Още Брестката крепост показа кой ще надвие хитлеризма

Два месеца не доживя до 80-годишнината от нападението на нацистка Германия срещу СССР и началото на 1418-дневната Велика Отечествена война на съветските народи Пьотр Котелников, смятан за последния останал от защитниците на легендарната Брестка крепост, чийто гарнизон е сред първите, поели удара на хитлеристката военна машина. Съпротивата на бойците в крепостта остава легендарна, продължава два месеца, те никога не се предават, скриват знамето си в подземията – то е открито чак след войната, както и надписите по по стените, с най-емблематичния: „Умирам, но не се предавам! Прощавай, Родино! 2 VII 41”

Ветеранът Пьотр Котелников почина през април тази година в Москва на 92-годишна възраст от онкологично заболяване. Роден е през 1929 г. в село Долгово, Пензенска област. Бил е 12-годишен възпитаник на музикалния взвод на 44-ти стрелкови полк, когато войната го сварва в Брестката крепост.

22 юни, неделя, е бил почивен ден и момчетата от музикалния взвод са се канели да отидат във фотостудио, за да си направят обща снимка. Но в 4 часа сутринта започват да падат хитлеристките бомби. Котелников получава контузия, а след като се съвзема, се включва в отбраната на крепостта. Рискувайки ежедневно живота си, осигурява вода и боеприпаси за възрастните бойци. За проявения героизъм по-късно е награден с Орден на Отечествената война II степен.

След като нацистите все пак завладяват крепостта, момчето попада в плен, но успява да избяга и да оцелее. В армията е призован през 1950 г., а през 1951 г. се записва в офицерски курсове. Приключва военната си кариера през 80-те като полковник. Сред наградите му има и Орден „Червена звезда” за участие в бойни действия в Етиопия.

Героичната отбрана на Брестката крепост не става известна в СССР веднага. Първите сведения за нея са от архива на щаба на 45-та пехотна дивизия на вермахта, където има доклади за боевете в Брест. Архивът е завзет при сраженията край град Орел през февруари 1942 г.

Брест е освободен през 1944 г. Крепостта е в руини. Споменатият надпис „Умирам, но не се предавам!” е открит чак през 1952 г. Още по-късно са намерени остатъци от бойна заповед от 24 юни 1941 г. и по тях са установени имената на ръководителите на отбраната. Чак през 1956 г. е намерено скрито в едно от подземията бойното знаме на 393-ти отделен зенитен авиодивизион.

Наградени са над 200 загинали и оцелели защитници на Брестката крепост. През май 1965 г. ѝ е присвоено званието „крепост-герой”. През 1971 г. е открит мемориален комплекс в нея.

„Загубите са много тежки. По време на боевете от 22 до 29 юни сме загубили 1121 души – убити и ранени. Крепостта и град Брест са завзети, укреплението е под пълния ни контрол, независимо от жестоката смелост на руснаците. По войниците ни продължават да стрелят от мазетата – това са фанатици единаци, но скоро ще се справим с тях”.

Това е извадка от доклада до генералния щаб на генерал-лейтенанта Фриц Шлипер, командир на 45-та пехотна дивизия на вермахта – онази, която е щурмувала крепостта. Документът често е цитиран днес от руски медии.

Като официална дата за превземане на крепостта германците са отбелязали 30 юни 1941 г. Но останалите живи съветски бойци се укриват в подземията на крепостните руините, не се предават и продължават да нападат хитлеристите.

„След завземането на цитаделата, войната, водена от подземията, продължава още най-малко месец,” казва Александър Бобрович, историк от Могильов. „Прилаганата тактика е „стреляй и бягай”. Отправят 1-2 изстрела срещу немците и се скриват обратно в подземията. На 1 август 1941 г. унтер-офицерът Макс Клегел е записал в дневника си: „В крепостта загинаха двама от нашите – един полумъртъв руснак ги закла с нож. Тук и досега е опасно. Чувам изстрели всяка нощ”.”

Архивите на хитлеристите са регистрирали още акции на защитниците на крепостта, които продължават своята битка, макар че фронтът вече се изместил далеч на изток, чак до Смоленск. На 12 юли „един руснак се хвърли от кулата върху група сапьори, държейки гранати в ръцете си – четирима бяха убити на място, двама починаха от рани в болницата”. На 21 юли „капрал Ерих Цимер излиза за цигари и е задушен с войнишки колан”.

Невъзможно е да се определи колко точно съветски бойци са се крили из подземията и за извършвали такива нападения. Трудно е да се каже и кой е бил „последният защитник” на крепостта.

Историци от Ингушетия често цитират показанията на Станкус Антанас, пленен офицер от СС. Той казва: „Във втората половина на юли видях как от подземията излезе офицер на Червената армия. Като видя немци, той се застреля. В Пистолета му е имало само един патрон. При обиска намерихме документи на името на старши лейтенант Умат-Гирей Барханоев”.

Други смятат за най-късен епизод пленяването на майора Пьотр Гаврилов, ръководил отбраната на Източното укрепление. Той е пленен на 23 юли 1941 г., като при престрелката убива двама немски войника. По-късно Гаврилов разказва, че се е крил в подземията три седмици заедно с още един боец. Двамата излизали всяка нощ да нападат хитлеристи, докато другият боец не бил убит.

Никой не знае колко общо такива отмъстители призраци е имало из подземията…

В публикувания си през 1974 г. роман „В списъците не беше зачислен” писателят Борис Василиев пресъздава тази героична съпротива на Брестката крепост, но героите, които описва, са литературни персонажи и не са градени по реални личности. Главният герой на романа – лейтенантът Николай Плужников, се сражава сам в крепостта чак до април 1942 г. Свидетелства съпротивата действително да е продължавала дотогава обаче няма. Но книгата е изключително популярна и обичана, като много хора я приемат за документален разказ.

Все пак доста историци смятат, че последните защитници на крепостта са били убити не през юли, а през август 1941 г., базирайки се на снимки от нацистката преса, появили се на 15 август с. г. На тях войници с огнемети „изпълняват бойна задача в Брестката крепост” – тоест, бълват огън към подземията, в които очевидно още са се укривали съветски бойци. Жителите на околните села по-късно също свидетелстват, че от крепостта са се чували изстрели до средата на август.

Германското „прочистване” е било форсирано, за да се осигури и безопасно посещение там на Хитлер и Мусолини, които са посетили крепостта на 26 август.

Цитираният вече генерал-лейтенант Фриц Шлипер в същия си доклад пише още, че не може да разбере смисъла на тази ожесточена съпротива, изразявайки своя догадка, че „може би руснаците се биеха, просто защото се бояха от разстрел”. И при други емблематични битки на Великата Отечествена хитлеристите продължават да не разбират какво тласка съветските хора към саможертва и героизъм…

Слабоизвестен факт е, че Брестката крепост всъщност е била щурмувана не от немци, а от австрийци. След „аншлуса” на Австрия през 1938 г., превърнал я в част от Третия райх, 4-а австрийска дивизия е преименувана на 45-та пехотна дивизия на вермахта – и именно тя прекосява съветската граница на 22 юни 1941 г.

Интересно е също, че само за превземането на гарата на Брест сраженията се водят цели 9 дни. Там също има подземия, в които се укриват жп работници, милиционери и граничари, които упорито продължават битката си. Хитлеристите ги унищожават, като заливат подземията с вода.

Защитниците на Брестката крепост или загиват, или са пленени, но остават непобедени. Техният подвиг показва ясно още в първите дни на жестокия сблъсък, че, нападайки СССР, Хитлер вече е обречен да загуби тази война.