Българските граждани е трябвало да платят лично 90% от направените PCR тестовете за коронавирус, което означава, че над 122 милиона лева са излезли от семейните бюджети насред тежката икономическа ситуация, породена от пандемията. Това е само една от много нередности в управлението на кризата, констатирани в доклада “Прозрачност и ефективност на публичните средства за справяне с COVID-19 в България. Корупционни рискове и мерки при борбата с пандемията”, представен в четвъртък пресклуба в БТА. Изследването е публикувано от Българският институт за правни инициативи , като негови автори са експертите Ваня Григорова, Венелина Попова, адв. Грета Ганева, и д-р Теодор Славев.
Тъй като кризата обхвана едновременно всички сектори на икономиката и обществените услуги, за преодоляването ѝ бе необходим всеобхватен подход, но реакцията на българските власти се характеризира от бързи и необмислени промени, заявиха авторите на доклада при представянето на резултатите. Техният анализ на медицинския, икономическия и социалния аспект на ковид кризата една година след обявяването на извънредното положение показва, че “тя не беше и продължава да не е управлявана добре”. Показателно за това е, че страната ни е сред първите в света по брой на починали от коронавируса, като на моменти дори е излизала на челно място в черната статистика.
От средата на март 2020 г., когато бе обявено извънредното положение, до края на първото тримесечие на 2021 година, правителството е изразходвало 5,1 млрд. лева от националния бюджет и от ЕС за финансиране на здравната система и за преодоляване на социално-икономическите последствия от кризата. Естествено възниква въпросът дали при разпределянето на този огромен публичен ресурс са разхищавани средства и са прилагани корупционни схеми. Опит да се отговори на този въпрос бе направен от специална комисия за ревизия на кабинета „Борисов 3“ в 45-то Народно събрание, но краткият живот на този парламент не даде шанс проверката дори да започне и тя остава за служебния кабинет на Стефан Янев или за следващото редовно правителство, ако то не е с мандата на ГЕРБ.
Авторите на доклада изтъкват, че основният проблем пред установяването каква част от тези средства са били отклонени в корупционни схеми е липсата на прозрачност и отчетност на отговорните държавни институции. Към този момент не може да се установи с пълна точност дори размера на средствата, отпуснати по различните социално-икономически мерки, или броя на фирмите, които са се възползвали от тях. Експертите дадоха примери с това, че данните за мярката за подпомагане на малки и микропредприятия например не са публикувани в обработваем вариант, повечето болници са отказали да отговарят на запитванията по Закона за достъп до обществена информация, а от Агенцията за държавна финансова инспекция са заявили, че не са били сезирани за проверки в разглеждания период.
Българската банка за развитие, която наскоро отказа да даде на служебния министър на икономиката поискана от него информация за кредитните досиета, също не е публикувала данните за отпусканите от нея преференциални кредити, които бяха една от антикризисните мерки. “Дефектите в управлението се пренасят и в условията на пандемия, и това определено носи корупционен риск. Като няма данни няма как да има и борба с корупцията”, коментира Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“, която е изготвила икономическия анализ в доклада. Адвокат Грета Ганева, изготвила юридическия анализ, от своя страна изтъкна, че самата нормативна база в страната дава предпоставки за тази липса на прозрачност.
При мерките за подкрепа на средните предприятия има повече налична информация, но някои от секторите и фирмите, които са получили най-голяма подкрепа от държавата, повдигат въпроси. Докато е лесно обяснимо защо транспортните компании са били приоритетно подпомагани, не е ясно защо сред получилите най-голяма част от помощта по тази програма са например и фирмите за недвижими имоти – сектор, който след второто тримесечие на 2020 г. се радва на възстановяване. Една от най-големите такива агенции в страната, „Явлена“, например е получила 148 хил. лв. Още по-учудващо е че сред бенефициентите, получили държавни и европейски средства, са някои куриерски фирми като „Тип-топ куриер“, макар техният бизнес да преживява истински бум по време на пандемията.
Същевременно сектори, които реално са имали нужда от подпомагане в условията на криза, са били включени в програмите само след много убеждаване от страна на работодателски организации и синдикати. Григорова отбелязва, че много пропуски и дефекти в програмите за подпомагане е трябвало да бъдат коригирани в движение, като в същото време решенията на управляващите са били явно повлияни и от лобистки натиск. По нейните думи има много фирми, които не е било нужно да получават извънредна помощ. Тя даде за пример футболен клуб “Лудогорец” който между април 2020 г. и януари 2021 г. е получил 1.6 млн. лв. по програмата 60/40. След като случаят привлече широко обществено внимание през миналия април, собствениците на клуба братя Домусчиеви заявиха, че ще дарят част от парите, които са получили по тази линия. Това остави впечатление сред обществото, че те ще се откажат да получават тези помощи занапред, но това очевидно не е така.
Едни от най значимите изкривявания се наблюдават в здравната система, която по принцип страда от тежки дефекти, които само са били изострени от извънредната ситуация. Авторите на доклада посочват, че здравната система в България е хронично недофинансирана, разпределението на средствата по здравни пътеки е непрозрачно, а състоянието на инфраструктурата и ниското заплащане принуждават медицинските кадри да търсят реализация извън страната, което създава тежък дефицит на лекари от определени специалности и на медицински сестри.
След началото на кризата някои болници са получавали двойно подпомагане по линия на мерките за средни предприятия и специалните програми за подпомагане на здравните заведения. Авторите на изследването отбелязват, че макар това двойно подпомагане да не е незаконно, то безспорно е непочтено в текущата ситуация. В някои болници се отчита рязко повишение на хоспитализациите по клинични пътеки, за които трудно може да се каже, че имат връзка с пандемията, като например “Оперативно лечение на последствията от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан“ или “Артроскопски процедури в областта на скелетно-мускулната система”. Сред тези случаи се откроява специализираната болница за рехабилитация „Медика Албена ЕООД“, която е собственост на „Албена“ АД.
Един от другите хронични проблеми на българската здравна система е това, че пациентите са принудени да поемат със собствени средства значителна част от цената за лечението си. Вероятно най-драстичният пример за влошаването на този проблем по време на ковид кризата са PCR тестовете. Според наличните данни от направени от държавата поръчки за PCR тестове през 2020 г., цените им са варирали между 13.30 и 16.50 лв. a средната цена за закупуването на PCR тестове по европейски проекти е била 13 лв. Според експертите дори с разходите за транспорт, труд, оборудване, ел. енергия, унищожаване на биологичен материал и пр. е трудно себестойността на един тест да надвиши 35-40 лв. Същевременно договорената цена, заплащана от НЗОК, е 60 лв.
От справка, изпратена от НЗОК до НС, е видно, че за периода април-декември 2020 г. касата е заплатила общо 111 193 PCR теста. Същевременно към 31 декември 2020 г. регистрираните направени в страната PCR тестове са 1 133 846 бр. Т.е. гражданите са заплатили повече от 90% от извършените диагностични дейности по установяване на наличието на зараза при тях и техните близки. Ако се приеме, че средната цена на тестовете в частни лаборатории е била 120 лв. (през 2020 г. цените варираха между 90 и 190 лв), то общата сума, покрита от домакинските бюджети за този срок, е малко над 122,7 млн. лв.
Авторите на доклада посочват, че тази сума е двойно по-голяма от разходите за клиничните пътеки за лечение на коронавирус (65 млн. лв) и почти десетократно повече от парите, отделени от НЗОК за лечение на деца в България и чужбина. Те изтъкват, че управляващите са осигурили огромни печалби на частните лаборатории, като не са наложили таван на цената на PCR тестове, и като са позволявали неправомерни практики като изискване за направен тест при приемане в болница.
“В контекста на направените изводи, може да се твърди, че има източване на държавния бюджет и на домакинските бюджети благодарение на кризата, действието и бездействието на българските управляващи, то се е случвало и продължава да се случва през ключовата процедура по установяване на наличието на вируса в човешкия организъм – PCR теста. А дълбоката причина за това е дългогодишното оттегляне на държавата от основни дейности като здравеопазването, профилактиката и проследяването на заболеваемостта, което обезкърви публичното здравеопазване и по отношение на кадрите, и по отношение на оборудване и сграден фонд. Затрудненият достъп до тестове е и в основата на широкото разпространение на COVID-19 в страната, което има човешка, социална и икономическа цена”, се посочва в доклада.
Изследването обръща внимание и на други нередности, включително непрозрачните и непоследователни действия на управляващите при закупуване на ваксини, както и цялостния хаос и неефективност на ваксинационната кампания, закупуването на завишени цени на медикаменти като хидроксихлорохин и азитромицин от Китай, както и договорите за купуване на големи количества от продукта „Ремдесивир”, чиято ефективност при лечение на коронавирус е под сериозен въпрос.
Адвокат Грета Ганева посочи, че при обявяването на извънредното положение на 13 март миналата година, властите са се оказали в положение тепърва да създават свързаното с това законодателството и да запълват създалия се правен вакуум. По нейните думи набързо написаният и многократно изменян и допълван Закон за мерките и действия по време на извънредно положение е създал хаос, объркване и непредвидимост, включително за задълженията и правата на гражданите. Тя също така отбелязва, че държавата не е спазила съществуващите в законовата рамка задължения да поема всички разходи, произтичащи от ограниченията, като даде за пример това, че държавата не е осигурявала станалите задължителни маски. “Бюджетът бе разходен само за първата част от процеса, само за покриване на нуждите на административните органи по налагането и контрола, но не и изпълнението”, посочва тя.
Като най-голям проблем тя посочва отменянето на нормите за обществени поръчки, макар транспонираното у нас европейско законодателство да осигурява достатъчно гъвкавост в извънредна ситуация. “Така не само не изпълнихме насоките на ЕС, но и практически това доведе до липса на прозрачност и възможност да се проследи пътя на парите и разходването им”, заяви Ганева.
В заключение авторите на изследването изтъкват, че е налице хаос в управлението и финансирането на здравната криза, който води до разпиляването на огромен финансов ресурс, създадена е корупционна среда и възможност за злоупотреба със средства от бюджета и оперативните фондове на ЕС, и че при определянето на доставчици и цени надделява лобизмът и търговския интерес, вместо интересът на гражданите.
