Лисинг Сун и Шайн Сун, evonomics.com
Не е трудно да се досетим, че талантът води до високи постижения. Затова го преследваме с пари. Но дали това работи за отбор? Не е задължително, поне не и в Английската висша лига (АВЛ). През сезон 2015-2016 един Давид, Лестър Сити, шокира футболния свят като преодоля миниатюрните шансове от 1 на 5000 и спечели шампионата. С разходи за заплати от едва 57 милиона лири, той засрами много от големите платежоспособни Голиати – Челси (215 милиона лири), Манчестър Юнайтед (203 милиона), Манчестър Сити (193,8 милиона), Арсенал (192 милиона).
Ами американския футбол? Отговорът е не толкова очевиден, но го открихме след като се разровихме в данните за заплатите в НФЛ за последните 22 години – от 1995 до 2016 г. – публикувани на Foxsports.com Ако приемем, че заплатата е честно заплащане за таланта, един отбор, харчещ повече за заплати трябва да се представя по-добре, нали? Да! Парите наистина имат позитивна връзка с броя победи. За съжаление корелацията е толкова ниска (R2=0.0103), че почти не се вижда движение нагоре в наклона (0.00797) – мярка за резултата от това, което си вложил. Всъщност, ако увеличиш разходите си с например 10%, 20% или 30% повече от средното за лигата, ще увеличиш процента победи само със съответно 2, 4 или 6% над средната стойност от 50%. Удвояването на разходите за заплати в отбора ще ви даде едва 69% процента победи. За да достигнете 80%, ще трябва да надхвърлите средната стойност на разходи за заплати в лигата със 174%![1] Гледайки почти случайното разпределение по-долу, разбирате, че парите реално не могат да помогнат за отборното представяне. Оттам и поантата: талантът се надценява.
Ако парите не купуват постижения, какво друго можете да направите, за да помогнете на отбора си? Една практична мярка е да се насърчава справедливото заплащане сред членовете на отбора. Нашият анализ показва, че за разлика от разходите за заплати в рамките на една лига, неравенството в заплатите вътре в отбора няма пряка връзка с представянето на отбора. Въпреки това, то може силно да застраши процента победи.[2] На интуитивно ниво това има смисъл, ако вземем предвид човешката същност. Тези в отбора, които взимат много по-малки заплати от други, може да се чувстват засегнати.[3] Ако не са толкова ядосани, че умишлено да саботират отбора, то най-малкото може да не са толкова мотивирани да дават всичко от себе си в състезанието. Това може да даде сериозно отражение в безмилостните професионални футболни мачове. (Помислете си за уайд ресийвър, който изпуска един път повече топката или рънинг бек[4], който навърта един ярд по-малко от обикновено). Обратно, един отбор с добра отборна „химия“ може да преодолее неблагоприятните шансове. Затова непрекъснато виждаме по-бедни отбори, които печелят. Затова справедливостта може да подобри отборното представяне.
Безполезни ли са големите звезди в отборните спортове? Не, разбира се, че не! Всеки фен на американския футбол разбира ключовата роля на куортърбека (КБ), особено като лидер на отбора. Никой отбор не може да играе добре с лош КБ. Вероятно това е причината повечето отбори от НФЛ да наливат пари в търсенето на високопрофилни КБ. И макара да няма спор, че добрият КБ е решаващ, нашите анализи показват, че преследването на добър КБ с пари не помага на представянето на отбора.[5] (В отчаяното търсене на следващия Том Брейди може да се натресете на следващия Дрю Брийс или Филип Ривърс). В крайна сметка, макар високоплатените КБ да водят до повече победи (R2=0.0315), ползата е толкова малка (наклон=0,00267), че ако удвоите, утроите или учетворите тяхното заплата спрямо средното за лигата, можете да повишите процента си на победи само от 50% до съответно 57%, 63% и 69%. За да повишите процента успеваемост до 80%, трябва да плащате на своя КБ 519% повече от средното за лигата.
Освен това, за да плащате на своята звезда КБ повече, може да се наложи да намалите заплащането на другите играчи. Когато заплатите сред членовете на отбора се поляризират все повече и повече, имаме изпитана рецепта за сваляне на отборния дух. Не е изнедада, че отборите, които плащат най-много на своите КБ рядко се представят страхотно. Това, което може да очаквате от своя КБ, е някаква стабилност по време на редовния сезон, както показва графиката по-долу. Така че парите, похарчени за КБ, не ви купуват нищо повече от посредствено отборно представяне.
За разлика от НФЛ, футболните клубове в Европа нямат таван на заплатите. Ако парите бяха така всемогъщи в определянето на отборното представяне, щеше да е дори още по-малко вероятно малки клубове като Лестър Сити да стигнат до върха. Как Лестър Сити победиха почти невъзможните си шансове? Едно изследване в Германия разкрива една от тайните на отборния успех във футбола. Можете да изградите силен отбор по два начина: или да налеете пари в привличането на големи имена или да се концентрирате върху подобряването на отборната химия. Последното е точно пътя, по който тръгна Лестър сити към своята „невероятна“ титла на АВЛ. Митът е разбулен.
Ограничени от тавана в НФЛ, не можете да харчите безогледно като европейските си аналози. Когато пътят към победата чрез надуване на разходите е блокиран, сте принудени да поемете по алтернативния такъв, обръщайки повече внимание на спояването на отбора. По тази причина равенството в заплащането може да се превърне в още по-важен фактор за представянето на отбора.
Както вече можете да видите, ако искате отборът ви да успее, не трябва да се отказвате от използването на пари, за да си осигурите талант. Но ако прекалите, то вие пилеете парите си. Това не може да бъде по-добре илюстрирано от Лестър Сити в годината след тяхната титла. През сезон 2016-2017 Лестър се представяха толкова зле, че в 25-ти кръг, когато бяха изминали 2/3 от сезона, те имаха едва 5 победи и 14 загуби. На 17-то място от 20 отбора, клубът бе с единия крак в зоната на изпадащите, тъй като последните три отбора изхвърчат от АВЛ в по-долната дивизия. Причината: липсата на лоялност на играчите към отбора. Някои играчи погрешно счетоха отборния успех от предишния сезон като личен талант. Вместо да дават всичко от себе си за отбора, те изпаднаха в горделивост, мислейки се за големи звезди и че заслужават много повече, ако бъдат продадени в някой от големите отбори. Едва след като техния легендарен треньор Клаудио Раниери – голям герой година по-рано – бе уволнен, играчите се стреснаха и започнаха да играят отново като отбор. Резултатът дойде незабавно: спечелиха пет последователни победи и в крайна сметка избегнаха унижението на изпадането.
Два извода от нашия анализ. Първо, отборния успех изисква много повече от индивидуален талант. Често се заблуждаваме и мислим, че талантът е всичко и на свой ред може да бъде купен с пари. В действителност стойността на индивидуалния талант може да бъде доста ограничена в отборните спортове (и други колективни начинания също). Справедливото заплащане, например, също може да играе голяма роля за отборния дух и подобряването на отборното представяне. Второ, дори когато комбинираме пари и справедливо заплащане, те представляват само малка част от причините за победа или загуба. Голяма част от резултата зависи от безброй други фактори, което го прави непредвидим. И в това е красотата на спорта.
Превод: Георги Христов
–
[1] Използвахме логистична регресия, за да анализираме ефекта от заплата върху (естествения логаритъм) на шансовете за победа в Националната футболна лига по време на редовния сезон. Макар един отбор от НФЛ да се състои от 53 играчи, в нашия анализ включихме данните за заплатата само на първите 50 играчи. Това ни позволява да изключим някои резервни играчи с много ниски заплати.
[2] Анализът с логистична регресия показва, че разликите в заплатите (измерени с коефициента на Джини) има незначителен ефект върху представянето на отбора. Тестовете с хи-квадрат показват, че разликите в заплатите в рамките на отбора се отразяват почти изцяло негативно на представянето на отбора, което също показва индиректна връзка между разлищките в заплатите на отбора и процента победи.
[3] Някои звезди от НФЛ може да имат и примамливи рекламни договори, но тези договори често са неясни или дори за тях не се знае. Обратно, заплатите са публично достояние и са известни на всички членове на отбора. Като такива те би трябвало да са най-вероятния фактор за провокиране на усещане за несправедливост, особено в най-ниско платените членове на отбора, което на свой ред се отразява на отборното представяне.
[4] Позиции в американския футбол – бел. прев.
[5] В анализа са включени само титулярни КБ, които са изиграли половината (8) или повече мача през сезона.
About The Author
