Кметът на столичния район „Средец” Трайчо Трайков се похвали във Фейсбук, че бил демонтирал „незаконно поставена в Княжеската градина паметна плоча с бетонен постамент”. Той добавя още: „Ще я съхраняваме известно време, в случай че някой иска да си я вземе, след като заплати направените разходи и подпише съответните документи. Отделно, препоръчвам малко по-задълбочено запознаване с историята на България от началото на 40-те години на ХХ в.”
Последното изречение явно е препратка към споровете имало ли е или е нямало фашизъм в България. Но Трайков дори и не споменава човека, в чиято памет е поставен плочата, нито неговата съдба.
А става дума за студента по ветеринарна медицина Марин Иванов Боев родом от Кнежа, който е следвал в Софийския университет. На 3 март 1943 г. той участва в мирно студентско шествие в чест на националния празник, който обаче по онова време е забранен с указ от цар Борис III – за да не се споменава освободителната роля на Русия. Жандармерията разгонва студентите, стреляйки по тях, за да ги сплаши. Марин Боев е прострелян и убит, докато в опит да избяга от куршумите се старае да прескочи оградата на Княжеската градина. Има жив свидетел на трагедията – вече над 90-годишния Стоян Стоянов, който многократно е разказвал за всичко това.
В годините след 9 септември 1944 г. на лобното място на Марин Боев е изграден мемориал в негова памет, отдаващ почит и към всички студенти антифашисти. По съседство, в същата част на парка, има алпинеум и фигура на бронзово козле.
Когато в началото на 90-те из София при кметуването на Янчулев се развихря масова декомунизация и демонтиране на паметници на личности, почитани при предходния държавен строй, мемориалът на Марин Боев и студентите антифашисти някак минава „между капките” – така и не е издадено официално решение за премахването му.
Но доста по-късно, когато японска фирма започва да изгражда софийското метро и за целта трябва да се направи изкоп точно в зоната, където са мемориалът и бронзовото козле, двете фигури са демонтирани от фирмата и предадени за съхранение на Софийския метрополитен. Уж са прибрани в някакъв склад към метрополитена, но в крайна сметка безследно изчезват…
Преди около три години Борис Цветков, който по онова време е общински съветник на БСП в СОС, подема инициатива за възстановяване на паметната плоча за Марин Боев. Инициативата е подкрепена и от земляческата организация на жителите на Кнежа в София. Впрочем, в Кнежа името на Марин Боев и досега носи една от улиците на града. Има и паметник, и музей в памет на родения там студент.
Оглавяващият Градския съвет на Българския антифашистки съюз Борис Цветков заедно със землячеството от Кнежа използват луфт в наредбата за паметниците, която е много строга при установяването на нови паметници и плочи, но изобщо липсва регламент относно възстановяване на вече съществували. А случаят с мемориала на Марин Боев е точно такъв – съществувал е и никога не е имало решение за премахването му.
Ето така на същото място се появява доста по-скромна като размер спрямо предишния мемориал паметна плоча, на която пише: „За студентите герои, паднали в борбата срещу фашизма, слава. Тук на трети март 1943 г. бе прострелян от куршум на фашистката полиция МАРИН ИВАНОВ БОЕВ, студент по ветеринарна медицина”.
БАС и землячеството от Кнежа полагат цветя на плочата на всеки трети март, девети септември, втори юни.
Но от днес вече я няма – Трайчо Трайков в качеството си на кмет на район „Средец” я е демонтирал, мотивирайки се с взето отдавна общинско решение за премахването ѝ, което не било обжалвано в необходимия срок. Той просто го привел в изпълнение.
Борис Цветков и председателят на землячеството от Кнежа – проф. Димитър Назърски, преподавател в УАСГ, са поискали среща с Трайков, за да изяснят съдбата на плочата, законността или незаконността ѝ, новоустановена ли е или възстановена и т.н.
В социалните мрежи вече кипи сблъсък между подкрепящи действията на Трайков и възмущаващи се от тях. Има и доста реакции към репликата на кмета, подканяща за „по-задълбочено запознаване с историята на България от началото на 40-те години на ХХ в.” Темата фашизъм-антифашизъм отново е във фокуса на спора.
Неудобство за отстояващите твърденията си, че фашизъм в България не е имало, представлява фактът, че Марин Боев не е бил „терорист” (партизанин или член на бойна група), а е убит при напълно мирно шествие в чест на националния празник, което с посланието си все пак е било знак за подкрепа към Русия и антихитлеристката коалиция. В дискусията, разбира се, се задават и въпроси какво ли би се случило на някой кмет във Франция или Белгия, който би решил да демонтира плоча в памет на антифашисти.
Под коментара на Трайков на неговата Фейсбук страница със снимки на плочата преди демонтирането и на празното място, останало след това, има и гневни питания към него няма ли да се захване да демонтира и многобройните плочи край магистралите в памет на жертви на катастрофи по съответните места. Припомня се, че плочата на Марин Боев е именно на неговото лобно място.
