Изборите в Германия със сигурност можеха да имат и по-лош резултат. За пръв път от повече от две десетилетия насам леволибералният лагер като цяло постигна успехи: Социалдемократическата партия на Германия (SPD) под ръководството на Олаф Шолц и Зелените спечелиха по над 5 процента спрямо разочароващите си резултати през 2017 г., a крайната десница не успя да се засили допълнително, като подкрепата ѝ дори леко намаля. Едновременно с това се проведе референдум за национализация на жилищния фонд на големите корпоративни собственици в Берлин, на който гласоподавателите изпратиха недвусмислено послание към цялата република. Кампанията, завършила с 56% гласове за национализация, изтъкна ексцесиите на приватизирания жилищен сектор и неконтролируемия пазар на недвижими имоти в големите градове, които са станали непоносими за повечето хора от работническата класа.
Но никой от левицата в широк смисъл не може да бъде доволен от изборния резултат. В навечерието на изборите социологическите проучвания прогнозираха, че левоцентристка коалиция, съставена от социалдемократите, Зелените и социалистическата партия Die Linke, ще бъде числено възможен, макар и политически малко вероятен вариант за следващото правителство на Германия. В крайна сметка на „червено-зелено-червената“ коалиция ѝ липсват само пет места, за да получи мнозинство в парламента. Въпреки изборния ден се оказа донякъде разочароващ за Зелените, недостигът на „червено-зелено-червените“ се дължеше преди всичко на катастрофалното представяне на „Die Linke“.
Подкрепата за партията намаля наполовина – от 9,2 на 4,9 процента – и по този начин тя се смъкна под 5-процентния праг за влизане в парламента. Продължаващото ѝ присъствие с 39 депутати (от 69 досега) е гарантирано само поради една странност на германското избирателно право: тъй като партията спечели три избирателни района в Берлин и Лайпциг, останалата част от местата ѝ бяха разпределени по пропорционалния принцип. Следователно няколко хиляди гласа в два източни града я спасиха от почти пълно заличаване на федерално ниво. И трите района бяха спечелени благодарение на гласовете за уважавани и харесвани личности като Грегор Гизи, бивш председател на парламентарната група и лидер на опозицията, който вдигна за пореден път нефункциониращата партия на плещите си.
Ръководството на Die Linke реагира на гръмкото поражение с обичайните фрази на разкаяние, обещавайки самоанализ и внимателна оценка. Но вече е очевидно, че електоралната стратегия на партията се е провалила на всички фронтове. Нейната концепция през последните години беше да предостави относително неутрална платформа за насърчаване на разнообразни активистки каузи. Привържениците на този подход в партията дълго време го представяха като необходима модернизационна стъпка, настоявайки, че притокът на по-млади, прогресивни и силно политизирани членове ще подмлади застаряващата партия, в която някога доминираха по-възрастните членове от работническата класа от бившата Източна Германия. В резултат на този стратегически завой избирателите се сблъскаха с хаотични и противоречиви послания. Вместо да работи по основни въпроси, партията предложи привидно некоординиран публичен образ, съчетан със скучна и обърната навътре кампания, насочена предимно към проповядване на малка група лоялни избиратели, вместо към по-широк обхват.
Милион активисти не правят класа
Активисткото крило на партията бърза да посочи успеха на референдума за жилищата в Берлин като доказателство, че бъдещето принадлежи на „политиката на движението“. Но това смесва кампанията по конкретен въпрос с изграждането на основите на траен изборен успех и държавна власт.
Резултатът от референдума показва, че лявата политика – дори когато е представена с ясно изразени радикални искания – е широко популярна. Този потенциал обаче по никакъв начин не се отразява на популярността на левите партии. Повече от един милион берлински гласоподаватели избраха социализацията на корпоративните жилища. Но Зелените и Die Linke – единствените големи партии, които не планираха открито да осуетят резултата от референдума – събраха общо под 600 000 гласа.
С други думи, подобно на много хора в страната, берлинчани искат леви политики, но изпитват дълбоко недоверие и не харесват левите партии и политици. Изпълнението на необвързващия референдум е изправено пред несигурен път напред при бъдещото градско управление, ръководено от избраната от SPD кметица Франциска Гифи, която ще бъде дълбоко враждебна към неговите цели. Бързо ще стане ясно, че трансформации от такъв мащаб не са възможни без социалистическо влияние в държавните институции. Активисткият авангард, който е подозрителен към изборната партийна политика, ще трябва да се сблъска с факта, че в общества като Германия институциите с политически кадри имат по-голямо влияние върху въпросите на публичната администрация, отколкото свободно свързаните социални движения.
Една партия, особено социалистическа, трябва да бъде нещо повече от сбор от социални движения. Тя трябва да обединява гласовете на разнообразната работническа класа в града, града и страната, както на мигрантите, така и на немигрантите – но нещо повече, тя трябва да ги изразява като общ интерес. От години Die Linke очевидно не се стреми към тази цел – политиката от и за работническата класа излезе от мода. Изборното поражение е резултат от това дългогодишно пренебрегване на класовото формиране.
Най-лошият сценарий
Резултатът на Die Linke е може би най-лошият възможен за бъдещето на партията. От една страна, партията е толкова отслабена, че вече не може да служи като така необходимия коректив в парламентарната система. До голяма степен благодарение на присъствието на партията в Бундестага, темпото и интензивността на строгите икономии в Германия се забавиха след 2005 г.; някои стъпки в правилната посока, като например въвеждането на законоустановена минимална работна заплата, бяха предприети до голяма степен благодарение на натиска на левицата върху центристките правителства.
Но, от гледна точка на управляващата класа в Германия, опасността от възход на левицата вече е предотвратена в обозримо бъдеще. За бедните работещи и безработните в Германия ще стане още по-трудно в условията на окуражена лявоцентристка партия, готова да сключва сделки с неолиберали и консерватори.
От друга страна, резултатът на Die Linke не е достатъчно катастрофален, за да наложи истинско кадрово и стратегическо обновяване. Нито Дитмар Барч, нито Янина Вислер, които заедно оглавяват партийната листа, се справят особено зле през последните месеци – но няколко силни изяви в политически токшоута не са достатъчни, за да компенсират годините на аматьорски връзки с обществеността и неуспешна политическа комуникация. Партията се нуждае от нов имидж, а това от своя страна означава най-малкото кадрова промяна.
Запазването на статута на Die Linke като парламентарна група вероятно означава, че отговорните за катастрофата – в централата на партията, в парламентарната фракция или в партийната фондация – вероятно ще могат да запазят постовете си. Това означава, че вероятно последната възможност за спасяване на партията от нерелевантност е на път да отмине.
Що се отнася до изборната стратегия, партията не може да разчита на малки мнозинства в няколко градски района на Изток, спечелени засега от партийни величия от миналото. Тя трябва да разработи политическа визия, която да се свързва със значителни части от масовото общество, а не само със специфични, силно политизирани субкултури. За съжаление, тези от партията, които през последните години призоваваха за работа с работническата класа в цялото ѝ разнообразие, включително с безработните и по-възрастните работници, бяха заклеймявани като реакционери. Вместо това преобладаващият консенсус в партията е тези части от работническата класа да се разглеждат като ненужни за нейния успех и като културна пречка за достигане до по-младите избиратели: демографска игра с нулев резултат, която не отчита, че успешните леви партии трябва да обединяват и вдъхновяват различни групи с обединяващо послание, вместо да се насочват към всеки активистки електорат с максималистични искания.
Тъй като следващият канцлер вероятно ще бъде непоклатимият центрист Шолц, Германия спешно се нуждае от партия в парламента, която да стои вляво от SDP: като коректив по въпросите на преразпределението и социалната държава, като говорител на отхвърлените, като глас за мир и разоръжаване, като новатор в приобщаващата зелена индустриална политика, водена от инвестиции в публичния сектор. И все пак пътят към възстановяването на Die Linke като такава сила е стръмен. Само 6,6% от членовете на профсъюзите гласуваха за партията в неделя, в сравнение със 17% през 2009 г., Формацията се представи дори по-зле от твърдо неолибералната Свободна демократическа партия сред тази група избиратели. За една партия, която дълго време се смяташе за единствения останал глас на работниците, това е безпрецедентен провал.
С оставането си в парламента Die Linke получава от избирателите последен шанс да се върне към корените си и отново да стане глас на борещата се работническа класа в Германия.
