„Да се надвие пандемията, да се завърши кампанията по ваксинация, да се отговори на проблемите на гражданите и да се възстанови страната – това са предизвикателствата пред нас”. Така очерта приоритетите си 73-годишният бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги, комуто президентът на Италия Сержио Матарела възложи да започне консултации за съставяне на ново правителство на страната.
До посочването на Драги се стигна след седмици институционална криза, която бе предизвикана от бившия премиер и настоящ лидер на малката партия „Италия е жива” Матео Ренци, доскоро влизала в коалиционното правителство на досегашния министър председател Джузепе Конте, заедно с Демократическата партия и Движение „Пет звезди”. Ренци оттегли подкрепата си за Конте, защото обяви, че не бил съгласен с начина на разпределение и харчене на онези 209 милиарда евро, които Италия получава за борба с пандемията на Covid-19 от възстановителния фонд на ЕС. Наблюдателите заподозряха Ренци в чисто лични политически амбиции като основна причина за този негов ход.
Макар и първоначално да оцеля в така породената криза, успявайки да събере необходимата подкрепа в двете камари на парламента, Конте накрая все пак се оказа пред невъзможност да управлява и подаде оставка.
Сега, с издигането на Драги, който е типичен представител на статуквото, също идващият оттам Ренци може да празнува реванш. Но политическата цена рискува да е висока – Движение „Пет звезди” не харесва Драги и вече обяви, че няма да го подкрепи. Тогава Демократическата партия и „Италия е жива” ще трябва да потърсят други партньори в парламента. За това вече е готова „Форца Италия” на вечния Силвио Берлускони. При такава комбинация, зад която, естествено, ще прозира разбирателството между Ренци и Берлускони, отново ще се съживи старият и красноречив прякор на Ренци от времето на мандата му – „Ренцискони”.
Но гласовете от партията на дон Силвио пак няма да стигнат за утвърждаване на Драги. В такъв случай ще се наложи обръщане за подкрепа към ксенофобската Северна лига – а да не забравяме, че тъкмо отстраняването ѝ от властта начело с лидера ѝ и бивш вицепремиер Матео Салвини бе в основата на друга операция по политически инженериг, родила второ правителство на Конти вече с ДП и „Пет звезди” и без Лигата. Тоест – връщането на Салвини очевидно е немислимо за отбора на Ренци/Драги. Още по-неприемливо за тях очевидно е страстното желание на самия Салвини да се свикат извънредни избори, при които Лигата може да събере внушителна подкрепа, ако се вярва на сондажите и на мечтите на лидера ѝ.
Ето защо най-вероятно изглежда търсенето на съглашение с крилото на „умерените” вътре в Лигата, чиито най-изявени представители са губернаторът на Венето Лука Дзайя и заместникът му Джанкарло Джорджети. Ако обаче те откликнат, това ще означава неизбежно разцепление на Лигата – нещо, което също би зарадвало Ренци/Драги. Но дали Салвини вече наистина е толкова отслабнал сред своите, та да го допусне?
Всички обсъждани хипотези може изобщо да не съвпаднат с реалността при политическите консултации, които започва сега Драги като кандидат-премиер.
Естествено, за Брюксел той е много желан начело на кабинета в Рим – „свой човек” е още от ерата на „спасяването на еврото”. Самият Драги, свикнал с монетарни операции, но не и с политическия инструментариум, засега изглежда по-скоро нервен и притеснен – поне според журналистите, очаквали го на излизане от Матарела за първи коментари. Той се ограничи с много лаконични изявления, като призова двете парламентарни камари да проявят „способност за отговорен отклик” на ситуацията.
Засега отклик даде миланската борса – след номинирането на Драги завърши деня с покачване от 2,09%.
About The Author
