В категории:Икономика

Тежките кризи изискват решителни мерки

Докато Германия обещава „Голяма Базука“ за своята икономика, българското правителство продължава да настоява, че „няма пари“, с които наистина да приложи необходимите в момента мерки. Инструментът за набавяне на тези средства е ясен и в него няма нищо драстично.

pixabay.com

Можем да се надяваме, че сравнително рано предприетите извънредни мерки в България ще ограничат развитието на коронавируса в страната до степен, в която епидемията да може да бъде адекватно посрещната и да не се стига до колапс на здравната система и човешки трагедии.

Това, което обаче няма да избегнем, е икономическия колапс в световен мащаб, изкарването извън строя на веригите за доставки и изпращането в нокаут на цели индустрии.

В тази буря ролята на правителствата в Европа е ключова. Европейската Централна Банка (ЕЦБ) очаквано наля така нужната ликвидност на пазарите, но не намери за нужно да намали основния лихвен процент, както направиха повечето останали централни банки. Важна причина за това решение е, че този процент отдавна е вече под нулата (-0.5%), което е безпрецедентно само по себе си.

За това и новият шеф на ЕЦБ Кристин Лагард отбеляза, че основната отговорност за справянето с глобалния икономически катаклизъм, който тази пандемия ще причини, е върху европейските правителства.

И тук идваме на важната за нас тема – мерките на българската държава във връзка с развиващата се в момента и още съвсем в начална фаза криза.

До момента както финансовият, така и икономическият министър показват в публичното пространство изключителна предпазливост и загатват само ограничени мерки, които от пресконференция на пресконференция леко увеличават своя мащаб.

Глобална картина

Федералният резерв на САЩ  (ФЕД) налива 1.5 трилиона в ликвидност, към които бяха добавени и стимулиращи мерки за 700 милиарда.

Нека погледнем една по-близка до нас държава, която редовно се дава за пример за фискална дисциплина и консервативно управление на финансите – Германия. Само преди няколко дни правителството в Берлин обяви 500 милиарден пакет (наречен от самия техен финансов министър – “Голямата Базука”), с разяснението, че няма да е последен, и че държавата ще стори всичко, което е нужно, за да може икономиката да си стъпи отново на краката след овладяването на коронавируса.

Лесно би могло да се каже: “Да, но германската икономика е по-голяма от нашата и 500 милиарда евро сигурно не са много за тях”. Да, Германия е с огромен БВП, възлизащ на цели 3.4 трилиона евро, което означава, че 500 милиарда евро се равняват на около 15% от техния БВП.

За сравнение – БВП на България за 2019 г. е около 60 милиарда евро, а 15% от него (еквивалента на “Голямата Базука” в Германия), би се равнявал на 9 милиарда евро или 18 милиарда лева.

Европейската Комисия също не остана по-назад като обяви, че всички неизхарчени средства от сегашния програмен период, както и пренасочени средства от текущи оперативни програми, могат да се използват от държавите членки за адресиране на текущия икономически шок. Комисарят по конкурентоспособността заяви категорично, че правилата за държавна помощ към бизнесите няма да се прилагат в тази ситуация, а от бюджетния отдел на ЕК дадоха да се разбере, че всеки разход, направен за справяне със здравните, социалните и икономическите предизвикателства от коронавируса, няма да се отчита в Маастрихтските критерии за дефицит от 3% от БВП, ефективно развързвайки ръцете на европейските правителства да направят – както казваше бившият шеф на ЕЦБ Марио Драги преди години по време на кризата в Еврозоната – “каквото е нужно”.

Изпразнени заради епидемията улици се превърнаха в обичайна гледка от Китай до Западна Европа. Wikimedia Commons.

Сами си давате сметка за мащаба и радикалността, с които държавите и институциите по света променят политките си в икономическата сфера –  и заявяват готовност за предприемане на още по-драстични мерки за дефибрилиране на световната икономика.

Ако върнем нашия фокус отново върху действията на българското правителство, с обявените до момента 500 милиона за ликвидност (равняващи се на 0.4% от БВП), както и с покриване на 60% от заплатите в засегнати индустрии за 3 месеца, които надали ще се равняват на повече от няколко стотин милиона, виждаме, че все още сме далеч от нужното ниво на финансов отговор.

А времето е ресурс, с който не разполагаме

Най-тежко засегнатите в момента сектори (туризъм, ресторантьорство, развлекателна и конферентна индустрия, транспорт и т.н.) в огромното си мнозинство са съставени от малки и средни компании (а от големи корпорации, както е например в минната индустрия или в енергетиката).

Тези често семейни компании осигуряват заетост на стотици хиляди българи, но същевременно са силно зависими от паричния си поток. Структурата им е такава, че те не разполагат с буферите на големите корпорации, поради което няколко месеца спрял и/или слаб оборот би изкарал от бизнеса значителна част от тях. А стигне ли се до това, дори и световната и европейската икономика да се изправят отново след месеци, бизнесите тук вече няма да ги има, и последиците за икономиката и за хората ще са катастрофални.

Обявените досега разходи, които съставляват по-малко от 1% от БВП, няма по никакъв начин да са достатъчни дори и като първа стъпка за защита на крехките малки и средни фирми, на които тези браншове се градят.

При предлагане на нови мерки обаче от правителството в момента чуваме само – “А пари от къде? Не може да си го позволим!”

Да видим обаче дали е така – какво е състоянието на държавата и можем ли да отговорим икономически адекватно на кризата, в която се намираме?

Макроикономически държавата е повече от стабилна

За разлика от 2008 г., днес нямаме макроикономически дисбаланси. Инвестициите в последните години са умерени и са насочени в реални икономически производства. Няма балон в нито един сектор – даже напротив – имахме сравнително антициклична политика. Платежният баланс е положителен. Имаме 10 милиарда фискален резерв. Кредитният рейтинг е инвестиционен. Дългът е вторият най-нисък в ЕС – 22% от БВП, при разрешени 60% по правилата от Маастрихт.

И това не остава незабелязано. Въпреки, че все още не сме в Еврозоната и дори в чакалнята ѝ, инвеститорите вече виждат българските облигации като сигурен финансов инструмент. А това, че ЕЦБ има отрицателен лихвен процент (-0.5%), означава, че банките си плащат, за да си държат парите в кеш – което прави българския дълг да е особено примамлив.

За това и при трите емисии дълг, които България е пускала на пазара от началото на 2020 г., (всяка от по 200, общо 600 милиона лева), сме получавали отрицателна доходност от между -0.11% и -0.14%. Нека разясня – инвеститорите в момента плащат лихва на българската държава, за да ѝ купят дълга. Това означава, че пазарът е готов да ни плаща, за да ни дава пари, защото ако си държи същите тези пари в кеш – ще трябва да плаща на ЕЦБ повече.

Правителството вече обяви, съвсем правилно и навременно, че военни проекти за 2.4 милиарда евро се замразяват, което освобождава допълнителен ресурс средносрочно (до края на годината).

Краткосрочно също имаме сериозен буфер – към февруари бюджетът е на излишък в размер на 1.5 милиарда лева. Естествено, не трябва да се разчита, че той ще е достатъчен, защото приходите от данъци в следващите месеци драстично ще паднат, а разходите неминуемо ще се увеличат.

Поради това и е крайно време правителството да започне да се подготвя вземане на нови дългове.

До момента България преспокойно пласираше своите емисии на вътрешния пазар, като инвеститорите подаваха поръчки за в пъти по-голям дълг от предлагания.

В случая ще говорим за по-големи суми, като част от тях могат уверено да се търсят на външните пазари, които на базата на нулевите, минусови и намаляващи лихви, както и на наводнените с ликвидност в момента пазари (и заявките на ФЕД и ЕЦБ, че няма да допуснат да пресъхнат тези потоци). както и стабилните предкризисни макроикономически и финансови показатели на България, ще гарантират сигурно набавяне на евтини средства. При тези условия е напълно възможно отново пазарът (най-вече пенсионни фондове и банки) да ни плаща, за да му продадем дълг с отрицателна доходност.

На този етап кабинетът отказва дори да спомене варианта за набавяне на средства чрез дългови инструменти – мярка, която смело прилагат дори фискални консерватори като германците. Снимка: gov.bg

Всички са наясно, че актуализация на бюджета е неизбежна, но ситуацията е динамична.

Всеки ден е от значение и всяко забавяне на смели финансови мерки коства работни места и бъдеща икономическа активност. Дори и в рамките на този бюджет може лесно да се намери необходимият буфер за голям стимулиращ пакет, който да държи засегнатите отрасли на командно дишане. Докато пандемията отшуми, като успоредно се работи по средносрочната и дългосрочната визия и мерки в актуализацията на бюджета.

Отделно от наличните в момента 1.5 милиарда лева е възможно да се привлече още поне толкова свеж дългов капитал. По закона за Бюджет 2020, държавата може да поеме за цялата година общ дълг от 2.2 милиарда лева, от които до момента сме взели 600 милиона в трите отделни емисии, описани по-горе.

Това означава, че финансовото министерство може да пусне емисии на държавен дълг в размер на 1.6 милиарда лева без актуализация. Средствата от ЕК (пренасочени оперативни програми и неизползвани средства) също възлизат на около 1.5-1.6 милиарда лева.

Ако този сценарий бъде изпълнен (излишък+дълг+европари), в следващите няколко месеца държавата може да разполага с 4.5 милиарда лева (3.75% от БВП, което все още е далеч от 15% на германската “базука” и не може да бъде описано като прекомерно предвид ситуацията) за финансиране на здравната система за борба с вируса, както и за социални и икономически мерки, които да не допуснат стопанско разорение.

В актуализацията, по която трябва да се работи междувременно, вече трябва да бъдат включени и допълнителни харчове за стимулиране на икономиката и изкарването ѝ от неизбежната рецесия, които също да бъдат финансирани от нов дълг.

Дори допълнителният дълг да е в размер на допълнителни 3% от БВП, това няма да повиши нашето съотношение (дълг към БВП) на повече от 26% от БВП за цялата година, което пак ще ни изкара на челни места в Европа и няма да наруши дългосрочната стабилност.

pixabay.com

За съжаление все още често се чува аргумента – “Защо да теглим дълг самоцелно?”

Всъщност приоритетните първоначални спешни харчове (отделно от абсолютния приоритет на здравната система и борбата със самия вирус, разбира се) са ясни и те естествено са насочени към най-засегнатите индустрии и работниците в тях.

Трите месеца субсидирана заетост на 60% от държавата, както и 500-те милиона ликвидност са добра първа стъпка. Но малките и средните предприятия в ударените сектори (описаните мерки трябва да бъдат насочени към тях, а не към цялата икономика) имат спешна нужда от следните мерки:

  • Банкова ваканция –  мярка, одобрена от множество държави до момента, включително и самоинициативно от няколко български банки. Време е и държавата да се намеси и да наложи 3 месечно замразяване на вноските по кредитите. Това е добре и за банките. По-добре 3 месеца без вноски и после редовно обслужван кредит, отколкото фалирал бизнес и изцяло непогасен кредит.
  • Още допълнителна ликвидност, така че да се осигурят стабилни парични потоци под формата на безлихвени или нисколихвени кредити.
  • Наеми – за голяма част от тези бизнеси наемът на помещението е голямо перо от бюджета, което върви като разход и когато бизнесът не работи. Има различни начини, по които може да се подходи за подкрепа на тези разходи спрямо профила на дадените бизнеси. Един от възможните варианти, който не включва директн субсидия, е данъчни облекчения за наемодатели, в замяна на замразяване или намаляване на наем, така че да бъде споделена отговорността между държавата,     наемодателите и наемателите.
  • Допълнителни еднократни средства за нископлатени работници от засегнатите индустрии, включително и към самоосигуряващи се такива (по примера на обявените от австралийското правителство мерки) с цел да се даде допълнителен буфер най-застрашените от социално изключване работници, както и за стимулиране на потреблението.

Безпрецедентната криза, в която сме, налага и безпрецедентни икономически мерки

С подобни доста по-смели и ресурсоемки мерки може да преведем корабите на засегнатите родни индустрии през перфектната буря на глобалната икономика, която все още е само в началните си фази.

Имаме моралния дълг към стотици хиляди работници и човешки съдби да се присъединим към смелите усилия на другите държави не само с нашия здравен Национален щаб за коронавируса, но и с формирането и на икономически такъв. Неговата първа задача трябва да е мобилизиране на достатъчно голям дългов ресурс, с който да се погрижим да имаме останала икономика и след края на тази пандемия.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар