След малка пауза политическата обстановка в Армения отново се нажежи. На 25 февруари Генералният щаб на републиката призова за оставката на премиера Никол Пашинян, пише в свой обзор руският в. „Известия”.
Арменското военно министерство обаче не подкрепи искането на Генщаба и обяви, че армията не бива да се меси в политиката.
На свой ред голяма част от опозицията приветства призива на генералите. „Известия” цитира коментар от средите на опозиционната „Процъфтяваща Армения”, откъдето са определили като „национална потребност” оттеглянето на Пашинян.
Самият Пашинян пък нарече поисканата му оставка „опит за военен преврат” и обяви, че уволнява началника на Генералния щаб Оник Гаспарян. Същевременно призова поддръжниците си да излязат по улиците. Същото направиха обаче и противниците му.
Първите акции на гражданско неподчинение под наслова „Армения без Никол” започнаха още рано сутринта на 25 ноември. Докато част от опозиционните демонстранти блокираха централни улици и булеварди, други саботираха метрото – организирано препречваха вратите на вагоните така, че те да не могат да се затворят и влакчетата да не могат да потеглят.
Малко преди пладне тези акции постепенно стихнаха. Но това бе само затишие пред буря. Защото около 12 ч. беше разгласено искането за оставка на премиера, подписано от целия състав на Генщаба.
В текста наред с другото се казва: „Въоръжените сили на Армения дълго и търпеливо понасяха нападките на действащите власти срещу армията, но всичко си има предел.” Изразено е несъгласие включително и с неотдавнашното уволнение на първия заместник-началник на Генщаба Тиран Хачатрян, оспорил твърдения на премиера за неефективно действали ракетни комплекси „Искандер” по време на миналогодишния военен конфликт с Азербайджан в Нагорни Карабах.
В друг свой текст „Известия” припомня и този казус. Конфликтът на премиера Пашинян с армейското ръководство се разгаря с нова сила именно покрай споровете за комплексите „Искандер”, които са руско производство. Отначало бившият арменски президент Серж Саргсян натяква защо властите не са използвали тези ракетни комплекси в нагорнокарабаския сблъсък миналата есен. Пашинян отговаря на това, заявявайки, че „Искандер”-ите, с които разполага арменската армия, „не се взривяваха или се взривяваха само на 10%”.
Следва настояване на журналисти към първия зам.-начални на Генщаба Тиран Хачатрян да коментира премиерското изявление. След като „дълго се смял”, Хачатрян определил думите на министър-председателя като „несериозни”. „Не знам кой какво е казал, но това е невъзможно,” отсякъл той. На следващия ден Пашинян го уволнява.
За Генщаба това уволнение е „антидържавен и безотговорен ход”, продължава обзора си „Известия”. Генералите смятат, че стъпката е била предприета без отчитане на националните и държавните интереси на Армения, „въз основа единствено на лични амбиции”, както посочват в декларацията си.
Следва светкавичен отговор на Пашинян – в профила си във Фейсбук той нарича тази декларация на Генщаба, съдържаща и искането за оставката му, „опит за военен преврат”. И съобщава, че уволнява и началника на Генщаба Оник Гаспарян, призовавайки симпатизантите си да излязат на Площада на републиката, „за да защитят революцията”.
Управляващата партия „Моята крачка” застава на страната на Пашинян и обвинява военните в безотговорност.
Но пък бившите президенти на Армения Роберт Кочарян и Серж Саргсян приканват гражданите да подкрепят Генщаба. Със същия апел излизат опозиционните партии от Нагорни Карабах.
В разгара на днешния ден на Площада на републиката започват да се струпват както привърженици, така и противници на Пашинян, въпреки че опозиционните сили свикват своите хора другаде – на намиращия се на един километър разстояние Площад на свободата. Целта е да няма сблъсъци, но все пак не се разминава без такива, макар и да не са тежки.
Опасността от преврат е „управляема”, всичко може да се реши по мирен път, уверява гражданите Пашинян по време на своите изявления при обиколките сред поддържащото го гражданство. А междувременно експрезидентът Левон Тер-Петросян – първият, оглавил независима Армения след разпадането на СССР, зове политическите сили непременно „да се изключи рискът от гражданска война”. И това подсказва, че напрежението и тревогата всъщност никак не са за подценяване.
В 16 ч. на Площада на републиката започва митинг на привържениците на Пашинян. В началото му е обявена минута мълчание в памет на загиналите в карабахската война, чиито резултати всъщност са в основата на политическите беди на премиера. Пашинян заявява пред множеството, че и сам се е замислял за оставка. „Но не аз реших да стана премиер – народът ме избра. Затова пак народът трябва да вземе и решението относно моята оставка. Ние предложихме да се проведат предсрочни избори, но опозицията отхвърли това,” заявява той.
Правителственият ръководител предлага шествието на симпатизантите му да приключи за един ден, а след това да започнат преговори и консултации с опозицията относно евентуални избори. Същевременно предупреждава, че „кадифеното отношение” на властта към противниците ѝ приключва и всички, които „преминат границата”, ще бъдат арестувани.
Лидерът на опозиционното Движение за спасение на родината Вазген Манукян дава своя незабавен отговор. Той казва, че с премиера може да се обсъжда само едно нещо – как той да напусне поста си. И докато това не стане, опозицията, която вече е започнала да инсталира протестните си палатки край парламента, няма да се махне оттам.
„В съзнанието на хората Пашинян вече се е оттеглил, практически всички слоеве на населението са против него, а той се инати, бутайки страната към граждански сблъсък,” казва пред „Известия” секретарят на опозиционната формация „Процъфтяваща Армения” Арман Абовян. „Оттеглянето на Пашинян е не просто в политическия дневен ред, това е национално искане. Човекът, който постави де факто цялата ни страна на колене пред Турция и Азербайджан, няма нито политическото, нито моралното право да бъде неин ръководител. И колкото по-дълго той е на власт, толкова по-голяма е вероятността от вътрешна дестабилизация. Тя расте буквално с всеки изминал час,” посочва Абовян.
Действащият президент на Армения Армен Саркисян призова следобеда на 25 февруари към „трезвост и сдържаност”, отбелязвайки, че работи за търсене на мирно регулиране на кризата. Армения се намира „във взривоопасно положение, заредено с непредсказуеми последствия за нашата държавност,” заяви Саркисян, цитиран от newsru.com.
Впрочем, президентът така и не е парафирал искането на премиера за уволнение на шефа на Генералния щаб, а без неговия подпис това решение не може да влезе в сила. Ядосан от забавянето, Пашинян настоя: „Аз предлагам на президента или да подпише указа за освобождаването от длъжността началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Оник Гаспарян, или той сам доброволно да се оттегли. След това вече ще започнем политически диалог”.
Според прес-секретаря на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от „Известия”, Москва с тревога наблюдава ситуацията в Армения. Песков обаче подчертава, че ставащото там е вътрешна работа на страната. Същият коментар дават и в руското външно министерство.
Вечерта на 25 февруари Никол Пашинян се обади по телефона на руския президент Владимир Путин. По време на разговора Путин е призовал и двете страни във вътрешния спор към сдържаност. Изказал се е за съхраняване на реда и за регулиране на ситуацията в рамките на закона.
Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу от своя страна обяви, че Анкара осъжда „опита за преврат” в Армения.
Движението за оставка на Никол Пашинян започна да набира обороти веднага след като на 10 ноември м. г. Баку и Ереван подписаха в Москва споразумение за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах. В резултат от поредица претърпени военни поражения на Армения се наложи да се откаже от контрола над значителна територия, включително и над важния град Шуши. Още на следващия ден 17 опозиционни партии поискаха оставката на арменското правителство, а гневно от резултата на войната множество щурмува парламента и преби председателя на законодателния орган Арарат Мирзоян.
Разколът между елитите, включително политическите и военните, бе налице в Армения и преди тази втора карабахска война. Но сега напрежението между гражданските власти и военната върхушка изби и стана открито, заявява пред „Известия” директорът на намиращия се в Ереван Институт за Кавказ, политологът Александър Искандарян. Според него главната отличителна черна на сегашната криза е, че тя все по-силно се проявява и на социално ниво. „В Ереван в момента вървят два паралелни митинга – за и против Пашинян. Това е нещо ново на фона на противопоставянето от последните три и половина месеца. Ситуацията се изостря. Ако се проведат предсрочни избори, това може и да придаде на властта бюрократична, тоест формална легитимност. Но едва ли ще ѝ помогне за придобиване на социално-психологическа легитимност. В Армения сега се възобновява ситуацията от 2016-2017 г. – тоест имаме хем слаба власт, хем слаба опозиция,” смята експертът. Той твърди, че опозиционният блок все още тепърва се оформя и едно спонтанно изригване няма да е достатъчно, за да се отправи сериозно предизвикателство към властите. Нужно е време, за да укрепнат алтернативните позиции.
