Динозаврите, които още помним някогашните нескончаеми телексни рула на БТА, бълващи из соцредакциите речи от конгресите на БКП или на КПСС с неизменните ремарки между скоби за „бурни, нестихващи аплодисменти”, тези дни се готвим за очакван римейк. Същата стилистика предвкусваме и за задаващия се в края на седмицата конгрес на съ-управляващата БСП. Той непременно ще влезе в историята като конгрес на победилия Ниновизъм. И на не просто разгроменото, а на решително и безкомпромисно ликвидираното и усърдно изгладеното до последната гънчица инакомислие.
Че ще е тъй, никой не бива и да се съмнява. Тоз форум толкова щателно е подготвян още от изнудената „оставка” на соцлидерката (и днешна вицепремиерка) Корнелия Нинова след октомврийския изборен погром на БСП, че отбивки от правата линия просто са немислими. Конгрес изобщо нямаше да има, ако съществуваше и най-малката вероятност предводителката да не получи от вярното си мнозинство делегати „бурни, нестихващи аплодисменти” за всички свои дела и помисли. И за неизбежното си триумфално преизбиране на партийния връх – след надлежно изпълнен ритуал за „пряк вот”, разбира се.
Конгрес нямаше да има – разгеле, ковид-кризата е на разположение – и ако опонентите на Нинова вече не бяха смлени и разбъркани с битум, чакъл, пясък и минерален прах до гореща асфалтова смес, готова за пускане на конгресния валяк отгоре ѝ.
Ура! Да живей! Бурни, нестихващи аплодисменти за убийството на инакомислието и на всякакви илюзии, че наличната БСП в някакъв момент ще се осъзнае, ще си спомни лявото си зараждане и ще завие към социалната си и демократична мисия. Я стига глезотии! Нова, невиждана магистрала грей пред взора ни! Валякът я проточва чак до хоризонта и идеално я трамбова, размачквайки в грунта костиците на всеки враг – ей това е новият прекрасен свят, сърове и мадами! Никакви заядливи журналистки с опърпани пуловерчета! И да не сте посмели да злобеете срещу богатите, ей! Че Нора Стоичкова – емблематичната новоназначена първа зам.-главна редакторка на „Дума”, която по младежки навик още я вижда в сънищата си като „Чума” – ей сега ще заплющи с бича!
Програмната ѝ статия от първа страница на най-после освободения от вбесяващи умници вестник „Дума” проповядва отчетливо нова вяра за бесепарите: „Удивително колко хорска злоба може да събере информация за 120 000 лева годишен доход. 18 018 души точно са се осмелили да декларират подобни приходи пред НАП. От тях са събрани 586,8 млн. лева налози, но тази цифра, макар и по-голяма, не стои добре за обикновеното човешко око. А би трябвало. Защото стремежът ни трябва да е напред и нагоре, а не кой как се е уредил с високи заплати и „защо той, а не аз”, какъвто е масовият случай”.
Ясно? Не завиждайте на богатите, а ги аплодирайте за храбростта им да спазват закона и да си декларират приходите! Не им надничайте в паничките, не викайте да им вдигат данъците, не мрънкайте, че те печелят много на чужд гръб, а вие мизерствате за собствена сметка! Я си налягайте парцалите и всмуквайте колкото можете от „просмукването на богатството” – а ако не ви бива, ако не сте го чували и вкусвали, вие сте си виновни, че сте бедни, а не БСП, че не ѝ до вас. И въобще, откъде-накъде ще се занимава тя с вас, след като националноотговорнят капитал е толкова по-атрактивен и перспективен!
Учете се от Полша, учи на свой ред преподобната Нора, ръкополагана вече от в. „Демокрация”, „Алфа” ТВ и Института за радикален капитализъм, за да вгражда и надгражда днес всичко, усвоено из тези стожери, също и в Новата „Дума”, Новата БСП и Новото Ниново воинство. Хич да не сте гъкнали – защото и бичът, като коронавируса, има много варианти.
Я опитайте сега щама „анонимно съобщение на сайта на БСП”. Лизва ви кротко, закачливо, неусетно почти, а после поразява всичките ви органи. И започвате да вярвате, че изгонените от „Дума” Велислава Дърева и Велиана Христова просто са си просели гоненето – ми седяли година и половина на изтекли авторски договори, моля ви се! Я не отклонявайте темата към някаква дистанционна работа заради пандемията или към някаква починала от Ковид колежка, която оформяла договорите! Я си отворете очите и вижте как тези конспираторки, нарочно преструващи се на кльощави, всъщност са източвали парите на „Дума”! Велиана, като завеждащ отдел „Общество” и всепризнат експерт в ресора „Образование и наука”, е взимала по цели 394 лв. месечно. А самозабравилата се като „политически наблюдател” Велислава – по 180 лв. месечно. И то не от трудови договори, каквито тия хиени хич и не са имали, а от авторски!!! Виждате ли ги колко са алчни?! Сравнение няма с онези достойни хора, декларирали по 120 000 лв. годишен доход и бранени от Нора Стоичкова, нали?!
И ето, ето, вижте пак всички – честни до прозрачност тв журналисти вадят на показ тъмните страни на многоликата Велислава и присъдружната ѝ Велиана, питат сурово и я оставят сама да си признае: ами да, нямали са трудови договори, а авторските им са изтекли, ми к’во реват тогава?!
Ама разберете, „Дума” не е обикновен вестник, на нас не ни е и хрумвало да питаме защо не са ни продължени договорите, ние сме такива хора, ние продължавахме да правим вестника и без договори, той за нас е кауза… – хленчи врели-некипели разпитваната Велислава. Но всуе. Публиката, правилната колегия и държавната власт, приела вече в пухкавите си обятия строгата Корнелия, са закалени и непоколебими – никой не е уволняван от „Дума”, чисто и просто са изтекли договорите на недоволните от генералната партийна линия. Чисто и просто!
А те нали знаете защо са недоволни? Ми правилно – защото още от Адам и Ева не са вървели по посочените пътеки, а все са се врели из трънки и шубраци да си избират дразнещи компании! Все се обаждат, все много знаят, позиции изразяват, писма пишат, отговори искат. Ха да си понасят сега тролската лавина от гъсти храчки, пусната из епицентрове и мрежи! Ако бяхме в други времена, не метафоричен валяк, а истинска клада с ръкопляскаща наоколо публика щеше да е съдбата на тези вещици!
А, някакви неподконтролни елементи задвижили петиции в тяхна подкрепа? И там се трупа внушително обществено възмущение, че ръководството на БСП гони авторитетни журналисти със собствен глас и критична мисъл? Я бързо да се включи правилният високоговорител! Не къде да е, а в обновената след чистката „Дума”! И за да няма никакво съмнение какви са обновителите и колко кардинална е промяната, за персонален отровен залп по Дърева е избран всеядният пиар с топли връзки с ГЕРБ Нидал Алгафари – новоизпечен колумнист във вестника, чиято емблема доскоро беше чепатата журналистка.
И какво – пак възмущения? Грозно било, долнопробно? Добре, заповядайте по-възвишен отговор. Бляскаво интервю с представителката на Фондация „Дума” Вяра Емилова – и да спрат вече долните инсинуации, че лидерката Нинова командвала тази показна разправа. Не, вижте красивата млада Емилова със снимка на половин страница – ето го хубавото лице на Фондация „Дума”, която издава вестника и се е заела сега да го обновява, за да привлича читателски интерес. Даден е и пример как ще става това: „Много медии пробиха с журналистически разследвания, с актуални интервюта, с обществено значими репортажи”. Защото, нали, очевидно е, че досега публикуваните в „Дума” разследвания, интервюта и репортажи не пробиват там, където е потребно на генералната линия.
А въпросът за „освободени знакови журналисти” е изчерпан така (цитатът е без езикова редакция на оригинала – б. р.): „Те не са освободени, а авторските им договори са изтекли още през 2020 г. От уважение към тяхната личност и професионализъм ние продължихме да работим с тях. Както и досега, вестникът винаги ще бъде отворен за техните статии и коментари. Беше създадено излишно и неоснователно напрежение”.
Ясно? Излишно и неоснователно Велиана Христова алармира как на 12 януари вечерта са ѝ казали, че от утре вече не работи в „Дума”, защото като председател на журналистическото дружество във вестника посмяла да изпрати колективното писмо до НС на БСП, написано и подписано от 30 от 34-ата журналисти, работещи във вестника и реагиращи на публични твърдения на Нинова за работата им. Излишно и неоснователно на 14 януари и Велислава Дърева вдига шум, когато открива, че не само името на Велиана, но и нейното собствено е изчезнало от карето на „Дума”, без никой дори да я извести за това. Какви са тези напрежения? Договорите им просто са изтекли! Нали ясно беше обяснено същото и в онова анонимно съобщение на сайта на БСП още на 13 януари? И в телевизионното интервю на Дърева пак ѝ бяха поставени въпроси за договорите. Това е положението. Ред има в тая държава и партия, ей!
Така – тук спирам с игривия сатиричен тон и продължавам максимално сериозно. Темата за журналистическия труд, за договорите, по които се упражнява, и за заплащането му в България е една мръсна публична тайна. За нея не се говори, защото няма кой да заговори освен самите журналисти. А журналистите си пазят хляба и не искат да изнасят нервиращи работодателите им данни за договори и плащания. Но в нашата си гилдия всички знаем как се действа от десетилетия из редакциите. С журналиста се сключва трудов договор на минимална заплата, и съответно работодателят плаща скромните осигуровки върху нея. А за да се получи все пак достойно заплащане на нелекия журналистически труд, „отгоре” се додава сума, определена вече с авторски договор, върху който няма дължими осигуровки. Ей така, когато дойде време някой колега да се пенсионира, той се оказва с отчайващо ниска пенсия. И трябва да продължава да работи все нещо, за да може въобще да живее.
Това е масовото положение при журналистите навсякъде у нас. То е било прието и в „Дума” още преди години. Тъй като колегите там гледат на работата си в този вестник и като на кауза, те са преглъщали и още компромиси. Всеки, навършил пенсионна възраст, е бързал да се пенсионира, именно за да не тежи с осигуровките си на своята партия любима. Оставали са само на авторски договори, а понякога са работили и въобще без заплащане, когато е имало затруднения с финансирането.
Размахването сега, при отстраняването на Велиана и Велислава от „Дума”, на техните „изтекли” авторски договори, е грозен акт. Защото размахващите ги много добре знаят реалното положение на нещата. Знаят, че Велиана, за която от твърденията им излиза, че е работила само три месеца във вестника съгласно „изтеклия” ѝ договор, всъщност не е спирала да се раздава за него от 40 години, още от времето на „Работническо дело”, което по-късно, под ръководството на Стефан Продев, се превърна в „Дума”. От „Продевия период” неразривно свързана с „Дума”е е и Велислава. Играта с договорите срещу тези хора е нечестна, защото всеотдайността им към вестника винаги и за всички е била видима и недвусмислена. Има и още нещо относно „изтичането” на тези договори. Техническото им подновяване е забавено заради пандемията от Ковид-19, наложила дистанциона работа и, за съжаление, отнела живота на колежката, занимавала се пряко с договорите. Факт, разбира се, също добре известен на „разчистващите” в „Дума”.
Грозно и жалко е, че „аргументът” с договорите на Велиана и Велислава се повтаря безкритично от колеги журналисти из медиите, макар същите тези журналисти да са твърде наясно с цялата унизителна за труда на колегията ни схема с договорите, битуваща из мнозинството редакции.
Бях радостно въодушевена от проявената от много други журналисти солидарност с Велиана и Велислава, от стартираните в тяхна подкрепа петиции, от многото споделени честни и принципни мнения.
Но в същото време ме стъписва липсата на по-активно развитие и разрастване на тази справедлива реакция. Глас в пустиня остана отправеният от журналистката Албена Шавел апел за журналистически бойкот на проявите на Корнелия Нинова като вицепремиер. Без отговор увисна многократно поставеният в социалните мрежи от ветерана „думаджия” Константин Иванов въпрос: а защо не излязат на стачка в подкрепа на Велиана и Велислава останалите в „Дума” колеги? Нямо остана и правителството, въпреки поставения от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова въпрос дали то приема такива действия срещу журналисти и срещу свободата на словото, каквито ни демонстрира влизаща в коалиционния кабинет политическа сила…
Можеше на фона на всичко разиграло се да се повдигне и широк обществен дебат именно за договорите и за заплащането на журналистите из българските медии – защото това също е форма на натиск и на ограничаване на журналистическите права и на свободата на словото. Но не би… Омертата продължава. Убийството на журналистиката и инакомислието – също.
Потресаващо е, че една лява партия, за каквато се обявява БСП, не само не подема инициатива да защити правата на журналистите, които са съставна част от правата на всички хора на наемния труд, а де факто експлоатира без задръжки труда на „свои“ журналисти и демонстративно прогонва онези, които не са угодни на партийното ръководство.
Лаконична резолюция на ситуацията предложи във Фейсбук проф. Петко Тодоров:
„Дума” търси да назначи мисирки и читатели.
Оставаме в очакване на бурните, нестихващи аплодисменти за триумфа на Нинова на задаващия се конгрес на БСП. Увертюрата около Велиана и Велислава зададе ясен и категоричен тон. Всеки извън калъпа на председателката ще бъде разгромен като пречка за прогреса и промяната. И размахът ѝ вероятно няма да се ограничи само с партийната чистка – вицепремиерският ѝ хоризонт е доста по-всеобхватен…
Тия дни тук-там се чуват и притеснени въпроси: дали пък конгресът на БСП да не се отложи или поне да се проведе онлайн при този пик на заразяванията с Ковид-19? Все пак, да се съберат 1000 души в затворено помещение часове наред не е най-отговорното поведение точно сега… Наивници са онези, които питат такива неща. Независимо на каква цена, конгресът ще се състои, защото сега е моментът Нинова да получи овации, че е вкарала партията във властта, въпреки плачевния изборен резултат. След месец-два това вкарване може вече да носи негативи. Но дотогава всички в БСП, които още размишляват що е социализъм и има ли почва у нас, ще бъдат прочистени.
Завеса.
