В категории:История / Общество

Оцелели в Освиенцим: „Бяхме деца, а не ни се живееше”

75 години след освобождаването на зловещия нацистки концлагер от Червената армия на 27 януари 1945 г., сестрите полякини Ксения и Лидия Олхова, които тогава са били на 13 и 14 години, разказват за кошмарните си спомени

Деца концлагеристи в Освиенцим. Снимка: bigpicture.ru

„Крематориуми, планини от трупове, навсякъде мирис на смърт… Представете си, бяхме деца, а не ни се живееше,” разказват пред телевизия RT сестрите Ксения и Лидия Олхова, полякини по рождение, оцелели от ада на зловещия нацистки концлагер в Освиенцим.

На 27 януари се навършиха 75 години от освобождаването му от части на Червената армия през 1945 г. Датата е обявена от Общото събрание на ООН за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста.

На полски името на местността край Краков, където и е разположен лагерът, е Освиенцим. На немски е Аушвиц. Но лагерът всъщност е представлявал огромен комплекс от две части, затова е известен и като Аушвиц-Биркенау. Това е най-големият нацистки център за изтребване на евреи.

Режимът на Хитлер започва преследването на еврейското население още през 1933 г. През 12-те години на власт нацистите избиват 6 милиона евреи.

В този период Германия създава хиляди концентрационни лагери и шест основни центъра за изтребление, всичките на територията на Полша. Това са Аушвиц-Биркенау, Майданек, Треблинка, Собибор, Белжец и Хелмно.

Масови изтезания и разстрели, газови камери и други жестокости са инструментите за систематичното унищожаване на еврейското население от хитлеристите.

Концлагерът в Освиенцим/Аушвиц се разраства с времето. Невъзможно е да се установи точният брой на жертвите, но по приблизителни изчисления там са загубили живота си около 4 милиона души. Според руския историк Иля Алтман с разширението на Аушвиц към Биркенау именно тази втора част на лагера се е превърнала в средище на нацистките зверства.

„Важно е да се знае, че точно Биркенау е бил центърът за изтребление на евреи в Европа. След пролетта на 1942 г. всеки ден тук са пристигали по 5 влакови композиции. Докарвали са жени, деца, старци, мъже с цел почти незабавното им ликвидиране. Понякога между пристигането на влака и вкарването на хората в газовите камери са минавали не повече от два часа,” твърди историкът.

„Част от затворниците са били оставяни, за да извършват работа по поддръжката на лагера на смъртта. Рядко някой от тях е издържал повече от 2-3 месеца. Техните трупове също са отивали в крематориумите. Оттам е и терминът Холокост. Той идва от древногръцкия израз за пълно изгаряне. Това е метафората, използвана от нобелиста за мир и бивш концлагерист Ели Вайзел,” пояснява Алтман.

„Всичко е свършвало в пещите на крематориумите. От изгорените там хора не е оставало нищо, никакъв спомен, никакво име,” казва историкът.

Ксения и Лидия Олхова, които са живели във Варшава с майка си, са докарани в Освиенцим/Аушвиц след разгромяването на Варшавското въстание през 1944 г. Били са на 13 и на 14 години.

„Бяхме само с роклите на гърба си. Събраха ни в една колона. Тя вървеше без вода, без храна. Вървяха болни, куци. Ако някой падаше, незабавно го застрелваха. Някои от мъжете ни взимаха на ръце, когато вече нямахме сили да ходим,” спомня си Ксения в интервюто за RT.

Сестрите са разделени от майка им. „Нацистите започнаха да правят подбор. Наляво – децата, болните, куците, старците. Надясно – майка ми и другите. Блъснаха я натам, далеч от нас. Тя само викна: „Деца, дръжте се за ръце една друга през целия живот, никога не се разделяйте”. И край. Това бяха последните думи на майка ни”, разказва на свой ред Лидия.

Когато Червената армия освобождава лагера, момичетата се връщат във Варшава да търсят майка си. Откриват улицата си. И тя, както по-голямата част от Варшава, е в развалини. Пишат на една оцеляла стена: „Мамо, тук сме”. Но никога не виждат повече майка си.

Налага се известно време да живеят сред руините на разрушения град. Ядат, каквото намерят. След това съветски войници ги прибират заедно с други деца, останали сираци. Изпращат ги в детски дом в СССР. Там израстват и учат. Остават да живеят в Съветския съюз, днес в Русия.

Други 1,5 милиона деца обаче загиват в нацистките лагери на смъртта…

Деца концлагеристи със съветски медицински сестри и военнослужещи след освобождението на Освиенцим от Червената армия. Снимка: ТАСС

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар