Съдържанието на тази статия представлява съкратен вариант на третия доклад от съвместен проект между „Барикада“ и Фондация „Фридрих Еберт“ – България, който си поставя за цел да бъде запълнена празнината в обществения и медийния дискурс по значими въпроси, които страдат от липса на достатъчно внимание или пък умишлено биват пренебрегнати. Проектът е озаглавен „Социално-икономически барометър“ и в рамките на неговото реализиране ежемесечно ще бъдат публикувани 10 авторски анализа по различни теми, както и 10 интервюта с експерти и анализатори, посветени на конкретната тема. Пълният текст на доклада ще можете да прочетете на сайта на Фондация „Фридрих Еберт“ – България.
Всяка икономическа криза при капитализма променя съотношението на силите между обществените класи. Така например най-големите социални придобивки за работническата класа в западните общества се постигат в периодите след Голямата депресия от 30-те години на ХХ век и след Втората световна война – две кризи, поставили под въпрос самото съществуване на капиталистическата система. Тогава се изгражда модерната социална държава – създават се пенсионни, социални и здравни системи, гарантират се множество права на работниците като правото на синдикализация, минимална заплата, здравословни условия на труд, постоянни трудови договори и дори глас на работниците в управлението на фирмите.
Невинаги обаче капиталистическите кризи довеждат до засилване на позициите на работническата класа. След петролните кризи през 70-те години и след последната финансова криза от 2008 г. се случва точно обратното. Именно тогава капиталът бива спасен от държавата за сметка на работническата класа, която изцяло поема на плещите си тежестта от кризите. Всички дотогава постигнати работнически права постепенно биват подкопани и днес вече сме свидетели на работещи бедни, на прекаризация на труда, на влошаване на условията на труд и т.н. Настоящият анализ си поставя за цел да разгледа икономическите и социални последствия от настоящата рецесия върху българското общество и да отговори на въпроса в коя посока водят предприетите до момента политически решения.
През 2020 г. пандемията от Covid-19 нанесе на световната икономика най-тежкия удар през последните 90 години. Според последните данни, публикувани от Международния валутен фонд (МВФ) на 26 януари 2021 г., глобалният БВП се е свил с около -3,5% през 2020 г. – повече, отколкото при кризата от 2008-2009 г.. Ковид-рецесията през 2020 г. засегна почти всички държави в света, като сред 20-те най-големи икономики само Китай регистрира растеж (около +2,3% според Националното статистическо бюро на Китай и МВФ).
България не прави изключение от световните тенденции. Регистрираният спад на БВП през 2020 г. е -4,2%. Безспорно и България се намира в икономическа рецесия, която се очертава дори по-дълбока от световната финансова криза през 2009 г.
Къде са „мазнинките“
В самото начало на пандемията, през март 2020 г., министър-председателят Бойко Борисов заяви, че бизнесът има натрупани „мазнинки“, които ще му помогнат да премине през наложителната за преодоляване на пандемията социална изолация. Действително през всяка една икономическа криза преминават с по-голяма лекота фирмите и домакинствата, които разполагат с натрупано богатство.
За съжаление, в България не се води статистика за общото богатство на отделните домакинства, включваща финансовите активи, недвижимото и движимото имущество. Единствените официални данни, които могат да ни дадат представа за финансовото богатство, са данните на БНБ за спестяванията на домакинствата. Тези данни са от особен интерес в момента, тъй като здравната криза принуди управляващите да наложат противоепидемични мерки, включващи затварянето на цели икономически сектори. Много хора загубиха работата и доходите си и се принудиха да посегнат на своите спестявания, за да преминат през най-тежките моменти на кризата. Според данните на БНБ, към 31 декември 2019 г., когато приключи последното тримесечие преди настъпването на епидемията от Ковид-19, общият брой сметки на домакинствата в българските банки е бил 9 605 127. В края на м. март 2021 г. сметките на домакинствата са 9 301 682 – с 303 445 по-малко. Същевременно сумите по депозитите за същия период са нараснали от 55,6 млрд. лв. на 62,9 млрд. лв., като нарастването е най-бързото за целия разгледан период (2009-2021). Можем да обобщим, че коронакризата е довела до ускорено нарастване на общите спестяванията и до тяхната концентрация в по-малко ръце.
В съществуващите 9,3 млн. депозитни сметки разпределението на средствата е следното:
Разпределението на спестяванията на домакинствата и нетърговските организации, които ги обслужват, показва, че от общо 9,3 млн. депозита, 5,3 млн. (57%) са до 1000 лв. като общите средства в тях са 849 млн. лв., което означава, че средно в тези сметки има по 159 лв. Видно е, че по-голямата част от домакинствата на практика не разполага със спестявания, които биха могли да им позволят да посрещнат жизнените си нужди в периода на коронакризата и поради това са напълно зависими от запазването на доходите си. Това обяснява до голяма степен защо затварянето на редица икономически сектори беше посрещнато с недоволство не само от страна на бизнеса, но и на наемните работници. Без своите доходи от труд или без бърза и директна подкрепа от страна на държавата, домакинствата са изложени пред изключителни финансови трудности, застрашаващи самото им оцеляване. За сравнение, сметките с над 1 млн. лв. са 1154, а сумите в тях се равняват на 3,2 млрд. лв. Тези 1154 сметки съдържат средно по 2,75 млн. лв. Подобно разпределение на спестяванията показва не само наличието на осезаема бедност, но подчертава и тенденцията към увеличаването на неравенството.
Същата тенденция се наблюдава и в глобален мащаб. 500-те най-богати хора в света, според Индекса на милиардерите на Блумбърг, са увеличили богатството си с колосалните 1,8 трилиона щатски долара през миналата година – над 31% в сравнение с 2019 г. Петимата най-богати, четирима от които американци и собственици на основните технологични компании, разполагат с богатство между 100 и 200 милиарда долара.
Анализ на динамиката на влоговете на нефинансовите предприятия в българските банки показва, че в края на последното тримесечие преди пандемията от Ковид-19 (октомври-декември 2020 г.) общият им брой е бил 604 223, а средствата в тях – 26,5 млрд. лв. В края на март 2021 г. броят на депозитите е намалял до 588 922, докато средствата са се увеличили на 30 млрд. лв.
По отношение на разпределението на средствата, ситуацията изглежда така:
Над половината от всички депозити са под 1000 лв., като средно в тях има по 192 лв. Повече от ясно е, че с подобна сума никоя фирма не би могла да посрещне фиксираните си разходи при намаляване на обема на дейността или прекъсването ѝ. За сравнение, фирмените сметки с над 1 млн. лв. разполагат средно с 3,7 млн. лв.
В обобщение, при фирмите може да се отчете същата тенденция, каквато се наблюдава и при домакинствата – броят на влоговете намалява, а общата сума в тях се увеличава, което означава концентриране на средствата в по-малко на брой фирми и, следователно, невъзможност повечето от тях да успеят да преодолеят кризата.
Печеливши и губещи икономически сектори
Икономическата криза, предизвикана от здравната такава, засегна почти всички сектори. Дори фирмите, които не бяха директно затворени, отчетоха спад на продажбите си поради ограниченото търсене в резултат от настъпилата безработица и намалелите доходи и спестявания. Безспорно коронакризата е криза на търсенето, а не на свръхпроизводството. Хората се принудиха да ограничат разходите си до жизненоважните за тях продукти и услуги не само поради ограничените си финанси, но и поради неизвестността, пред която бяха изправени. Никой не знае кога ще свърши здравната криза, тъй като вирусът е нов и неизвестен.
На фона на трудностите пред повечето икономически сектори, някои от тях се откроиха като безапелационно печеливши. На първо място това е онлайн търговията, която дръпна след себе си куриерските услуги, далекосъобщенията и софтуерната индустрия. Ръстовете в оборотите на електронната търговия са огромни – регистриран е ръст от 15% през май 2020 г., 43% през август и 55% през есента. Ръстът за 2020 г. като цяло се очаква да бъде от 36% спрямо 2019 г. Най-голямо е увеличението на онлайн продажбите на хранителни стоки, които нарастват с над 100%. Сериозно нарастват и продажбите на електроника, книги, играчки за деца, фитнес уреди, маски и дезинфектанти, домакински консумативи. Същевременно се отчита 70% спад на продажбите на дрехи и обувки, авточасти, пътувания и услуги.
От години електронната търговия е основен двигател на куриерските услуги. Пощенските и куриерските услуги бележат сериозен ръст през второто и третото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период от 2019 г. – 20%. Изминалата година се отрази добре и на гейминг индустрията, която отчита ръст с 30-40% спрямо 2019 г. Това също е очаквано, тъй като поради затварянето повече хора стоят у дома и разполагат със свободно време.
Нарастват съществено и всички видове консултации – данъчни, счетоводни и юридически. Вероятно това се дължи на необходимостта да се представят изрядни документи при кандидатстване за държавни помощи, свързани с коронакризата.
Секторите, които губят най-много от кризата, очаквано включват туризъм, енергетика, текстилна индустрия, реклами, транспорт, бензиностанции (които са пряко свързани с транспорта), и търговията като цяло, включително тази на лекарствени продукти и козметика.
Икономическата криза естествено засяга не само собствениците на бизнес, но и работещите в частния сектор, които увеличиха редиците на „резервната армия“ по Маркс, въпреки държавните помощи, отпускани на фирмите за запазване на заетостта. По данни на НСИ, в края на декември 2020 г. безработните лица са 168.6 хил., от които 96.3 хил. са мъже и 72.3 хил. – жени. В сравнение с 2019 г. броят на безработните лица се е увеличил с 18.1%.
На фона на увеличената безработица, бяха направени промени на Кодекса на труда, засягащи заетите работници. Целта на тези промени беше да се осигури по-голяма гъвкавост за работодателите. Така например, при преустановяване на работата работодателите имат възможност едностранно да предоставят за ползване платения годишен отпуск на работниците (чл. 173а, ал. 1 от КТ). Освен това се даде възможност на работодателите предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие (чл. 7, ал. 2 от ЗМДВИППП). Предстои да видим дали тези промени, уронващи правата на работниците, ще бъдат премахнати след края на пандемията, или ще останат в сила в продължение на следваната в последните години линия за гъвкавост в трудовите отношения – евфемизъм за нарастващата несигурност на работното място и засилването на позициите на работодателите спрямо тези на работниците.
Частни срещу държавни компании
При капитализма винаги и навсякъде по света съществуват не само частни, но и обществени компании. В България, например, такива обществени компании са Български пощи, Български държавни железници, общински градски транспорт и т.н. Тези компании се конкурират с частните фирми на либерализираните пазари, какъвто е, например, пазарът на пощенски услуги. Според последния публикуван доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, общият брой на пощенските оператори през 2019 г. е 184. Държавната компания „Български пощи“ (10% пазарен дял) и двата ѝ основни конкуренти – „Еконт Експрес“ ЕООД (32.5% дял) и „Спиди“ АД (24.1% дял), формират общо 2/3 от пощенския пазар на територията на страната през последните три години, а другата 1/3 си делят останалите 181 фирми.
При всяка епидемия в историята, първата и основна мярка за овладяване на разпространението ѝ е някакъв вид социалната изолация. Затова не е учудващо, че затварянето на градовете беше противоепидемична мярка, предприета от повечето държави в света. То беше свързано с ограничения на придвижването, затваряне на магазини, предлагащи стоки, различни от тези от първа необходимост и забрана на струпванията дори в магазините за хранителни стоки. Тези ограничения предизвикаха увеличение на онлайн поръчките от всякакво естество, тъй като множество производители и магазини можеха да продават единствено по този начин. Засилването на електронната търговия доведе съвсем естествено и до рязко покачване на търсенето на куриерски услуги. Но докато след избухването на пандемията пред офисите на частните куриерски фирми се извиват огромни опашки и доставките се забавят заради огромния обем работа, който те не успяват да поемат, държавният куриер „Български пощи“ ЕАД драстично намалява дейността си.
От годишния финансов отчет на котираната на борсата частна компания „Спиди“ става ясно, че печалбата от оперативната ѝ дейност за 2020 г. е 34,2 млн. лв. спрямо 24 млн. за 2019 г. – нарастването е от 42,5%. Все още в Търговския регистър не е публикуван отчетът за дейността на „Еконт Експрес“ ЕООД за 2020 г., но от последния публикуван такъв за 2019 г. е видно, че печалбата от оперативната дейност е била 27 млн. лв., като се е увеличила спрямо предходната година (22 млн. лв.) с 23%.
„Български пощи“, чиято дейност има висок потенциал именно в пандемичната ситуация, както показват данните на двата ѝ директни частни конкуренти, не само не се възползва от нея, но и получи компенсации, за да запази заетостта на служителите си. В периода между юли 2020 г. и февруари 2021 г. компанията не е могла да осигури работа средно на 6405 свои служители. Това е следствие от дългогодишното неглижиране на „Български пощи“ и позицията ѝ на българския пазар, което налага спешни мерки за оползотворяване на съществуващия потенциал в обществен интерес.
В България през последните три десетилетия държавата непрестанно се демонизира като институция – тя бива обвинявана за всички неприятности, докато частният сектор се издига на пиедестал. При подобно отношение към държавата при криза като днешна, се оказваме приковани – силата на държавата е отнета и на нея се гледа без уважение. И докато частните фирми трупат печалби при развитието на определени икономически сектори, държавните фирми, опериращи в същите тези сектори, се оказват избутани от своите частни конкуренти.
Помощи за частни печеливши компании
Както е видно, пощенските оператори не само не загубиха, но и спечелиха от кризата, след като значителна част от продажбите, включително на хранителни стоки, вече се правят онлайн. В анализа на Българския институт за правни инициативи „Прозрачност и ефективност на публичните средства за справяне с COVID-19 в България“, икономистът Ваня Григорова привежда следния казус:
„Сред бенефициентите на европейските средства е и „Тип-топ куриер“ АД с отпуснати 150 хил. лв. подпомагане. В същото време на сайта на дружеството на 1 март 2021 г. е публикувана новина, с която „Тип-топ куриер“ се извинява на клиентите си за забавянето на пратките: „поради големия обем пратки и утежнената епидемиологична обстановка е възможно забавяне на доставките в някои населени места“ .
В същия доклад са отбелязани и други случаи на държавно и европейско подпомагане заради пандемията на фирми от други икономически сектори, които реално не се нуждаят от тях. Такива са, например, фирмите за недвижими имоти, които получават помощи при спад на оборота от 20% за един месец. Ваня Григорова отбелязва: „Наличието на спад в един месец не означава, че компанията няма възможност да се справи. Специално по отношение на фирмите за покупко-продажба на недвижими имоти спад имаше в първото и второто тримесечие, след това се наблюдава възстановяване.“
Други фрапиращи случаи на подпомогнати печеливши от кризата компании са, например, частни болници, регистрирали ръст на хоспитализираните лица по клинични пътеки; фирми, получили държавни поръчки за дейности по справянето с пандемията; „нови фирми“, родени из недрата на компании с отнети лицензи, заради нарушаване на трудовото законодателство.
Кой плаща за проблемите в здравеопазването?
Според публикувания наскоро сравнителен анализ „Публични разходи за здравеопазване в България и ЕС“, българското здравеопазване страда от хронично недофинансиране. Разходите за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт в страната са около 5% за 2019 г., докато средните в ЕС са 7% от БВП. Доплащанията от страна на пациентите са най-високите в Европейския съюз. Те покриват 46,6% от текущите разходи за здравеопазване в сравнение със средното за ЕС равнище от 15,8%. Недофинансирането води до традиционно ниско заплащане на здравните специалисти, а оттук и до техния недостиг. В условия на пандемия, но и не само, това се оказва решаващ фактор по отношение на смъртността. Не е учудващо, че към 11 май 2021 г. България е на второ място в света по надвишена смъртност от началото на пандемията.
В гореспоменатия доклад на Българския институт за правни инициативи се изтъква, българските граждани е трябвало да платят лично 90% от направените PCR тестовете за коронавирус, което означава, че над 122 милиона лева са излезли от семейните бюджети насред тежката икономическа ситуация, породена от пандемията.
Проблемите в здравеопазването в голяма степен се дължат на два ключови фактора. От една страна, за разлика от повечето европейски държави, в България съществува максимален осигурителен доход, който позволява на хората с доходи над 3000 лв. да не заплащат здравни и пенсионни осигуровки над тази сума, което лишава здравеопазването от така необходимите средства. От друга страна, към здравеопазването в страната се прилага пазарен подход – още през 2000 г. здравните заведения бяха превърнати в търговски дружества. Това естествено доведе както до повишаване на доплащанията от страна на пациентите, така и до опити от страна на някои здравни заведения до източването на Националната здравно-осигурителна каса в търсене на допълнителни печалби.
Следва да се отбележи, че изискването за възстановяване на здравните права на гражданите след плащане на пропуснатите вноски за 5 години назад не съществува в нито една европейска държава. Европейската практика е гражданите да имат здравни права още при плащането на първата осигурителна вноска, като за неработещите лица здравните права се гарантират чрез различни държавни програми. С оглед запазване на обхвата на здравното осигуряване, особено в ситуация на глобална здравна криза, е наложително това изискване в България да отпадне.
Настоящата криза, като всяка една криза при капитализма, би могла да се превърне или във възможност за решаване на съществуващите в обществото социално-икономически проблеми, или да доведе до тяхното задълбочаване. За съжаление, приведените в настоящия анализ данни свидетелстват, че пандемията предизвика задълбочаване на съществуващите в обществото неравенства както в икономическо, така и в здравно отношение.
За да се предотврати по-нататъшното изоставане на най-тежко засегнатите от въздействието на кризата домакинства и фирми, политическите лидери следва да възприемат цялостен подход към предоставянето на подкрепа. Ако не се предотврати продължаващото нарастване на икономическите и здравните неравенствата, съществува опасност от допълнително подкопаване на доверието в държавните институции и предизвикване на гражданско недоволство.
