Западният свят има много високо мнение за себе си и за предполагаемите си ценности – но отношението към основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж превръща тези претенции в пълна лъжа.
Истина. Справедливост. Свобода. Демокрация. От малки ни учат, че това са свещените ценности, които нашето общество поддържа с най-голямо благоговение, и че сме големи късметлии, че сме родени в част от света, която притежава такава добродетел.
Това високомерно самодоволство изскача ежедневно в най-влиятелните кръгове по света – от начина, по който президентите на САЩ до ден днешен продължават да бъдат наричани „лидер на свободния свят”, през скорошните дрънканици на държавния секретар на САЩ Тони Блинкен за „споделените ценности” със „свободния, отворен и основаващ се на правилата свят”, през манипулаторът Бил Браудър, наричащ централизираният около властта на САЩ съюз „цивилизован свят”.
Всичко това са безсмислици. Всичко това е фалшиво. Всичко, което Западът вярва за себе си и за своите ценности, е обезсилено от отношението към Джулиан Асанж.
Западният свят не цени истината.
Ако западният свят оценяваше истината, нямаше да има журналист, който да гние в затвора с максимална сигурност Белмарш, защото е публикувал истината.
Джулиан Асанж е в затвора единствено заради публикуването на достоверните документи, предоставени от Манинг през 2010 г. Той остава в затвора единствено заради усилията на администрацията на Байдън да обжалва отказа на британския съд да екстрадира Асанж в Съединените щати, където да бъде съден за тези напълно отговарящи на истината публикации.
11 years ago today WikiLeaks published Collateral Murder. It was a defining moment in our understanding of the Iraq war.
The publisher, Julian Assange, faces a 175 year sentence for publishing evidence of such crimes, government abuses & corruption https://t.co/7ZquWpnImm pic.twitter.com/cgXkjouO02
— WikiLeaks (@wikileaks) April 5, 2021
Ако западният свят ценеше истината, Джулиан Асанж щеше да е свободен. Той изобщо нямаше да бъде хвърлен в затвора на първо място. Той щеше да е приветстван като герой.
Ако западният свят ценеше справедливостта, Джулиан Асанж нямаше да бъде принудително превърнат в затворник в еквадорското посолство в продължение на години, за да избегне очевидната (и впоследствие доказана) кампания да бъде ексрадиран в САЩ. Той нямаше да бъде извлечен насила от еквадорското посолство и нямаше да бъде затворен за още две години. Той не би бил подложен на кафкианския показен процес, който кулминира с това, че съдията го обяви за психически негоден да бъде екстрадиран, но в същото време го остави в затвора. Там той чака точещите се съдебни процедури и продължава да е заплашен от екстрадиране в държава, в които няма никакъв шанс да получи справедлив процес, и където ще бъде напълно заглушен и “изчезнат” в съответствие със специалното законодателство на САЩ.
Западният свят не цени свободата.
Ако западният свят ценеше свободата, нямаше да застрашава свободата на пресата по целия свят, като прави показно какво се случва с награждаван журналист, който разкрива неудобни истини за империята, и да работи за създаването на правен прецедент, който да отвори вратата към бъдеща разправа с непослушни медии.
Западният свят не цени демокрацията.
Ако западният свят ценеше демокрацията, нямаше да преследва журналисти, опитващи се да създадат по-информирани гласоподаватели. Без информирано население, демокрацията няма реално съществуване. Докато общественото възприятие продължава да бъде манипулирано и ограничавано с държавни тайни и пропаганда, то хората не гласуват въз основа на ясно и информирано възприемане на реалността – те гласуват на основата на това, което е удобно на силните.
Зависимостта на демокрацията от информираното гласуващо население е причината журналистите да са единствена професия, изрично упомената като защитена в Конституцията на САЩ. Въпреки това един представител на пресата е подложен на преследване, защото се е опитал да направи точно това.
Западният свят не се противопоставя на тираничното потисничество на политическите дисиденти – в противен случай не би наказвал журналисти за това, че са смутили спокойствието на най-мощната държава в света.
Западният свят не се противопоставя на изтезанията на политически дисиденти. Ако се противопоставяше, специалният докладчик по изтезанията на ООН Нилс Мелзър нямаше да установи, че Асанж е подлаган на психологически изтезания, и нямаше да бъдат полагани усилия основателят на WikiLeaks да бъде вкаран в затворническа система, пословична със своята нехуманност.
Мелзър заявява следното:
„Случаят попада в моя мандат по три различни начина: Първо, Асанж публикува доказателства за систематични изтезания. Но вместо виновните за изтезанията, Асанж се оказа е този, който е преследван. Второ, самият той е бил малтретиран до такава степен, че сега проявява симптоми на психологически изтезания. И трето, той е застрашен да бъде екстрадиран в държава, която държи хора като него в затворнически условия, които Amnesty International определя като изтезание. В обобщение: Джулиан Асанж разкри мъчения, сам е бил измъчван и може да бъде измъчван до смърт в Съединените щати.“
Западният свят претендира да цени истината, справедливостта и свободата, и да се противопоставя на тиранията и потисничеството, но ако погледнете как същият този западен свят се отнася с журналист, чието единствено доказано „престъпление” е публикуването на неудобни истини за могъщите, виждате, че това е лъжа.
Ние вярваме, че нашето общество поддържа благородни ценности, защото сме дресирани да вярваме в това от образователната система и медиите. Същите тези информационни системи обаче ни дресират и да приемаме властови модел, при който журналист бива наказван, защото е казал истината.
Ние сме излъгани и измамени. Случаят на Асанж доказа това без сянка на съмнение. Не само с неговите публикации, но преди всичко с грубия и тираничен отговор на тези публикации. Имаме огромен дълг към него заради това, че изобличи лъжите.
