Турция засилва разправата с лявата опозиция

Исмаил Кюпели, transform-network.net

През миналия месец турският главен прокурор внесе искане да бъде забранена Народната демократична партия (HDP). Цялостният фон, на който се случва това, прави още по-очевидно, че не става въпрос за легитимен държавнически ход, а за политически мотивирана атака срещу неудобната лява опозиционна партия.

През последните месеци Партията на националистическото движение (MHP), фактическият коалиционен партньор на Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган, предвожда яростна клеветническа атака срещу HDP и най-вече нейните представители в парламента. Проправителствените медии раздухват абсурдни и напълно изфабрикувани обвинения, че политици от HDP са терористи или най-малкото подкрепят терористични действия. Бе внесено искане за отнемане на имунитета на 20 депутата от HDP, за да може да бъдат арестувани. От MHP настояваха, е това не е достатъчно, и призоваха за пълна забрана на HDP.

Последвалото искане на прокуратурата за забрана на партията повтаря много от опорните точки на клеветническата кампания. В него HDP не е обвинена само в тероризъм и поддържане за терористични дейности, но и че не показва достатъчно подкрепа за турските национални интереси – леко прикрит начин да се каже, че HDP критикува и отхвърля политиките на управляващата коалиция  AKP–MHP.

Тази нова вълна атаки срещу HDP са кулминация на дългогодишната разправа с лявата, про-кюрдска партия. Още след парламентарните избори през юни 2015-та, когато HDP получи 13% от вота и AKP изгуби парламентарното си мнозинство, левите опозиционери все по-често се оказват обект на държавни репресии. В изминалите години властите използват различни методи, за да подкопаят и маргинализират HDP.  Един от подходите за това бе възобновяването на боевете в населените с кюрди области в Турция, с което се цели ограничаване на възможностите за мирна, демократична опозиция. Засилването на националистическата реторика също често се използва за обединяване на управляващите и останалите опозиционни партии в единен блок срещу HDP. През 2016 г. например, имунитета на 12 депутата от HDP, включително тогавашните ѝ съпредседатели Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг, беше отнет с помощта на гласове от опозиционната CHP (Републиканска народна партия). Това решение отвори пътя за арестуване на тези политици, като Демирташ, Юксекдаг и още петима от депутатите остават зад решетките до днес. Общ националистически фронт – включващ всички партии с изключение на HDP – се оформи и при гласуванията за военните интервенции на Турция в Рожава/Северна Сирия и Кюрдистан/Северен Ирак. Според доклад на HDP, публикуван през декември 2020 г., 16 490 члена на партията, включително нейни депутати и ръководители на местно и национално ниво, са били арестувани след изборите през юни 2015 г.

В добавка към масовите арести, насочени срещу партията като цяло, се използват и форми на репресия, съсредоточени върху прокопаването на местните структури на HDP. През последните години все повече избрани кметове от HDP биват подменяни с назначени директно от Анкара “попечители”. Това вече се е случило в 48 от 65-те общини, в които кандидатите на лявата партия спечелиха кметските места при последните избори за местна власт. Общо 72 съкметове са арестувани, други 39 са били задържани. Наред с незаконното насилствено премахване на демократично избрани кметове, назначените от централната власт наместници също така спират безброй мерки и проекти, инициирани от кметовете на HDP, включително схеми за борба с основаното на пола насилие и насърчаване на равнопоставеност между многото родни езици в Турция (например чрез поставяне на многоезични улични табели). В резултат на това женските центрове в Сур, Йозалп и Мурадей, както и телефонаът за помощ за жертви на насилие в Мардин, бяха затворени от новите неизбрани управници.

Въпреки тези тежки репресии, досега турските власти не успяват да нанесат съкрушителен удар на HDP. Макар резултатът на партията да спадна леко на последните избори в сравнение с 2015-та, HDP съумява да отстоява позициите си, особено в основните кюрдски региони на Турция. Властите обаче удвояват усилията си за потискане дейността на HDP, въпреки че би трябвало приоритетите им да са свързани с разгарящата се икономическа криза в страната и пандемията. Само в един ден през февруари бяха арестувани 718 члена и симпатизанти на HDP. Полицейските акции срещу партията са почти ежедневни. Ситуацията се влошава още повече от искането за отнемане на имунитета на 20 депутата от HDP, включително съпредседателката Первин Булдан. Всичко това може да се окаже прелюдия към дори още по-агресивна атака срещу партията.

Моментът, в който се засилва офанзивата срещу HDP не е случаен. Управляващите няма как да игнорират факта, че големи части от турското население е недоволно от текущите им политики. Има предостатъчно поводи за недоволство, от липсата на решения за икономическата криза, през управлението на пандемията, до авторитаристките практики на Ердоган. Социологическите проучвания показват, че усилията на властите да разсеят вниманието от вътрешните проблеми с агресивни външнополитически действия, не са дали голям резултат. Според анкета на агенция Metropoll, AKP би спечелила 38.9% от гласовете при нови избори, а MHP – 7.7%. Това е спад със съответно 3.7% и 3.4% спрямо изборите през 2018 г. Подобен резултат би означавал, че управляващата коалиция няма да разполага с парламентарно мнозинство. А що се отнася до опозицията, според проучванията кемалистката CHP получава 25.5% подкрепа (+2.9% спрямо предишните избори), дясната партия IYI, създадена от отцепници от MHP, увеличава подкрепата си с 1.3% до 11.3%, а HDP би получила 11% от гласовете, което е спад с 0.7% спрямо 2018-та.

При такъв сценарий поведението на останалите опозиционни партии и турското гражданско общество ще е от ключово значение. Досега правителството на Ердоган винаги успяваше да привлече опозицията чрез разпалване на турски национализъм и враждебност към политически активните кюрди. Много други умерени участници в гражданското общество, като например профсъюзите, също избираха да не се противопоставят на атаките на властта срещу HDP, било от то страх да не станат и те жертва на държавните репресии, или защото те също избягват HDP като про-кюрдска партия. Но докато властта успява да държи HDP в ъгъла и да я изолира от останалите опозиционни сили, опозицията в Турция като цяло нямат надежда за успех.