На 3 юли основателят на WikiLeaks Джуалиан Асанж навърши 50 години. Той посрещна юбилея си в затвора с максимална сигурност „Белмарш“ в Лондон, защото администрацията на Байдън продължава усилията от времето на Тръмп Асанж да бъде екстрадиран в САЩ, където го грозят 175 години затвор, а британският съд отказва да го пусне под гаранция.
Точно седмица по-рано случаят на Асанж получи драматично развитие. То обаче сякаш остана почти незабелязано в средите, които би трябвало да са най-заинтересувани. Един от основните свидетели на Министерството на правосъдието на САЩ в делото срещу Асанж призна, че е изфабрикувал обвинения срещу основателя на Wikileaks, след като е вербуван от щатските власти. Това стана известно от обширна статия на исландския вестник Stundin, публикувана на 26 юни. Разследването на изданието включва интервю с въпросния свидетел – Сигурдур Инги Тордарсон, както и информация от непубликувани досега документи.
Тордарсон, който има няколко присъди за сексуални посегателства над малолетни и за финансови измами, започва да работи с Министерството на правосъдието на САЩ и ФБР, след като получава обещание за имунитет срещу съдебно преследване. Той дори признава пред журналистите, че е използвал предоставения му имунитет, за да продължи да извършва престъпления.
По време на делото за екстрадиране обвинението на няколко пъти сменя тезата си в опит да прикрие, че преследването срещу Асанж е заради публикуването от WikiLeaks на изтекли документи, изобличаващи САЩ във военни престъпления – т.е. за нещо, което всяка медия може и трябва да прави. Ключово място в твърденията на САЩ е твърдението, че Асанж е инструктирал източника си Манинг да извърши незаконно проникване в компютърните системи на армията. Това твърдение е подсилено с обвинения, че Асанж по подобен начин е инструктирал Тордарсон да извърши компютърни прониквания или хакерски атаки в Исландия, докато се е намирал в страната. Твърденията на обвинението са, че тази дейност е включвала опити за проникване в компютрите на членове на парламента и записване на техните разговори. Истинността на тези обвинения обаче се оказва в пряко противоречие с признанията на Тордарсон пред исландските журналисти.
Лъжа след лъжа
Сигурдур Тордарсон успява да си спечели благоволението на щатските власти като ги заблуждава, че е бил близък сътрудник на Асанж. Всъщност той само е работил като доброволец в Wikileaks за известен период през 2010 и 2011 г. Използвал е това като възможност да присвои повече от 50 000 долара от организацията. По това време Джулиан Асанж посещава Исландия заради работата си с местни медии и членове на парламента по подготовката на Исландската инициатива за модерни медии – проект за свобода на печата, в резултат на който е приета парламентарна резолюция в подкрепа на информаторите и разследващата журналистика.
В документите, представени от американска страна по делото за екстрадиране на Асанж, Тордарсон е назован с кодовото име „тийнейджър“ (което е по-скоро препратка към младежкия му вид, отколкото към истинската му възраст – той е на 28 години), а Исландия – „страна от НАТО 1“, но реално не са положени усилия да бъде скрита самоличността му.
Сега Тордарсон признава пред Stundin, че Асанж никога не го е молил да хакне или да получи достъп до телефонни записи на депутати. Новото му твърдение е, че всъщност е получил някакви файлове от човек, твърдял, че е записвал исландски депутати, и че е предложил да сподели записите с Асанж, без да има представа какво всъщност съдържат. Тордарсон заявява, че никога не е проверявал съдържанието на файловете и дори дали те наистина съдържат аудиозаписи. Той също така изрично признава, че твърдението, че Асанж го е инструктирал или помолил да проникне незаконно в компютри, за да намери такива записи, е невярно.
Обвиненията, основаващи се на показанията на исландеца, заемат основно място в решението на съдията Ванеса Барайцер от 4 януари тази година. Въпреки че се обяви против екстрадицията, тя го направи единствено по хуманитарни съображения, свързани със здравословното състояние на Асанж, риска от самоубийство и условията, на които той би бил изложен в американските затвори. Що се отнася до конкретните обвинения, изложени в обвинителния акт, Барайцер застана на страната на американския правен екип, включително цитирайки конкретните примери от Исландия, които сега са поставени под сериозно съмнение.
В обвинителния акт могат да се открият и други подвеждащи елементи, основаващи се на вече признатите лъжи на Тордарсон, които са отразени в решението на британския съд. В текста на решението е записано например твърдението, че “г-н Асанж и тийнейджърът са се провалили в съвместен опит за декриптиране на файл, откраднат от банка на „държава от НАТО 1″“.
Тордарсон признава пред Stundin, че това всъщност се отнася до открито оповестено събитие, при което от исландската банка Landsbanki изтича криптиран файл. Предполага се, че той съдържа информация за неизплатени заеми. Банката фалира през есента на 2008 г. заедно с почти всички останали финансови институции в Исландия, което потапя страната в тежка икономическа криза. През лятото на 2010 г. файлът е споделен от много хора в интернет и мнозина се опитват да го разшифроват с цел да разкрият информация за причините за финансовата криза в страната. Нищо не потвърждава твърдението, че този файл дори е бил „откраднат“, тъй като се предполага, че е бил разпространен в интернет от хора, работили във фалиралата банка.
В съдебното решение са включени още по-заблуждаващи формулировки, основаващи се на твърденията на Тордарсон, като например: „Той [Асанж] е използвал неоторизирания достъп, предоставен му от източник, за да влезе в правителствен уебсайт на държава от НАТО-1, използван за проследяване на полицейски автомобили.“
Това описание обаче пропуска един важен елемент, който Тордарсон разяснява в интервюто си. Въпросната оторизация за достъп всъщност е бил неговият собствен профил в системата, получен, докато е бил доброволец в екип за търсене и спасяване. И още по-важно, той казва, че Асанж никога не е искал такъв достъп.
Интервюто на Тордарсон е част от задълбочено разследване на исландската медия, включващо непубликувани досега разговори в онлайн чатове и документи. Записите от чатове са предоставени от самия Тордарсон и дават цялостна представа за комуникацията му, докато е работил като доброволец за Wikileaks през 2010 г. и 2011 г. Те включват разговорите му със служители на организацията, както и комуникации с членове на международни хакерски групи, с които е влязъл в контакт докато е бил модератор в отворения IRC форум на Wikileaks. Няма никакви индикации, че служителите на Wikileaks са знаели за контактите на Тордарсон с гореспоменатите хакерски групи, а записите от разговорите ясно показват, че той постоянно е лъгал.
Тези комуникации показват модел, при който Тордарсон постоянно раздува позицията си в Wikileaks, представяйки се като началник на щаба, ръководител на комуникациите, номер 2 в организацията или отговарящ за новобранците. В тези съобщения Тордарсон често иска от хакерите да се доберат до материали от исландски държавни структури или да атакуват исландски уебсайтове с така наречените DDoS атаки, които имат за цел да направят сайтовете недостъпни.
Журналистите от Stundin не са могли да открият никакви доказателства, че Тордарсон някога е бил инструктиран да прави тези неща от някого в Wikileaks. Самият Тордарсон дори не твърди това, макар да заявява, че е интерпретирал ситуацията така, че това се е очаквало от него. Той обаче не може да обясни как точно се е осъществила тази предполагаема невербална комуникация с хората от Wikileaks.
Освен това той не може да обясни защо Wikileaks биха имал интерес да атакуват интересите на Исландия, особено в толкова деликатен момент, когато организацията е била в процес на публикуване на огромен масив от американски дипломатически грами в рамките на международно медийно партньорство. Не е известно Асанж да е имал някакви претенции към исландските власти, като по това време той дори е работил с членове на парламента по актуализирането на исландските закони за свобода на печата.
В полезрението на ФБР
Самоволните действия на Тордарсон не са се ограничавали само до комуникации от този характер. Той признава пред Stundin, че е мамил журналисти, като се е представял за официален представител на WikiLeaks, и така си е уреждал луксозни пътувания в чужбина за сметка на медии. Той признава също, че е откраднал документи от служители на WikiLeaks, като е копирал съдържанието на хард-дискове от техни компютри. Сред тези документи са били и такива на адвокат Рената Авила, работила за организацията и Асанж.
През лятото на 2011 г. Тордарсон установява връзка със „Сабу“ – онлайн псевдоним на Eктор Ксавие Монсегур, хакер и член на доста известната хакерска група LulzSec. Всички индикации сочат, че в това начинание Тордарсон е действал сам, без да е получил каквото и да било разрешение, още по-малко пък настояване, от когото и да било в WikiLeaks.
Тордарсон обаче не е знаел, че от ФБР са арестували Сабу в началото на юни 2011 г. и са го принудили да стане техен информатор и сътрудник. Така самоинициативата на Тордарсон да иска от хакери да атакуват исландски институции влиза в полезрението на ФБР и им дава възможност да замесят Джулиан Асанж.
По-късно същия месец е извършена DDoS атака срещу уебсайтовете на няколко държавни институции в Исландия. Журналистите от Stundin изтъкват, че това деяние очевидно е извършено под зоркия поглед на ФБР. В този момент Сабу вече е “техен човек”, поради което разузнавателната служба трябва да е разрешила, а вероятно дори е наредила атаката. Целта също изглежда очевидна – да бъдат подведени исландските власти да сътрудничат с щатските служби под фалшив претекст.
„Те се опитваха да използват нещата тук [в Исландия] и да употребят хора в нашата страна, за да изплетат мрежа, паяжина, която да залови Джулиан Асанж“, казва пред Stundin Егмундур Йонасон, който по онова време е министър на вътрешните работи.
Йонасон си спомня, че на 20 юни 2011 г. ФБР се свързва за първи път с исландските власти, за да ги предупреди за непосредствена и сериозна заплаха от проникване в правителствени компютри. Няколко дни по-късно агенти на ФБР пристигат в Исландия и официално предлагат съдействие за предотвратяването на тази сериозна опасност. Предложението е прието, и на 4 юли на Исландия е изпратено официално писмо за сключване на договор за взаимопомощ. Йонасон предполага, че още тогава САЩ са подготвяли почвата за крайната си цел – не да помогнат на Исландия, а да заловят Джулиан Асанж:
„Оттогава често се чудя дали заплитането на паяжината не е започнало още тогава с писмото за установяване на сътрудничество, което те използваха като претекст за по-нататъшни посещения“, казва Йонасон.
Исландски полицаи са изпратени в САЩ, за да съберат допълнителни доказателства за тази така наречена непосредствена опасност. Йонасон казва, от това посещение не е произлязло нищо съществено, и че не са извършвани и повече подобни атаки срещу исландски държавни сайтове. ФБР обаче продължава да действа в Исландия.
По-късно през лятото на 2011 г. от WikiLeaks разбират, че Тордарсон е успял да отклони приходите от продажби от онлайн магазина на организацията към личната си банкова сметка, като е подправил имейл от името на Джулиан Асанж. Това е само едно от многобройните престъпни дела на Тордарсон, заради които го грози съд и затвор. Той намира изход от ситуацията като на 23 август праща имейл на посолството на САЩ в Исландия и предлага информация във връзка с криминално разследване. От посолството се свързват с него по телефона и той потвърждава, че предлага да е информатор по случая срещу Джулиан Асанж.
Прокуратурата на САЩ и ФБР реагират бързо и в рамките на 48 часа в Рейкявик каца частен самолет с поне осем агенти, които бързо организират срещи с Тордарсон и с хора от исландската прокуратура и ръководството на полицията.
Когато тогавашният вътрешен министър Егмундур Йонасон разбира за пристигането на агентите от ФБР, той отправя питане дали визитата е свързана с хакерските атаки, случили се по-рано през лятото. “Попитах на какво основание е това посещение и дали става въпрос за същия случай. Тогава разбрах, че тези действия са от напълно друго естество от обсъждането между двете държави преди това”, казва Йонасон пред Stundin. По думите му тогава е събрал две и две и осъзнал, че намерението на САЩ е да поставят капан в Исландия за Асанж и други представители на WikiLeaks.
Според Йонасон подобни действия са били далеч отвъд обхвата на двустранното споразумение, поради което е наредил да се спре всякакво сътрудничество с агентите на ФБР и те да бъдат информирани, че нямат правомощия да действат на територията на страната. Няколко дни по-късно той научава, че агентите и прокурорите от САЩ все още не са напуснали страната, поради което исландското Министерство на външните работи се свързва с посолството на Вашингтон и изисква те да прекратят дейността си и да напуснат.
Те го правят и отпътуват за Дания, но вземат със себе си и новия си “звезден свидетел” Сигурдур Инги Тордарсон.
Не е хакер, а социопат
В Исландия Тордарсон е известен с прякора “Сиги хакера”. Това название обаче е доста пресилено, тъй като няколко източника са потвърдили пред Stundin, че компютърните способности на Тордарсон са лаишки. Това се потвърждава от няколко чат-разговора и документи, в които той иска помощ от други хора за извършване на доста елементарна компютърна работа. Веднъж дори е потърсил помощта на експерт от ФБР за качване на видео от собствения си телефон.
Тордарсон разказва, че след пристигането му в Дания ФБР са показали голям ентусиазъм за сътрудничество с него. Те са искали да научат всичко възможно за WikiLeaks, включително физическата сигурност на персонала. Тордарсон им е предал всички материали, с които е разполагал, включително открадната информация от хард-дисковете не служители на WikiLeaks. ФБР дори са планирали да го пратят в Англия, където да се свърже с хора от WikiLeaks, докато носи подслушвателно устройство. Той обаче твърди, че е отказал да участва в този план. Вероятната причина е това, че той вече не е бил добре дошъл в WikiLeaks заради присвоените от организацията пари.
След няколко месеца сътрудничество ФБР изглежда губи интерес към Тордарсон. По същото време в Исландия са се натрупали много криминални обвинения срещу него – не само за многобройни измами, фалшификации и кражби, но и за сексуални посегателства срещу непълнолетни момчета, които е подмамил или принудил към сексуални действия.
През 2013 г. той е вкаран в затвора по обвинение в сексуално престъпление с непълнолетен тийнейджър. През следващата година той се признава за виновен и за посегателство или неподходящо сексуално поведение спрямо други девет деца. През 2014 г. той е осъден на още две години затвор за редица финансови престъпления, включително присвояване на 50 000 долара от Wikileaks. Обвинен е и в опит за изнудване на други местни бизнеси, но по-късно обвиненията са свалени.
Той получава сравнително леки присъди, тъй като съдията взема предвид, че се е отказал да пледира за невинност и се е признал за виновен по всички обвинения. Според психиатричната експертиза, представена на съда, Тордарсон е диагностициран като социопат, неспособен на разкаяние, но все пак отговорен за действията си. Той е оценен като способен да разбере основната разлика между добро и зло – но това просто това просто не го интересува.
Затворническото обаче изглежда не е имало целения ефект да откаже Тордарсон от живота на престъпник. Незаконните му действия дори придобиват още по-голям мащаб, след като през 2019 г. щатското Министерство на правосъдието отново се обръща към него и му осигурява имунитет в замяна на помощ в преследването на Джулиан Асанж.
Проблемът “New York Times”
Скоро след ареста на Асанж в посолството на Еквадор в Лондон на 11 април 2019 г., в исландското министерство на правосъдието пристига нова молба за сътрудничество от САЩ. Този път искането е да се вземе официално изявление от Тордарсон в Исландия в присъствието на неговия адвокат. По това време министерството вече има нов ръководител, който е слабо запознат с предишната история на случая.
Макар че по времето на Барак Обама Министерството на правосъдието на САЩ изразходва изключително много ресурси, за да изгради дело срещу Джулиан Асанж, в крайна сметка тази администрация реши да не повдига официални обвинения срещу основателя на WikiLeaks. Основна причина за това бяха опасенията, свързани с т.нар. “Проблем New York Times” – а именно невъзможността да бъдат разграничени публикациите на едни и същи материали от WikiLeaks и от медии като New York Times. По времето на Обама бе решено, че това не може да бъде направено, без да изглежда като посегателство срещу свободата на печата, гарантирано от първата Поправка от конституцията на САЩ.
Назначеният от президента Доналд Тръмп главен прокурор Уилям Бар и екипът му обаче не споделяха тези опасения. Новото ръководство на Министерството на правосъдието отново задвижи топката по делото на Асанж. Техният аргумент беше, че ако успеят да докажат, че той е престъпник, а не журналист, обвиненията ще са достатъчно издържани от правна гледна точка. Именно тук показанията на Тордарсон получават ключово значение.
През май 2019 г. на Тордарсон е предложено споразумение за имунитет от всякакво съдебно преследване, подписано от заместника на Бар, Келън Дуайър. Споразумението, видяно в писмен вид от журналистите от Stundin, също така гарантира, че Министерството на правосъдието на САЩ няма да споделя информация за незаконни действия на Тордарсон с други прокурорски или правоприлагащи органи, включително в Исландия. Това означава, че американците се ангажират да не споделят информация за престъпления, които той може да е извършил, застрашавайки исландските интереси в областта на сигурността – а САЩ очевидно са разполагали с много такава информация.
Важно е да се отбележи, че Асанж никога не е бил подозиран в каквито и да било нарушения в Исландия. Журналистите от Stundin са получили потвърждение за това от прокуратурата в страната и от столичната полиция в Рейкявик.
Адвокатите на Асанж също така са отправили запитване към исландското външно министерство дали точките в обвинителния акт, в които Исландия е посочена като “страна от НАТО 1”, означават, че делото му има някакво отношение към членството на Исландия в НАТО, двустранното споразумение за отбрана между САЩ и Исландия, или някакви интереси в областта на националната сигурност. Всякакви подобни връзки са отхвърлени в официалния отговор на аташето по отбраната в министерството.
Към нови престъпни върхове
По информация на Stundin, макар срещата между делегацията от САЩ и Тордарсон, на която е била предложен сделката, да се е провела в централата на полицията в Рейкявик, по време на разговора са не са присъствали представители а исландската държава. По-късно споразумението е подписано на среща във Вашингтон.
Полученият имунитет изглежда само е окуражил Тордарсон да се заеме с още по-смели престъпни начинания. Той започва да прилага измамнически схеми в по-големи мащаби отвсякога, обикновено като придобива или създава юридически лица, които след това използва за заемане на търговски активи, наемане на луксозни автомобили, дори за поръчка на големи количества стоки от търговци на едро, без да има намерение да плати за тези стоки и услуги.
Тордарсон също така е подправил името на собствения си адвокат при внасянето на фалшифицирана декларация в исландския търговски регистър. Адвокатът е съобщил за фалшификацията в полицията, където вече се трупат други подобни сигнали за кражби и измами срещу Тордарсон.
Когато журналистите от Stundin повдигат въпроса за тези престъпления, Тордарсон просто признава всичко и заявява, че това са нормални бизнес практики. Исландските власти все още не само му повдигнали обвинения и той продължава необезпокоявано да върти своя “бизнес”. Седмица преди публикуването на разследването на Stundin, друг местен вестник съобщава, че Тордарсон се е опитал да поръча стоки на кредит, използвайки нова фирма – “Исландски контрол над вредителите”. Въпреки че е използвал фалшиво име и е носил ковид маска, той е бил идентифициран и транзакцията е била спряна. Според изданието за последно е видян видян да се отдалечава с бяла Tesla.
Медийно затъмнение
Както вече бе отбелязано, макар британският съд да отхвърли искането за екстрадиране на Асанж в САЩ, той продължава да е в затвора, което създава огромни рискове за и без това влошеното му физическо и психическо здраве. Фактически властите в Лондон и Вашингтон подлагат на изтезания издател и журналист като наказание и назидание за това, че е публикувал неудобна за тях информация. Освен това отхвърлянето на искането за екстрадиране само по хуманитарни съображения създава опасен прецедент, чрез който може да се криминализира самата разследваща журналистика. Обвинението предизвика опасения за свободата на печата в САЩ и извън тях, а организации като Amnesty International, „Репортери без граници“, както и редакции на водещи медии като Washington Post призоваха за освобождаване на Асанж и сваляне на обвиненията срещу него.
Предвид всички това разкритието, че основните обвинения Асанж вероятно се основават на фабрикации от изключително съмнителен свидетел, би трябвало да предизвика сериозен отзвук в медийната и правозащитна сфера. Статията на исландския вестник получи широко разпространение в социалните мрежи, където бе споделена не само от самите Wikileaks, но и от от редица журналисти и известни личности като Едуард Сноудън. Независими организации за медиен мониторинг в САЩ и Великобритания обаче отбелязват, че новината не е получила абсолютно никакво отразяване във водещите медии в двете държави.
“В една страна със здрава медийна система пресата би приветствала тези разкрития като последен удар по опитите на авторитарното правителство да използва мускулите си, за да заглуши свободата на словото и разследващата журналистика по целия свят, и същевременно би задавала въпроси как такъв ненадежден свидетел е могъл да стане ключов източник за ФБР и Министерството на правосъдието”, отбелязва журналистът Алън Маклауд от организацията за справедливост и точност в отразяването FAIR.
“Пълното еднообразие, с което корпоративните медии се отнесоха към тази последна бомбастична новина, поражда още повече опасения за това колко фундаментално преплетени и съгласувани са те с интересите на правителството на САЩ”, добавя той и отбелязва, че през изминалите години корпоративните медии много често са се оказвали в позиция на съучастник в усилията за дискредитиране на Асанж, макар това да е в разрез с принципния им интерес за защита свободата на словото. „Едно от удивителните неща в съдебното преследване на Асанж е колко нагло е то. Те знаят, че може да им се размине, защото водещите медии отказват да го отразяват“, отбелязва от своя страна британския разследващ журналист Мат Кенард.
About The Author
