Харис Големис, transform-network.net
Тази година отбелязваме двадесетата годишнина от две важни събития на старото и вече несъществуващо антиглобализационно или алтер-глобализационно движение, които се състояха през 2001 г.: първият Световен социален форум в Порто Алегре (Бразилия) през януари и „битката за Генуа“ през юли.
Голям брой публикации и дискусии са посветени на този важен глобален политически и културен феномен, как е създаден, какво е постигнал, къде се е провалил и най-вече поради какви причини е приключил.
Най-съществения въпрос, изникващ в тези дискусии, е може ли да се възстанови континенталната и глобалната връзка между социалните движения? На този въпрос няма лесен отговор. Това, което бих искал да кажа като за начало е, че днес това е по-трудно, отколкото преди двадесет години, и то не само заради пораженията и разочарованията, които претърпяхме междувременно.
Тогава свързването на движенията се основаваше на необходимостта да се борим заедно главно срещу неолиберализма, нашия основен общ враг, и по-малко срещу национализма, който също се противопоставяше на глобализацията. Сега, поради неуспеха на неолиберализма да изпълни обещанията си, но и поради неотдавнашното избухване на пандемията от ковид, национализмът стана много по-опасен, като дискурсът му се споделя ефективно дори от основните политически сили. Следователно общата борба срещу него е също толкова наложителна, колкото и тази срещу несправедливата глобална система.
Първите жертви на това развитие са бежанците и имигрантите, които не са допускани до границите на „рая“ чрез издигане на огради и/или брутално прогонване, или пък биват затваряни в лагери при нечовешки и крайно нездравословни условия. Сред потърпевшите са също и етническите малцинства в няколко държави.
Скептичен съм по отношение на възможността за създаване на цялостна организационна структура, каквато имахме в миналото, поне на този етап. Историята не се повтаря, а това означава, че отново трябва да действаме предпазливо по метода на пробите и грешките.
Това, което смятам за възможно, е да се насърчи създаването на децентрализирани глобални връзки и координация между движенията по тематични въпроси. Важен пример за тази възможност е мобилизацията преди две години на младите хора в различни страни срещу изменението на климата. За съжаление това зараждащо се в международен план транснационално движение претърпя неуспех поради пандемията, но се надявам, че скоро ще направи динамично завръщане.
Могат да бъдат създадени или подновени и разширени връзките между вече съществуващите силни национални феминистки движения, антирасистки движения, движения в подкрепа на бежанците и имигрантите, движения срещу добива на изкопаеми горива и др.
Но в настоящата ситуация най-неотложната връзка е тази между инициативите в секторите на здравеопазването в различните страни. Основните искания, които могат да ги обединят и постепенно да ги превърнат в глобално движение, са премахването на патентите за ваксини и противопоставянето на приватизацията на обществените здравни системи. Глобалните организационни връзки в сектора на здравеопазването могат да изиграят решаваща роля и в борбата срещу опасните и понякога насилствени популистки движения срещу ваксинирането.
Споделям мнението, че единственото решение на настоящата глобална безизходица е постепенното преодоляване на капиталистическата система в посока към екосоциалистическо общество. Затова е необходимо, но не и достатъчно, коалиции от радикални леви политически сили да получат власт главно в някои големи държави. Но в същото време знаем, че това не може да се случи и да бъде устойчиво без подкрепата на социалните движения в съответните страни и по целия свят.
В този смисъл усилията за създаване на ново движение за алтернативна глобализация са повече от добре дошли. Това трябва да бъде задача на по-младото поколение активисти, които, разбира се, могат да разчитат на подкрепата на старата гвардия. Необходими са съпричастност, търпение и упоритост.
Харис Големис е гръцки политически активист и бивш член на Политическия секретариат и на Централния комитет на Сириза.
About The Author
