Макар Националният стачен комитет в Колумбия да обяви на 15 юни временно прекъсване на масовите протести и пътни блокади в Колумбия, които продължаваха из цялата страна от 28 април насам, демонстрациите в най-революционно настроения град – Кали, не спират. Там имаше нови демонстрации и сблъсъци с полицията на 17 юни, навръх 50-ия ден от началото на неспирната обща стачка.
Граждански организации алармират за загинал младеж, който е бил уцелен в главата от полицейски куршум по време на един от митингите в Кали. Поне 20 души, участвали в същата проява, са ранени, а 8 са арестувани. Съобщава се за проведени протести и в други части на страната, включително и в столицата Богота.
Вълненията в Колумбия започнаха с началото на стачката на 28 април, която бе обявена в знак на протест срещу лансирана от правителството на десния президент Иван Дуке данъчна реформа. Под благовидния предлог за „солидарно” разпределение на тежестта от преодоляването на икономическите последствия на пандемията проектът на Дуке стоварваше тази тежест главно върху и без това обеднялата средна класа, без изобщо да посегне към привилегиите на най-богатите.
Избухналото недоволство, което се превърна в нова и още по-мощна вълна на вече вихрилите се в края на 2019-та бурни протести срещу неолибералния модел, пламна сега с невиждан по-рано в страната размах. Той стигна такива мащаби, че Дуке се видя принуден да отмени данъчната реформа и да уволни изработилия я финансов министър. По-късно демонстрациите, преляли и в пътни блокади на много места, накараха правителството да се откаже и от замислената здравна реформа, която предвиждаше още приватизации в здравеопазването. А трагичните поражения от пандемията в 50-милионна Колумбия вече са довели до смъртта на близо 100 000 души – именно заради тежко увредената от неолибералните практики здравна система.
Конфронтацията между протестиращите и властта ескалира в кървави сблъсъци, при които полицията и армията, свикнали на безнаказаност през десетилетията безогледни репресии срещу левичари и партизани, действат крайно брутално и сега, включително с използване на огнестрелно оръжие. Така демонстрациите придобиха и още един силен акцент – против полицейското и армейското насилие. Статистиките са шокиращи – дори по официални данни на военното министерство по време на протестите са регистрирани 53 смъртни случаи. А според правозащитни организации всъщност има 74 убити вследствие на стрелба и насилствени действия от полицаи и военни. Общо случаите на полицейско насилие са над 4000. Над 70 демонстранти са получили увреждания на очите вследствие на действия на силите за сигурност. 419 души се водят „безследно изчезнали” при сблъсъците, макар от правителството да уверяват, че 335 от тях „вече са локализирани”, без да уточняват какво значи това – дали са открити живи или мъртви?
Популярният ляв сенатор и правозащитник Иван Сепеда, който е български възпитаник – завършил е философия в Софийския университет през 80-те, заедно с няколко граждански организации е внесъл в Международния наказателен съд иск срещу президента Дуке, военния министър Диего Молано, командващия армията Едуардо Сапатейро и директора на полицията Хорхе Луис Варгас за извършени престъпления срещу човечеството.
Общественото неодобрение в Колумбия за държавния глава Дуке стига до 80%, сочат сондажи. Догодина предстоят президентски избори и всички прогнози изтъкват растящата популярност на една от водещите опозиционни фигури в страната – бившия ляв кмет на Богота Густаво Петро, който е и бивш деец на разпусналото се някогашно движение на „градски партизани” М-19. Заради този отдавна останал в миналото епизод от политическата му биография десницата и правителството непрестанно винят Петро в подклаждане на „терористични” настроения сред протестиращите и „дестабилизация” на страната.
Интересното е, че в крайна сметка Петро започна настоятелно да апелира към протестиращите да се откажат от пътните блокади, които затрудняват снабдяването на градовете и поляризират обществото, настройвайки доста редови граждани против протестиращите. Поради което Петро веднага бе атакуван отляво като „съглашател” и „предател”. Очевидно влияещият се от политическия кръг около Петро Национален стачен комитет също на практика застана на неговите позиции, обявявайки на 15 юни временно прекратяване на масовите протестни мобилизации – наистина, с мотива да се проведат консултации с различните обществени сектори, за да се координират исканията към правителството. Въпреки всичко част от най-радикално настроените демонстранти продължават с протестните си прояви.
Обстановката в страната остава крайно напрегната, като ново нажежаване предизвика атентатът от 15 юни, извършен със заредена с взрив кола, която избухна във военна казарма край град Кукута, близо до границата с Венесуела. Експлозията остави 36 ранени, някои в много тежко състояние. Воентият министър Диего Молано обвини за деянието ELN (Армия за национално освобождение), все още несключилата мирно споразумение с властите партизанска групировка. Тя обаче категорично отрече да има нещо общо с взрива. Мнозина подозират, че може би става дума за постановка, която да провокира към още по-репресивен отговор от страна на армията – още повече, че такива хватки отдавна са в арсенала на колумбийските силови органи.
За това свидетелстват и също предизвикалите силен обществен ефект признания от последните дни, направени от бившия военен министър и държавен глава Хуан Мануел Сантос, по време на чийто президентски мандат през 2016 г. беше сключено историческото мирно споразумение с партизаните от лявата бунтовническа групировка FARC (Революционни въоръжени сили на Колумбия). Сантос декларира официално онова, което отдавна беше неофициално известно на всички колумбийци – че при антипартизанските си операции армията редовно е избивала мирни младежи от селски зони със силно влияние на FARC и после ги е представяла като „терористи”, нападали военните.
Сантос заяви на 11 юни в показанията си пред Комисията по истината (държавна институция, създадена, за да разследва военния конфликт в страната, продължил около 50 години), че в периода, докато е бил начело на военното министерство между 2002 и 2008 г. така са намерили смъртта си над 6000 цивилни. Стимулът за тези престъпления е бил и в това, че за всеки „елиминиран” партизанин са се полагали награда и отпуска. „Изразявам разкаянието и дълбоко си съжаление, че по време на министерстването ми много, изключително много майки са загубили децата си заради тази безмилостна практика, това са невинни младежи, които днес трябваше да са живи. Това никога не биваше да се случва. Признавам го и от дълбините на душата си моля за прошка всички майки и всички семейства, жертви на този ужас,” каза Сантос.
Признанията му дойдоха като още един тежък удар по и без това лишената от морален авторитет армия. А и по цялата система, допускаща подобни престъпления.
Всъщност, властта в Колумбия, която винаги е била дясна и винаги е държала страната в най-тясната орбита на САЩ, никога по-рано не се е вълнувала особено от отвлечени категории като морала и спазването на човешките права. Но сега осезаемо се чувства тревога във върхушката, защото откъм винаги закрилящия Богота Вашингтон веят обезпокоителни ветрове. За първи път от десетилетия първите латиноамерикански обиколки на висши дейци от една нова американска администрация пропуснаха Колумбия. Състоялите се наскоро посещения в региона на вицепрезидентката на САЩ Камала Харис и на държавния секретар Антъни Блинкен се ограничиха до Мексико и Централна Америка, съсредоточавайки се върху проблема с миграцията. А към властта в Богота откъм северната метрополия долетяха дори съвети да се съсредоточи върху спазването на човешките права. Същевременно международни правозащитни организации я притискат да приложи истинска, а не козметична – като шумно рекламираната от Дуке наскоро – реформа в полицията и силите на реда
Така че мащабният порив на колумбийците към наистина дълбоки обществени промени този път трудно ще бъде заглушен и пренебрегнат от властимащите. Ярка червена лампичка за тях е и цялостният баланс на политическите нагласи в Латинска Америка, които не са в тяхна полза, а пораждат обрати, като онези, които в последния месец издействаха чрез гласуване в страните си и чилийците, и перуанците.
