В началото на седмицата демократично избраните кметове на населените предимно с кюрди турски градове Ван, Мардин и Диарбекир, представители на опозиционната Народна демократична партия (HDP), бяха отстранени от длъжност. Световните мейнстрийм медии отразиха новината по начин, даващ предимство на заявленията на правителството на Реджеп Ердоган и турските служби за сигурност, които без обяснения или обосновка представят тези действия като свързани с „теороризъм“. Информационните агенции също така премълчават ключови моменти от контекста на политическите репресии в Турция.
Пристрастността в отразяването на тази тема от страна на някои от най-уважаваните и англоезични медии може да се илюстрира много ясно със статиите на Reuters и BBC. И в двата текста много по-често се споменава Турската работническа партия (ПКК), въоръжено движение за съпротива, борещо се за права и автономност на кюрдите, отколкото HDP – макар че ПКК няма почти никакво отношение към описваните събития. И двете агенции цитират турските държавни източници двойно повече, отколкото източници от HDP. Нито една от статиите не изтъква подробности за историческите репресии срещу кюрдите и политическата опозиция в Турция, макар че този контекст е ключов за разбиране на случващото се.
Заглавието на Reuters гласи: „Турция премахна трима кюрдски кметове заради подозрения във връзка с бойци, започва операция за сигурност“. В пет от първите десет параграфа се споменава ПКК, „бойци“ или „терористи“. Статията използва абревиетурата „ПКК“ осем пъти, думата „бойци“ още осем, а „терорист“ – три пъти. Последните четири параграфа са посветени изцяло върху заявленията на турските власти относно конфликта между турската армия и ПКК, макар че това няма посредствено отношение към въпроса с отстранените кметове.
Името на партия HDP е споменато само шест пъти, макар че историята е за действия срещу кметове на формацията. Турските власти са цитирани единадесет пъти, докато представителите на опозиционната партия само пет пъти.
Отговорът на HDP е включен чак в осмия параграф, където броят на получените от кметовете гласове – лесно проверима информация – е цитирана не като факт, а като нещо, което „са заявили“ от HDP.
Предишните арести на хиляди представители, поддръжници и активисти на HDP не са споменати преди петнадесетия параграф. Тази информация е съпроводена със заявлението, че „преди изборите през март Ердоган заяви, че кметовете на HDP могат отново да бъдат отстранени, ако и за тях, подобно на предшествениците им, се сметне че имат връзки с бойците“.
Статията не дава никаква информация, опровергаваща тези обвинения, макар че големите хуманитарни организации осъдиха тези арести, насочени изцяло към цивилни политически представители на кюрдите, а повечето мейнстрийм наблюдатели не считат турската правосъдна система за справедлива, особено в такива случаи.
Заглавието на BBC гласи „Турция отстрани топ кюрдски кметове в мащабна операция“. ПКК е спомената четири пъти в текста, а HDP само два пъти, като в единият случай е в контекста на твърденията на турските власти, че опозиционната партия има връзки с ПКК. Думите „терорист“ и „тероризъм“ са използвани три пъти, а „бойци“ – два пъти.
Реакцията на HDP относно отстранените кметове е включена едва в единадесетият параграф. В цялата статия представители на партията са цитирани само два пъти, докато турските власти са цитирани пет пъти. В целия текст не се споменават предишните арести на членове и поддръжници на HDP, нито пък се обръща внимания на несправедливостите в изборната и съдебна системи. Към днешна дата поне 6000 членове на HDP са задържани по политически причини, а Freedom House наскоро категоризира Турция като „несвободна“ страна.
Ако големите международни новинарски агенции действат като стенографи за авторитарни правителства, те правят лоша услуга не само на своите читатели, но и на хората, които понасят тежестта на репресивните политики. Подобно отразяване от тяхна страна окуражава по-малките местни издания да използват същото рамкиране на ситуацията, което само утвърждава тезите на държавната пропагандна машина. Това също така спъва работата на борците за човешки права, които предвид недоверието към местните медии трябва да разчитат на безпристрастно отразяване от страна на международните издания, за да защитават казусите си.
