Те бяха обсипани с милиони евро от европейското финансиране, за да върнат миналото величие на срутените древни стени и арки. Но вместо това древните български крепости и замъци се превърнаха в посмешище, след като калпава и просташки направена реконструкция превърна външността им в карикатура, сякаш направена от „сирене и картон“.
Не е изненада, че това отблъсна туристите.
Реставраторите също гледат с насмешка на опитите за възстановяване на средновековната крепост Кракра и римският форт Траянови врата, които, наред с много други крепости, бяха достроени с полимер-бетон.
Неуспешният проект се изпълняваше под зоркото око на българското правителство, които освен свои средства използва 90 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на ЕС.
Както ЕС, така и правителството са признали неофициално, че трябва да се извлекат поуки от така получилият се пълен провал, твърди проучване на Balkan Insight.
„Крепостта плаче. Това е плачещата крепост“, каза архитектът реставратор Стела Дулева относно крепостта Траянови Врата в интервю за новинарски сайт. „Оцеляла е 16 века, но сега 2 млн. евро бяха достатъчни, за да я разрушат“, добави тя.
Възстановяването на крепостта Кракра, позната днес като „Картонения замък“, бе толкова зле приета, че местните власти вече обещаха да разрушат направеното през 2019 г.
Междувременно византийската крепост Яйлата е наречена „Сиренето“, след като тя е възстановена с гладки бели „саламурени“ блокчета, които контрастират с останалите автентични части.
Всичко това идва на фона на засилените критиките към ЕС за това как се харчат фондовете за развитие. Зачестяват твърдения, че милиони евро са влезли в джоба на корумпирани служители и некадърни фирми, заели се с реставрацията.
Състоянието на крепостите и замъците на България представлява голям срам и за бившия министър на културата Вежди Рашидов, който през 2015 г. без свян заяви, че „Малко бутафория ще допринесе много за туризма“.
„Първоначалната цел на програмата не беше да спонсорира бутафория. За съжаление, в много случаи се случи точно това, което опорочи идеята за развитие на туристически атракции“, казва д-р Елка Дограмаджиева, асистент по туризъм в Софийския университет.
„Вместо да се фокусира върху стратегически обекти, средствата бяха разпръснати между много сходни проекти, които са от скромен интерес за посетителите, а в някои случаи са и от малка научна значимост“, продължава д-р Дограмаджиева.
„Приятните улички и указателните табели не са достатъчни за привличане на туристи. Като цяло изглежда, че основната цел на общините е била усвояването на европейските пари, а не насърчаването на туризма“, завършва тя.
Докладът на Balkan Insight разкри и несъответствия във финансовите отчети на компаниите, които поддържат крепостите, което предполага, че приходите от туризъм са далеч по-ниски от очакваното.
Например, по официална информация крепостта Кракра е била посетена от 15 412 туристи през 2016 г., но е направила само 8 000 евро от продажби на билети и турове – въпреки че средната цена на билета е 2 евро.
Неотдавнашно проучване на Националния статистически институт пък установи, че туристите изразходват по-малко време и пари за културни дейности в България.
За периода на финансиране от 2007 г. до 2013 г. по програмата за регионално развитие на България бяха заделени около 138,5 милиона евро за инвестиции в проекти за устойчив туризъм.
„Повече от 70 културно-исторически местности се възползваха от тези инвестиции, като всички те бяха направени в тясно сътрудничество с Министерството на културата и в консултация с експерти, а проектите бяха подробно наблюдавани от отговорния управляващ орган“, заявява източник от Европейската комисия.
Българското правителство отказа коментар.
