Неуморно експериментиращият с форми и пространства, винаги изненадващият, вдъхновен и вдъхновяващ скулптор Павел Койчев е подготвил нов подарък на почитателите си по случай своя 82-ри рожден ден, който ще отпразнува на 30 май. Ден по-рано, на 29 май, от 11.00 ч. той ще представи новата си композиция, наречена „Къпането“.
Тя е разположена не къде да е, а на мястото на една от най-нашумелите му творби – прочутата „Водна паша“. Тоест – във водоем край село Осиковица, на 70-ия километър от София по магистрала „Хемус“, зад бензиностанцията OMV, както се пояснява на посветения на събитието постер.
Повече подробности няма, за да се запази неизменната тръпка на изненадата,, съпровождаща всяка творба на Койчев. Все пак има леко „подсказване“ – в постера са вплетени прочути картини и скулптури на световни класици, изобразяващи красиви голи (изкъпани?) тела…
Цялостният замисъл на големия ни скулптор явно ще проличи едва на място, при откриването – и медиите, фокусирани към културната и арт-тематика, не бива да го пропускат.
Не бива също да пропускат изясняването на важния въпрос какво стана с намиралата се по-рано пак там, край Осиковица, „Водна паша“. В края на миналата година шумно беше разгласено решението на Столичния общински съвет тази композиция на Койчев да се изработи от бронз и да се установи за постоянно във водното огледало да западния вход в Южния парк София. Само че… и досега това не е станало, а и се оказва, че липсват средства за замисъла…
Тази поредна бъркотия на СОС все пак изисква изясняване и даване на ясни отговори от общинарите и на автора на творбата, и на жителите на столицата.
Не, че на Столична община ѝ е за първи път да се излага пред Павел Койчев. Още в зората на демокрацията по решение на тогавашния софийски кмет Янчулев беше демонтиран, а после и изгубен паметникът на чилийския президент Салвадор Алиенде, издигал се по онова време на едноименния – а после преименуван – булевард в квартал „Младост“. Паметникът беше дело на Павел Койчев.
От над десетилетие насам инициативен комитет за възстановяване на паметника води дълги преписки със СОС – досега без резултат. А изтъкнатият ни скулптор, който пази оригиналните чертежи, е готов да възстанови паметника дори безвъзмездно за труда си. Инициативният комитет е съгласувал с община „Слатина“ и алтернативно място за разполагането му. Но избирателно действащата машина на СОС, която безотказно сработи, когато преди три години светкавично одобри издигането на паметник на Роналд Рейгън в Южния парк, е в дълбоко зацикляне, когато става дума за паметник на Салвадор Алиенде…. Дори авторът му да е изключителният Павел Койчев…
Е, от друга страна, в същата тази Столична община все пак явно има и проблясъци – през 2019 г., когато Павел Койчев закръгли 80 години, оттам му връчиха награда за визуално-пластични изкуства, за изложбата му „Градината на тревата“, представена в галерия „Райко Алексиев“.
Разбира се, творец от мащаба на Павел Койчев, с неговата духовност и душевност, лети далеч над земните амплитуди, изкушения и недоразумения, над чиновници и схоластици. И никога не спира с даровете си за всички, готови да потънат в неговия увличащ свят на различното, приключенското, красивото търсене.
Вълшебно място е и неговата арт и еко-къща от естествени материали и с приказни чупки пак там, в Осиковица. Къща, сама по себе си произведение на изкуството, наречена „Градежът“. Заедно с обширното дворно място, из което в хармония с природата и помежду си са се разпилели много от емблематичните творби на Койчев, „Градежът“ разбужда у всеки гост устрема да бъде отново чист, игрив и увлечен от фантазии, като дете – или като художник…
Дарбата на Павел Койчев е една от най-големите скъпоценности на съвременната българската култура. Ако чиновниците често се объркват как да реагират на това неподвластно на рамки явление, дано поне ние, на които скулпторът така щедро дарява таланта си, бъдем достойни и с достатъчно отворени очи и сърца, за да съумяваме поне понякога да летим заедно с творбите му из неговите приказни светове…
Иначе – в реалния глобален свят – Павел Койчев отдавна е прославил България. През 1999 г. той. участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия, на Софийската градска галерия, на други галерии из страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и т .н.
А сега, на 29 май, ни кани на „Къпането“ – от 11 часа, край Осиковица, на 70-ия километър от София по магистрала „Хемус“. Нов подарък за всички нас в навечерието на рождения му ден… Да му го честитим с възхита и да му пожелаем здраве и несекващ полет за тъй вдъхновяващото му вдъхновение!
