95-годишнината от рождението на историческия лидер на Кубинската революция Фидел Кастро бе отбелязана на 13 август в посолството на Куба у нас с прожекция на документален филм за него, с емоционални и аналитични изказвания, със засаждане на кипарис в памет на посещавалия два пъти България Команданте ен Хефе.
Във встъпителното си слово посланичката на Куба Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан изтъкна, че за кубинците рожденият ден на Фидел е повод не просто за възпоменание, но и за празнуване, защото пътя, по който той ги повежда, превръща острова им в уникална родина на солидарността, хуманизма и човешкото развитие, във вдъхновение за много народи по света. И защото въпреки всички трудности, пред които е изправена, въпреки жестоката 60-годишна блокада на САЩ, Куба продължава по този път с усмивка, с обич към живота, с музика, с достойнство, с неизменно единение на своя народ около заветите на Фидел.
Показаният филм, изграден върху кадри със срещи на Фидел с хора и от Куба, и от други страни, откъси от негови речи, спонтанни реплики в живи разговори с народа представи разностранния образ на един обичан водач, отговорен държавен лидер, задълбочен анализатор на предизвикателствата пред човечеството… И още – емоционален човек, отворил сърцето си и осигурил безплатно лечение в Куба за децата от Чернобил в продължение на 20 години; всеотдайно защитил малкото кубинче Елиан, което преди години беше отвлечено в САЩ и после с много усилия бе върнато при баща си в Хавана; винаги готов да се потопи сред майките, младежите, работниците, ветераните от кубинските села и градове, превърнали се в една огромна човешка прегръдка за своя единствен и неповторим Фидел…
След филма имаше още развълнувани изказвания, сред които се откроиха думите на Тамара Такова, председателка на Асоциацията за приятелство „България-Куба”. Тя прочете предизвикващи дълбоки размисли емблематични откъси от българското издание на книгата „Сто часа с Фидел”, представляваща едно внушително и много откровено интервю на кубинския лидер пред известния испано-френски журналист и социолог Игнасио Рамоне.
Книгата излезе на български през 2010 г. благодарение на българското издание на „Монд Дипломатик” и личните усилия на тогавашния му директор – латиноамериканиста проф. Венко Кънев, който, за съжаление през 2020 г. бе отнесен от Ковид-19 в Париж заедно със съпругата си. Паметта на големия приятел на Куба проф. Кънев, както и на други отишли си в последно време ярки дейци на българо-кубинското приятелство, като поета Лъчезар Еленков или активистката на Българския антифашистки съюз Йорданка Кринчева, бе почетена с едноминутно мълчание.
Тамара Такова, която е превела на български съществена част от „Сто часа с Фидел”, избра да прочете откъси, в които кубинският водач дава изключително интересни и актуални и днес свои оценки по фундаментални идеологически и политически теми.
Емоционално изказване на испански направи и Пламен Бонев, член на ръководството на Асоциацията за приятелство „България-Куба”, който в един типично кубински поетичен и метафоричен стил синтезира решимостта на кубинците да бранят своята революция и на техните български приятели да бъдат винаги редом със своята всеотдайна солидарност и подкрепа.
Георги Пирински, един от най-авторитетните председатели на Народното събрание, обърна внимание в изказването си на онези думи на Фидел, увековечени във филма, в които той говори за необходимостта от глобализация на хуманизма и на единението в изграждането на един по-справедлив и по-отговорен пред хората и природата свят, без етнически и религиозни разделения, без конфронтации и изолации между едни и други народи, защото никой народ не е нещо повече от другите, и всеки народ заслужава достойно развитие, култура и социална справедливост. Ценности, които остават непреходни и желани от всички ни и днес. И които доказват, че Фидел е забележителен визионер за цялото човечество.
Силно емоционалантата атмосфера на събитието бе подсилена от личната обвързаност на много от участниците с различни етапи на традиционното българо-кубинско приятелство. Присъстваха много някогашни български специалисти, работили в Куба, кубинци, установили се в България, политици, ангажирани с двустранните ни отношения като Румен Петков, лидера на АБВ, журналисти, творци, активисти на движението за солидарност с Острова на свободата.
Всички след това се събраха в градината посолството, където български и кубински младежи заедно засадиха млад кипарис – в памет на Фидел и като символ на вечнозелените и вечноживи българо-кубински човешки връзки.
95-годишнината на големия син на Куба бе отбелязан и в неговата родина, където имаше поднасяне на цветя пред мемориалана му в Сантяго де Куба, както и представяне на две колективни фотоизложби „Фидел в революцията” и „Моята снимка си Фидел”, открити от президента Мигел Диас-Канел.
Водещо събитие, посветено на 95-годишнината, бе и виртуалната международна конференция, координирана от Червения салон в министерския съвет в Хавана и преминала под надслова „Фидел: Човек на науката с визия за бъдещето”.
Любимият герой на Куба се превръща в легенда още съвсем млад, като водач на смелчаците от щурма на казармата „Монкада” и после на „брадатите” от Сиера Маестра – дръзките бунтовници, не просто съборили поредния непоносим латиноамерикански диктатор, а и разбъркали целия световен ред с предизвикателството си към империализма на САЩ и с примера си за всички потиснати народи по света.
Но Фидел, разбира се, остава в световната памет като нещо много повече от романтичен символ на непокорството, независимостта и алтернативния път на развитие. Той остава и със своето интелектуално наследство – с многобройните си речи, интервюта, статии. В тях са концентрирани възгледи, концепции, философски и хуманни анализи и обобщения, които отиват много по-далеч от моментния повод или тема. Заредени с дълбочината и силата на един висок и разностранен интелект, с многоцветието на един ярък и въздействащ език, те третират ключови проблеми на човешкия морал, на обществения напредък, на отговорността пред историята и бъдещето, на опазването на мира и природата на планетата, на вселенската сила на науката и на жизненоважната роля на културата.
В този контекст Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан припомни и една среща, която при свое посещение в Ню Йорк през 1982 г. Фидел провежда с водещи американски представители на по онова време тепърва зараждащия се интернет. Тогава Фидел казва, че „интернет е създаден за кубинците” – защото именно там ще е голямото поле за сблъсъка на идеите.
И точно на това сме свидетели днес. Съвсем наскоро видяхме грубо, манпулативно използване на социалните мрежи за предизвикване на безредици в Куба. Но видяхме и достойния отпор на кубинския народ, който в тези трудни моменти се сплотява и отново се обръща към заветите на своя Команданте ен Хефе. И днес, в деня на неговата 95-годишнина, продължава да е жив слоганът, с който цяла Куба го изпрати през 2016-та: „Всички сме Фидел”.
Изправени пред толкова много предизвикателства и трудности, кубинците не забравят чуваното толкова пъти от Фидел – че социализмът е процес на движение напред и на постоянно развитие, а не закована рамка, че най-важната му есенция е Човекът с неговия морал, мечти, чувство за съпричастие и общ устрем към справедливост, солидарност, хуманизъм.
Именно с този завет Фидел влиза завинаги и в Историята. Именно с това послание продължава да вдъхновява и всички хора на планетата, мечтаещи за един по-добър свят. Дано и в България съумеем да намерим пътя към този хоризонт.
