судан експертът от Лондонския институт по Близкия изток към Школата за източни и африкански изследвания в британската столица Джордж Жофе.
Събитията в Судан бяха предвидими, защото противопоставянето между цивилни и военни отдавна се нагнетява, отбеляза пред „Известия” официалният представител на Търговско-промишлената палата на Русия в Хартум Николай Еверестов. Той обаче свърза последните събития с други причини: „В основата са опитите на Запада – на САЩ и ЕС – да подменят военните елити и да сложат на тяхно място други, свои. Това обаче не се получи и оттам идва настоящата реакция на военните,” смята експертът.
Както припомня Николай Еверестов, с американски натиск над суданските военни е било свързано взетото през юни т. г. решение на властите в Хартум да преразгледат подписаното през декември 2020 г. споразумение за създаване на база на руския военно-морски флот на Червено море. Това споразумение все още е „висящо”. Но след последните събития Еверестов е убеден, че то ще бъде утвърдено. „Суданците обичат да се пазарят, те имат още да получават пари за тази база, така че ситуацията ще се реши в най-близко време. Смятам, че след 3 до 5 години базата ще е факт,” казва руският експерт.
Ръководителят н европейската дипломация Жозеп Борел изрази безпокойство по повод ситуацията в Судан. „ЕС призовава всички страни и регионалните партньори да се върнат към преходния процес,” написа Борел в Туитър в деня на преврата.
Загриженост изразиха и в Държавния департамент на САЩ, посочвайки, че „всякакви промени в преходното правителство чрез употребата на сила” поставят под въпрос предоставянето на помощ на източноафриканската държава.
About The Author
