Текст: Еухения Копел, снимки: Кристиан Палма
„Как се чувстваш като първата жена рарамури, която ще се състезава в ултрамаратон в Испания?”
Въпросът потъва в мълчанието на Лорена Рамирес. По самия ѝ вид лесно се разбира, че тя се чувства по-добре, докато тича часове наред, отколкото да говори пред камера. След няколко дълги мига отговаря много сериозно на рарамури, нейния роден език. За разлика от братята си, тя никога не е ходила на училище и се срамува, че не може да говори езика на чабочи, тоест на метисите, както ще обясни после. Брат ѝ Марио превежда малкото ѝ думи, които тя произнася с поглед, вперен в земята, и крайно срамежливо: „Ще ми е приятно да отида в Испания”.
Марио Рамирес пък сияе, усмихнат така, сякаш е на подиума, получавайки първа награда. Казва, че е много доволен и благодарен „първо на господ” за живота и за всичките му благословения. Че никога не си е представял семейството му да изживява онова, което изживява сега. Че иска да намери спонсори, да тича в други страни – той също е бегач, и да „умножава славата” на своята сестра.
През април 22-годишната Лорена спечели ултрамаратона от 50 км в Тлатлаукитепек, щата Пуебла, в Централно Мексико. Победи, състезавайки се, облечена с шарена пола и обута с уарачес (сандали) – обичайно за бегачите рарамури. Този индиански народ живее в северната част на страната и има две имена: с едното те сами се наричат – рарамури, а другото са им го дали испанските конкистадори – тараумара. Рарамури означава „леки крака” или също „бегачи”.
Победата на Лорена намери широк отзвук в социалните мрежи и в медиите. Освен че получи много предложения за интервюта и че се приближи до възможни спонсори, Лорена бе поканена да участва в ултрамаратона Tenerife Bluetrial, който се провежда на 10 юни на канарския остров Тенерифе. Тя и Марио ще се състезават в категорията 97 километра. Това превръща Лорена в първата жена рарамури, която ще тича в европейски ултрамаратон. Така се нарича всяко състезание, което надхвърля онези 42 километра и 195 метра на традиционния маратон.
Няколко дни преди да излязат за първи път извън Мексико сестрата и братът Рамирес посрещнаха екипа на Verne в дома си в Рехогочи, щата Чиуауа – село в планинската област Тараумара, където живеят около 75 семейства от същия етнос. Лорена е там от малко повече от месец. Преди е живяла в къщата на родителите си, където е израснала – в едно почти обезлдено място. За да се стигне дотам, трябва да се шофира три часа по пътища, пълни със завои, по които в продължение на десетки километри може да не срещнеш друга кола. Хората от района знаят, че тези пътища са под контрола на наркотрафикантите.
След като се връща като шампионка от Пуебла, Лорена остава в Рехогочи. Настанява се при най-големия от своите седем братя и сестри, при жена му Лукресия и двете им деца, в една малка къща с кирпичени стени, дървени греди и покрив от ламарина. Същите са и останалите постройки в селището, включително училището на йезуитите. То е на няколко крачки от къщата на Марио и Лукресия, която е разделена на две пространства. Едното е нещо като дневна – с диван, маса и печка за дърва. В другото пространство, отделено с провесен чаршаф, са леглата на петимата обитатели.
26-годишният Марио е усвоил мисията да е представител, треньор и говорител на сестра си, тъй като тя не си служи добре с испанския. Той е този, който я подканя да излиза и да тича из скалистите планини, заобикалящи долината на Рехогочи. Тези планини определят пейзажа в целия североизточен регион на Мексико. „Хайде да тренираме, за да си силна, защото има жени метиси, които също са много добри в тичането,” казва ѝ братът.
Бегачите рарамури не тренират по общоприетия начин за състезанията в ултрамаратони. Но тяхното обичайно всекидневие включва дълги преходи и катерения из планините. Братът и сестрата Рамирес си спомнят, че като деца са ходели в продължение на пет-шест часа, следвайки козите, или придружавайки баща си до най-близкото село, за да купят храна. Това ниво на физическа подготовка позволява на Лорена да се класира винаги на първите места в най-прочутите състезания из Баранкас де Кобре (Медените каньони) – планинската система, която е част от източната мексиканска част на Сиера Мадре.
В утрамаратона в Кабайо Бланко през 2016 г. Лорена заема трето място на 80 километра. В ултрамаратона из каньоните в Гуачочи през 2015 г. остава четвърта в категорията 100 километра. Според нея тя е участвала в над 15 ултрамаратона, откакто е започнала да се състезава, когато е била 17-годишна. Винаги е тичала със своите уарачес 36-ти размер, защото ѝ се струва, че с „тенис” (така наричат тук маратонките) може да се подхлъзне: „Тези „тенис” са тежки, а уарачес не са”. Сега има мехури на краката и затова не иска да ги показва. Едва преди пет дни е тичала 60 километра из планините Креел, където се е класирала на второ място.
Сега е най-горещият сезон в планинския район на Чиуауа. Така ще продължи, докато дойдат летните дъждове и тогава каньоните ще се оцветят в зелено. Под пладнешкото слънце и само с по едно разтворимо кафе в стомасите излизаме да опознаем някои от пътеките, по които тича Лорена по време на спорадичните си тренировки. Тя избързва напред, следвана от женското си куче Перла. Малкият ѝ ръст – около 150 см, ѝ позволява да напредва с лекота и тя не се спира, за да слуша разговора на останалите от групата: брат ѝ, двама журналисти координаторката по спорта от община Гуачочи Илиана Мартинес, която е тук, за да помогне с логистиката при пътуването за Испания.
Лорена и брат ѝ тичат, за да живеят, както и много от индианците тараумара. Известно време братът е работил като надничар в ябълкови градини. Сега няма постоянна работа, нито пък Лорена. Но когато някой от членовете на семейството се състезава и се нарежда между първите три места (а това може да е и бащата Сантяго, и сестрите Хуана и Талина), той е длъжен да подели наградата с всички останали.
Този обичай се нарича корима и е една от основните ценности, към които се придържа общността рарамури. Помагат си един на друг, защото само така могат да са добре всiчки заедно и това е част от водещите им норми. За това разказва в книгата си „Родени да тичат” и американският журналист Кристофър Макдугъл.
Лорена е дала една част от онези 6000 песос (по-малко от 300 евро), които е спечелила в ултрамаратона в Пуебла, за да помогне на родителите си. С остатъка Тя и Марио са купили храна за семейството. Тяхното основно меню включва фасул и пиноле – стрита на прах царевица, която, ако се смеси с вода, им дава сили по време на състезанията. Когато дойде сезонът, ядат също нопалес – вид ядлив кактус., типичен за Мексико. Както и келитес – дива трева, която те готват с лук.
Когато се връщаме от обиколката след около два часа, съпругата на Марио ни предлага картофена яхния и току-що опечени на печката с дърва тортияс (типични мексикански питки от царевично брашно).
Но преди това трябваше да бродим из долината, да прекосяваме потоци, да следваме планински пътеки, всеки път все по-стръмни. Ако не трябваше да ни придружават, сестрата и братът Рамирес щяха да преодолеят всички тези препятствия за броени минути, тичайки. Групата стига до върха след час и половина, с междинна спирка за почивка. Наградата горе е гледка на 360 градуса към Баранкас де Кобре, най-дълбоките каньони в Мексико.
Бегачката говори много малко през целия ден. Извън интервюто говорим само за типичната ѝ рокля в оранжево, която тя сама е ушила. Само бродираният колан, наречен на рарамури „пула”, не е правен от нея – купила го е.
Но думите не са нужни и не помагат, за да печелиш състезания по бягане. За Марио най-важното, когато тича, не е в краката му, а в главата му. Уверява, че в тези часове мисли много за семейството си и как да напреднат всички. Лорена казва, че изпитва винаги голяма благодарност, когато наближава финала и когато се класира на добро място. Да победи – това е в главата ѝ.
…………………………………………………………………….
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ:
ЛОРЕНА ПРЕКЪСНА СЪСТЕЗАНИЕТО НА КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
По средата на провеждащия се на Канарските острови ултпамаратон Tenerife Bluetrail 2017 включилата се в него състезателка от мексиканската индианска общност рарамури (известна и като тараумара) Лорена Рамирес се наложи да прекъсне участието си заради „остра болка в коляното”, съобщи испанската информационна агенция ЕФЕ на 11 юни. Това е станало на 55-ия километър от общо 97-километровото трасе, което преминава през планинския връх Теиде, най-високия в Испания. 22-годишната Лорена, която винаги тича по сандали и така е печелила много маратони в Мексико, се е наложило да бъде евакуирана с хеликоптер, макар състоянието ѝ да не е чак толкова тежко. В пътуването до Испания я придружава брат ѝ Марио. Във видеоматериала може да се видят техни изяви при пристигането им, както и началото на маратона.
