Амбициозен, свръхекспресивен, но едновременно с това и джентълмен, прекалено симпатичен, направо харизматичен. Всичко това, разбира се, е Юрген Клоп. Запознайте се, ако още не сте го направили, със селекционера на „Ливърпул“, който сензационно изведе червените до финала на Шампионска лига 2018 срещу мадридския „Реал“.
Трудно е да не симпатизираш на това, което той успя да направи на митичния „Анфийлд“ през този сезон, освен ако не си привърженик на финансови проекти а-ла „Манчестър сити“. Със сините „граждани“ от Манчестър „Ливърпул“ засега не успява да се пребори за титлата във вътрешния шампионат, но в преките двубои Клоп отлично знае как да разпилее посипаната със златен дъжд селекция на прославения си колега Пеп Гуардиола.
По пътя към финала на най-престижния турнир в Европа червените отстраниха именно „Манчестър сити“ – перлата в короната на дубайския шейх Мансур, а след това на полуфинала и италианския „Рома“. За стореното от мърсисайдци е достатъчен фактът, че римляните преди това елиминираха тазгодишния шампион на Испания „Барселона“, който до голяма степен е запазил стила и гръбнака на онзи отбор, воден от Гуардиола през 2008-2012 г., определян и до днес като „дрийм тима“ на всички времена.
Впрочем, Гуардиола минава за най-скъпия треньор в момента в английската Премиършип, но и Клоп не е много назад в класацията с годишна заплата, която някои медии определят на около 7 милиона паунда , а други закръглят с още 3 милиона нагоре. Как мислите разсъждава човек, който печели толкова много пари?
Ще се върнем към този въпрос след малко, но преди това ще отбележим, че германецът никога не е водил отбори, които разполагат с неизчерпаеми ресурси и собствени нефтени кладенци. Но навсякъде се е задържал дълго и е оставял незаличима следа. В цялата си кариера на професионален футболист Клоп е верен само на един отбор – скромния „Майнц 05“, когото успява да вкара в Първа Бундеслига за първи път в историята му, но вече като треньор. През 2008 г. дипломираният специалист по спортни науки във Франкфуртския университет поема „Борусия“ от Дортмунд, където прави фурор, става два пъти шампион на страната и отново, както и сега, достига до финал в европейската Шампионска лига. От 2015-а Клоп е в Ливърпул, където продължава да чака първия си трофей, налагайки познатият ни от Дортмунд директен футбол без шикалкавене, пестене и тънки сметки.
На този фон не е никаква изненада, че извън стадиона Нормалния (както треньорът сам се определи в противовес на свой колега с прякор Специалния), е същият, какъвто и на терена. Прям, последователен и… нормален. Ето част от представянето му в популярния италиански вестник „Кориера дела сера“ преди първия полуфинал за Шампионска лига с „Рома“ на 25 април:
„…Малко отбори приличат на Червените (от Ливърпул) и на Жълто-черните (от Дортмунд) с тяхната граничеща с лудостта страст към футбола и работническите корени на двата града, които чудесно се вписват в представата на Клоп за света: „Вярвам в социалната държава. Никога не бих поддържал партия, обещаваща да намали данъците на най-богатите. Политическата ми идея е, че ако аз съм добре, искам и другите да са добре. В едно съм сигурен: Никога няма да гласувам вдясно“.
Възгледите на Клоп със сигурност допадат на голямата част от публиката, както в Дортмунд, така и в Ливърпул, но у нас вероятно ще срещнат сериозни опоненти. Така както преди дни антивоенно изказване на Роджър Уотърс по време на концерта му в София беше посрещнато на нож от будни граждани и музиканти като Васко Кръпката и Камен Кацата, нищо чудно и Клоп да намери своите критици в лицето на някой местен специалист като Пешо Тъча или Гошо Къча. Така че, скъпи граждани от София-1000, разобличаването на Червения Юрген може да започне сега! Знаем, че напоследък доста ви се насъбра покрай речта на председателя на ЕК Жанк-Клод Юнкер за 200-годишнината от рождението на Карл Маркс , както и покрай критиката на милитаристичните планове на демократичния Запад от световна знаменитост като Уотърс, но още малко хейт няма да навреди на състоянието ви!
Преди това само ще отбележим, че мнозинството от англичаните се гордеят със своята здравна система, финландците – с образователната си, германците – с транспортната, шведите – със социалната, французите – с културната си система, а австрийците – с жилищната си политика. На свой ред куп правителства на България се гордеят с данъчната ни система, която облекчава богатите и бизнеса, но за сметка на това натоварва работещите, средните и бедните слоеве. Същата плоска данъчна система, заради която у нас не може да има нито английски поликлиники, нито финландски училища, нито германски магистрали и железници, нито френски музеи, нито шведска емпатия, нито австрийски общински жилища.
Но ние ще продължим да се гордеем с нея, нали? Защото и ний сме дали нещо на света! И освен това много мразимЕ да взимаме акъл от някой, който не знае какво е да живееш при комунизЪма и да няма банани за Коледа…
