Все още дискретно, но вече доста категорично „изтичат” потвърждения за предстоящ към средата на август старт на амбициозни и широки преговори между официалната власт във Венесуела и опозицията, включително най-непримиримите ѝ досега крила, с цел да се търси решение за кризата в страната с оглед на предстоящите през ноември регионални и местни избори. Процесът по подготовката на този диалог се провежда с посредничеството на Норвегия и на мексиканския президент Авдрес Мануел Лопес Обрадор и се очаква срещата да започне между 10 и 20 август в Мексико.
За това пише венесуелският политически анализатор и университетски преподавате Осиел Али Лопес в свой обзор по темата, публикуван в RT. Той посочва, че август е решаващ месец в контекста на „мегаизборите” през ноември, в които венесуелската опозиция, бойкотирала предишни изборни процеси, този път е устремена да участва. Впрочем, именно местните и регионалните избори никога досега не са били бойкотирани от опонентите на официалната власт, защото особено губернаторските позиции из венесуелските щати дават много сериозен фундамент за влияние, най-вече откъм материални ресурси.
За 8 август вече са насрочени първичните избори в управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV), на които ще бъдат определени нейните кандидати за вота през ноември. В гласуването на 8 август ще могат да участват всички избиратели. Така PSUV отправя посланието си, че държи да излъчи личности, които ще имат доверието на цялото население, а не само на партията.
Опозицията още не е определила начина, по който ще издига своите кандидати. Продължава и неяснотата кои точно течения в нейните среди и под каква форма ще се състезават в „мегаизборите”.
На този фон анализаторите смятат, че опозиционните среди са заинтересовани диалогът да започне колкото се може по-скоро, за да могат да вземат своите решения за изборно участие-неучастие и за типа кандидати с оглед тенденциите, които ще се очертаят при преговорите. Ако процесът се забави, това само ще фаворизира управляващите, които ще „завъртят” кандидатите си сред публиката още след първичния вот на 8 август. Опозиционните водачи са притискани да изяснят линията си по-скоро и от своите регионални структури, за които ноемврийската надпревара е от първостепенно значение.
Въз основа на всички тези фактори много венесуелски медии и анализатори изчисляват като най-вероятен период за старта на преговорите власт-опозиция 10-20 август. Изтичащи от политическите среди данни сочат и мястото на диалога – Мексико, макар и да не е уточнен още конкретният мексикански град, който ще домакинства. Това се свързва с активната посредническа роля, която играе президентът на тази страна Андрес Мануел Лопес Обрадор – АМЛО, както обикновено го наричат в Латинска Америка
Интересното е, че досега венесуелската опозиция се е отнасяла доста негативно към АМЛО, поканил на встъпването си в длъжност в края на 2018 г. венеуселския си колега Николас Мадуро и отказал по-късно да признае самообявилия се в Каракас за „временен президент” Хуан Гуайдо. Фактът, че сега дори най-радикалните ѝ сектори явно приемат не само медиаторството, но и домакинството на АМЛО, е сигнал, че очевидно и те вече жадуват за поне някакъв изход от задънената улица, в която сами се вкараха. Плюс, разбира се, подаваните от администрацията на новия американски президент Джо Байдън сигнали, че кризите се решават с диалог и че интервенция от САЩ няма да има.
Особено интригуващо е кои опозиционни водачи ще отидат на преговорите в Мексико. Правителството в Каракас и досега вече водеше доста ефективен диалог с част от опозиционерите, като техни формации влязоха в новоизбрания тази година парламент, а повлияха и за обновлението на състава и ръководството на Националния изборен съвет (CNE – венесуелската ЦИК). Но най-радикалните врагове на Мадуро от кръга около Гуайдо и неговия ментор Леополдо Лопес, водач на партията „Народна воля” и беглец от венесулеското правосъдие, установил се в Испания, дълго оставаха категорични противници на всякакви преговори с „узурпатора”, за когото настояваха да се маха. Сега обаче явно нещата са се променили. Както сочи Осиел Али Лопес в статията си, Леополдо Лопес е потвърдил участието си в предстоящия в Мексико диалог. И това е „важен обрат в неговия дискурс”, очевидно също провокиран от невъзможността да се стигне до нищо с екстремистки проекти като „самопровъзгласяването” на Гуайдо.
Друг важен участник в преговорите се очаква да бъде също изявеният опозиционер и двукратен канддат-президент Енрике Каприлес, който вече отдавна участва в диалога с правителството, воден в Каракас. Известно е старото лично съперничество между Лопес и Каприлес за водачество в опозиционните среди, което в крайна сметка изкристализира и в обособяването на различни крила и тенденции. Сега предстои двамата отново да се срещнат, вероятно заставайки откъм общата опозиционна страна. Но как ще се развие сюжетът нататък е трудно да се предсказва на фона на силните им егота.
Трябва да се види и какви конкретни предложения и искания ще бъдат поставени на масата в Мексико. От страна на правителството в Каракас всичко отдавна е декларирано – да се отменят външните санкции и да се признаят държавните институции, срещу които се води кампания за делигитимиране.
От страна на опозицията се очертават две групи искания, най-общо определяни като максималистични и минималистични. В първата група влизат апелите за бързо насрочване на нови президентски и парламентарни избори. Но те са по-скоро утопични, защото противоречат на конституцията, постановяваща, че следващият вот за президент ще е през 2024 г. а за Национално събрание – през 2025 г. Минималистичните искания са по-реалистични – да се договорят базисни условия и норми за ефективно участие на опозицията в „мегаизборите” през ноември. Амбицията на опозиционните водачи да „пробият” именно на тези избори и липсата на агресивен речитатив откъм Вашингтон дават надежда мексиканският опит за венесуелски диалог да се окаже по-успешен от други предходни – като например провалените по пряко указание от САЩ преговори в Доминиканската република преди президентските избори през 2018 г.
Разбира се, когато става дума за Венесуела и непредсказуемите ѝ опозиционни вождове, винаги трескаво пулсира и рискът, че дори и най-позитивните очаквания могат да свършат като гръмко фиаско. В близките дни и седмици ще стане по-ясно какво ще е развитието този път.
