Колкото повече приближава 30 юли – датата, на която във Венесуела трябва да се състоят обявените от президента Николас Мадуро избори за Конституционно събрание, призвано да намери мирен и законен изход от кризата, толкова по-нажежена става обстановката в страната.
Опозицията вече съвсем открито зове за военен преврат и за чужда интервенция, без да крие, че съзнателно търси повече улично насилие, повече хаос, повече разруха – само и само да предизвика събаряне на правителството. А за 16 юли е обявила „народен плебисцит”. Той няма да има никаква легитимна сила, но отсега се представя като „алтернатива” на вота за Конституционно събрание и се тръби, че „няма време” и „няма какво да се губи”, защото целта е да се провали на всяка цена законното гласуване на 30 юли. Нещо повече – дори да се свали правителството още преди 30 юли.
На този фон властта в Каракас изненада противниците си с ненадеен ход: Върховният съд замени с домашен арест затвора на нашумелия опозиционер Леополдо Лопес, който излежаваше 13-годишна присъда заради провокирани от него безредици в началото на 2014-та, отнели живота на 43-ма души. Това решение предизвика смут и у доста приятели на венесуелското правителство – дали не е отстъпление пред бруталния натиск, дали не е проява на слабост?
За да проумеем задния план на всички тези събития, нека се взрем в подробностите около тях по хронологичен ред.
Силен световен отзвук получиха широко отразените от медиите сблъсъци на територията на Националното събрание (парламента), станали навръх 5 юли – националния празник на страната, деня на независимостта. Кадрите на окървавени хора с разкъсани дрехи обиколиха телевизиите. Масово се повтаряше, че „чависти със сопи” са нахлули в парламента и са нападнали опозиционни депутати, които пък били бранени от бодигардовете им. Реалните събития обаче имат специфичен контекст.
Всъщност празничният ден 5 юли започва мирно и тържествено, макар и шизофренично заради разкола между доминирания от опозицията парламент и президентско-вицепрезидентската институция. Именно този разкол довежда до това, че в сградата на Националното събрание се провеждат две вместо една официални церемонии по повод националния празник.
Първата церемония с участието на вицепрезидента Тарек Ел Аисами започва в 8.30 ч. сутринта в тържествената Елипсовидна зала на Федералния законодателен дворец, в който е разположено и Националното събрание. Във въпросната зала, чието име идва от елипсовидния стенопис на тавана, изобразяващ историческата битка край Карабобо, предопределила освобождението на Венесуела от испанците, се съхранява и Актът за независимост на страната, подписан прези 206 години.
На тази церемония основното слово е произнесено от авторитетния историк Марио Саноха, който определя Боливарската революция на покойния лидер Уго Чавес като продължение на борбите за свобода, започнали още преди над 500 години със съпротивата срещу конкистата.
В залата наред с вицепрезидента Тарек Ел Аисами са и командващите всички родове войски, както и десетки официални лица от изпълнителната власт. Ел Аисами също се обръща към присъстващите, наблягайки, че изборите за Конституционно събрание на 30 юли „ще потвърдят независимостта ни и през XXI век”. Той подчертава още: „Ние сме в процес на раждане. Не е достатъчно само да обявим независимостта си, но трябва и да я подсилим в битки, да излезем на улицата. Трябва да покажем силата си, нашата съзидателна мощ.”
Междувременно във вътрешния двор на Федералния законодателен дворец са се събрали десетки хора, привърженици на чавизма, представители на местни комуни и на социални движения. Те са в празнично настроение и чакат тържеството вътре да свърши, за да приветстват вицепрезидента и другите официални лица.
#EnVideo ? || El pueblo dice desde el Palacio Legislativo de Caracas: ¡OH EH OH EH OH La Constituyente VA! pic.twitter.com/it383a7ATb
– VTV CANAL 8 (@VTVcanal8) July 5, 2017
Но опозиционните депутати, които наблюдават всичко от парламентарния сектор на сградата, са нервни. И още в 8.42 ч. един от тях – Луис Флоридо, пуска тенденциозен туит, в който нарича хората в двора „бандити”.
Междувременно телевизиите правят репортажи и интервюта сред хората. Младият Едуардо Перес например e сред онези ,които се повявята пред правителствения канал VTV. Той заявява: „Ние, венесуелският народ, венесуелската младеж, имаме достатъчно високо политическо съзнание. Вече не сме онези от 1999-та, които се оставяха да бъдат манипулирани. Днес ние знаем нашата роля, знаем курса на родината и няма да позволим да ни върне назад никоя фашистка десница, никоя превратаджийска десница. Днес заедно с Боливар, Чавес и Мадуро казваме „мир”. Венесуела иска мир”.
https://www.youtube.com/watch?v=FNMXZp82m9g
Тарек Ел Аисами и другите от Елипсовидната зала излизат, множеството ги приветства и всички мирно се изтеглят на улицата в 9.16 ч., без никакъв инцидент. Същият депутат Флоридо докладва в Туитър: „Спокойствието се върна във Федералния законодателен дворец”.
Тогава в Елипсовидната зала влизат опозиционни депутати, за да проведат своя собствена церемония за националния празник. Тя се води от Хулио Борхес, който е наричан от съмишлениците си председател на парламента, но не е признат от Върховния съд на страната, обявил още през август м.г. „извън закона” цялото Национално събрание заради установени нарушения при избирането на трима опозиционни и един чавистки депутат. Парламентаристите от опозицията обаче отказват да се подчинят на Върховния съд и го клеймят като „маша” на президента Мадуро. Именно заради този конфликт между властите опозиционните депутати от началото на април са стартирали улични протести с анонсираната цел за сваляне на правителството.
На втората тържествена церемония на 5 юли Хулио Борхес държи предизвикателно слово, в което директно се обръща към въоръжените сили на Венесуела, призовавайки ги на практика да извършат военен преврат, за да попречат на провеждането на избори за Конституционно събрание, и обещавайки им „всички гаранции”, че няма да бъдат преследвани правно за такова действие.
Ето част от думите на Борхес: „Венесуела зове за освобождаване на съвестите вътре в националните въоръжени сили. Дошло е време да се спаси републиката и да се служи на конституцията. И смелите войници, които ще впишат имената си в историята като защитници на конституцията, ще могат от този момент нататък да разчитат на пълното признание, на пълното опрощение и на всички гаранции от страна на това Национално събрание, от страна на народа на Венесуела на международната общност”.
https://www.youtube.com/watch?v=R9neBB1ojBs
Свършва и тази церемония, чиито послания са посрещнати с нескрито възмущение от чавистите, все още останали в района около двореца. Те се готвят да реагират с протестни блокади срещу колите на опозиционните депутати. Камери са заснели активисти да коментират, че те са народът и им е дошло до гуша от насилието на опозиционните демонстранти, които упражняват тероризъм, разграбват и унищожават складове за храни, пребиват и подпалват живи хора и т.н.
Телевизионните екипи, останали в двора на Федералния законодателен дворец, са заснели как някъде след пладне група от около 30-40 души, някои от тях със знамена с дълги дръжки, успяват да пробият охраната на портала и да нахълтат в двора на Федералния законодателен дворец, насочвайки се към вратите на Националното събрание, които отвътре са залостени от охрана и депутати. По пътя им стават няколко сблъсквания, вдига се пушек като от хвърлени пиратки, чува се пукот като от изстрели. Не е ясно кой и откъде стреля.
Нататък доста от кадрите са заснети в бъркотия и блъсканица. Когато операторите все пак успяват да влязат в парламентарната сграда, заснемат няколко опозиционни депутати с окървавени глави. Не се разбира колко чависти и в кой точно момент са успели да влязат и дали между тях няма провокатори.
https://www.youtube.com/watch?v=E6glPF6pvdw
Из телевизиите по-късно доста се въртят кадрите с окървавен чавист в разкъсан потник, като един от депутатите се опитва да го брани от свои разярени колеги, продължаващи да му налитат.
https://www.youtube.com/watch?v=7ffisg776dI
Раненият чавист е идентифициран като Хосе Рамос, по прякор Ел Чино (Китаеца), а депутатът опозиционер, който го защитава и се опитва да усмирява своите, е Луис Стефанели.
Вече превързаният Ел Чино е интервюиран по-късно от репортера на VTV Освалдо Риверо, пред когото той обяснява, че се насочил към вратите на парламента, след като оттам по един от другарите му било стреляно и той се опитал да го защити. В суматохата се оказал вътре, сам, и там видял депутатите опозиционери Фреди Гевара, Хулио Борхес, Мигел Писаро и Ричард Бланко, които насъскали срещу него бодигардовете си. От тях получил не по-малко от 15 удара с прикладите на оръжията им, а един от охранителите използвал и нож, с който го ранил по ръката.
Ел Чино разказва пред камерата: „Те ме питаха кой ми плаща. Никой не ми плаща, аз съм в тази борба, защото вярвам в онова, което ни даде Команданте Чавес, и подкрепям Николас Мадуро, защото вярвам, че той прави нещата добре,” казва Ел Чино.
Este joven fue linchado dentro de la AN por diputados opositores@NicolasMaduro @VillegasPoljak @dcabellor pic.twitter.com/3lMZwdGWA0
– Oswaldo Rivero (@mangozurda) July 5, 2017
Сайтът Resumen Ltinoamericano се позовава на актвистката Глорис Ортис, която твърди, че се намирала в Националното събрание заедно с група съмишленици, за да връчи петиция, осъждаща уличното насилие, когато започнали сблъсъци и върху им се посипали удари. Тежко ранено било 19-годишно момче – активистът на младежката организация на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела Кристиан Палма. Разкъсано било дясното му бедро – вероятно от взрив на бомба или от изстрел на самоделно оръжие.
Младежът е и най-тежко раненият от всички пострадали във Федералния законодателен дворец. Бил е откаран от другарите си в болница, там му е оказана помощ и животът му е извън опасност. Огнестрелни рани са получили още двама чависти.
Според информация на опозиционните депутати сред тях ранените са петима – Нора Брачо, Луис Падия, Хосе Рено, Америка де Грациа, Армандо Армас. Пострадали са и двама охранители.
Приемалият по същото време военен парад в чест на празника президент Николас Мадуро категорично осъди насилието, като подчерта, че той го отхвърля, независимо от коя страна идва, и че единственото, от което се нуждае Венесуела, е мир. Мадуро настоя за бързо и строго разследване на случилото се.
Кървавите сцени напълно затъмниха скандалния призив за военен преврат, отправен същия ден в споменатата реч на Хулио Борхес, която „не бе забелязана” от редицата чуждестранни парламенти, решили да излязат с осъдителн декларации за сблъсъците в коридорите а Националното събрание.
Също така „незабелязана” за големите световни медии премина и друга една реч пак от 5 юли, произнесена от младия венесуелски опозиционен депутат Хуан Рекесенс по време на негово гостуване във Флоридския международен университет в Маями. С пределна откровеност той обяснява, как стратегията на опозицията е да се търси все повече насилие и все по-остра конфронтация, за да провокира намеса на армията, а после и чуждестранна интервенция.
Запис от речта беше излъчен в репортаж на телевизия TeleSur на 6 юли под надслова „Опозицията иска да оправдае с клане интервенция във Венесуела“, а също и от държавната VTV. Сред казаното от Рекесенс е и следната фраза: „Или да ни изколят, или не. Трябва да поставим въоръжените сили пред такъв избор. Но за да стигнем до чуждестранна намеса, трябва да минем през този етап, нали? Това е ясно.”
В същите си изявления Рекесенс настоява и колко е важен за опозиционните цели „народният плебисцит”, обявен за 16 юли, след който вече нямало време – оставали само 14 дни до изборите за Конституционно събрание, чието осуетяване очевидно е главната задача за отбора на опозицията.
Въпросите за този „плебисцит”, който по никакви мерки просто няма как да мине за легитимен, бяха измислени и оповестени едва 10 дни преди провеждането му – на 6 юли. На пресконференция на опозиционната коалиция MUD („Маса за демократично единство”) беше съобщено, че с „да” или „не” избирателите се призовават да отговорят на следните питания:
- Отхвърляте ли и отказвате ли да признаете свикването на национално конституционно събрание, предложено от Николас Мадуро без предварително одобрение от венесуелския народ?
- Призовавате ли Боливарските национални въоръжени сили да спазват и защитават конституцията от 1999 г. и да подкрепят решенията на Националното събрание?
- Приемате ли да се осъществи реновиране на обществената власт в съответствие с предвиденото в конституцията, като свикването на избори и сформирането на ново правителство на националното единство?
Всъщност, тази имитация на „демократично” допитване, което щяло да се реализира от доброволци, поставя в крайно неудобно положение главния европейски съюзник на венесуелската опозиция – дясното правителство на испанския премиер Мариано Рахой, превърнало Венесуела във вътрешноиспански проблем, за да бие по симпатизиращата на чавистката линия партия „Подемос”. Ако Рахой вземе насериозно този отвъдокеански „плебисцит”, с какви очи тогава ще отхвърля референдума на Каталония за нейната независимост?!…
Но „плебисцитът” не е единственият ход, с който венесуелската опозиция търси изграждане на паралелна власт и паралелна държава. По-амбициозното ѝ начинание, стартирало още преди месец, е замисленото съвместно с главната прокурорка Луиса Ортега Диас, която премина в опозиционния лагер, избиране на нови членове на Върховния съд. То започна този понеделник, на 11 юли. В сегашня си състав Варховният съд, обявил „извън закона” парламента, се смята от опозицията за „нелегитимен”.
Тук обаче самият Върховен съд приложи един ненадеен котраход. Взе решение „по хуманитарни причини” да замени с домашен арест затвора на опозиционера Леополдо Лопес, който излежаваше 13-годишна присъда за предизвикани от него улични размирици през 2014 г., коствали живота на 43-ма души. Така опозицията беше поставена в нонсенс. Ако приеме за легитимна променената съдебна мярка за Лопес, значи трябва да приеме за легитимен и Върховния съд. А ако продължи да упорства с искането за смяна на магистратите във Върховния съд, тогава значи и решението на досегашня състав за Лопес губи тежест и опозиционерът ще трябва да се върне в затвора.
От юридическа и логическа гледна точка клопката е съвършена. Но венесуелската криза отдавна е излязла от рамките на закона и логиката, а уличните насъсквания и откровените медийни манипулации доминират. Въпреки разсъжденията на властите в Каракас, че с решението за Лопес се отправяло послание за мир и национален диалог, мнозина симпатизанти на правителството всъщност го възприемат като проява на слабост и отстъпление под натиска на местната и външната десница. Още повече, че първата реакция на съмишлениците на Лопес беше не да аплодират изпращането му у дома, а да настоят за пълното му освобождаване, както и за освобождаването на останалите осъдени по различни обвинения опозиционери.
Самият Лопес се появи като рок-звезда на оградата на укрепения си като цитадела частен дом в Каракас, за да вдига тържествуващи юмруци и артистично да целува венесуелския национален флаг пред тълпа от свои фенове на улицата.
https://www.youtube.com/watch?v=r0Q4WrxlbGs
Интересното е, че засега той се въздържа да прави изявления и оставя да говори адвоката си Хавиер Кремадес (който, впрочем, е представител на виден испански род потомствени франкисти, натрупали състояние от бизнеса с петрол и производството на бира). Според Кремадас довереникът му Лопес се готвел да се кандидатира за президент…
Доста публикации упорито свързват облекчаването на режима на Лопес с посредническата мисия във Венесуела, която втора година осъществява бившият испански премиер социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро, а също и с активното участие на Ватикана. Други пък приписват по-голяма тежест в този резултат на натиска на кредиторите от Уолстрийт, които поставили това условие, за да продължат да обслужват венесуелския дълг.
Има обаче и още един аспект на казуса. Лансират се версии, че Лопес е влязъл в договорки с правителството, за да му се облекчи режима. Жена му Лилиан Тинтори, която се превърна в една от най-големите опозиционни активистки, изказа благодарности на довелите мъжа ѝ у дома Делси и Хорхе Родригес. Те са брат и сестра и видни чавистки дейци – Делси доскоро беше външен министър, а сега е кандидат за Конституционното събрание, брат ѝ е кмет на района на Каракас, в който живее семейство Лопес. Лилиан Тинтори дори им каза: „Трябва да работим заедно, за да постигнем разбирателство и незабавно разрешаване на кризата, преживявана от Венесуела. Разчитайте на мен”.
Тази нейна реакция предизвика буря сред опозиционерите в социалните мрежи и обвинения в предателство. Самият Леополдо Лопес, който има много силно его, още преди да влезе в затвора беше по-скоро фактор за разединение на опозицията, отколкото за обединение, защото неговият лидерски хъс влизаше в конфликт с амбициите на други опозиционни водачи – най-вече на двукратния кандидат-президент Енрике Каприлес. Как ще се развият сега отношенията им, особено ако е вярно казаното от адвоката Кремадас, че Лопес се стяга за президентска битка, никак не е ясно.
Надцакването „Кой кого” във Венесуела явно ще върви по много линии. А напрежението ще расте с приближаването на изборите за Конституционно събрание на 30 юли…
