В неделната вечер на 18 април не се очакваше нищо сензационно в света на футбола. В първенството на Англия грандът Арсенал продължи безтегловното си падане, като не успя да победи на свой терен опашкаря Фулъм. „Артилеристите“, както е известен на Острова лондонският тим, заемат незавидното девето място в класирането, почти без шансове да се изкачат до по-високи места, даващи право на участие в европейските клубни турнири. За последно тимът, който иначе е 13-кратен шампион на Англия, игра в „Шампионската лига“ – най-престижната клубна надпревара в света – преди четири сезона, като не впечатли с представянето си. В момента те се състезават във втория по сила европейски турнир – „Лига Европа“ – където се представят по-добре и ще играят полуфинал с испанския Виляреал.
Малко по-късно същия ден, най-успешният на местно ниво английски тим – Манчестър Юнайтед – който има 20 шампионски титли – най-много от всички отбори – се измъкна у дома срещу намиращия се в дъното Бърнли с два късни гола. В Европа „Червените дяволи“, както феновете наричат легендарния тим, основан преди повече от 100 години от работници в индустриалния град Манчестър, отпаднаха от Шампионската лига още през есента на миналата година в ранна фаза и в момента също играят във втория по сила европейски турнир. В първенството тимът се представя по-добре и е на второ място, макар и без практически шансове да стане шампион, но в Шампионската лига последният им голям триумф датира от далечната вече 2008-ма година.
Няколко пъти в последното десетилетие както Арсенал, така и Манчестър Юнайтед, изобщо не успяха да се класират за участие в Шампионската лига. За да имаш това право, трябва да завършиш сред първите 4 най-добри отбора в местното първенство година по-рано. Дори когато се промъкваха до участие, се случваше да отпаднат рано за сметка на далеч по-непретенциозни тимове.
Суперлигата на супербогатите
Някъде по времето, в което Юнайтед и Бърнли играеха при равенство на стадиона на „червените дяволи“ в Манчестър, в социалните мрежи като буря започна да се завихря може би най-големият скандал в световния футбол в последните десетилетия. Стана ясно, че собствениците на 12 богати европейски отбора – сред които Арсенал и Манчестър Юнайтед – са се договорили помежду си относно създаването на нова континентална надпревара, в която да участват „по право“ всяка година, без значение от представянето им на местна почва в предходния сезон.
Т.нар. „Суперлига“, както беше обявено, че ще бъде името на новата надпревара, обединява английските грандове Арсенал, Манчестър Юнайтед, Челси, Ливърпул, Манчестър Сити и Тотнъм, испанските Барселона, Реал Мадрид и Атлетико Мадрид и италианските Ювентус, Милан и Интер, като се очакваше присъединяването на още три постоянни члена на „клуба на изключителните“, а други пет отбора да бъдат канени всяка година извън класираните по право основатели на турнира.
Още преди официалното съобщение за създаването на новия турнир, европейските и световни футболни органи реагираха изключително остро. Създаването на новата „Суперлига“, от която не можеш да изпаднеш и за класиране на която не се бориш, означаваше, че въпросните клубове вече изобщо няма да участват в познатите ни турнири, за които всеки тим в Европа има поне практическа възможност да се класира. Отделен въпрос е доколкото възможността за реално съревнование съществува и сега.
Това е едно от големите възнаграждения за редовния футболен сезон в местните европейски първенства – играеш всеки уикенд срещу останалите 19 тима в Англия, например, а накрая първите 4 отбора в класирането получават право през следващия сезон да премерят сили с най-добрите в цяла Европа. „Суперлигата“ предвиждаше края на тази система – 12-те топ отбора ще бъдат част от нея, независимо как се представят на родна почва.
Това означава, че ако не си сред тези 12 богопомазани клуба, дори да си най-добър през сезона и да спечелиш шампионската титла в твоята страна, няма да срещнеш Реал Мадрид и Барселона, когато излезеш по европейските терени – защото те вече имат своя нова лига. Така например, преди години българският Левски, който стана първият роден отбор, успял да влезе в групите на Шампионската лига, получи шанс да играе срещу английския, германския и испанския шампион – съответно Челси, Вердер Бремен и Барселона, които от своя страна бяха и актуален носител на трофея. „Сините“ от София ще запомнят това участие с шест загуби и само един отбелязан гол, но и със сериозни приходи в клубната каса, и най-вече – уникално изживяване за техните фенове, които посрещнаха в София легендарни играчи, треньори и чуждестранни агитки. По-късно през годините Лудогорец игра срещу Ливърпул, Реал Мадрид и други от европейските грандове в Шампионската лига, като успя и да се представи доста по-добре. На всичко това щеше да бъде сложен край с идеята за Суперлига.
Подобен преврат на най-богатите клубове очаквано възмути УЕФА и ФИФА – европейската и световна футболни федерации. УЕФА обяви, че обещава да извади въпросните 12 клуба от своите надпревари както от догодина (което така или иначе се предполагаше, тъй като мачовете от двата турнира ще се провеждат по едно и също време), така и от настоящата кампания, която се намира в заключителна фаза. ФИФА пък добави, че няма да позволи на играчите от въпросните 12 тима да участват за своите национални отбори на Световното първенство по футбол.
Нещо повече – остро реагираха и националните футболни федерации. В обща позиция английската, испанската и италианската централи обявиха, че ще накажат сурово Дванайсеторката и ще ги извадят от местните първенства. Тези закани изглеждаха несигурни от правна гледна точка и се очакваше игра на нерви в стил „кой ще мигне пръв“, ако не и съдебна сага, тъй като загубите биха били двустранни. От една страна тези тимове със сигурност ще загубят много, но от друга, без тях тежки поражения ще претърпят и съответните първенства, тъй като това са най-популярните тимове в тях. В крайна сметка едната страна мигна първа, и то много бързо.
Късно вечерта в неделя срещу понеделник, напук на заплахите за санкции от УЕФА, ФИФА и местните първенства, слуховете от социалните мрежи бяха потвърдени – създаването Суперлигата беше официално анонсирано от клубовете, които стоят в основата ѝ. 12-те клуба, които са нейни учредители, публикуваха едновременно в официалните си сайтове и профили в социалните мрежи съвместно съобщение до медиите, в което заявяват намеренията си и дават детайли около провеждането на новия турнир.
„Дванадесет от водещите клубове в Европа днес се споразумяха за създаването на нов турнир – Европейска Суперлига. Мачовете ще се провеждат в средата на седмицата, а турнирът ще бъде администриран от клубовете-основатели. Милан, Арсенал, Атлетико Мадрид, Челси, Барселона, Интер, Ювентус, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Тотнъм влизат в Суперлигата като основатели. Още три отбора ще се присъединят преди началото на сезона, който ще започне тогава, когато е възможно. Създаването на Суперлигата идва в момент, в който пандемията показа колко е неустойчив съществуващия в европейския футбол икономически модел“, пишеше в изявлението, от което стана ясно, че се предвижда в новия формат отборите да играят повече на брой мачове, отколкото досега в Шампионската лига.
Последното е важна подробност, тъй като от години играчи, треньори и футболни дейци призовават за по-малко натоварване и съобразяване със спортно-техническите обстоятелства около провеждането на един мач – здравето на футболистите, удобството на феновете, пътуванията и други, но интересът на телевизиите, собствениците и акционерите е обратен – повече двубои и наситен календар означават повече пари от телевизионни права, билети и други източници. Без да се говори много за самия футбол, а повече за „икономическия модел“, в изявлението се добавяше още, че „новият турнир ще донесе значителен ръст на приходите и това ще подкрепи европейския футбол в дългосрочен план. Плащанията ще бъдат много по-високи отколкото настоящите и се очаква да достигнат 10 милиарда долара“. По-късно се обявиха съобщения, че една от най-големите американски банки, JP Morgan, ще налее 4 млрд. евро в създаването и организацията на Суперлигага.
По същество 12-те клуба искаха да се отделят в свой проект, в който сами разпределят помежду си финансовите постъпления, тъй като не са доволни, че в момента УЕФА като организатор на Шампионската лига и Лига Европа отговарят за разпределението на приходите. Освен в касите на останалите по-скромни участници, което отдавна не се харесва на големите, огромни потоци от пари се насочват към самата европейска футболна централа, която в никакъв случай не е невинна. Идеята на собственика на Реал Мадрид Флорентино Перес, сочен за архитект и президент на новата Суперлига, беше УЕФА и всички останали по-малки клубове да бъдат извадени от уравнението при раздаването на облагите. На цената на участие „с божие право“, както ще го нарече легендата на един от учредителите на Суперлигата.
„Абсолютен позор! Престъпление от алчност!“
След писмата на европейските органи и местните футболни асоциации, започнаха да пристигат и реакциите на бивши играчи и футболни деятели, които вече не са зависими от бившите си шефове. Още преди официалното изявление и – както призна по-късно – с надеждата авторите на тази идея да направят крачка назад, като видят как реагира футболният свят, остро си изказа легендата на Манчестър Юнайтед – дългогодишният им капитан Гари Невил.
„Аз съм фен на Манчестър Юнайтед от 40 години, но съм отвратен. Абсолютно отвратен. Най-отвратен съм от моя клуб и от Ливърпул. Ливърпул, които претендират да играят под лозунга „Никога няма да бъдеш сам“, клубът на народа и на феновете… Манчестър Юнайтед, роден преди 100 години от местни работници… И сега влизат в лига, без да си спечелят мястото там?! От която не могат да бъдат извадени?! Това е абсолютен позор!“, коментира той в емоционално изявление, разпространено по-късно и от младежкото движение на Лейбъристката партия Momentum, което имаше основна роля за въздигането на Джереми Корбин – самият той футболен фен и настояващ за реформи в тази сфера.
Бившият защитник, обожаван от феновете на тима, известен със своята сърцата игра и отдаденост, днес е експерт към британската телевизия „Скай Спортс“. „Трябва да вземем властта от ръцете на тези топ клубове и това включва моя любим отбор. От 12 месеца говоря, че трябва да се постараем да не позволяваме това да се случва. Това е чиста алчност. Те са самозванци. Самозванци! Собствениците на тези отбори нямат нищо общо с футбола в тази държава. Сто години история и фенове, които живеят с тях и обичат тези клубове, днес се нуждаят от защита“, продължи видимо ядосан Невил.
„Аз съм човек, направил пари от футбола, инвестирал пари във футбола. Не съм против парите във футбола. Но къде отиват принципите и етиката на честното съревнование и правото да се класира най-добрият? Ако Лестър Сити (бел.ред. – по-малък английски тим, който преди няколко години шокира футболния свят, като изненадващо успя да стане шампион) спечели титлата, отива да играе в Шампионската лига. В момента Манчестър Юнайтед дори не играят там! Арсенал не играят там! Видяхте ги преди малко – те са в трагично състояние. Тотнъм не са в Шампионската лига. И сега искат чрез някакво право, дадено им от Господ, да бъдат в лигата на най-добрите?! Това е някаква шега“, категоричен беше Невил.
Запитан защо го правят, британецът възкликна: „О, много добре знаете защо го правят: от алчност. Не го казвам като плод на емоциите: отнемете им точките още утре. Поставете ги на дъното на таблицата и им отнемете парите. Това е престъпно. Това е престъпно деяние срещу футболните фенове в тази страна, не правете грешка да го наричате по друг начин. Това е най-големият спорт в света, това е най-големият спорт в тази страна и това е престъпно действие, нищо по-малко“.
„Те са едни „търговци на бутилки“ (бел.ред. – британски евфемизъм за „страхливци“). Никога не можете да чуете собствениците на тези клубове. Те нямат глас. Вероятно ще се скрият няколко седмици и ще кажат, че това няма нищо общо с тях. В разгара на пандемия, икономическа криза, футболните клубове от по-ниските нива се разпадат, пускат играчите си, клубове са на ръба и в по-високите нива, а тези хора се събират в срещи по Zoom и се наговарят как да се самоизолират още повече, водени от още повече алчност. Отнемете им точките, отнемете им парите и ги накажете!“, емоционално призова легендата на Юнайтед.
Последваха реакции в същия дух и на други бивши играчи, в това число дългогодишни съперници на терена. Джейми Карагър, бившият капитан на „кръвния враг“ на Манчестър Юнайтед – Ливърпул, напълно го подкрепи в оценката за случващото се. Той нарече действията на ръководството на любимия му клуб „предателство, с което се търсят финансови облаги“ и ги обвини, че захвърлят идеалите на клуба – един от най-великите и обичани по света футболни тимове. „Не мога да повярвам в какво посмешище се превръща този клуб. Призовавам ръководството на Ливърпул да помисли за всички генерации преди нас, които биха били също толкова засрамени от идеята за Суперлига, колкото в момента съм и аз“, написа Карагър в „Туитър“.
А на следващия ден в телевизионен ефир заяви, че за случващото не трябва да се обвиняват самите отбори, а конкретните хора, които са техни собственици, като ги назова поименно: „Джон Хенри (собственик на Ливърпул), семейство Глейзър (собственици на Манчестър Юнайтед), Роман Абрамович (собственик на Челси), Шейх Мансур (собственик на Манчестър Сити), Даниел Леви (собственик на Тотнъм), Стан Крьонке (собственик на Арсенал). Това са хората, които трябва да бъдат винени“.
Според Карагър тези хора се възползват от онова, което притежаваните днес от тях клубове са постигнали в миналото, без тях, като по този начин завличат тези 100-годишни институции далеч от техните ценности. „Единствената причина моят клуб Ливърпул да има шанс да бъде част от тази Суперлига, е защото са спечелили 6 европейски купи или 19 титли на Англия, но само по една от тях е дошла по време на тези собственици (бел.ред. – „Фенуей Спортс Груп“ или FSG). Днес FSG използват това, което Ливърпул е постигнал назад в историята, за да напълнят своите джобовете.
„Те направиха доста пари, направо спечелиха лотарията с Ливърпул, който купиха от други американци, които го управляваха зле. Моето послание днес е следното – не съм съгласен, че не можем да спрем това. Феновете в тази страна можем да спрем тази Суперлига“, заяви Карагър, а присъстващият в студиото Гари Невил също го подкрепи и призова за реакция.
Още куп бивши играчи и треньори, най-вече на британските тимове, критикуваха остро идеята още в първите часове. Сред тях и един от считаните за може би най-велики треньори в историята – легендата на Манчестър Юнайтед Сър Алекс Фъргюсън, който заяви, че това действие е захвърляне на 70-годишна история на европейския футбол. А мениджърът на Манчестър Сити Пеп Гуардиола заяви, че лига „без право на промоция или изпадане е всичко друго, но не и спорт“. И добави, че няма как да му харесва идеята за шампионат, в който няма значение колко усилия влагаш, защото не можеш да изпаднеш. „Дори и да губиш, няма да се случи нищо“, коментира Гуардиола.
Може би най-острите реакции дойдоха още в неделя от обединенията на футболните фенове на тимовете от Острова. Тръста на привържениците на Челси заяви в позиция, че новият клубен турнир е „безочливо предателство“, а тези на Арсенал написаха в „Туитър“, че това ще бъде „смъртта на клуба като спортна институция“. „Това е проект, задвижван от лични интересни и готов да жертва ценностите на футбола, които ние пазим страстно“, добавиха те.
Бързото рухване на къщата от карти
В понеделник вечер любимият тим на Карагър Ливърпул излезе за мач срещу Лийдс Юнайтед – по-скромен тип от Северозападна Англия със славна история, но преминал през тежки финансови проблеми, заради които прекара дълго време в по-ниските нива на английския футбол. На разгрявката преди началото играчи на Лийдс излязоха с тениски „заслужете си го“ – препращайки към класирането по право в новата надпревара, вместо заради резултатите през предходния сезон. Мачът завърши 1:1, а след него от Лийдс се пошегуваха със съперника си, че „тимът от Суперлигата“ не е успял да ги победи. Една от звездите на „мърсисайдци“ (прякорът на Ливърпул, идващ от името на река Мърсисайд) Джеймс Милнър се изказа доста резервирано за идеята за Суперлига и призна, че играчите не са били уведомени за тази идея.
Малко по-късно и треньорът на тима Юрген Клоп, известен със своите социалдемократични политически възгледи, който още преди години критикува идеята за подобна лига, се изказа в същия дух. „Разбирам гнева на феновете заради Суперлигата. Не знам точно защо 12-те клуба го направиха. Но винаги е за повече мачове. Става въпрос за повече пари, нищо друго“, коментира германецът. А над „Елънд Роуд“, както се нарича стадионът на Лийдс, полетя банер с надпис „Кажете НЕ на Суперлигата!“.
A banner protesting against the Super League is flown over Elland Road during Leeds vs Liverpool. pic.twitter.com/242l2ut2w4
— Goal (@goal) April 19, 2021
Освен бивши и настоящи играчи и треньори, реакция дойде и от доста политически фигури, сред които президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Великобритания Борис Джонсън, както и италианският Марио Драги, а също и представители на Лейбъристката партия във Великобритания, сред които бившият лидер Джереми Корбин, страстен фен на Арсенал и дългогодишен застъпник на идеята за промени в начина, по който функционират клубовете на Острова.
Появиха се дори информации, че британското правителство „обсъжда всички опции“ да се противопостави на идеята, което включва и законодателство, свързано с промяна в механизмите, касаещи собствеността на клубовете, така че те да нямат едноличен собственик, тоест никой да не държи 50+1 процента от акциите. Подобна система действа в Германия и макар да се намират начини да бъде заобикаляна, именно германският модел е считан за най-устойчив и желан от редица фенове.
Недоволството буквално на всички, с изключение на 12-те собственици на отборите от суперлигата, растеше лавинообразно. Във вторник на терена на своя „Стамфорд Бридж“ в Лондон трябваше да излезе и Челси, но към онзи момент почти никой не се интересуваше от самия мач. Фенове на тима започнаха да се събират около стадиона (който иначе е затворен за фенове заради мерките за ограничение, свързани с пандемията). Привържениците блокираха автобуса, с който играчите пристигат от тренировъчната база до стадиона. Наложи се легендата на отбора – вратарят Петър Чех – да разговаря с тях и да ги укротява. По-рано около стадионите на други от клубовете също се събраха фенове и бяха издигнати плакати срещу Суперлигата, в това число на „Анфийлд“ на Ливърпул и на „Олд Трафорд“ на Манчестър Юнайтед.
Още в течение на деня се появиха неофициални информации, че два от английските тимове вече обмислят преждевременно оттегляне от Суперлигата, като се споменаваха имената на Челси и Манчестър Сити. До полунощ на вторник срещу сряда завихрилата се в неделя следобед буря изглежда щеше да направи един оборот и да спихне. Един по един английските тимове официално обявиха, че се отказват от идеята. Някои високопоставени лица, като например изпълнителният директор на Манчестър Юнайтед Ед Уудуърд обявиха, че се оттеглят от своя пост. Появиха се дори информации, че американските магнати, собственици на тима – семейство Глейзър – са готови да продадат отбора. Английските тимове бяха последвани от италианските. По всичко изглеждаше, че реакцията на футболния свят осуети идеята на Перес, Глейзър и компания. Собствениците излязоха с клиширани съобщения, че са чули „гласа на феновете“ и че изглежда на този етап Суперлигата няма как да се реализира, защото няма подкрепата на привържениците.
Капиталистическата алчност трови футбола отдавна
Няма никакво съмнение, че циничната идея за създаване на подобен клуб на най-богатите, в който не съществува дори минимална практическа възможност за съревнование, беше водена от алчност и трябваше да бъде спряна. JP Morgan, а вероятно и други мощни финансови организации, както и бизнес империите – от САЩ, през Европа – до арабските държави, които притежават най-богатите отбори, решиха „да преустроят футбола по подобие на останалите си бизнеси – с обезвредена конкуренция и защитени инвестиции, където печалбите не зависят от и без това все по-редките прищевки на топката“, както коментира във Фейсбук ултрамаратонецът Ивайло Атанасов.
„Те вярваха, че могат да пренебрегнат пълното презрение на онези, които наистина следят спорта, и да се насочат към уж неизчерпаемото Елдорадо на консуматорите на зрелища, които не могат да съсредоточат вниманието си достатъчно дълго, за да различат фондю от чипс. Вместо това отне 48 часа за първата пукнатина и само минути пирамидата за милиарди да се срине общо взето до умопомрачения президент на Реал Мадрид, който обикаля с торби злато и търси нови приятели. И това може да бъде важен урок за всички, които имат пръст в спортната индустрия – от Формула 1 до последното бягане в някоя неименувана горичка. Хората наострят уши, за да чуят някоя голяма история и после идват, за да станат част от нея. Но когато остане само звукът от прехвърлящи се банкноти, рано или късно всички ще се разотидат“, добави той.
Истината е, че отдавна нещата в световния футбол меко казано не вървят както трябва, а процесите са водени от поставянето на печалбата като единствен двигател. За тази ситуация без съмнение огромна вина имат както УЕФА и ФИФА, така и местните федерации, които си затваряха очите, когато петролни босове от Близкия Изток, зад които буквално стоят цели държави, руски олигарси или американски магнати, си купуваха клубове с огромни традиции, напълно изкривявайки реалността, убивайки конкуренцията, преименувайки легендарни стадиони на своите компании, раздавайки брутални възнаграждения и трансферни суми.
Поведението на топ отборите доведе до там, че самите те надуха разходите си отвъд всякаква логика с надеждата да станат непобедими, след което започнаха да търсят начин да вземат още по-голямо парче от баницата, за да успеят да поддържат безумните си стандарти. Пропитата от корупция централа на УЕФА има много трески за дялане – минимум защото позволи всичко това да се случва пред очите им, налагайки твърде плахи правила. Но надпреварите, които европейската централа организира, макар и от години така или иначе да фаворитизират големите, все пак осигуряваха някаква конкурентна среда – онова, което не за първи път в съвременния капитализъм се оказва, че именно и най-много мразят най-големите.
„Позорната европейска Суперлига е катастрофа за футбола. Но това е само последната стъпка на капиталистите, които отнемат красивата игра от работническата общност, която я е изградила“, написа списание „Якобин“ в статия, озаглавена: „Капиталистическата алчност, която създаде Суперлигата“. Но е важно да се отбележи, че идеята зад Суперлигата всъщност не е аномалия, посочва авторът Бен Джойс. Това е по-скоро продължение на пътя, по който футболът върви отдавна. Някои биха посочили като начална точка създаването на самата Висша лига на Англия през 90-те години, стимулирана от парите на телевизия „Скай“.
Все пак има една голяма разлика – дори водещите клубове от онази ера като Нюкасъл, Лийдс, Астън Вила и дори един от днешните гиганти и основатели на Суперлигата – Манчестър Сити – все пак са изпадали от Висшата лига в определени периоди, когато са се представяли зле през сезона.
Само преди няколко месеца елитни клубове от Висшата лига се опитаха да централизират контрола върху структурата за гласуване в лигата. Това беше опит да бъдат принудени останалите клубове в Англия, особено тези от по-ниските лиги, борещи се финансово с последиците от пандемията COVID-19, да приемат сурова сделка, която да намали способността им за вземане на решения в рамките на самата игра, но с обещанието за отчаяно необходимото им допълнително финансиране.
Идеята се провали заради твърде сериозния отпор на по-малките отбори, както и на два от тимовете, които бяха сред авторите – Ливърпул и Манчестър Юнайтед – които в крайна сметка гласуваха против. Но това беше само първото хвърляне на заровете, а както стана ясно по-късно – и нещо като подготовка за Суперлигата. УЕФА също се постара да се наведе допълнително към големите клубове, като предложи реформа на Шампионската лига. Тя включваше повече мачове и съответно приходи от реклами, както и специална схема за определяне на съперниците, която да облагодетелства големи клубове, които по някаква причина не са успели да завършат в Топ 4 и да се класират по регулярния начин за участие в турнира на големите – началото на атаката срещу принципа за истинска конкуренция.
За Андреа Аниели – член на фамилията индустриалци, която притежава италианската мега компания за производството на автомобили „Фиат“, както и италианският гранд Ювентус, това не беше достатъчно. Аниели, който е част от ръководството на УЕФА, подаде оставка, за да стане част от борда на новата Суперлига. За Аниели и колегите му от останалите 11 отбора, настоящата ситуация, при която и без това огромната част от приходите са се съсредоточени в тях, не беше достатъчно добра – те поискаха да доминират и централизират властта и парите, за сметка на всички останали. Целта им бе да построят „затворен магазин“, в който участват само няколко елитни клуба, които играят срещу себе си отново и отново, спиращи „теча“ навън дори на минималните суми за по-малките тимове, за да циментират своите като световни марки, които при това могат да играят навсякъде по света. Както съобщи Флорентино Перес в часовете след обявяването на Суперлигата, макар и 12-те отбора да са европейски, а лигата да се нарича Европейска Суперлига, се обмисляло мачове да се провеждат и далеч от Стария континент и стадионите и феновете на тези тимове – например в САЩ, Азия или в арабските държави. Заговори се дори за по-кратки мачове, повече почивки и време за реклами. Не беше трудно феновете да си представят, познавайки американския модел, как на фона на люти дербита между исторически съперници, камерите улавят „целувки“ по трибуните и други обичайни за американския спортен модел прищевки.
Противниците на тази комерсиализация от години се застъпват за германския модел на собственост на клубовете като алтернатива на бездушната корпоративна траектория на играта. В този случай донякъде се видя, че това може да помогне – нито един клуб от немската Бундеслигата не се присъедини към плановете за Суперлига, като Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд публикуваха силни изявления срещу този план. Моделът на собственост на феновете на Барселона не им попречи да спрат клуба от включване, но тяхната структура е по-ограничена и макар да гласуват пряко за президент, веднъж избран, те имат слаба възможност за влияние над решенията му.
Идеята за собственост на феновете със сигурност трябва да излезе на преден план. Неотдавнашните усилия на феновете на Нюкасъл Юнайтед да създадат фонд, който може да предложи алтернатива на поглъщането на тима от Саудитска Арабия, трябва да бъдат приветствани от всички, които се противопоставят на траекторията на Европейската суперлига. Абсолютно ясно е, че ако футболът беше демократизиран, ако имаше истинска собственост на феновете, която да даде смислено мнение за бъдещата посока на играта, Суперлигата изобщо нямаше да стигне до обсъждане. Единствената алтернатива на игра, доминирана от корпоративни марки с малко лоялност към общностите на работническата класа, която ги е изградила, е потвърждаването на тези основополагащи ценности – и това може да се случи само ако властта се вземе от ръцете на тези, които виждат играта като средство единствено за печалба.
Суперлигата засега беше спряна, но тя беше неизбежният завършек на пътя, който играта следва от дълго време: малък брой елитни клубове, които се грижат повече за продажбата на развлекателен продукт, отколкото ги вълнува историята на спорта, и стесняване на истинска конкуренция. Дори ако Европейската суперлига не се получи днес, тя беше явна заплаха, че тези клубове ще продължат да следват своя дневен ред. Необходими са смели и радикални реформи, които да върнат играта в ръцете на феновете.
Джереми Корбин беше прав
Когато преди години Джереми Корбин предупреди за необходимостта да се овладеят собствениците на милиардерски отбори, медиите отхвърлиха идеята му да предаде повече власт на феновете като „комунистическа“. Но точно това ни трябва, за да се борим с Европейската суперлига, посочва „Якобин“ в друг свой материал по темата.
Изданието припомня, че когато през 2019-та година Корбин и неговата Лейбъристка партия публикуваха своя Манифест, медиите скочиха срещу него с обвинения, как той искал да национализира Ливърпул. Но от тогава насам този манифест се доказа като напълно точна диагноза на случващото в страната и проблемите с корупцията и корпоративния контрол – в това число във футбола.
Корбин призоваваше тръстовете на футболните поддръжници да могат да купуват акции, когато техните клубове сменят собствениците си, и да могат да назначават или освобождават членове на борда. Предложенията на Лейбъристите биха наложили английската Висша лига да плаща 5 процента от годишния си приход от телевизионни реклами за масовия футбол и да се ангажира да добави женския футбол към списъка на спортните събития, които трябва да се излъчват по безплатните канали, да забрани т.нар zero hours договори и гарантират, че всички професионални клубове изплащат на персонала си достатъчно средства за издръжка на живота.
В по-широк смисъл, фенът на Арсенал Корбин обещаваше да бъдат „преразгледани всички аспекти на управлението на футбола, включително участието на феновете“, настоявайки че „спортът трябва да бъде ръководен от интересите на тези, които участват в него, следят го и го обичат, а не просто от привилегировано и богато малцинство“.
Знаем какво се случи после – категоричната позиция на Консерваторите относно фактическото случване на Брекзит, загубата на Лейбъристите, оставката на Корбин – а с това, според противниците му и на неговите идеи – а след това и настъпването на коронавируса, потопил всички останали теми.
Пандемията не е единствената причина за случилото се днес, но определено спомогна – след като беше спряна за три месеца, английската Висша лига завърши сезона 2019–20 без фенове, премахвайки дългогодишната си забрана за излъчване на абсолютно всички мачове, които се появиха в в платформите за платено гледане – омразно преживяване на милиони фенове, които предпочитат да бъдат по стадионите не само заради случващото се на терена, но и заради социалната страна на присъствието на футболен мач. Това не беше изненада: приходите от телевизиите отдавна надвишаваха тези от билети по важност за най-големите клубове (които се стараеха да компенсират това, като непрекъснато увеличават цените на билетите и абонаментните карти, изхвърляйки хиляди хора с ниски доходи от възможността да гледат любимия си тим всеки път на стадиона).
Това позволи на телевизиите да не се интересуват от интересите на хората, които искат да присъстват на стадиона, съобразявайки се само с излъчванията и рекламите. Така мачовете често се преместват от събота следобед в петък или понеделник вечерта, създавайки куп проблеми на привържениците, свързани с пътуването от един град до друг в работен ден или дори до своя дом, като в някои случаи е невъзможно да останеш до края на мача, ако искаш да хванеш последния влак. Феновете бяха прецакани и точно онези, които печелеха най-много от това, решиха да създават Суперлига, докато стадионите бяха празни заради пандемията – ако решението беше обявено в друго време, трибуните вероятно щяха да ги „разкъсат“ от критики и атаки, които може би дори нямаше да бъдат само вербални.
През 2019-та година „Анфийлд“ беше място, на което можеше да се чуе феновете да скандират името на Джереми Корбин, както някога там се скандираше срещу Маргарет Тачър. Неговият манифест беше, до някаква степен, план за облекчаване на някои неравенства и несправедливости на последните 40 години – не само във футбола, третиран от Тачър със същата враждебност, с която и други институции на работническата класа. Феновете правилно разпознаваха, че ситуацията през 1979-та и през 2019-та година си приличат по това, че се избира важен път, по който да поеме страната – избор между засилване на неолиберализма и поне някакво по-справедливо разпределение на богатство и власт.
В голяма степен благодарение на медиите, постарали се сериозно да очернят манифеста на Корбин и компания, страната избра първото. След обявяването на Суперлигата, посрещната остро дори от Борис Джонсън, Корбин беше поканен да коментира ситуацията в една от редките си появи по BBC. Самия Джонсън заговори онова, което медиите наричаха „комунизъм“, когато идваше от устата на Корбин.
Пандемията доказа, че бившият лидер на Лейбъристите е бил прав, когато призоваваше за необходимостта от широкомащабно финансиране на Националната здравна служба, която да бъде държана извън частни ръце, и особено за висококачествен широколентов достъп в цялата страна. Оказа се, че той е бил прав и за необходимостта футболни фенове да бъдат поставени над собствениците и акционерите.
About The Author
