Латиноамерикански социолози: Новите социални движения не търсят алтернатива

Политиката се заменя с морала, цивилизационната криза се поднася като икономическа, а агресивните либерални младежи налагат ценностите си с безапелационността на консерватори. Това са част от оценките, които споделиха на колоквиум в София професори от университети в Коста Рика, Мексико и Франция

Alerta,alerta que camina la lucha feministra por América Latina ("Внимание, внимание, феминистката борба минава през Латинска Америка")–това скандираха на регионална среща в Мексико преди няколко години латиноамериканските феминистки движения, перифразирайки един друг, предшестващ и легендарен слоган–Alerta, alerta que camina la lucha guerillera por América Latina ("Внимание, внимание, през Латинска Америка минава партизанската борба"). Това е и илюстрация за промените в социалните движения на южния континент, в тяхната ориентация и ниво на търсени промени. Снимка: redsemlac
Alerta, alerta que camina la lucha feministra por América Latina („Внимание, внимание, феминистката борба минава през Латинска Америка“) – това скандираха на регионална среща в Мексико преди няколко години латиноамериканските феминистки движения, перифразирайки един друг, предшестващ и легендарен слоган – Alerta, alerta que camina la lucha guerillera por América Latina („Внимание, внимание, през Латинска Америка минава партизанската борба“). Това е и илюстрация за промените в социалните движения на южния континент, в тяхната ориентация и ниво на търсени промени. Снимка: redsemlac

Интересни наблюдения върху характера на съвременните социални движения изказаха в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ трима професори от Латиноамериканската асоциация по социология (ALAS). Председателят на ALAS проф. д-р Нора Гарита от Университета на Коста Рика, ректорът на Университета в Толука, Мексико, проф. д-р Марта Нелида Руис Урибе и проф. д-р Пиер Салама от Университета Париж XIII взеха участие в колоквиума „Критическа мисъл и социални движения. Диалог между Латинска Америка и Източна Европа“, организиран от Центъра по латиноамериканистика към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Проф. д-р  Нора Гарита направи ретроспекция към периода на 70-те и 80-те години на ХХ век, когато в Централна Америка са във възход партизанските движения в Никарагуа, Салвадор и Гватемала, които се борят срещу авторитарни режими и диктатури. „За нас, централноамериканците, онова време не беше Студена война, беше гореща. Великите сили се намесиха в събитията в региона ни. Накрая се стигна до сключване на мирни споразумения, но те не решиха никой от структурните проблеми, които бяха причинили конфликтите”, каза Нора Гарита.

Председателката на ALAS проф. д-р Нора Гарита от Университета на Коста Рика. Снимка: Къдринка Къдринова
Председателят на ALAS проф. д-р Нора Гарита от Университета на Коста Рика. Снимка: Къдринка Къдринова

Изследователката очерта и съвременната картина на новите социални движения в Централна и Латинска Америка, които според нея имат съвсем различен характер: „Те вече не са антисистемни, не търсят глобални утопии, не са свързани с партии, синдикати, идеологии. Обществата фаворизират по-автономни движения, съсредоточени в конкретен, по-тесни теми, в които те са едновременно и субект, и обект на действията си – феминизъм, борба с джендърното насилие, културни искания и т.н.”

Като особеност бе откроен фактът, че такъв тип формации дори влизат в конфликт със съществуващи на латиноамериканския континент прогресивни правителства, които извършват дълбоки социални промени в своите страни, защото се получава разминаване в приоритетите.

Нора Гарита обърна специално внимание на специфичната роля, която играят характерните за Латинска Америка индиански движения. Те са едновременно и правозащитни, и екологични, а са успели да намерят и свое присъствие в правителствените политики на някои държави. Тези движения отстояват и културната самобитност на местните общности, и традиционните индиански вярвания, че човек и природа са единно цяло. Костариканската гостенка припомни, че цели държава като Боливия или Еквадор са включили елементи от индианизма в своите законодателства, в които е записано например, че реките имат права, както и цялата Пачамама (майката природа).

Типичните за Латинска Америка индиански движения, които едновременно са и правозащитни, и екологичн, а са успели да намерят и свое присъствие в редица правителствени политики.
Типичните за Латинска Америка индиански движения, които едновременно са и правозащитни, и екологичн, а са успели да намерят и свое присъствие в редица правителствени политики.

Нора Гарита даде също така пример и с движението на сапатистите в Мексико, развиващо различен тип социална структура на принципа caracol (черупка на охлюв) – демокрация отдолу, базирана кръгово, синхронизирана и с разбиранията на маите за времето като кръгово движение, при което дори думата за минало и бъдеще е една и съща. Според изследователката сапатисткият опит, при който спечелването на президентски избори примерно изобщо не стои като цел, защото се залага на съвсем друг тип обществени отношения, е уникален и много интересен за изследване.

„Кризата, която преживяваме, е цивилизационна, а не икономическа. Отговорът за нея е нова етика, както в отношенията между хората, така и в отношенията човек-природа,” подчерта Нора Гарита. В същото време изследователката посочи, че обществата на статуквото рядко реагират в този ключ и даде като пример в каква паника изпадат ръководствата на моловете в Бразилия, когато прекалено много младежи от фавелите (бедняшките квартали) се съберат в тях – моловете просто се затварят. „Тези младежи нищо лошо не правят, просто са там, но самото им присъствие всява тревога,” каза костариканката.

Нора Гарита отбеляза също, че обичайните изразни методи на някога отчетливо дефинираните като леви движеия днес са иззети и от противоположни по идеи сили. И разказа случай, при който преди няколко години се разхождала в чилийската столица Сантяго, край президентския дворец „Ла Монеда”, бомбардиран от военната хунта при държавния преврат срещу президента социалист Салвадор Алиенде през септември 1973 г. Емоциите я обзели, спомнила си за последното слово на Алиенде преди да загине, отбранявайки двореца, в което президентът говори за бъдещия свободен човек. В този момент видяла край „Ла Монеда” група демонстранти и си помислила, че ето това са свободните хора, продължаващи заветите на Алиенде. Но се оказало, че това е протест на… крайни консерватори срещу правото на аборт.

Демонстрация на консерватори срещу правото на аборт пред президентския дворец "Ла Монеда" в Сантяго–лобното място на президента социалист Салвадор Алиенде, който мечтаеше за свободните хора на бъдещето.
Демонстрация на консерватори срещу правото на аборт пред президентския дворец „Ла Монеда“ в Сантяго – лобното място на президента социалист Салвадор Алиенде, който мечтаеше за свободните хора на бъдещето.

За смесването между формите на изява и действие на леви и десни, на либерали и консерватори говори и ректорът на Университета в Толука проф. д-р Марта Нелида Руис Урибе, която е специалист по комуникационни науки. Според нея съвременните младежки либерални движения налагат на обществото възгледите си с такава агресивност и толкова безапелационно, че всъщност се изравняват с консерваторите по характеристики. Гостенката от Мексико припомни и изводите на някои изследователи, че именно тази агресивност и нетолерантност към други мнения от страна на либералите е предизвикала отхвърляне и обратен ефект в онези сектори на американското общество, които предпочетоха да изберат Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Проф. д-р Марта Нелида Руис Урибе, ректор на Университета в Толука, Мексико: Снимка: Къдринка Къдринова
Проф. д-р Марта Нелида Руис Урибе, ректор на Университета в Толука, Мексико: Снимка: Къдринка Къдринова

Ректорът на Университета в Толука посочи, че най-влиятелните съвременни социални движения са доминирани от либерална бяла младеж, следваща ценностите на англосаксонския „бял” свят и превръщащи се така в проводник на културен колониализъм. Марта Руис  отбеляза, че представители на този тип движения са предимно млади хора от „поколение 2000”, които според нея са „като яйцата на Фаберже – повече са загрижени за формата, отколкото за съдържанието”. „Те заменят политиката с морала“, каза мексиканката.

В същото време тя подчерта, че не иска да обобщава и говори само за част на „поколение 2000”, тъй като сред него има и младежи с нисък социален статус, които са принудени цял живот да изплащат образованието си, ако теглят студентски заем. „Те са тези, които плащат и за войните, и за изкривяването на целия ни свят, лишен вече от личен живот и интимност, защото майките им са разпространявали техните образи в социалните мрежи, още докато са били само ембриони в коремите им, снимани на видеозон”, каза Марта Руис.

Заслужилият професор от Университета Париж III Пиер Салама на свой ред подчерта, че глобализацията е предизвикала много промени сред хората на наемния труд и днес те са доста по-различни, отколкото преди. Има големи разлики между работниците в големи и в малки фирми, например. Според известния френски латиноамериканист глобализацията е тласнала към голям скок технологиите, но не е направила нищо за развитието на индустрията и това е породило един от сериозните аспекти на сегашната криза.

Заслужилият професор от Униреститета Париж III Пиер Салама
Заслужилият професор от Университета Париж III Пиер Салама

„Търсенето на решения за кризата не е икономическо, то е политическо. И трябва да вземе предвид новото съотношение на силите в света,” каза проф. Пиер Салама, който е известен също и с художествения си талант. Изложба от негови графики под надслова „Чистотата на линията” бе представена в СУ „Св. Кл. Охридски” успоредно с провеждането на колоквиума „Критическа мисъл и социални движения. Диалог между Латинска Америка и Източна Европа“.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар