Правото на сдружаване и колективно договаряне е сред основните човешки права. Въпреки че е признато от много европейски и международни правни актове, в Европа, в това число и в България, то е поставено пред все повече заплахи. Нещо повече – ситуацията през последната година се влошава и зачестяват случаите на нарушения, дискриминация и дори виктимизация.
Това се посочва в позиция на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), съвместно с Европейската конфедерация на профсъюзите, изпратена до български и европейски институции. КНСБ и ЕКП призовават за решителни действия и край на практиките за антисиндикална дейност.
„Обръщаме се с този призив и към българското правителството и представителите ни в Европейския парламент. Една от най-важните конкретни крачки в тази посока е подготвяната Директива за адекватните минимални работни заплати в ЕС и насърчаването на колективното договаряне. Апелът ни е чрез нея да се забранят практиките за разрушаване на синдикатите, да се гарантират защита от преследване заради синдикално членство и достъпът на синдикатите до работните места“, пишат президентът на ЕКП Лука Визентини и на КНСБ Пламен Димитров в своето писмо.
Те посочват, че директивата губи своята тежест без силни синдикати, тъй като е доказано, че най-добрият начин за осигуряване на справедливи заплати е чрез колективно договаряне със синдикатите. Директивата урежда някои важни стъпки, но все още не изисква от държавите членки да забраняват атаките на работодателите срещу правото на работниците да се организират и да предприемат колективни действия – ако е необходимо чрез стачки – без риск от репресии, уволнение, виктимизация или дискриминация.
Задължението на ЕС и неговите членки да осигурят пълно зачитане на правото на работниците да се организират и на колективно договаряне е ясно установено в Хартата на основните права на ЕС и в няколко конвенции на Международната организация на труда (МОТ). Принцип 8 от Европейския стълб на социалните права призовава социалните партньори „да водят преговори и да сключват колективни трудови договори по въпроси, свързани с тях, като същевременно зачитат тяхната автономия и правото на колективни действия“, припомнят синдикатите.
„Настоящата картина показва, че антисиндикалните практики са факт в цяла Европа. Синдикалистите често стават жертви, задържани са или им е отказвано правото на достъп до работните места, както и комуникация с работниците, които представляват“, посочват те.
От ЕКП добавят, че има все повече доказателства за антисиндикална дейност от големи мултинационални компании (има примери за такива, работещи на пазара за бързо хранене, в хотелиерството, търговията чрез интернет). В една от тези фирми дори се извършва наблюдение на работници в различни страни от ЕС, включително Испания, Австрия и Чехия, за да се шпионират синдикални дейности. Много работодатели отказват да участват в преговори или избират да заобиколят легитимните профсъюзи, заменяйки ги с непредставителни организации.
В България също се наблюдават практики на тормоз и сплашване на работници и служители, членуващи в синдикати, на дискриминация на база на синдикално членство, на намеса в дейността на синдикални организации, на възпрепятстване на сдружаването, отказ за сътрудничество и други антисиндикални действия.
„От години КНСБ настоява за криминализиране на деянията, насочени срещу конституционното право на сдружаване, за засилване на контрола на институциите“, посочват от пресцентъра на най-голямата синдикална конферация у нас.
В писмото са цитирани данни за индекса на Международната конфедерация на профсъюзите „Глобални права 2020“ (Global Rights 2020), който показва, че 38% от европейските държави са изключили работниците от правото да се присъединят или да създадат профсъюз, 56% не са спазили правото на колективно договаряне и не по-малко от 72% са нарушили правото на стачка.
КНСБ и ЕКП настояват определението за „колективно договаряне“ в директивата да се отнася само до преговори между работодатели и синдикати, а не до неопределени „работнически организации“. Работодателите трябва да бъдат възпрепятствани да се намесват във вътрешните работи на синдикатите и да плашат работниците, за да спрат присъединяването им към синдикатите, категорични са те.
За да бъдат ефективни националните планове, които всяка страна ще изготви с цел увеличаване на броя работници, обхванати от колективен трудов договор, ЕС трябва да изиска от всяка държава да гарантира, че зачита правото на колективно договаряне, по-специално на секторно ниво.
КНСБ и ЕКП настояват още и за промени в законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки: само компании, които зачитат правото на работниците на колективно договаряне и имат колективни трудови договори, да имат достъп до обществени поръчки, безвъзмездни средства и финансиране.
„На второ място, държавите-членки следва да гарантират, че нестандартните и самостоятелно заетите работници не са възпрепятствани да се организират заедно в синдикати и да сключват колективни трудови договори. Колективните договори не трябва да се подчиняват на правилата за конкуренция. Свободата на асоцииране и на колективни действия са фундамнтални човешки права и те трябва да бъдат защитавани, не само от синдикатите, но също от Европейския съюз и правителствата“, завършва писмото.
About The Author
