Неуморната разобличителна борба на мексиканската журналистка и правозащитничка Лидия Качо, задържана и изтезавана през декември 2005 г. заради разкрита от нея педофилска мрежа с участието на бизнесмени и властници, постигна важен пробив след 15-годишни усилия, съобщава агенция ЕФЕ от град Канкун, щата Кинтана Роо, Мексико. На 10 февруари т. г. местен съд постанови бившият губернатор на щата Пуебла Марио Марин, управлявал от 2005 до 2011 г., да остане в затвора, докато трае делото срещу него по обвинение, че именно той е заповядал ареста и изтезаването на Лидия Качо. Марин бе арестуван на 3 февруари в курорта Акапулко, след като около две години се беше укривал от задействалото се срещу него през 2019 г. правосъдие. Със сегашното съдебно решение де факто стартира и процесът срещу ексгубернатора – над 15 години след разигралите се събития, за които е обвинен.
Случаят с Лидия Качо се смята за един от най-показателните за безнаказаното насилие и сплашване, упражнявано срещу журналисти в Мексико – страната, в която тази професия е особено рискова и която бележи черния световен рекорд за най-много убити медийни работници извън зони на военни конфликти.
Дъщеря на франко-португалка и мексиканец, родената през 1963 г. в Мексико-сити, но живееща от 20 г. в град Канкун Лидия Качо съчетава журналистическата си работа и с активна правозащитна дейност. Още от съвсем млада отстоява правата на жените и децата – най-уязвимите към насилие и сексуална експлоатация. През 2020 г. тя заедно с други съратници основава Център за грижи за жената, който приютява и подпомага жени и деца, станали жертви на домашно и сексуално насилие. Уви, през 2012 г. се налага закриване на центъра поради липса на финансиране.
През 2003 г. Лидия Качо публикува серия свои репортажи и статии във вестник „Пор есто” („Затова”), разкривайки чрез конкретни факти и свидетелства на жертви съществуването в Канкун и в целия щат Кинтана Роо на широка педофилска мрежа за проституция и порнография, включваща влиятелни бизнесмени и политици. Неделима част от схемата е и корупцията, която позволява аферата да бъде потулвана, като полицията се „разсейва“. Още в онези вестникарски публикации се откроява името на хотелиера от Канкун с ливански корени Жан Сукар Кури, който обича да се хвали с редовен секс с петгодишни момиченца.
Събирайки разтърсващите истории на жертвите, Лидия Качо подготвя и излязлата си през 2004 г. книга „Демоните на Едем”. Благодарение на нейните разкрития Сукар Кури е арестуван в Аризона, САЩ, в средата на 2004 г. След дълго проточили се съдебни процедури, между които той успява да отправи и заплаха за убийство към Лидия Качо, в крайна сметка Сукар Кури е осъден през 2011 г. на 112 г. затвор за детска порнография, пране на пари и полицейско „покриване”.
В книгата си Лидия Качо посочва и други влиятелни фигури, замесени престъпната мрежа. След тях е и още един ливано-мексиканец – Камел Насиф Борхе. Той обаче внася иск за клевета срещу нея в съда в Пуебла през юни 2005 г. И въз основа на този иск тогавашният местен губернатор Марио Марин, който е приятел с Камел Насиф Борхе и прикрива педофилската мрежа, на 16 декември 2005 г. изпраща агенти до дома на Лидия Качо в щата Кинтана Роо, за да я арестуват и насила да я откарат с кола до Пуебла.
При задържането ѝ не ѝ представят никакъв документ – просто я натикват в някаква кола като при бандитско отвличане. По време на пътуването, което продължава над 20 часа, агентите се гаврят с Качо, опипват я, заплашват я със сексуално насилие, упражняват над нея постоянен психологически тормоз, като не крият, че всичко това е заради книгата ѝ „Демоните на Едем”.
При пристигането в Пуебла журналистката е вкарана зад решетките, където остава над 30 часа, докато плати гаранция, равностойна на около 70 000 долара.
Тя не си мълчи, когато излиза на свобода, а разгласява на какви изтезания е била подложена, как се опитват да я смажат и сплашат. На 14 февруари 2006 г. изтича запис от телефонен разговор между бизнесмена Камел Насиф и губернатора Марио Марин, явно проведен още веднага след ареста на Качо. Разпечатката е публикувана във в. „Ла Хорнада”. Ето какво си казват двамата:
Насиф: „Какво стана, прекрасни мой губернаторе, шибан мой герое?”
Марин: „Не, ти си героят в този филм, татенце. Вчера дадох да се разбере на тази дърта коза. Казах ѝ, че тук, в Пуебла, законът се зачита”.
„Козата” Качо си има още известно време съдебни главоболия с оплакването на Насиф срещу нея за клевета, но в крайна сметка е оправдана. Тогава тя самата завежда дело за тормоза и изтезанията, които е изтърпяла при насилственото ѝ превозване до Пуебла, като изрично посочва и виновниците за преживяното от нея. През 2007 г. обаче Върховният съд заключава, че не са били погазени „в тежка форма” нейните индивидуални права – и оставя иска ѝ без последствия. Решението поражда силно възмущение в мексиканското общество, което вече добре познава борбата на Лидия и се възхищава на смелостта ѝ да се опълчва с разобличенията си срещу преплетените в отровно кълбо мафии.
Журналистката продължава с разследванията и публикациите си. Печели и широко международно признание, както и многобройни награди за журналистика и правозащитна дейност. Но „прекрасният губернатор” Марин и приятелят му Насиф дълго остават безнаказани и недосегаеми за правосъдието.
Чак през 2019 г. правителството на настоящия мексикански президент Андрес Мануел Лопес Обрадор поднася официални извинения на Лидия Качо за преживените от нея посегателства над човешките ѝ права и повдига обвинения срещу вече бившия губернатор на Пуебла, който междувременно се укрива. Обвинен е и Насиф, но той предвидливо вече се е изнесъл в Ливан, с който Мексико няма споразумение за екстрадиция.
В крайна сметка правосъдието все пак застига Марин – и той е арестуван на 3 февруари т. г. Това не просто е първата стъпка към последвалото започване на процес срещу него. Нещо повече – това е по начало първото съдебно дело, стартирало срещу държавен служител, макар и бивш, от толкова висок ранг заради негово посегателство над журналист. А трябва да се има предвид, че в Мексико 98% от престъпленията срещу журналисти остават безнаказани, както припомня Луис Кнап, местен координатор на британската правозащитна неправителствена организация Article 19 с фокус върху защитата и насърчаването на свободата на изразяване и свободата на информацията.
Самата Лидия Качо не присъства физически на старта на делото срещу Марин. Заради многобройните заплахи, които са ѝ отправяни, журналистката по начало прекарва дълги периоди в чужбина, често под специална охрана. Но тя не губи своята борбеност. Коментира в Туитър казуса с Марин така: „Ексгубернаторът изглеждаше спокоен и сигурен, че съдията няма да посмее да разпореди оставането му в затвора. Казваше, че няма нужда от адвокати, че сам ще се защитава, но всъщност зад него стои отборът от адвокати, осигурен му от Камел Насиф. Продължаваме битката”.
Адвокатката на Качо – Арасели Андраде, също смята, че голямата битка тепърва предстои, защото процесът ще проточи поне две години и ще е труден: „Едно оставане в затвора за времето на делото още не е никакво правосъдие, а само началото на дълъг процес, който се очертава като свиреп”.
