Жителите на остров Ла Палма от испанските Канари, където от 19 септември насам върви несекващо и неотслабващо изригване на вулкана Кумбре Виеха (Стар връх), още дълго ще трябва да приемат това апокалиптично изпитание като част от ежедневието си. Сеизмичните и геохимическите данни сочат, че бълването на лава и разтърсването на недрата няма изгледи скоро да спрат, обявиха от създадения извънреден вулканичен център (Pevolca) и от канарското поделение на Националния географски институт (IGN).
Добрата новина е, че засега лавата следва своето вече очертано трасе, което я отвежда до морето. Там от нея се образува нов полуостров, досега стигнал площ от 36 хектара.
А на самия остров Ла Палма съсипаната от лавата площ е около 420 хектара с периметър 36,24 километра. По различни данни бедствието е разрушило между 720 и 1150 сгради, като над 600 от тях са жилищни.
Преди изригването зоната е била една от най-процъфтяващите благодарение на многобройните плантации за отглеждане на банани- – сега обаче и те са унищожени. Стотици семейства са останали без подслон и без препитание.
Въздухът на острова, който дни наред бе силно замърсен с пепел и сяра, се подобрява напоследък, благодарение на вдигналите се силни ветрове. Но пък въздушните течения от Сахара, преминаващи край острова, са отнесли това замърсяване през Атлантическия океан чак до Куба и Пуерто Рико.
Евакуирани са около 6000 души, като част от тях са настанени по хотели, а други са подслонени от съседи и роднини.
Правителството в Мадрид, което миналата седмица отпусна 10,5 милиона евро за оказване на спешна помощ на пострадалите от изригването на Кумбре виеха и за възстановяване на пораженията, на 5 октомври отпусна още 214 милиона евро за стартирания цялостен план по извънредната ситуация.
В своя репортаж от Ла Палма в. „Ел Паис” описва стреса на жителите в съседните на бедствието райони, откъдето изригването на вулкана се наблюдава „на живо”. Особено тежък е психологическият ефект върху децата, някои от които изживяват паник-атаки. По-големите ученици пък се включват като доброволци в разпределението на идващите помощи.
В репортажа е включена и историята на младата майка Хесения, срещната от репортерите в селището Ел Пасо, докато отива с 4-годишната си дъщеря към центъра за извънредна помощ, за да поиска някаква храна без глутен. Жената разказва, че имали заедно с мъжа ѝ бананова плантация и печелели добре, поради което си позволили да си купят и къща с ипотека. Направили покупката малко преди изригването. Вече нямат нито къща, нито плантация, а съпругът ѝ се опитва да си намери работа в оцелелите плантации, но никъде не го взимат.
Хесения казва, че дъщеричката ѝ е прекалено малка, за да разбира какво става, но „всички родители сме притеснени, че нашето чувство за опустошение се предава и на децата ни”.
