Новият президент на САЩ Доналд Тръмп успя да даде началото на още един международен спор – този път в обичайно замрялата арена на финансовите регулации, пише Business Insider. Декларираното от новата администрация във Вашингтон намерение да отмени наложените след глобалната финансова криза регулации на банковия сектор предизвикаха критични коментари от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Президентът на ЕЦБ Марио Драги (който подобно на голяма част от екипа на Тръмп е бивш банкер от „Голдман Сакс“) предупреди, че предложената дерегулация за големите банки в САЩ е опасно, тъй като тяхната дестабилизация би могла да причини проблеми в глобален мащаб. „Последното, от което се нуждаем на този етап е разхлабване на регулациите. Финансовата дерегулация и експанзивната парична политика бяха основата, върху която се разви финансовата криза“, коментира Драги пред икономическата комисия на Европейския парламент. „Идеята да се повторят обстоятелствата, които съществуваха преди кризата е нещо много притеснително“, добавя той.
Макар ЕЦБ и германската централна банка „Бундесбанк“ често да са на различни позиции относно паричната политика, двете институции са единодушни по въпроса за финансовите регулации. Според Андреас Домберт, един от членовете на борда на „Бундебанк“, всеки опит за отмяна на новите правила би било „голяма грешка“, която създава заплаха от нова финансова криза.
Плановете за дерегулация в САЩ бяха критикувани и от председателят на комисията по икономика и парична политика на европарламента Роберто Гуалитери. „Първите конкретни потвърждения за новата по-едностранчива позиция на новата щатска администрация, включително по чувствителните въпроси за регулациите на финансовите пазари, пораждат опасения. Това изисква както сериозно обмисляне, така и действия от страна на ЕС“, заявява той.
Войната на думи не се ограничи само до регулациите, като Драги отхвърли и обвиненията от страна на съветника на Тръмп Питър Наваро, че Германия „експлоатира“ САЩ като държи курса на еврото изкуствено нисък. „Ние не се занимаваме с манипулации на валутите. Нашата парична политика цели да стимулира растежа и отразява различните етапи на икономическия цикъл в еврозоната и САЩ“, изтъква Драги.
Курсът на единната европейска валута спадна от около 1.4 долара за евро през 2014 г. до 1.07 сега. Основният фактор за това е намаляването на лихвите и програмата за „количествено облекчаване“ (печатане на пари) на ЕЦБ. Разхлабването на паричната политика в еврозоната се съчетава с обратните тенденции в САЩ, където след години на мащабни финансови стимули, Федералния резерв се ориентира към повишаване на лихвите, макар и плахо.
Макар де е най-голямата икономика в еврозоната, Германия сама по себе си не контролира основните лихвени проценти и паричните политики на ЕЦБ, от които зависи курса на еврото. Всъщност германските политици и германските членове на борда на ЕЦБ активно се обявяват за по-затегната парична политика, която вероятно би оскъпила курса на еврото. В свое скорошно интервю пред вестник Tagesspiegel финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле отхвърли критиките и заяви, че политиките на ЕЦБ са правилни за еврозоната като цяло, макар че са твърде разхлабени за неговата страна. „Когато Драги въведе стимулите аз му казах, че това ще повиши търговските излишъци на Германия. Обещах да не критикувам този курс, но също така не искам да бъда критикуван заради последствията от него“, заявява Шойбле.
Много анализатори виждат в подхвърлянето на реплики между администрацията на Тръмп и ЕЦБ загрявка за очаквания сблъсък на новия президент с председателя на Федералния резерв Джанет Йелън, чиито политики са обект на критики от страна на много републиканци. По време на кампанията Тръмп обвини Йелън, че поддържа основните лихвени проценти ниски, за да подкрепя имиджа на Барак Обама. Не е ясно какво точно ще поиска Тръмп от Фед, тъй като едва ли наистина ще настоява за промяна на политиката на ниски лихви, която трябва да стимулира растежа. Тръмп обещава да постигне темп на икономически растеж от 4%, което повечето икономисти оценяват като много малко вероятно дори при запазване на ниските лихви.
