Русия сменя външнополитическата си концепция. Ако до миналата година тя само отговаряше на заплахите за своята сигурност и интереси, то днес тръгва в настъпление.
Войната с Грузия през 2008 г. отвори кутията на Пандора. Тогава конфликтът беше започнат с подкрепата и благоразположението на САЩ. Идеята на анализаторите в Пентагона и Белия дом беше да видят дали руската армия може и иска да отговори на заплаха срещу своите приятели и зона на влияние.
Резултатът беше неочакван не само за американците, но и за самата Москва. Оказа се, че без проблем войските на Путин са в състояние да премачкат армия, тренирана и снабдявана от НАТО. С нарасналото самочувствие на руските военни нараснаха и възможностите за външната политика, водена от Сергей Лавров. Стигна се до посредничеството в Сирия, операцията в Крим и участието във войната в Близкия Изток.
Днес от Москва показват една съвсем нова концепция, която ще изведе страната до една от водещите позиции в новия многополюсен свят. Проблемът е, че това означава разместване на сегашния ред и категоричен отговор от страна на хегемона САЩ.
Египетският коз
Русия и Египет обсъждат договор за допускане на руските бойни самолети до летищата на североафриканската държава. Това стана известно, след като вчера министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев поръча проучването и изготвянето на договор за военно сътрудничество.
Новината дойде след завършилото в сряда посещение на военния министър на Русия Сергей Шойгу в Египет. Шойгу демонстрира там желание за техническа помощ за египетската армия и продажба на нови образци въоръжение. Подготвяното споразумение би дало възможност и на египетската страна да използва руските летища, но в Кайро едва ли имат нужда от това.
Според руските експерти за момента Въздушно-космическите сили на Москва ще използват територията на Египет само в рамките на операцията в Сирия. Договорът е подготвян за продължителен срок и отваря възможности за съвсем друго влияние пред руската авиация – контрол над въздушния трафик в източното Средиземноморие и Северна Африка и гарантиране на корабоплаването на Черноморския флот в южна посока.
Руското навлизане в Судан
На свой ред председателят на комисията по отбрана и сигурност на парламента на Судан Ал Хади Хамид заяви във вторник, че държавата му би желала по нейното крайбрежие на Червено море да бъде разположена руска военноморска база.
Три дни по-рано, по време на посещението си в Сочи, президентът на Судан Омар ал -Башир повдигна същя въпрос. Тогава обсъжданията бяха проведени с колегата му Владимир Путин и руския военен министър Сергей Шойгу. Африканският политик призова за включването на Русия като възпиращ фактор срещу влиянието на САЩ. „Съединените щати доведоха до отделянето на Южен Судан“, заяви ал-Башир. Според него държавата му може да стане „ключ към Африка“ за Русия.
На пръв поглед разкъсваната от гражданска война африканска държава не може да донесе на Москва съществени дивиденти. Икономическият обмен за 2017 г. е едва 289 млн. долара, но Судан е основният потребител на руска пшеница в Африка. Освен това почти всичкото оръжие в страната е съветско производство, а армията има нужда от нови доставки.
Най-важният коз на Ал-Башир в този случай е местоположението на държавата, която той управлява. За Русия база в Червено море напълно би променила геополитическата ѝ позиция. За момента не е уточнено дали става дума само за военноморско пристанище. По-вероятно е да бъде развита една широка структура, която да дава възможност за контрол не само над мореплаването, но и над въздушното пространство. Такъв модел Москва вече има на територията на Сирия. Създаването на база в Судан ще направи възможно безпрепятственото плаване на руски съдове към Индийския океан и контрол върху морските пътища в региона.
Какво търси Русия в Африка?
Достъпът до топли морета и световния океан е отколешна мечта на политиците в Москва. Тя е свързана още с имперската идея, която напълно оформя Екатерина II в края на 18 век. Просторът на моретата извежда страната до съвсем нови възможности и позиции в световната политика. Така днес правителството на Путин може да се изправи пряко срещу хегемона в управлението на океаните – САЩ.
Дипломатическата активност на Русия през последните месеци демонстрира ясен стремеж към това противопоставяне. В момента коридорът към Судан вече е почти напълно осигурен. Преговорите с турския президент Реджеп Ердоган през миналата седмица в Сочи доведоха до заявлението, че отношенията между двете държави са възстановени напълно. Плаването през Босфора и проливите към Средиземно море за момента е гарантирано за руския флот.
Изходът от вътрешното море изглеждаше досега затворен, тъй като Британия държи Гибралтар. Това се видя още при плаването на единствения и много димящ самолетоносач на руския Военноморски флот „Адмирал Кузнецов“ през миналата година. Тогава само благоразположението на испанското правителство направи възможно преминаването на кораба от Атлантическия океан в Средиземно море. Малко по-късно натискът от ЕС спря Малта да предостави зареждане и стоянка за самолетоносача в пристанищата си.
Планът, предприет от руската дипломация и военна машина, в момента ще доведе до безпроблемен изход на флота до световния океан.
Планове за световно господство
На 15 ноември т.г. сенаторите от горната камара на руския парламент повдигнаха темата за отварянето на нови (стари?) бази и в Куба и Виетнам. Според председателя на съвета по отбрана на Съвета на федерацията Виктор Бондарев в Куба става дума за военноморско пристанище и летище към него. Подобна конфигурация е разглеждана и за Виетнам.
Стремежът към присъствие на руската армия в такива невралгични за интересите на САЩ точки доказва промяната на цялостната концепция за дипломация и влияние от страна на Москва. За съжаление, след тази заявка времето на хибридните конфликти е на път да остане в историята. Както и в Студената война, на преден план ще излязат горещите конфликти, които да рушат икономиката и военния потенциал на противника.
Ако засега виждаме само политическите заявки, скоро може да очакваме и истинските действия. Кой ще поведе тази линия на войната – Москва или Вашингтон, ни предстои да разберем. Опасното е, че България е в изключително важен район за новата военна стратегия на Русия и натискът върху нашата политическа класа ще бъде засилен и от двете страни в оформящия се нов глобален сблъсък.
