В категории:България

„Европа 2020“ – какво постигна България?

От описаните 10 национални цели, които са част от стратегията „Европа 2020“, България ще изпълни със сигурност едва три. Любослав Костов от ИССИ към КНСБ разказва подробно за изминаването на поредното десетилетие, в което не успяхме да постигнем заложените критерии в пазара на труда и социалната политика

Снимка: Pixabay.com

„Европа 2020“ е името на една от водещите стратегии на Европейската комисия, насочена към растежа и развитието на европейската икономика. У нас слушаме за „Европа 2020“ от поне десет години и едва ли е останал човек, който поне веднъж да не е чувал това наименование. В тази стратегия има заложени цели, която всяка страна-членка трябваше да следва през изминалото десетилетие. Основната и цел беше да гарантира, че икономическото възстановяване на ЕС след икономическата и финансовата криза ще бъде подкрепено от серия от реформи, за да се изградят солидни основи за растеж и създаване на работни места до 2020 г. Стратегията беше насочена към структурните слабости на икономиката на ЕС и към икономически и социални проблеми, като в нея се вземат предвид по-дългосрочните предизвикателства на глобализацията, недостигът на ресурси и застаряването на населението.

И понеже вече сме 2020 г., то след няколко месеца ще ни се наложи да правим равносметка какво сме постигнали за този период и какво не сме. Нещо повече, преди няколко дни беше публикувана Националната програма за реформи на Министерство на финансите за 2020г., където се прави преглед и на прогреса на България по отношение на поетите ангажименти в „Европа 2020“.

В светлината на този дебат, нека опитаме възможно най-кратко и синтезирано да представим текущата ситуация за България по всеки един от заложените основни показатели в стратегията.

Цел 1: Достигане на 76% заетост на населението на възраст 20 – 64 г. до 2020 г.

През последните десет години България отчиташе напредък по отношение на тази цел, но с темп, който бе недостатъчен, за да достигне заложените 76% към края на 2020 г. Все пак, през 2010 г. коефициентът на заетост (20 – 64 г.) е бил едва 64,7%, а към края на 2018 г. той вече е 72,4%. Предварителните данни за 2019 г. показват ръст до 75%. Кризата с COVID-19, която се разрази в началото на 2020 г. вероятно ще бъде основният фактор, който ще възпрепятства изпълнението на тази цел поради нарастващия брой безработни и структурните изменения на пазара на труда, които се случват вече от няколко месеца. Все пак, коефициентът на заетост (20 – 64) през целия период се доближава до средните европейски стойности, като към края на 2018 г., двете стойности са почти изравнени (България – 72,4%, ЕС – 73,2%). Това е белег за успешна догонваща политика и изпреварващ темп на прираст спрямо средноевропейските стойности на развитие. В този смисъл, налице е добра тенденция за развитие, но определено няма да е достатъчна за изпълнение на първоначално заложената цел.
Оценка: България няма как да изпълни заложената стойност.

Цел 2: Достигане на 53% заетост на населението 55 – 64 г. до 2020 г.

По отношение на тази цел, важно е да се спомене, че България изпълни заложената стойност от 53% още през 2015 г. Към края на 2018 г. заетостта на населението във възрастовата група 55 –  64 г. вече е 60,7%. За сравнение, през 2013 г. стойността на коефициента е била 47,4% като за само две години страната ни е успяла да отбележи прираст от 5,6 пр. п. Това е най-големия прираст в целия ЕС за толкова кратък период от време.
Оценка: България е успяла да изпълни заложената стойност.

Цел 3: Достигане на 7% равнище на безработица сред младежите (15 – 29 г.)  до 2020 г.

По отношение на т.нар. „младежка безработица“ в диапазона 15 – 29 г., България отбеляза напредък през последните десет години. За сравнение, през 2013 г. коефициентът на безработица е бил 21,8%, а към края на 2018 г. той вече е 8,3%. Предварителните данни за 2019 г. показват също посока към намаление, но негативният ефект от кризата COVID-19 най-вероятно ще възпрепятства изпълнението и на тази национална цел по отношение на необходимите 7%. Все пак, струва си да се отбележи положителната тенденция за дълъг период от време.
Оценка: България няма как да изпълни заложената стойност. 

Цел 4: Инвестиции в НИРД като % от БВП  – 1,5% до 2020 г.

България изостава значително от останалите страни-членки на ЕС по отношение на иновациите. Броят на патентите намалява от 1980г. насам. Например, в периода 2013 – 2017 г., разходите на бизнеса в България за научни изследвания и развойна дейност са били около 0,4% от БВП при 1,33% в средноевропейско равнище. В периода 2010 – 2015г., делът на фирмите в България, занимаващи се с иновации, е бил най-нисък в ЕС по данни на Световната банка.

По отношение на общите инвестиции в Научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и конкретно разглежданата национална цел в „Европа 2020“, трябва да се отбележи, че разходите за НИРД като дял от БВП към 2018 г. са едва 0,75%, което е два пъти по-малко от необходимото към края на 2020 г. (1,5% от БВП). За последните десет години няма значимо подобрение по този показател, тъй като общият прираст е едва 0,2 пр. п. Прогнозата ми е, че тази национална цел няма как да бъде изпълнена към края на 2020 г., а България ще продължава да отчита най-ниските стойности в целия ЕС. Това потенциално ще се превърне в проблем за конкурентоспособността на икономиката ни в дългосрочен период и възможността да генерира висок икономически растеж.

Таблица 1: Инвестиции в НИРД като дял от БВП в България и ЕС за периода 2010 –2018 г.

Източник: НСИ

Като допълнителен аргумент за важността на този показател е важно да посочим, че много емпирични изследвания показват, че връзката между застаряването на нацията и производителността следва модела на обърнато U, при който пикът в производителността е между 30 и 50 годишна възраст. Намаляването на населението намалява вътрешния пазар, а последното е важен фактор и за иновациите като цяло, защото тяхното състояние може да се влоши по този начин. Налице са редица доказателства, че демографските промени и иновациите корелират помежду си и имат пряко отношение към самата производителност на една нация. Точно поради тази причина, оценката ми е категорично отрицателна по отношение изпълнението на тази национална цел в рамките на „Европа 2020“. За мен тя умишлено беше пренебрегвана за дълъг период от време поради невъзможността да се осъзнае изцяло потенциала, който можем да генерираме при правилно инвестиране.
Оценка: България няма как да изпълни заложените стойности.

Цел 5: Дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно енергийно потребление – 16% до 2020 г.

Националната цел за 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление до 2020 г. е изпълнена. В началото на 2020 г. България представи на ЕК Пети национален доклад за напредъка в насърчаването и използването на енергията от ВИ, с който е отчетен дял на енергията от ВИ от 20,49% в брутното крайно потребление на енергията в страната. Постигнатият напредък се дължи на по-високото потребление на енергия от ВИ в секторите топлинна енергия и енергия за охлаждане, и електрическа енергия. В сектор транспорт се наблюдава леко изоставане в сравнение с междинните секторни цели (8,4% за 2017 г. и 9,4% за 2018 г.), което е резултат от поставените нови изисквания за ограничаване потреблението на конвенционални биогорива до 7% и установеното през 2018 г. потребление на биогорива, неотговарящи на критериите за устойчивост. Важно е да се каже, че заложената цел от 16% бе изпълнена още преди 10 години (в началото на 2011 г.), което ми дава основание да дам категорично положителна оценка. Разбира се, има много особености на изпълнението на тази цел, които няма да са обект на коментар сега, но към момента гледам единствено количественото изпълнение на заложените стойности на показателите в стратегията.
Оценка: България е успяла да изпълни заложената стойност.

Цел 6: Повишаване на енергийната ефективност – 25% до 2020 г.

По отношение на енергийната ефективност и данните, които са отчетени и от Министерството на финансите в Националната програма за развитие 2020 г., трябва да се каже, че България има значителен проблем. При заложени стойности към края на 2020 г. от 25%, то към края на 2017 г. оценката за енергийната ефективност е едва 8,33%. Данни за следващите две години липсват, но тенденцията в дългосрочен период е към спад на този процент, тъй като през 2013 г. стойността е била 17,48%. Това свидетелства за значим процес по влошаване, а не подобряване на ситуацията по отношение изпълнението на поставената цел в стратегия „Европа 2020“.  В крайна сметка, постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с обновяването на сградния фонд на страната ни. Този процес беше започнал, но спря и не се намериха достатъчно средства за неговото завършване.
Оценка: България няма как да постигне заложените стойности.

Цел 7: Недопускане на увеличаване нивата на парникови газове с повече от 20% до 2020 г. спрямо 2005 г.

За намаляване на емисиите на парникови газове извън Европейската схема за търговия с емисии бяха приети промени в Закона за ограничаване изменението на климата. В този смисъл, отдавна е ясно, че България ще изпълни тази цел като стойност, тъй като за последните 10 години са налице отчитани стойности доста под горната граница от 20%. За сравнение, през 2013 г. -14,4%, през 2015 г. -2,4%, през 2018 г. 3% и т.н. По-голямата част от стойностите са отрицателни, което говори не просто за недопускане за увеличаване на нивата на парниковите газове, а дори напротив, за тяхното постепенно и поетапно намаление. Причините отново са много и с различен характер, но отново няма да се впускам в разсъждения за начина по който се изпълняват заложените стойности.
Оценка: България ще изпълни заложените стойности.

Цел 8: Дял на преждевременно напусналите образователната система – 11% до 2020 г.

За 2018 г. стойността на дела на преждевременно напусналите образователната система остава на равнището на 2017 г. – 12,7 %, т.е. през 2018 г. не се отбелязва напредък. През 2018 г. се запазва тенденцията да са налице различия в стойностите на дела на преждевременно напусналите училище по статистически райони.

Като цяло, България не отчита значителен напредък по този показател през последното десетилетие. През 2013 г. стойността е била 12,5%, сходна на отчетената през последните две години. Дори напротив, забелязва се тенденция към леко влошаване на ситуацията, отколкото към нейното подобрение. В този смисъл, моите очаквания са, че България няма да изпълни тази цел към края на 2020 г.
Оценка: България няма да изпълни заложените стойности.

Цел 9: Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование – 36% до 2020 г.

През последните няколко години се работи усилено върху модернизиране на системата на висшето образование в България и продължава идентифицирането и прилагането на добри практики в тази посока. Въпреки това, все още има редица несъвършенства, които възпрепятстват изпълнението на тази национална цел. През 2013 г. стойността на показателя е била 29,4%, а през 2018 г. са отчетени 33,7%. Това е значително подобрение, но все още е далеч от заложената цел от 36% в стратегия „Европа 2020“. Предвид сложния характер на този процес и времето което изисква, за да бъде отчетено подобрение в статистическите показатели, смятам, че България няма да успее да изпълни този критерии към края на 2020 г., макар да остане много близо до него. Редно е да признаем значителното подобрение и направените усилия, но конкретната цел в стратегията няма да бъде постигната.
Оценка: България няма да изпълни заложените стойности.

Цел 10: Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. -260 000 до 2020 г.

За съжаление, по този показател страната ни не бележи съществен напредък. Нещо повече, не съм съгласен с начина на представяне на информацията в НПР – 2020, а именно: изброяване на всички мерки и политики и тяхната финансова стойност, които са предприети през годините, без да бъдат анализирани и описани подробно статистически данни за броя на хората, които са в риск от бедност. Няма нито една сравнителна таблица или описания на динамиката на този процес. От приложената таблица не става ясно дали страната ни изпълнява или не изпълнява този критерии. Този начин на предоставяне на отчета е заблуждаващ.

Справката в НСИ показва, че спрямо 2008 г. (базисната година по отношение на тази цел), броят на лицата живеещи в бедност е намалял с едва 81 000 души, което е едва 31% изпълнение на заложеното намаление с 260 000 души. По този начин, вземайки предвид и изменението на структурата на населението, отрицателната нетна емиграция и отрицателния демографски прираст, то към края на 2018 г. делът на хората живеещи в бедност дори е нараснал до 22% спрямо отчетения такъв през 2008 г. от 21,4%. Оценката ми е категорично отрицателна.
Оценка: България няма да изпълни заложените стойности.

В заключение

Така от описаните 10 национални цели в НПР – 2020, които са част от стратегия „Европа 2020“, България ще изпълни със сигурност едва три, като има вероятност да изпълни още една, но под условие според развитието на ситуацията в икономически и социален план през 2020 г. По отношение на останалите цели, страната ни не просто не бележи прогрес, а в част от тях дори и отбелязва влошаване на ситуацията, което е много притеснително. Неизпълнението засяга предимно пазара на труда и социалната сфера, а целите, които са изпълнени имат друг характер. Това е предпоставка за разтваряне „ножицата на неравенствата“ още повече, особено в контекста на предстоящия посткризисен период след COVID-19.

За момента посоката е ясна – измина поредното десетилетие в което не успяхме да постигнем заложените критерии в пазара на труда и социалната политика. Здравей, „Европа 2030“.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар