Драматичата ескалация на набъбвалата през последните седмици италианска политическа криза доведе до обявената тази вечер оставка на премиера Марио Драги. От февруари 2021 г. той оглавяваше кабинета в Рим, доста напомнящ българския по несъвместимостта на съставляващите го политически сили.
Президентът Серджо Матарела обаче отказа да приеме оставката и прехвърли отговорността на парламента – Драги ще трябва да се яви там идната сряда, на 20 юли, и да обясни на съвместно заседание на двете камари защо счита за невъзможно да управлява повече. Няма как да се насрочи по-ранна дата за това заседание, тъй като на 18 и 19 юли Драги ще е на отдавна планирано посещение в Алжир с цел осигуряване оттам на алтернативни доставки на газ.
Ролята на детонатор на правителствената криза изигра ключовото Движение „5 звезди” (М5S) – втората парламентарна политическа сила, оглавявана от бившия министър-председател Джузепе Конте.
Напрежението се точи от месеци и е свързано с постоянното недоволство на М5S от разпределението на помощите за населението и бизнеса в пакетите, подготвяни от правителството и насочени към справяне с последствията първо от пандемията, а след това и от инфлацията, енергийната криза и войната в Украйна.
Въпреки споровете, досега някак бяха постигнати компромиси за приетите по-рано два такива пакета на обща стойност около 30 млрд. евро. Но сегашният, третият, който сам възлиза на 23 млрд. евро и е най-големият, се оказа препъни-камъкът. М5S възразиха остро не само срещу недостатъчните според тях средства за подпомагане на семействата и на безработните, а и срещу включения като част от законопроекта „Помощи” план за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци в Рим – идея, която движението смята за антиекологична.
Наред с тези публично изтъквани аргументи, М5S начело с Конте има и свои, вътрешнопартийни мотиви, които подхраниха конфронтациите вътре в разнопосочната правителствена коалиция. М5S всъщност вече бе разцепено чрез неотдавнашното излизане от движението на външния министър Луиджи ди Майо, който бе последван и от обособили се в самостоятелна група 60 депутата. Някои коментатори дори смятат, че Конте с опозицията си срещу третия правителствен пакет всъщност не е целял събарянето на Драги, а собственото си утвърждаване в по-социална роля пред симпатизанти и гласоподаватели, с което да компенсира щетите от разкола. Факт е, че Конте представи на Драги компромисно искане за включване на 7 точки в пакета, по които се водиха и преговори. Но в един момент лидерът на М5S обяви, че премиерът прекалено се бавел с отговора си и затова движението нямало да подкрепи законопроекта. Обаче и в тази закана имаше нюанс – не ставаше дума за гласуване против, а просто за отказ на депутатите и сенаторите (законопроектът бе предвиден за вот и в двете камари на италианския парламент) да влязат в пленарната зала. Което формално не застрашава прокарването на проекта, способен да мине и с гласовете само на другите партии. А не влезлите в залата се водят въздържали се.
Но дори и такъв завоалиран ход бе приет крайно болезнено от премиера Драги, който го сметна и го обяви за недопустим ултиматум, подкопаващ фундамента на коалицията. Още повече, че законопроектът бе лансиран и като вот на доверие за правителството.
В крайна сметка депутатите на М5S дадоха своя вот в подкрепа на кабинета на 7 юли, но наистина не влязоха в залата при гласуването на самия проектозакон в Камарата на депутатите в понеделник, 11 юли. Това не попречи той все пак да бъде одобрен. Но Драги не го счете за достатъчно. Още на следващия ден, във вторник, той предупреди президента Серджо Матарела, че ако това се повтори и в Сената, е готов с оставката си. Защото: „Правителството не работи с ултиматуми. Губи с тях основанието си да съществува”.
Гласуването в Сената беше днес, на 14 юли. И М5S наистина повтори сценария – сенаторите му не влязоха в залата, а проектът мина с гласовете на останалите членове на горната камара.
В разгорелия се в залата емоционален дебат повечето от изказалите се сенатори от правителствената коалиция отправиха драматични апели към Драги да не подава оставка, за се съхрани стабилността в страната, да се избегне „дестабилизация на Европа”, да не се прави „подарък на Путин” и да се дочакат редовните избори идната пролет. Същевременно крайнодесните „Братя на Италия” на Джорджа Мелони и „Лигата” на Матео Салвини не скриха радостта си от правителствената криза и призоваха за извънредни избори наесен, разчитайки да се възползват от благоприятните сондажи – те сочат за фаворит „Братя на Италия”. Изборната перспектива изкушава и „Форца Италия” на Силвио Берлускони, макар тя досега да крепеше правителството.
От Брюксел се обади и бившият италиански премиер и настоящ еврокомисар по икономиката Паоло Джентилоне, който заяви, че Еврокомисията наблюдава случващото се в Рим „с тревожно удивление”. След него се чу и мнението на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, чийто говорител взе отношение по един изцяло вътрешнополитически проблем на страна-членка – нещо, което по принцип досега Еврокомисията никога не е правила, а и не бива да прави. Ето какво каза говорителят: „Комисията никога не коментира политическите развития в страните членки. Президентът Урсула фон дер Лайен многократно е подчертавала близките и конструктивни отношения на сътрудничество с премиера Марио Драги. Фон дер Лайен очаква с нетърпение да продължи сътрудничеството с италианските власти по европейските приоритети и политики“. И за да няма недоразбрали, Джентилоне поясни още по-директно: „Разбира се, Европейският съюз ще има силни отношения с Италия, независимо от вътрешнополитическата ѝ ситуация“, но „ние бяхме много щастливи през последните месеци, повече от година, да имаме толкова голямо мнозинство в Италия с толкова силно лидерство в лицето на Марио Драги, и искрено се надявам това да продължи“. Такъв коментар направи Паоло Джентилони в ефира на Bloomberg TV.
Макар след първата работна среща между Драги и Матарела, последвала днешното гласуване в Сената, РАИ да предаде, че според неназовани източници премиерът нямало да подава оставка, това се оказа прибързано заключение. След като проведе и работно заседание на министерския съвет, започнало в 18.15 ч. римско време, самият Драги категорично обяви, че още тази вечер отива да връчва оставката си като премиер на президента Матарела. По време на заседанието той констатира, че „базираното на националното единство мнозинство, подкрепяло това правителство от създаването му насам, е изчезнало“ и че „само пакт на доверие може да стои в основата на правителството“, а такъв нямало. Драги подчерта, че днешното гласуване в Сената е било много значимо от политическа гледна точка, защото М5S е ключова партия. И именно протичането на това гласуване предопределя изхода.
„През последните дни от моя страна имаше максимален ангажимент да продължим по общия път, като също така се опитах да отговоря на нуждите, които ми бяха предявени от политическите сили. Както се вижда от днешния дебат и гласуване в пленарна зала, това усилие не е било достатъчно,” каза Драги. Той припомни, че още от поемането на премиерския пост винаги е повтарял, че „тази изпълнителна власт ще върви напред, само ако има ясна перспектива и е в състояние да изпълни програмата на правителството, на която политическите сили са гласували доверие”. Според него „тези условия вече не съществуват”. Драги благодари на министрите за „работата и многото постигнати резултати”, с които „трябва да се гордеем” и които са били „в интерес на всички италианци“.
Междувременно веднага започнаха обсъждания какъв нов премиер може да получи Италия. Влизащите в сегашната коалиция Демократическа партия и „Italia Viva” (формацията на експремиера Матео Ренци) заявиха, че ще действат за „рестартиране на Драги” и за „Драги на бис”. Очевидно ще бъдат положени усилия президентът Матарела да връчи отново на Драги мандат за съставяне на ново правителство, което да преведе страната през многобройните актуални кризи до редовните избори идната пролет. Но Джорджа Мелони е на друго мнение. „Без шеги, този мандат свърши“, апострофира тя Ренци. Впрочем, така си мислеше и Салвини, когато през 2019 г. провокира правителствена и парламентарна криза с идеята да се възползва от тогавашните благоприятни за него анкети и да получи лесна победа на извънредни избори. Но до избори така и не се стигна, а благодарение на комбинативността на италианската политическа система дойде първото правителство на Конте. Днес самият Конте – може би без да желае точно това – се оказва в тогавашната роля на Салвини. А изходът най-вероятно пак ще заобиколи извънредното допитване до гласоподавателите. С Драги или без – но твърде вероятно все пак с него – Италия очевидно ще си стои с настоящия парламент и със сложно комбинирано от него правителство до редовните избори през 2023-та.
Съвсем отделен въпрос е как така същата тази Италия, която през 1976 г. за малко не доведе на власт своята комунистическа партия, най-голямата в Западна Европа, днес се е докарала до там, да няма никаква влиятелна автентична левица, а доста от някогашните легендарни „червени” избирателни зони да залитат към персонажи като Мелони или Салвини…
Що се отнася до дежурните спекулации, че зад бламирането на Драги е „ръката на Москва“ и M5S е „проруско“, защото е против изпращането на оръжие на Украйна, в случая те са несъстоятелни. Ако Русия наистина припознава M5S като симпатизиращо ѝ, тя няма никаква сметка да сваля правителство, в което това движение играе далеч не последна роля, и да провокира избори, в които то вероятно ще срине парламентарната си представителност. Но пък самият Драги и така солидарно заставащият зад него Брюксел биха се почувствали доста облекчени, ако успеят да разкарат от кабинета в Рим съмнителното M5S, създаващо им главоболия далеч не само по руско-украинската война. Ако проследим внимателно сюжета със сегашната криза, тя всъщност е предизвикана от Драги – твърде вероятно, като форма по заобиколен начин той пак да стане премиер, но с друг състав на правителствената коалиция, може би с отцепниците от M5S около Ди Майо, но без инатливия Конте.
