„Историята не може да се каже с едно изречение, но да допуснем това. Какво става с това изречение, ако говорим за атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.? 94 години след извършването му едните четат изречението в първата половина, другите във втората. Така си обясняват света – с половин изречение. Трябва да се чете цялото изречение на историята, а не да си избираме това, което на нас ни харесва и това, което ни устройва. А изреченията са много и те всички са все по-ужасни. И колкото повече четеш, става все по-ужасно”.
С такива емоционални думи се обърна известната журналистка Велислава Дърева към стотиците хора, препълнили книжарница „Гринуич” вечерта на 8 април, когато бе представена новата книга на авторката „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови”.
С книгата си Велислава се стреми да повдига завесата над премълчавани или замъглявани факти било от „левия”, било от „десния” прочит на събитията, свързани не само пряко с атентата, но и с провокиралите го предшествали драми, както и с последвалите го български и световни разломи. Нарекла е документалното си изследване синопсис, защото не претендира за пълна всеобхватност и изчерпателност. Но иска да подтикне към размисъл, защото фашизмът и антифашизмът присъстват все по-осеазаемо и в днешния ден на България, Европа и света.
Още преди книгата да излезе и да бъде представена, тя предизвика бурни реакции, най-вече в десния политически спектър. Срещу авторката се посипаха обвинения, че се опитва да оневини БКП и Коминтерна, на които наложеното сред общественото мнение тълкувание на онези страшни събития приписва еднозначно отговорността за атентата.
На премиерата на книгата си обаче Велислава за пореден път подчерта, че е бягала както от десния, така и от левия канон в осветяването на атентата. И призова: „Прочетете книгата!” Подчерта още: „Най-лесно се управлява безпаметен народ”.
Призивът книгата да се прочете преди да се изразяват каквито и да е съждения за нея отправиха още мнозина от изказалите се. Историчката проф. Евгения Калинова дори направи паралел с известното охулване навремето на романа „Архипелаг ГУЛАГ” на Александър Солженицин, когато доста правоверни спрямо тогавашното управление писатели са ставали по събрания, за да заявят: „Не съм чел романа, но не приемам написаното в него и го осъждам!”.
Евгения Калинова подчерта още, че журналистите са по-смели от историците и публицистичният жанр дава повече свобода за изказването на различни от общоприетите или общоналаганите гледни точки. Така именно журналистите вадят на показ спорни за историческата наука въпроси и подтикват към сериозен научен дебат по тези теми.
Проф. Калинова спомена и други подобни журналистически книги като изследванията на Румяна Угърчинска за атентата срещу папа Йоан-Павел Втора и на Христо Христов за убийството на Георги Марков. Тя оцени високо емоционалния, „задъхан тон” на книгата на Велислава Дърева и добави: „Имам една мечта: журналисти и историци да седнем на една маса и да говорим заедно за този трагичен период на 20-те години на ХХ век”.
За смелостта на Велислава Дърева да отвори такава дискусия, като наруши едностранния прочит на историята, прилаган с противоположни знаци преди и след 1989-та, говори и историчката проф. Искра Баева. Тя напомни, че атентатът в „Св. Неделя” е изследван и от проф. Георги Наумов, но ако онези събития не се поставят в контекста на предшествалите ги, съпътствалите ги и последвалите ги процеси и тенденции, същността на случилото се не може да се оцени. Проф. Баева посочи още, че макар някои да смятат за начало на несвършващото противопоставяне у нас Войнишкото въстание от 1919 г., то по-скоро започва от бунтовете в Дуранкулак през 1900 г.
Историкът проф. Николай Поппетров също изтъкна гражданската позиция и доблестта ва Велислава Дърева да заговори за „опасни” неща в една среда, в която за това не може да се говори. Той посочи също, че за разлика от историците, журналистите имат свободата да изразяват своите лични убеждения и това помага за отваряне на обществен дебат.
Проф. Поппетров отбеляза пряката връзка на атентата в църквата „Св. Неделя” с дивата омраза, отприщена с Деветоюнския преврат и убийствата на Александър Стамболийски и на Райко Даскалов. „През 1925 г. Александър Цанков още не е фашист. Той става фашист през 1931 г. През 20-те години виждаме озлобена група хора, която се хвърля да изтребва различните. Тук е замесена и омразата на града към селото, и омразата към интелектуалците – с ликвидирането на личности като Гео Милев и Йосиф Хербст,” каза проф. Поппетров.
„Фашизмът е много прост – и като доктрина, и като лидерски състав,” посочи историкът проф. Димитър Генчев, главен редактор на сп. „Понеделник”. Той подчерта колко актуална е темата на изследването на Велислава Дърева в контекста на нарастващата ултрадясна заплаха в днешна Европа. Проф. Генчев благодари на издателя на книгата Христо Георгиев от издателство „Синева”, както и на евродепутатите Сергей Станишев и Георги Пирински, които са осигурили подкрепата за изданието от страна на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
„Искам преди всичко да благодаря на Велислава за гражданския и интелектуалния кураж да се захване с тази тема“, подчерта Сергей Станишев, когото проф. Генчев представи като „известен политик и по-неизвестен историк”.
Бившият премиер на България и настоящ председател на ПЕС каза: „Едно от определенията за историята е, че тя е политика, обърната към миналото. Всеки политически режим, всяка политическа епоха чете миналото в контекста на сегашните задачи, на сегашната политическа обстановка. Неслучайно Делегацията на българските социалисти в ЕП реши да подкрепи издаването на този труд на Велислава. Времето и в България, и в Европа, е твърде опасно. Убеден съм, че този, който не чете историята и не се опитва да извлече уроците от нея, е обречен на трагични грешки и повторения на лоши страници от нашата история“.
Станишев припомни как в опасна реалност са се превърнали маршируващи по улиците в Прибалтика фашистки батальони и как в Украйна се реабилитират крачилите в един строй с нацистите бандеровци. Той подчерта, че и „ние, в България, не сме изключение“, давайки за пример Луковмарш, който „става все по-самоуверен, но политическите сили не реагират адекватно”.
Според Станишев, толерирането на езика на омразата между народите в Европа към бежанци, мигранти, роми и евреи ще доведе до същото, което се е видяло през 30-те и 40-те години на миналия век.
„Идеята за ЕС и европейска общност е неразривно и иманентно свързана с болката и страданията, породени от фашизма и Втората световна война. Антифашизмът и търсенето на начини народите от европейския континент да живеят в мир, във взаимно уважение, в диалог, търсейки общ интерес, да изграждат пространство, което се основава на споделени ценности като свобода, демокрация, равенство – това е реакция именно на фашизма в Европа“, изтъкна Станишев.
Председателят на ПЕС добави още: „Фашизмът във всичките му проявления, форми и разнородности се основава на омраза, разделение, омраза към различния, на насилие. Днес виждаме, че става все по-популярна тезата за Европа на отечествата. Всички сме патриоти на нашите отечества, но зад тази красива на пръв поглед идея се прокарва Европа на разделението и противопоставянето. Тя може да ни върне в ужасни времена, които никой от нас не би искал да преживее отново. Затова е полезна книгата на Велислава“.
Георги Пирински отбеляза в своето изказване, че авторката на „Атентатът’1925” е описала в книгата си „едно състояние на българското общество, което ужасява с дълбочината на ненавистта и омразата, нагнетяващи въздуха до непоносима горещина”.
Разтваряйки книгата, Пирински прочете цитат от нея, включен от Велислава в предговора. Това е следното становище за антифашистките корени на Европа, изразени от Гийом Балас и Серджо Коферати, евродепутати от Групата на социалистите и демократите: „Всички принципи и идеи, върху които ЕС е изграден, са продукт на антифашистката култура и борба. От Манифеста от Вентотене на Алтиеро Спинели, Ернесто Роси и Урсула Хиршман по време на режима на Мусолини, до създаването на Съвета на Европа и Европейската общност след Втората световна война. Спойката тогава на различните политически сили беше именно антифашизмът. Загубата на тази важна връзка с миналото обяснява мизерното настояще на Европа”.
Пирински подчерта, че убийствата на Йосиф Хербст и Гео Милев няма как да се тълкуват като криминални деяния, защо са „очевидно политически престъпления, предизвикани от политически мотиви и изпълнени по политическа поръчка”. Той призова: „Нека дискутираме, но като първо условие, нека прочетем книгата”.
Последна взе думата самата авторка Велислава Дърева, която отправи благодарност към издателя Христо Георгиев, към Сергей Станишев и Георги Пирински за помощта на Групата на социалистите и демократите в ЕП, към изказалите се историци, които са ѝ помогнали с професионални съвети, както и специално към първите двама, прочели книгата ѝ – проф. Филип Панайотов и Анжел Вагенщайн.
Велислава сподели как проф. Димитър Генчев оприличил пред нея книгата ѝ на „Капричос” на Гойя – рисунки на великия испанец, запечатали ужасите на войната. Тя подчерта, че събитията, които описва, наистина са изтъкани от ужас, но трябва да бъдат припомняни и осмисляни, за да не се повтарят.
Според авторката, атентатът в „Св. Неделя” е провокиран от самата тогавашна власт начело с Александър Цанков. „Ако на тавана на храма „Св. Неделя“ са струпани килограми взрив, то политиката на управляващите в онзи момент е струпала мегатонове политически взрив в държавата, който рано или късно, ще гръмне“, посочи Велислава. В своето изследване тя сочи и конкретни следи към няколко чужди разузнавания – английското, сръбското, френското, полското и немското.
Авторката разказа за работата си над книгата, колко документи е изчела, как в процеса на проучване на източниците е залитала ту към „левия канон”, ту към „десния”. Но всеки път си казвала, че трябва да чете още и още, докато съумее да си изгради цялата картина.
Велислава посочи, че в края на книгата „вместо послеслов са списъците на загиналите” – както във взривения храм, така и в последвалия „бял терор”. В онези събития според нея „няма невинни, невинни са единствено жертвите при атентата и жертвите, избити по един чудовищен начин след това”.
Велислава Дърева каза още: „През последните 30 години има заговор за подмяна на историята, на историческата памет. Това е най-гигантският „фейкнюз”, произвеждан някога. Няма антифашисти, има някакви банди, някакви престъпници, цървули, каскети, неграмотни, които тръгнали срещу законната власт и следователно напълно си заслужават да бъдат разстреляни, избесени, задушени потопени в шлепове, изгорени живи в пещите, захвърлени по някакви оврази и канавки.“
Журналистката изрази възмущението си, че в същото време „убийците на антифашистите бяха канонизирани като светци и имената им са на онази черна стена срещу НДК”. Тя продължи: „Това са убийците на Гео Милев, на Йосиф Хербст, на Никола Вапцаров, на децата от Ястребино… Откога масовите убийци могат да бъдат закрилници на българския народ? Това е отвратително. Говори за липсата на елементарна човешка порядъчност. Това е проблемът и затова написах книгата. За да се помни и да се знае. Най-лесно се управлява безпаметен народ.”
Представянето събра стотици хора. Приготвените от авторката и издателя ѝ 350 екземпляра от книгата, която беше подарявана на всички присъстващи, не стигнаха за всички.
