Важни събития традиционно остават медийно неглижирани. В суматохата след изборите и покрай драмите с новото правителството един казус от Стара Загора не получи нужното внимание. Той касае миналото и неговото пренаписване, но и много повече от това.
Става дума за поставянето на паметна плоча на на т.нар. жертви на Народния съд върху сградата на Драматичния театър в Стара Загора. Употребяваме ,,т.нар.“, тъй като Народният съд е бил легитимна юридическа институция за времето си. Със сигурност е имало несправедливо осъдени, но още по-сигурно е, че палачи от фашистката власт са получили заслуженото. До края на Втората световна война (ВСВ)
в България е имало друга война – гражданска,
която тече десетилетия. Трудно спрямо такива времена може да се прокара граница между добро и зло. Абсолютен факт е обаче, че Народният съд раздава възмездие на откровени главорези. Както и че подобни следвоенни съдилища има в повечето държави след ВСВ.
В периода март – април 1945 г. Народният съд е осъдил на смърт 41 души в Стара Загора. Процесът е бил в сградата на театъра. Затова 72 години по-късно на неговата фасада Съюзът на репресираните решава да постави паметна плоча на разстреляните. Откриването ѝ се състоя на 29 март.
Има обаче една интересна подробност. Старозагорският драматичен театър носи името на… Гео Милев. Кой е Гео Милев и каква е съдбата му няма да разказваме, известно е на всеки средноинтелигентен българин.
Паметна плоча на осъдените от Народния съд върху сградата на Драматичен театър ,,Гео Милев“ е не просто гавра с патрона на театъра и с жертвите на фашизма. Не е само пренаписване на миналото. Съвсем не е и обикновена почит към осъдените от Народния съд. Това е открита демонстрация на победа, на диктат, юмрук над половин България и ново разделение.
,,Ние днес пишем историята, ние забиваме знамето. Ние определяме кои са убийци, кои са жертви. Сменяме ги!“, заявява с действието си Съюзът на репресираните. Символът очевидно е търсен – паметна плоча на осъдените от Народния съд върху театър ,,Гео Милев“ е
все едно на Червения площад да се направи музей на германските жертви
от ВСВ – много повече от история, далеч повече от памет. Това е символ, който сменя местата на добро и зло, на победители и победени. Който създава нови значения.
Така Съюзът на репресираните очевидно опитва да гради нови ценности. Първият въпрос е какви точно? На почит към насилници? Убийци? Палачи? Защото факт е, Народният съд е осъдил доста такива хора. Вторият въпрос е защо му е на Съюза на репресираните ново разделение? Не можеше ли да вдигне плочата на другия край на старозагорския площад? Защо иска не просто реабилитация на разстреляните от Народния съд, ами и да обезцени хилядите други разстреляни, обесени, изгаряни и безследно изчезнали – жертвите на по-ранния режим? Съюзът на репресираните очевидно иска да каже, че едните са жертви, а другите – не.
Още по-голямата трагедията е, че всичко това се случва със съгласието на властта. Паметната плоча е сложена с разрешението на община Стара Загора, одобрена е от Министерството на културата (МК). БСП възнегодува неуспешно.
Впрочем, ето и още един интересен момент – червени депутати попитаха МК на парламентарния контрол защо позволява да се случва всичко това върху сграда, която е недвижима културна ценност и следва да е под контрола на МК. Служебният министър Рашко Младенов отговори, че за такива паметни знаци решенията се вземат от местната власт, а министерството има само ,,съгласувателни функции“. Младенов се позова на член от Закона за културното наследство. И е прав. Съседен член обаче казва, че
за паметниците, които са държавна собственост, се грижи държавата.
Сградата на Драматичен театър ,,Гео Милев“ е държавна. Такова избирателно тълкуване на закона показва, че Рашко Младенов не е бил човек за този пост – или представа няма от ценности и история, или е предпочел да не се главоболи за краткото време. Казусът сега е отнесен към титуляра Боил Банов.
Тоталитарната комунистическа власт създаваше свои значения, измисляше едни факти и спестяваше други. Надявахме се, че в годините на демокрация миналото ще бъде обогатено с изясняване на целенасочено премълчаваните празнини. А то се оказа, че и т.нар. демократи не ги е грижа за фактите. Целта им е да променят значенията. И също като комунистите диктуват правила върху разделение – почит не за всички невинно избити, а само за определени.
Трябва да се признае, че им се получава. Съучастник е пасивното общество.
