В категории:Анализи / Икономика

Посланието на АСЕАН: Човекът е в основата на всичко

„Една визия, една идентичност, една общност” – върху този принцип се гради Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, която обединява 10 бързоразвиващи се държави от региона и тази година закръгля половин век

Снимка на участниците в току-що приключилата 30-та среща на върха на АСЕАН във Филипините. Снимка: normangeestar
Снимка на участниците в току-що приключилата 30-та среща на върха на АСЕАН във Филипините. Снимка: normangeestar

Завършилата преди броени дни във Филипините юбилейна 30-та среща на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) отново фокусира вниманието на света към тази динамична организация, обединяваща днес 10 държави с бързоразвиващи се икономики. В нея членуват Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мианмар, Сингапур, Тайланд, Филипините. Техният общ дял в глобалната икономика е на седмо място в света.

На срещата във Филипините сега е била обсъждана стратегията за изграждане на АСЕАН върху разбирането, че човекът е в основата на всичко. Като акценти са посочени осигуряването на мир и стабилност в региона, морската безопасност и сътрудничество, инклузивните иновации и икономическият растеж, укрепването на жизнеспособността на Асоциацията и превръщането ѝ в образец за регионалните и глобалните сили.

Още една "семейна снимка" на участниците в юбилейната среща във Филипините. Снимка: abs-cbn
Още една „семейна снимка“ на участниците в юбилейната среща във Филипините. Снимка: abs-cbn

Форумът дава повод да хвърлим поглед и към историята на АСЕАН, която на 8 август т. г. ще навърши 50 години, а междувременно се е превърнала в световен пример за успешна интеграция и сътрудничество.

Учредяването ѝ става на 8 август 1967 година. На този ден външните министри на Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд се събират на среща в сградата на тайландското Министерство на външните работи в Банкок и подписват Декларацията на АСЕАН, по-известна като Банкокската декларация. Така са поставени основите на  междудържавна политическа, икономическа и културна организация, считана днес за една от най-динамично и успешно напредващите регионални структури в  развиващия се свят.

Подписването на Банкокската декларация на 8 август 1967 г. Снимка: aseangreenhub
Подписването на Банкокската декларация на 8 август 1967 г. Снимка: aseangreenhub

Ръководителите на петте страни учредителки вероятно са били изключително вдъхновени и амбициозни политически мъже, смели визионери, отправили взор отвъд потискащите реалности на тогавашната обстановка в Югоизточна Азия и в света като цяло. Петорката, дала началния тласък на АСЕАН, е съставена все от млади, „новородени” държави, съвсем наскоро сдобили се с национална независимост – Индонезия през 1949 г., Филипините през 1946 г., Тайланд през 1949 г., Малайзия през 1963 г., а Сингапур едва през 1965 година.

В трудни времена

През 1967 година раните от Втората световна война все още далеч не са зарастнали. Два са основните фактори, които лежат в основата на вътрешнополитическата нестабилност във всички страни от региона без изключение, както и на напрежението и граничните спорове в отношенията между тях – колониалното наследство и противоборството за влияние на противостоящите си в разгара на студената война велики сили.

На 7 август 1964 г. Конгресът на САЩ приема т.нар. „Тонкинска резолюция”, с която се поставя началото на широкомащабна военна намеса на САЩ във Виетнам, довела до най-опустошителната регионална война в историята на човечеството.

През 1963 г. е създадена Федерация Малайзия, която включва Малая, Сингапур, Саравак и Сабах. Това предизвиква остър конфликт между федерацията от една страна, и Индонезия и Филипините от друга, които имат териториални претенции към Северно Борнео (Саравак и Сабах).

Преди това – през 1962 г., в Бруней избухва въстание срещу решението на монархията да присъедини страната към Федерация Малайзия. В периода 1962-1966 г. между Индонезиа и Малайзия се води ожесточена необявена пригранична война, в която участват армейски части от Великобритания, Австралия и Нова Зеландия.

Обстановката в региона се изостря допълнително и от поредица от драматични вътрешнополитически конфликти. Във Филипините местните мюсюлмани (т.нар. „моро”), населяващи южната част на архипелага, наречен Минданао, водят мащабна партизанска война за независимост. В Тайланд набира сили сепаратистко движение на мюсюлманите от четирите най-южни провинции на страната.

Отделянето на Сингапур от Малайзия през 1965 г. е предшествано от масови сблъсъци между китайското и некитайското население на острова.

Ескалацията на войната във Виетнам, която тогава изглежда така, сякаш никога няма да приключи, както и териториалните спорове на държавите в региона, не са мотив за особен оптимизъм у основателите на организацията относно нейното бъдеще. Не са окуражителни и пресните спомени за провала на предшествениците на АСЕАН.

Създадената през 1961 г. Асоциация на Югоизточна Азия (АСА), включваща Малая, Тайланд и Филипините, както и проектът Мафилиндо от 1963 г. с участието на Малая, Филипините и Индонезия, просъществуват формално едва по няколко месеца.

Говорейки за АСЕАН, тогавашният външен министър на Сингапур признава: „Ние не знаехме дали въобще ще просъщестува”. Но, очевидно, волята на основателите да изведат региона на пътя на мирното развитие е била извисена далеч отвъд конкретните исторически обстоятелства.

Всъщност създаването на АСЕАН отнема едва четиринадесет месеца, след като министърът на външните работи на Тайланд Танат Коман споделя тази своя идея в разговор с колегите си от Малайзия и Индонезия. Три седмици след основаването на асоциацията Индонезия възстановява напълно дипломатическите си отношения с Малайзия, а малко след това и със Сингапур. Това не означава край на напрежението между страните от АСЕАН. Някои от споровете между тях тлеят и до днес. Но всички държави  членки остават дълбоко отдадени на решимостта си да преодоляват различията помежду си чрез мирни средства и в дух на взаимно разбирателство.

Пътят на АСЕАН

Първоначалното лого на АСЕАН представлява пет жълти оризови класа, по един за всяка страна-учредител, преплетени в сноп. Под тях в син цвят стои надписът АСЕАН. Те са разположени върху кръгло кафяво пано, оградено от синя ивица. Кафявият цвят олицетворява силата и стабилността, жълтият – благоденствието, а синият – духа на сърдечност, в който се развиват отношенията между страните от АСЕАН.

В съответствие с Декларацията от Банкок като основни цели на АСЕАН са посочени: ускоряване на икономическото, социалното и културното развитие на страните-членки; установяване на траен мир и стабилност в региона чрез придържане към духа и принципите на Устава на ООН.

В жълто са страните членки на АСЕАН
В жълто са страните членки на АСЕАН
Страните членки на АСЕАН са отбелязани със знамената си
Страните членки на АСЕАН са отбелязани със знамената си

От самото начало основателите на АСЕАН са обзети от идеята да създадат общност за всички държави от Югоизточна Азия. Министърът на външните работи на Филипините Нарсисо Рамос, който след подписване на учредителната декларация в Банкок говори първи, подчертава: „Разпокъсаните икономики на Югоизточна Азия, всяка от които преследва своите собствени ограничени цели и разпилява оскъдните си ресурси в боричкане със стремежите на братските съседни страни, носят в себе си семената на слабост и неспособност за растеж, което увековечава тяхната зависимост от развитите индустриални нации. Следователно, АСЕАН може да активира неразкрития потенциал на този богат регион чрез по-солидни обединени действия.”

Декларацията от Банкок недвусмислено заявява: „Асоциацията е открита за участие на всички държави от региона на Югоизточна Азия, които приемат посочените стремежи, принципи и цели.”

През 1984 г. към асоциацията се присъединява Бруней, през 1995 г. – Виетнам, през 1997 г. – Лаос и Мианмар, а през 1999 г. – Камбоджа.

Оризови класове от снопа върху логото на АСЕАН вече са десет.

Логото на АСЕАН и националните флагове на десетте членки на организацията
Логото на АСЕАН и националните флагове на десетте членки на организацията

Днес територията на страните от АСЕАН съставлява 4.48 милиона квадратни километра, а населението им възлиза на над 630 милиона души. Брутният вътрешен продукт на Асоциацията надхвърля 2.6 трилиона долара; това я нарежда на трето място в Азия и на седмо място в света.

Висш орган на АСЕАН е срещата на върха на държавните/правителствените глави на страните членки, която от 2001 г. се провежда ежегодно. Ръководен и координиращ орган е срещата на министрите на външните работи, който заседава два пъти в годината.

Важни са функциите и на постоянния комитет в състав министъра на външните работи на председателстващата страна и посланиците на останалите страни. През 1976 г. е изграден постоянен Секретариат на асоциацията със седалище в столицата на Индонезия, Джакарта, който ръководи ежедневната работа.

Сградата на Секретариата на АСЕАН в Джакарта. Снимка: chinareportasean
Сградата на Секретариата на АСЕАН в Джакарта. Снимка: chinareportasean

Постът генерален секретар се заема на ротационен принцип от членовете на асоциацията за срок от пет години. От януари 2013 г. генерален секретар на АСЕАН е бившият заместник-министър на външните работи на СР Виетнам Ле Луонг Мин.

В първите години след раждането на АСЕАН усилията на ръководителите на страните-членки са насочени преди всичко към мирно решаване на конфликтите вътре в асоциацията, към превръщане на Югоизточна Азия от регион на войни и конфликти в регион на мир и стабилност. Тези усилия намират израз в подписването на знакови договори и декларации. През 1971 г. е приета Декларацията за създаване в Югоизточна Азия на зона на мир, свобода и неутралитет.

През февруари 1976 г. на о. Бали, Индонезия, се провежда Първата среща на върха на АСЕАН, която приключва с подписването на два основополагащи документа – Договор за дружба и сътрудничество в Югоизточна Азия (Treaty of Amity and Cooperation in Southeast Asia) и Декларация за съгласие в АСЕАН (ASEAN Concord I). Договорът потвърждава отново принципите на уважение на независимостта и суверенитета на всички нации, на ненамеса във вътрешните работи, на мирно уреждане на споровете и ефективно сътрудничество.

За значението и въздействието на този договор убедително говори фактът, че до 2009 г. към него се присъединяват 16 страни извън асоциацията. Първи го подписват Индия и Китай през 2003 година. Следват ги Япония, Република Корея, Русия, Франция и други. През 2009 г. договорът е подписан от САЩ.

Голям международен отзвук предизвиква Договорът за обявяване на Югоизточна Азия за зона, свободна от ядрено оръжие (Southeast Asia Nuclear Weapon-Free Zone Treaty), подписан през 1995 г. в Банкок и влязъл в сила на 28 март 1997 година. Договорът забранява производството, разполагането, превоза и използването на ядрено оръжие на териториите на страните-участнички, включително и в съответстващите им континентални шелфове и изключителни икономически зони (EEZ). Протоколът към договора е открит за присъединяване и подпис от страна на Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ.

Миротворческите усилия на Асоциацията на азиатския континент стъпват на основополагащите ѝ принципи за ненамеса, неформалност, минимално институционализиране, консултации и консенсус (C&C), неприбягване до употреба на сила и конфронтация.

Олицетворение на тези послания става и химнът на АСЕАН, одобрен през 2008 година и изразяващ в поетична форма есенцията в ценностите на организацията. Названието на химна – „Пътят на АСЕАН” (The ASEAN Way), както и съдържанието на неговите вълнуващи строфи, добиват силата на символ:

Да издигнем високо нашето знаме, високо до небето.

Да прегърнем гордостта в нашите сърца.

В АСЕАН сме свързани ведно.

Обръщаме взор към света.

Мирът е наша изначална цел.

Осмеляваме се да мечтаем

и копнеем да споделяме.

Заедно в АСЕАН,

осмеляваме се да мечтаем

и копнеем да споделяме,

защото това е пътят на АСЕАН”

Критикуват асоциацията, че робува на принципа на консенсуса, което я прави тромава при приемането на решения, особено по международни въпроси. В отговор на това проф. Кишоре Махбубани от Националния университет на Сингапур изтъква:

„Една от причините хората да са объркани по отношение на АСЕАН е, че тя прави две стъпки напред, една стъпка назад и една стъпка встрани – като раците. Създава се впечатление, че се върти в кръг. Но удивителното е …, когато погледнеш след десет години – тя все пак е стигнала там, накъдето се е насочвала. Впечатляващо е как успява да напредва десетилетие след десетилетие.”

С поглед към икономиката

Въпросите на икономическото сътрудничество започват да заемат централно място в дейността на асоциацията едва в края на 70-те години на ХХ век.

През февруари 1977 г. в Манила е прието Споразумение за преференциална търговия между страните-членки на АСЕАН (Agreement on ASEAN Preferential Trading Arrangements), обозначавано накратко с PTA. То е важна стъпка към премахване на митата и другите ограничения в съвместната търговия.

Идеята за икономическа интеграция на АСЕАН за първи път се споменава и е формулирана в приетото през 1992 г. в Сингапур Рамково споразумение за укрепване на икономическото сътрудничество в АСЕАН (Framework Agreement on Enhancing ASEAN Economic Cooperation). Споразумението изтъква значението на сътрудничеството в областта на търговията, промишлеността, добива на минерални и енергийни ресурси, финансите и банковото дело, земеделието и храните, а също – транспорта и комуникациите.

То изиграва изключително важна роля, защото става необходима предпоставка за приемане на други ключови споразумения, залегнали в основата за изграждане на икономическата общност на АСЕАН – Споразумение за зона за свободна търговия от 1992 г. (ASEAN Free Trade Area), Рамково споразумение за услугите от 1995 г. (Framework Agreement on Services), Схема за общи ефективни преференциални тарифи от 1992 г. (Common Effective Preferential Tariff Scheme), Споразумение за търговията със стоки (2010 г.), Общо споразумение за инвестициите от 2012 г. (Comprehensive Investment Agreement).

По време на Деветата среща на върха, проведена през 2003 г., лидерите на АСЕАН за първи път декларират своето единодушно решение да бъде изградена Икономическа общност на АСЕАН (ИОА) с цел задълбочаване на регионалната икономическа интеграция. Това решение е в съответствие с Визията за АСЕАН 2020 (ASEAN Vision 2020), приета през 1997 година. Тя съдържа амбицията да превърне АСЕАН в стабилен, проспериращ и висококонкурентен регион на икономическо развитие, което облагодетелства цялото общество, регион на намаляваща бедност и социално-икономически различия.

Деветата среща на върха решава също да бъдат изградени Общност за сигурност на АСЕАН (ASEAN Political Security Community) и Социално-културна общност на АСЕАН (ASEAN Socio-Cultural Community).

Изграждането на тези три общности за години напред предопределя стремежите на народите от Асоциацията за икономически, социален и културен напредък.

Емблема на филипинското председателство на АСЕАН
Емблема на филипинското председателство на АСЕАН

През януари 2007 г. на Дванадесетата си среща на върха лидерите на АСЕАН приемат решение създаването на Икономическа общност да бъде ускорено и да бъде завършено до края на 2015 г., вместо през 2020 година. Така на 27-мата среща на върха, проведена през ноември 2015 г. в столицата на Малайзия, Куала Лумпур, се стига до формалното институционализиране на Икономическата общност на АСЕАН, която официално започва работа на 31 декември същата година.

Декларацията за създаване на ИОА формулира четири основни стълба, върху които да се изгражда общността: развитие на единен пазар и единна производствена база; утвърждаване на АСЕАН като конкурентноспособен икономически регион; икономическо развитие в интерес на цялото общество; интеграция на АСЕАН в глобалната икономика. От ключово значение за функционирането на единния пазар е възприетият принцип, вдъхновен от Европейския съюз, за свободно движение на стоки, услуги, инвестиции, капитали и квалифицирана работна сила.

Числата на разцвета

Задълбочаването на интеграционните процеси в асоциацията, предшестващо решенията на срещата в Куала Лумпур от ноември 2015 г., донася впечатляващи плодове в социално-икономическата област. Добра илюстрация е фактът, че през 1970 г. брутният вътрешен продукт на страните от АСЕАН е съставлявал 95 милиарда долара, а днес надхвърля 2.6 трилиона. За същия период съвкупната търговия на страните-членки е нарастнала 91 пъти.

През май 2014 г. е публикуван официален доклад на АСЕАН, озаглавен „Да мислим глобално, да просперираме регионално – Икономическа общност на АСЕАН 2015”. В него са изложени някои основни показатели, онагледяващи икономическото и социалното развитие на Асоциацията в периода между годините 1990, 2000 и 2012. Данните са в американски долари, както следва:

Брутен вътрешен продукт – 334.1 милиарда през 1990 г., 606.4 милиарда през 2000 г., 2311 милиарда през 2012 година;

Среден брутен вътрешен продукт на глава от населението – 760.9 през 1990 г., 1172.4 през 2000 г., 3748.4 през 2012 година;

Съвкупна търговия – 306.4 милиарда през 1990 г., 759.1 милиарда през 2000 г., 2476.4 милиарда през 2012 година;

Търговия между страните – членки – 144.1 милиарда през 1990 г., 166.8 милиарда през 2000 г., 602.0 милиарда през 2012 година;

Преки чужди ивнестиции – 12.8 милиарда през 1990 г., 21.8 милиарда през 2000 г., 110.3 милиарда през 2012 година;

Преки чужди инвестиции като процент от глобалните инвестиционни потоци – 6.2 през 1990 г., 7.6 през 2000 г., 8.2 през 2012 година;

Процент от населението, което разполага с по-малко от 1.25 долара на ден – 45 през 1990 г., 15.3 през 2012 година.

Разширяването на АСЕАН през 90-те години на ХХ век поражда опасения за възможно развитие на асоциацията на „две скорости”. Изоставането в развитието на Камбоджа, Лаос, Мианмар и Виетнам (КЛМВ) се изразява не само в разликите между средния доход на глава от населението на тези четири страни и останалите членове на асоциацията. Тези различия се проявяват също в самата структура на икономиките, институционалния капацитет и равнището на компетентност.

Третата неформална среща на върха, проведена през 1999 г. в Манила, лансира Инициатива за интеграция в АСЕАН (IAI), която да доводе до задълбочаване процесите на регионална интеграция и да намали разрива в равнището на развитие на страните-членки.

27-мата среща на върха, проведена през ноември 2015 г. в столицата на Малайзия, Куала Лумпур, е от паметно значение, тъй като нейните решения на практика водят до формалното създаване на Общността на АСЕАН, включваща Икономическата общност на АСЕАН, Общността за сигурност на АСЕАН и Социално-културната общност на АСЕАН. Приети са Виждане за общността на АСЕАН 2025 (ASEAN Community Vision 2025), Проект за сигурността на АСЕАН 2025 (ASEAN Political-Security Blueprint 2025),  Проект за икономичесска общност на АСЕАН 2025 (ASEAN Economic Community Blueprint 2025) и Проект за социално-културна общност на АСЕАН 2025 (ASEAN Socio-Cultural Community Blueprint 2025).

Лидерите на асоциацията решават Декларацията от Куала Лумпур, заедно с посочените по-горе документи, да бъдат обединени под надслова – АСЕАН 2025: Да изковем бъдещето заедно (ASEAN 2025: Forging Ahead Together). Те приемат също, че АСЕАН 2025 е естествен приемник и ще надгражда Пътната карта за общността на АСЕАН (2009-2015).

Декларацията за създаване на Икономическа общност на АСЕАН, която започва да функционира официално от 31 декември 2015 г.,  формулира четири основни стълба, върху които да се изгражда общността: развитие на единен пазар и единна производствена база; утвърждаване на АСЕАН като конкурентноспособен икономически регион; икономическо развитие в интерес на цялото общество; интеграция на АСЕАН в глобалната икономика. От ключово значение за функционирането на единния пазар е възприетият принцип, вдъхновен от Европейския съюз, за свободно движение на стоки, услуги, инвестиции, капитали и квалифицирана работна сила.

Форматът АСЕАН +

Водени от стремеж да се интегрират пълноценно в глобалната икономика, а също да развиват мерките за укрепване на доверието и превантивната дипломация в „по-широкия” Азиатско-тихоокеански регион, страните от асоциацията стават инициатори, създават и домакинстват редица авторитетни форуми за икономичесски и политически диалог. През 1994 г. е поставено начало на работата на Регионалния форум на АСЕАН (ASEAN Regional Forum), в рамките на който ежегодно се срещат министрите на външните работи на 27 страни от Азиатско-тихоокеанския район, в това число от САЩ, Китай, Русия и ЕС.

Форумът, на който се обсъждат преди всичко проблемите на регионалната сигурност, се домакинства и председателства от страните-членки на АСЕАН.

Друг важен международен форум, създаден по инициатива на АСЕАН, е Срещата на върха на Източна Азия (East Asia Summit), която заседава за първи път през декември 2005 г. в Куала Лумпур, Малайзия. Това е ежегодна среща на лидерите на 18 страни (АСЕАН+8 – Австралия, Нова Зеландия, Япония, Русия, Китай, САЩ, Индия и Република Корея), която се провежда непосредствено след традиционите срещи на върха на АСЕАН. На нея се обсъждат глобални политически и икономически проблеми, като например климатичните промени, енергийната сигурност и други.

Страните от АСЕАН+8 са партньори и в друга значима инициатива на асоциацията – Среща на министрите на отбраната на АСЕАН плюс (ASEAN Defence Ministers Meeting Plus). Проведена за първи път през октомври 2010 г. в Ханой, Виетнам, тя е форум, на който ежегодно се обсъждат най-острите съвременни проблеми на сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион – сигурността на мореплаването, борбата срещу международния тероризъм, мироопазващите мерки, справянето с природните бедствия, нелегалния трафик на хора, напрежението в Южно-китайско море.

В съответствие с четвъртия стълб на Икономическата общност на АСЕАН – пълноценна интеграция в глобалната икономика – асоциацията създава мрежа от зони за свободна търговия (FTA) с т.нар. „диалогови партньори” по схемата АСЕАН+1. Така АСЕАН има сключени споразумения за свободна търговия с Австралия, Нова Зеландия, Индия, Китай, Япония и Република Корея.

През тази година ще се навършат и двадесет години от създаването на друг важен регионален форум – АСЕАН+3, с участието на Китай, Япония и Южна Корея. Това е една ефективна, добре институционализирана платформа за координация на регионалното сътрудничество в областта инвестициите, енергетиката, комуникационните технологии, транспорта и други.

Напреднал диалог с Европейския съюз

Европейският съюз става първият „диалогов партньор” през 1977 г., което намира формален израз в подписаното през март 1980 г. Споразумение за сътрудничество между АСЕАН и ЕИО (ASEAN-EEC Cooperation Agreement). През последвалите 40 години отношенията между двата региона неотклонно се развиват и достигат високо равнище на ефективност, институционална зрялост и обхват.

Сътрудничеството между ЕС и АСЕАН се разширява. Снимка: eastvantage
Сътрудничеството между ЕС и АСЕАН се разширява. Снимка: eastvantage

Днес ЕС заема трето място сред търговските партньори на АСЕАН, а АСЕАН е пети по значение за Европейския съюз. През 2016 г. обемът на търговията между тях възлиза на 207.5 милиарда долара. Страните на ЕС заемат първо място по преки чужди инвестиции в АСЕАН, които възлизат на 20.1 милиарда долара през 2015 г. и представляват 21.3% от външните инвестиции в асоциацията.

Не тъй отдавна, по време на 21-вата министерска среща АСЕАН-ЕС, състояла се на 14 октомври 2016 г. в Тайланд, бе подписана Банкокска декларация за развитие на глобално партньорство между АСЕАН и ЕС по стратегически цели от взаимен интерес (Bangkok Declaration on Promoting an ASEAN-EU Global Partnership for Shared Strategic Goals).

Лидерите на АСЕАН навреме осъзнават необходимостта от по-нататъшно укрепване на институциите и структурите на асоциацията. Тринадесетата среща на върха, състояла се през 2007 г. в Сингапур, приема документ с действително историческа стойност за бъдещето развитие на асоциацията – Харта на АСЕАН (ASEAN Charter).

Хартата придава нов юридически статус на асоциацията и създава нови институционални рамки, необходими за изграждането на Общността на АСЕАН. Практически, с влизането си в сила през декември 2008 г., Хартата става юридически задължителен за 10-те страни-членки документ, който конкретно и взискателно кодифицира нормите, правилата и ценностите на асоциацията.

Член 1.13 на хартата постановява „изграждането на ориентирана към хората АСЕАН, в която всички сектори на обществото са насърчавани да участват и да се облагодетелстват от процеса на интеграция и изграждане на общността.”

Постер за току-що отминалото домакинство на Филипините за 30-ата среща на върха на АСЕАН. Снимка: IloIlo Today
Постер за току-що отминалото домакинство на Филипините за 30-ата среща на върха на АСЕАН. Снимка: IloIlo Today

Редица авторитетни международни наблюдатели отбелязват, че през последните години в икономиките на страните от АСЕАН са налице редица позитивни структурни промени, в това число – повишаване на дела на преработвателната промишленост и услугите, ускорена урбанизация и издигане на равнището на квалификация на работната сила.

През последните две десетилетия средната производителност на труда е нараствала годишно с 3 процента. Увеличава се делът на средната класа, увеличават се вътрешното потребление и търговията между страните членки на асоциацията. Всичко това позволява на АСЕАН, макар не останала незасегната от световната финансова криза, успешно да противостои на външните предизвикателства. В периода 2007-2015 г. средният годишен ръст на БВП на АСЕАН съставлява 5.3 процента. За същия период външната търговия нараства с 1 трилион долара, като търговията вътре в общността достига 24 процента. През 2015 г. асоциацията привлича 121 милиарда долара преки чужди инвестиции.

Пророческите думи, изречени на учредителната церемония в Банкок на 8 август 1967 г. от споменатия вече министър на външните работи на Тайланд  Танат Коман, са посяли богата реколта: „Това, което решихме днес, е само едно малко начало на онова, което се надяваме да бъде дълга и неспирна поредица от постижения, с които ние самите, тези, които ще се присъединят към нас по-късно, както и бъдещите поколения, ще могат да се гордеят. Нека светлината на щастието и добруването огрява Югоизточна Азия, този потенциално богат регион, богат на история, духовност и материални ресурси, да огрява цяла древна Азия и нейните борещи се народи.”

Народите на страните от АСЕАН имат всички основания да посрещнат с гордост, а и с нова устременост и надежди златния 50-годишен юбилей на асоциацията.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар