На 11 август седях в зала 4 в Кралския съд в Лондон заедно със Стела Морис, партньорката на Джулиан Асанж. Познавам Стела от толкова време, колкото и Джулиан. Тя също е глас на свободата, произхождаща от семейство, което се е борило срещу фашизма на апартейда. По време на заседанието нейното име беше произнасяно от адвокати и съдии, които нямаше с какво да бъдат запомнени, ако не беше силата на дадените им привилегии.
Адвокатката Клеър Добин е на заплата на режима във Вашингтон – първо на Тръмп, после на Байдън. Тя е наемно оръжие на САЩ, или „държавен адвокат“, както предпочита да бъде наричана. Нейната мишена е Джулиан Асанж, който не е извършил никакво престъпление, а е направил историческа обществена услуга, като е разкрил престъпните действия и тайните, на които правителствата, особено тези, които претендират да са демокрации, основават властта си.
За тези, които може би са забравили, WikiLeaks, чийто основател и издател е Асанж, разкри тайните и лъжите, довели до нахлуването в Ирак, Сирия и Йемен, убийствената роля на Пентагона в десетки страни, плановете за 20-годишната катастрофа в Афганистан, опитите на Вашингтон да свали демократично избрани правителства, като например това на Венецуела, заговорниченето между номинални политически опоненти (Буш и Обама) за потушаване на разследването на изтезанията, и програмата на ЦРУ „Трезор 7“, която превърна мобилния ви телефон, и дори телевизора ви, в шпиони.
WikiLeaks публикува почти един милион документа от Русия, които позволиха на руските граждани да защитят правата си. Организацията разкри, че австралийското правителство е влязло в заговор със САЩ срещу собствения си гражданин Асанж. Тя посочи имената на австралийските политици, които са действали като „информатори“ за САЩ. Направи връзка между фондация „Клинтън“ и възхода на джихадизма в държавите от Персийския залив, въоръжавани от САЩ.
Има и още: WikiLeaks разкри кампанията на САЩ за потискане на заплатите в страни като Хаити, кампанията на Индия за изтезания в Кашмир, тайното споразумение на британското правителство за защита на „интересите на САЩ“ в официалното разследване на иракската война, както и плана на британското външно министерство за създаване на фалшива „морска защитна зона“ в Индийския океан, за да измами жителите на остров Чагос и да им отнеме правото на завръщане.
С други думи, WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асандж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, включително в затвора Белмарш, едно ужасяващо място.
Диагностициран със синдрома на Аспергер, той е чувствителен, интелектуален визионер, воден от убеждението си, че демокрацията не е демокрация, ако не е прозрачна и подлежаща на отчетност.
Заседанието бе по повод искането на Съединените щати Върховния съд на Великобритания да разшири условията на обжалването на решението на окръжния съдия Ванеса Барайцер от януари, когато тя забрани екстрадицията на Асанж. Барайцер прие дълбоко обезпокоителните доказателства на редица експерти, че Асандж ще бъде изложен на голям риск, ако бъде заключен в печално известната затворническа система на САЩ.
Професор Майкъл Копелман, световен авторитет в областта на невропсихиатрията, заяви, че Асандж ще намери начин да отнеме живота си – пряк резултат от това, което професор Нилс Мелцер, докладчикът на ООН по въпросите на изтезанията, определи като безцеремонен „тормоз“ на Асандж от страна на правителствата и техните медийни проксита.
Онези от нас, които бяха в съда миналия септември, за да чуят показанията на Копелман, бяха шокирани и разтърсени. Седях с бащата на Джулиан – Джон Шиптън, който държеше главата си с ръце. На съда беше разказано и за откритото бръснарско ножче в килията на Джулиан в Белмарш, за отчаяните му обаждания до телефонни линии за психологическа помощ и за много други неща, които ни изпълниха с дълбока тъга.
Наблюдавайки как водещият адвокат на Вашингтон Джон Люис – човек с военен опит, който използва стряскащо театрална „аха!“ формула при разпитите на свидетелите на защитата – свежда тези факти до „хитруване“, и как се опитва да очерни свидетелите, особено на Копелман, бяхме обнадеждени от откровения отговор на Копелман, че спекулациите на Люис са доста иронични, тъй като самият той е искал да наеме експертизата на Копелман по друго дело.
Клеър Добин е дясната ръка на Люис в това дело, и на последното заседание тя бе поела задачата да довърши очернянето на професор Копелман. Добин заяви, че Копелман е „подвел“ съдия Барайцер през септември, тъй като не е разкрил, че Джулиан Асандж и Стела Морис са партньори, а двете им малки деца – Габриел и Макс – са заченати през периода, в който Асандж се е укривал в еквадорското посолство в Лондон.
Внушението беше, че това по някакъв начин омаловажава медицинската диагноза на Копелман: че Джулиан, затворен в карцер в затвора Белмарш и изправен пред екстрадиция в САЩ по фалшиви обвинения в „шпионаж“, страда от тежка психотична депресия и е планирал, ако вече не е опитал, да отнеме живота си.
От своя страна съдия Барайцер не вижда противоречие. Цялото естество на връзката между Стела и Джулиан ѝ е било обяснено през март 2020 г., а професор Копелман го е описал изцяло в доклада си през август 2020 г. Така че съдията и съдът са знаели всичко за тази връзка преди основното изслушване за екстрадиция през септември миналата година. В решението си от януари Барайцер казва следното:
“[Професор Копелман] е преглеждал г-н Асанж в периода от май до декември 2019 г. и е в най-добра позиция да оцени симптомите му от първа ръка. Той е положил голямо старание да предостави информиран отчет за миналото и психиатричната история на г-н Асанж. Отделил е голямо внимание на медицинските бележки от затвора и е предоставил подробно резюме, приложено към доклада му от декември. Той е опитен клиницист и е бил наясно с възможността за преувеличение и симулиране. Не съм имала причина да се съмнявам в клиничното му становище.”
Тя отбеляза, че „не е била подведена“ от изключването на връзката между Стела и Джулиан в първия доклад на Копелман, тъй като е разбираемо, че Копелман защитава личния живот на Стела и двете ѝ малки деца.
На мен ми е добре известно, че безопасността на семейството е била под постоянна заплаха – до степен, че охранител на посолството призна как му е било казано да открадне една от пелените на бебето, за да може наета от ЦРУ компания да анализира неговата ДНК. Срещу Стела и децата ѝ са отправяни множество непубликувани заплахи.
За САЩ и техните юридически наемници в Лондон уронването на авторитета на известния експерт чрез внушението, че е укрил тази информация, несъмнено е начин да спасят разпадащото се дело срещу Асанж. През юни исландският вестник Stundin съобщи за ключов свидетел на обвинението срещу Асанж, който е признал, че е изфабрикувал показанията си. Единственото обвинение в „хакерство“, което американците се надяваха да повдигнат срещу Асанж, ако успеят да го хванат, зависеше от този източник и свидетел – Сигурдур Тордарсон, информатор на ФБР.
Тордарсон е работил като доброволец за WikiLeaks в Исландия между 2010 и 2011 г. През 2011 г., когато срещу него са повдигнати няколко обвинения за измами, той се свързва с ФБР и предлага да стане информатор в замяна на имунитет срещу всякакво съдебно преследване. Оказва се, че основният свидетел срещу Асанж е осъден измамник, който е присвоил 55 000 долара от WikiLeaks и е лежал в затвора. През 2015 г. е осъден на три години за сексуални престъпления срещу момчета в тийнейджърска възраст. Вестник „Вашингтон пост“ определи твърденията на Тордарсон като „ядрото“ на делото срещу Асанж.
На заседанието през миналата седмица апелативният съдия сър Тимъти Холройд не спомена този свидетел. Неговата загриженост беше, че „може да се твърди“, че съдия Барайцер е придала твърде голямо значение на показанията на професор Копелман – човек, който е уважаван в своята област. Той заяви, че е „много необичайно“ апелативният съд да трябва да преразглежда доказателствата на експерт, приети от по-долна инстанция, но се съгласи с г-жа Добин, че те са „подвеждащи“, макар да прие „разбираемата човешка реакция“ на Копелман да защити личния живот на Стела и децата. С тези аргументи съдията одобри искането на САЩ да се разшири обхвата на въпросите, по които могат да обжалват решението на съда от януари. Така се увеличава вероятността Асанж да бъде екстрадиран.
Ако можете да разгадаете сложната логика на това решение, вие сте по-добър познавач от мен, макар да съм следил този случай от самото начало. Ясно е, че Копелман не е подвел никого. Съдия Барайцер – чиято лична враждебност към Асанж си проличаваше ясно по време на делото – каза, че не е била подведена. Това никога не е било под въпрос, това няма значение за решението ѝ. Така че защо апелативният съдия Холройд извъртя казаното по такъв лукав начин и прати Джулиан обратно към килията и кошмара? Сега той очаква там окончателното решение на Върховния съд през октомври – решение, което за Джулиан Асанж е на живот и смърт.
И защо Холройд накара Стела да излезе от съда, трепереща от мъка? Защо този случай е „необичаен“? Защо хвърли спасителен пояс на бандата прокурори-глупаци от Министерството на правосъдието във Вашингтон – които получиха големия си шанс при Тръмп, след като бяха отхвърлени от Обама – докато прогнилото им, корумпирано дело срещу един принципен журналист потъваше толкова сигурно, колкото и Титаник?
Това не означава непременно, че през октомври съставът на Върховния съд ще разпореди екстрадирането на Джулиан. Смятам, че в горните етажи на структурата, която представлява британската съдебна система, все още има хора, които вярват в истинското право и истинското правосъдие, заради които терминът „британско правосъдие“ е получил своята свещена репутация в страната на Магна Харта. Сега на техните рамене лежи въпросът дали тази история ще продължи да съществува или ще умре.
Седях със Стела на колонадата на съда, докато тя нахвърляше думите, които да каже на тълпата от медии и доброжелатели навън, под слънчевите лъчи. С потропване на токчета ни подмина Клеър Добин, изрядна, с развята конска опашка, носеща кашон с документи. Тя излъчваше увереност, когато каза, че Джулиан Асанж „не е толкова болен“, че да мисли за самоубийство. Откъде би могла да знае това?
Дали г-жа Добин си е проправила път през средновековния лабиринт в Белмарш, за да седне с Джулиан, както направиха професорите Копелман и Мелцер, Стела и аз? Няма значение. Сега американците са „обещали“ да не го вкарват в адската дупка, точно както „обещаха“ да не измъчват Челси Манинг.
А дали е чела изтеклия през WikiLeaks документ на Пентагона от 15 март 2009 г., в който се предсказваше сегашната война срещу журналистиката? В него се казваше, че американското разузнаване възнамерява да унищожи „центъра на тежестта“ на WikiLeaks и Джулиан Асанж със заплахи и „наказателно преследване“. Прочетете всички 32 страници и няма да се съмнявате, че целта е била заглушаване и криминализиране на независимата журналистика, а методът – очерняне.
Опитах се да уловя погледа на госпожа Добин, но тя вече си отиваше: работата беше свършена.
Отвън Стела се опитваше да сдържи емоциите си. Това е една смела жена, както и нейният мъж е пример за смелост. „Това, което не беше обсъждано днес – каза Стела, – е защо се страхувах за моята безопасност, за безопасността на децата ни и за живота на Джулиан. Постоянните заплахи и сплашвания, които търпяхме в продължение на години, които ни тероризираха и тероризират Джулиан в продължение на 10 години. Имаме право да живеем, имаме право да съществуваме и имаме право този кошмар да приключи веднъж завинаги.“
