Human Rights Watch обвинява управляващите израелската държава в налагане на апартейд и гонения спрямо палестинците, което съгласно международното право представлява престъпление срещу човечеството. Според правозащитната организация властите прилагат всеобхватна политика за „поддържане на господството на еврейските израелци над палестинците“.
Тези констатации са включени в доклад, публикуван във вторник. Human Rights Watch не е първата правозащитна организация, отправяща такива обвинения срещу Израел, но е най-голямата международна институция, определяща ситуацията в окупираните палестински територии като апартейд. В доклада се подчертава, как след десетилетия на предупреждения, че затягащата се хватка над живота на палестинците може да се превърне а апартейд, този “праг” вече е бил прекрачен.
„Това са най-резките констатации на HRW за израелското поведение за 30-те години, в които документираме злоупотреби и нарушения на терен”, коментира пред Guardian Омар Шакир, директор на организацията за Израел и Палестина. Той подчертава, че досега организацията не е обвинявала директно представители на израелската държава в престъпления срещу човечеството.
В отговор израелското външно министерство обвини Human Rights Watch в „дългогодишна антиизраелска пристрастност” и нарече доклада “пропаганден памфлет”, който “няма връзка с фактите или реалността на терен”.
Палестинските представители и институции приветстваха доклада, включително палестинското външно министерство, според което той изобличава „колониалната окупация на Израел и неговата дискриминационна и расистка политика срещу палестинския народ“.
Докладът се основава на дългогодишното документиране на спазването на човешките права, анализ на израелските закони, преглед на документите за държавно планиране и изявления на длъжностни лица. Human Rights Watch сравнява политиките и практиките спрямо близо 7-те милиона палестинци в окупираните територии и в самия Израел с тези, касаещи приблизително същия брой израелци от еврейски произход, живеещи в същите райони.
Организацията заключава, че „днешната реалност е на една върховна власт, израелското правителство…, която методично привилегирова еврейските израелци, докато репресира палестинците, като репресиите са най-тежки в окупираните територии”.
Терминът „апартейд”, който на езика африкаанс означава „отделност“, е използван за пръв път във връзка с расистката сегрегация на чернокожите граждани в Южна Африка. Според международното право такива практики представляват престъпление срещу човечеството.
Римския статут от 1998 г., който създава Международния наказателен съд (ICC), дефинира апартейда като „институционализиран режим на систематично потисничество и господство от една расова група над която и да е друга“ с намерението „да бъде поддържан този режим“. Гоненията срещу определени части от населението, което също е престъпление срещу човечеството, се определят като „умишлено и тежко лишаване от основни права“ на група хора.
Human Rights Watch заявява, че както в самия Израел – където около една пета от 9-те милиона граждани са палестинци, така и в окупираните територии, властите се стремят да увеличат максимално земята, достъпна за еврейските общности, и да концентрират повечето палестинци в гъсто населени градски центрове.
„Властите прилагат политики за смекчаване на това, което открито бива описвано от израелски политици като „демографска заплаха от страна на палестинците”. В Йерусалим, например, правителственият план за общината си поставя за цел „да запазва солидно еврейско мнозинство в града” и дори посочва демографските съотношения, които се надява да поддържа”, се посочва в доклада.
HRW отбелязва, че израелските власти „систематично дискриминират палестинците”. Тези практики са най-екстремни в окупираните територии като Западния бряг. Няколкостотин хиляди израелски заселници живеят там с права на граждани, докато 2.7 милиона палестинци живеят под военно управление.
Изпълнителният директор на правозащитната организация Кенет Рот подчертава, че това представлява нещо повече от „оскърбителна окупация“. „Тези политики, които дават на еврейските израелци същите права и привилегии, независимо къде живеят, и същевременно дискриминират в различна степен палестинците, където и да живеят, отразяват политика за привилегироване на един народ за сметка на друг“, казва той.
Когато подобни обвинения са повдигани в миналото, израелските власти реагират особено обидено на твърдението, че дискриминира палестинските граждани на страната, известни също като израелски араби, и посочват, че тези общности имат представители в парламента и съдебната система. По отношение на Западния бряг Израел посочва подписаните през 90-те споразумения, предоставящи ограничено самоуправление на палестинците там. Израел обаче продължава да контролира директно по-голямата част от Западния бряг и да изгражда незаконни според международното право селища там. Human Rights Watch посочва, че израелските власти „запазват основен контрол над много аспекти” от живота на палестинците, включително върху границите, природните ресурси и движението на хора и стоки.
Същевременно около два милиона палестинци живеят в условията на стриктна блокада в Ивицата Газа. Израелските сили се изтеглиха от Газа през 2005 г., но все още поддържат контрола върху нейните граници, морско и въздушно пространство.
Докладът на HRW съвпада с констатациите на израелски правозащитни организации като B’Tselem, която през януари излезе с позиция, че страната не е демокрация, а “режим на апартейд”. През миналата година друга израелска организация, Yesh Din, публикува правно становище, в което заявява, че на територията на Западния бряг се прилага апартейд.
Активисти отдавна водят кампания за признаване на израелските политики към палестинците като апартейд. Тази позиция набра инерция в резултат на израелските планове за анексиране на значителна част от Западния бряг, както и приемането на закони, подсигуряващи повече политически права за евреите, отколкото за арабите в самия Израел. Human Rights Watch посочва тези развития сред аргументите в доклада си.
Организацията призовава Международния наказателен съд да „разследва и накаже” лицата, за които има достоверни данни, че са замесени в престъпления. HRW настоява и за санкции, включително забрани за пътуване и замразяване на активи на отговорните длъжностни лица, без да посочва конкретни имена.
